Мартин Георгиев: Установихме редица нередности в ПАВЕЦ "Чаира"

Г-н Георгиев,  какво е положението с ПАВЕЦ „Чаира“ днес?

За огромно съжаление положението не е никак позитивно, дори бих казал тежко. След инцидента, който се е случил през март 2022 година, се извършиха доста анализи на състоянието, както на авариралия агрегат, така и на другите компоненти, които установиха, че положението е наистина тежко. Признаци на амортизация в ключови съоръжения в ПАВЕЦ-а  са се наблюдавали още преди. В потвърждение на тези амортизации и недобро състояние е фактът, че всеки от агрегатите, преди да започне неговата рехабилитация, всъщност вече е бил аварирал тежко, тоест, буквално в дните или месеците преди рехабилитацията.

В този смисъл, вярно ли е, че първата рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“ се извършва 24 години след пускането, вместо през задължителните 12?

Да, дори препоръката на производителя на оборудването „Тошиба“ за нея е от 8 до 12 години. Тоест, не повече от 12 години.

Само едно уточнение – кой решава кога да се направи тази рехабилитация? Вашите предшественици в НЕК ли е трябвало да вземат това решение, като собственици на централата?

Нормално е собственикът да се погрижи да вземе решенията. Все пак трябва да отчетем, че най-лесно е да се хвърлят обвинения към миналото, но нека изясним все пак ситуацията, в която НЕК се е намирала тогава и към момента – т. нар. тарифен дефицит и хроничен недостиг на ликвидни средства за инвестиции и за разходи.

Дефицитът на НЕК се дължи на факта, че през годините държавната компания продава на по-ниски цени, отколкото купува електроенергията, и допълва със заеми разликата.

Тоест. обяснението е, че НЕК не е имала пари?

Вероятно са различни причини, но едно нещо, което вероятно е накланяло везните в тази посока, е, че не е имало много средства. 

С милиардите, нужни за ремонта в момента, май също няма да излезе сметката?

Има златно правило, че всяка инвестиция в превенция е много по-ценна, отколкото инвестиция в ремонт. Така че не трябва да се правят компромиси с тези превантивни инвестиции и дейности.

Споменахте „Тошиба“, компанията, която изгражда централата през 1995 година. Знам, че не сте участвали в избора на ремонтни дейности, но не може да не знаете. Защо не е избрана отново тя да извърши ремонта, имайки предвид, че има три централи такива в света? Не може всеки да направи такъв ремонт?

Информацията, която имаме, е, че предложенията на „Тошиба“ са били на по-високи цени. Все пак изборът на изпълнител е в резултат на тръжна процедура, която, в интерес на истината, е координирана от Европейската банка за възстановяване и развитие, тъй като около 65% от инвестицията за рехабилитацията е финансирана от международен фонд за извеждане на АЕЦ „Козлодуй“.

За около 40 милиона евро ли говорим?

Не, лева. За 20 милиона евро става дума. И ЕБВР управлява тези договори и, всъщност, целия процес.

Добре, но накрая не излиза ли, че, от една страна, „Тошиба“ дава по-високи цени за ремонта, а в същото време сега вадим 2 милиарда лева за него. Нещо не ми излизат финансовите сметки.

Да, не опитвам да оправдая тези сметки, в никакъв случай. Резултатът е наистина такъв. Както казах, положението е наистина тежко. В момента водим интензивни разговори с „Тошиба“, тъй като се надяваме на тяхната експертиза и умения да могат да възстановят….

Иронията просто е впечатляваща, наистина. Вярно ли е, че реалният консорциум, който печели поръчката, има реален подизпълнител, румънска компания, при това фалирала през 2020 година?

Подизпълнителите са повече от един, но, да, има румънска компания, която е участвала и при която в някои от етапите на дейностите са констатирани слабости, връщани са елементи за дообработка, доизработка и т.н.

Добре, в такъв случай ще Ви питам направо - беше ли счупена централата нарочно за да се запази инвестицията на балансиращите мощности на ТЕЦ-Варна, притежаван от Доган, или ТЕЦ-овете, свързани с Христо Ковачки?

Мисля, че това е много пресилено. Първо, няма признаци за умишлено счупване, които сме установили. Също така, цялата рехабилитация се разследва от европейската прокуратура, ДАНС и ГДНП. По-скоро се дължи на забавена модернизация и пропуснати ремонти.

Може ли да говорим за нехайство от страна на старите изпълнителни директори на НЕК, собственици на ПАВЕЦ „Чаира“? Защото разбирате, че всичко, което казахме до момента, звучи невероятно...

Да, това е по-скоро истината. Налице са много слабости в процеса, които бяха установени и в последния анализ. Шест анализа общо са извършени на състоянието на различни елементи от различни изпълнители, за да се верифицират вижданията на различните изпълнители. Водихме разговори с консорциума, който изпълнява рехабилитацията, със застрахователя, и ЕБВР, българската академична общност, международни компании, технологични лидери, оператори на централи с подобни аварии, до Бразилия стигнахме... 

Пресечната точка между становищата на всички експерти е, че не са виждали такъв инцидент в своите кариери и че е безпрецедентно, колкото и клиширано да звучи.

Ще има ли някакви последствия за изпълнителя на ремонта? Тоест, ще има ли някакви глоби, въобще, ще има ли някой отговорен за всичко, което се случва с централата?

В последния анализ, който ни беше предоставен преди две седмици, швейцарската компания IF Consult, която е наистина лидер в тези дейности с висока експертиза, не установи слабости, които са в процеса на рехабилитация. Нейният анализ проследи целия жизнен цикъл на централата: от проектиране, експлоатацията през периода и процеса на рехабилитация. По-скоро заключенията са в посока на това, че в турбинната част, където е аварията, на всичките агрегати има много високи напрежения, които не са съвместими със здравината общо взето на метала. Това е в комбинация с много тежка гравитация, която не е специфична за такива съоръжения и води до умора на повърхностния слой на тези компоненти и съответно до тяхното спукване и счупване.

За да завършим темата, обаче, кажете ми какво предстои от тук нататък, както и груба цена за пускането отново в експлоатация на централата?

Възстановяването й е основен приоритет за нас, доколкото, разбира се, е възможно в ситуацията, в която сме. Плановете са до края на месеца, всъщност до края на годината, ще се финализира окончателен проект за възстановяване на един от агрегатите, който е уникален и за него няма готово решение. Той се разработваше около 6 месеца. За самото възстановяване на хидроагрегатите, ангажиментът по изпълнение на дейностите  е за 12 месеца. За два от тях конкретно става дума, тъй като той в момента е с демонтирано оборудване и е най-лесен за ремонт.

Ремонтът на централата ще струва 80 милиона евро

Преди да завършим темата - имаме, доколкото знам, планове за изграждането на още две ПАВЕЦ централи в страната. Къде ще бъдат те и докъде е разработването на проектите? Въобще, може ли да разчитаме, че това наистина ще се случи?

Информацията е вярна. Работим активно по разработване на два ПАВЕЦ в Батак и Доспат, които съответно са в районите на тези големи язовири. Изглеждат много обещаващо, тъй като обемът енергия, който ще бъде съхраняван, е в горния изравенител на язовир Голям Беглик. Той е с голям обем и съответно голям капацитет за съхранение на енергия - до 50 GWH, което дори в световен мащаб е значително. Капацитетът на всяка от централите ще бъде между 800 и 1000 MWH. Тяхното предимство, освен големия горен изравенител, е фактът, че язовирите, които са най-скъпите, най-големите инвестиции за изграждане, са налични. За да няма значителни пресечени точки с природата, тъй като при такъв тип съоръжения, обикновено екологичните разрешения са доста дълги и сложни, стратегията е да се извършват всичките съоръжения да бъдат изградени подземно и да няма негативен ефект върху природата. Планът е едната централа да бъде пусната в експлоатация в 2030 година, другата – две години по-късно. В момента сме на етап подготовка на предпроектно проучване. Надяваме се, че до тогава ще имаме и пълен ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“

НЕК спира да бъде обществен доставчик на електроенергия след прословутата либерализация на пазара на електроенергия за домакинствата. Знаете, големият страх. Цената ще скочи рязко нагоре, в момента, в който освободим пазара. 

Определено бих казал, че няма, тъй като в средата на следващата година първо ще бъде либерализацията на пазара на едро само. Този пазар на едро не засяга по никакъв начин крайните потребители. Цените за битовите потребители ще бъдат регулирани до средата на 2026-та година. Промяната е по-скоро отпадането на НЕК като един посредник по веригата между производителите на енергия и крайните снабдители, т.нар. електроразпределителни дружества, познати на хората. След тази промяна дружествата директно ще купуват своята енергия от борсата.

Голяма част от депутатите в Народното събрание, които се опитваха да спрат по всякакъв начин либерализацията, преди две години твърдяха, че посредниците при купуването на природен газ оскъпяват изключително много продукта. Сега твърдят, че премахването на един посредник ще оскъпи пак продукта. Много не мога да разбера къде е истината. Има ли някаква причина да смятаме, че освобождаването на пазара ще премахне ролята на държавата като предпазна мрежа след 2026 г.?

След средата на 2026 ми е трудно да преценя, тъй като за момента няма адекватни, надеждни прогнози за цените на електроенергията и енергоносителите тогава. Аз вярвам, че държавата ще продължи по един правилен начин да изпълнява своята роля, като подпомага енергийно бедните и уязвимите потребители. Това ще бъде, и това е в европейски мащаб, ролята на държавата при тези пазари.

Готова ли е страната за зимата? Има ли достатъчно енергия? Превръща ли се България от нетен износител в постоянен нетен износител? Знаете, че това е един от големите страхове. 

Ще започна отзад напред с отговора на въпроса Ви. Всъщност, вносът и износът на електроенергия, подобно на всяка друга стока, се извършва на конкурентен принцип. Тоест, за да внесем електроенергия, тя е по-евтина, отколкото ние я произвеждаме. Първо, няма как да внесем нещо скъпо, ако можем ние да си го произведем евтино. И да, страната е подготвена безспорно. Има достатъчно добре поддържани производствени мощности. Така че притеснения за недостиг на електроенергия, вярвам, че са абсолютно неоснователни. А на въпроса Ви дали има внос, да, в някои часове на денонощието, в зависимост от производството най-вече от ВИ и източници, както и консумацията, има внос на електроенергия, на по-конкурентни цени от съседни страни.