Интервю

От директор на индустриалния гигант WATTS до студентската скамейка | Милен Найденов

На 4 години Милен Найденов вече знае какъв иска да стане. Докато върви редом до баща си из цеховете на консервния комбинат „Витамина“, машините започват да му изглеждат не просто като метал и механика, а като бъдеще. Десетилетия по-късно той вече управлява българския завод на Watts Water Technologies – глобален индустриален лидер в производството на решения за отопление, ВиК и сградни инсталации. От модерната база на компанията в Пловдив към Европа и САЩ тръгват манометри, термометри и измервателни уреди – част от онази „невидима индустрия“, без която модерният свят не може да функционира. Но в момент, в който вече е директор и ръководи производствен бизнес с над 250 души, Милен прави нещо необичайно – връща се в университета. На 45 години влиза в American University in Bulgaria като MBA студент. В разговора ни той говори за лидерството, know-how-а, хората зад индустрията, конкуренцията, ролята на изкуствения интелект в производството и защо според него най-ценният ресурс в една компания остават хората. Освен за бизнеса, Милен разказва и за работата си с деца и млади хора чрез сдружение „Будител“ – инициатива, в която индустриалци и професионалисти работят с ученици, учители и студенти, за да изградят по-силна връзка между образованието и реалния бизнес. Още гледайте във видеото.

12 Май, 2026

Как избрахте American University in Bulgaria?


Американският университет дойде като естествено продължение на един мой план, който имам от много години. Кариерата си съм я планирал много отдавна – какво искам да ми се случи и как да стигна до него. Още на 4 години знаех, че искам да бъда инженер. Ходех с баща ми в консервния комбинат „Витамина“, гледах машините и знаех, че искам да работя с машини и да създавам машини.
След инженерното си образование вече започнах да планирам стъпките в кариерата си. Те са записани и до днес. Когато знаеш къде искаш да стигнеш, въпрос на желание е да си направиш план. AUBG беше една от тези стъпки.


На каква възраст започна MBA програмата?


На 45 години.


Как се адаптира към среда, пълна с много по-млади студенти?


Беше интересно и предизвикателно. Голяма част от хората в програмата бяха от IT сектора – сфера, в която аз нямах толкова знания. Но с времето успях да разбера и техния бизнес.
Това много ми помогна да видя света през очите на младите хора. Комуникацията е двупосочна – те научават от нас опит и умения, а ние научаваме от тях за новите технологии и начина, по който виждат света.


Какво ти даде обучението в университета?


Най-вече критично мислене и умението да работиш с хора, които са напълно различни от теб. Работиш с IT специалисти, доктори, хора от различни професии, които имат различна гледна точка към решаването на една задача. Това страшно много обогатява.


Как попадна в Watts Water Technologies?


В Watts съм почти 10 години. Видях, че търсят директор за компанията и си казах: „Защо да не опитам?“. На интервюто ме попитаха: „Не си бил директор на компания досега. Мислиш ли, че ще се справиш?“.
Аз им казах: „Не съм 100% сигурен, но съм много отворен да уча. Ако сте готови да инвестирате в мен, аз съм готов да уча.“


Какво произвежда заводът в Пловдив?


Произвеждаме манометри, термометри и измервателни уреди – или като готови решения, или за други производители на оборудване.
Това e част от така наречената „невидима индустрия“. Крайният потребител не вижда тези продукти, но без тях критичната инфраструктура не може да работи – нито индустрията, нито всеки апартамент или къща.


Колко важен е заводът в Пловдив за глобалния бизнес на Watts?


Доста голяма част от продукцията ни се изнася. Основно дистрибутираме към Италия, Германия и Франция, а оттам продукцията достига до цяла Европа и Съединените щати.


Как се конкурирате с Китай?


Китай инвестира много в технологии, роботизация и цифровизация. Ние също трябва да се развиваме бързо.
Но единственото нещо, което Китай не може да копира, са знанията и уменията на хората. Затова инвестираме много в обучение и развитие на екипите.


Как започва един ваш работен ден?


Първото нещо, което правя, е да си взема кафе и да обиколя завода. Говоря с хората по линиите.
Не ходя официално облечен на работа, защото разбрах, че костюмът създава комуникационна бариера. Предпочитам директния контакт. Държа хората да ми казват Милен, а не „директор“.


Как поддържате качеството и мотивацията в завода?


Качеството не идва от отдела по качество. То идва, когато всеки човек разбере, че неговата работа е важна.
Ние разчитаме всеки – от чистачката до директора – да знае, че качеството зависи от него. Включваме хората в оптимизации, проекти и промени, за да чувстват фабриката като своя.


Как използвате изкуствен интелект в производството?


Все повече включваме AI в работата си – не само технически, но и в бизнес моделите и планирането.
Производството днес е много динамично. Желанията на клиентите се променят постоянно и AI ни помага да планираме капацитети, доставки и производство така, че да останем конкурентоспособни.


Какво ви носи работата с деца и млади хора?


За мен успешният човек трябва да връща част от успеха си към другите хора.
Аз съм част от сдружение „Будител“ в Пловдив, където работим с ученици, студенти и млади професионалисти. Целта ни е да намерим връзката между образованието и бизнеса – да покажем какви умения ще бъдат нужни на младите хора в бъдеще.


Каква e твоята философия за развитие?


Обичам да излизам от зоната си на комфорт, защото това ми помага да се развивам – не само професионално, но и като човек.