Весела Димитрова-Мозеттиг: Българската инвестиционна сцена буди резерви

Г-жо Тодорова, да започнем с първия и, може би, най-важен въпрос - как изглежда България като инвестиционна страна, според изследването, което е поръчано от вашата камара?

Ние сме доста доволни за това, че то показа, че България все още е атрактивна страна за инвестиции и компаниите продължават да имат намерение да се развиват тук и окачествяват ситуацията като добра, задоволителна и добре развиваща се.

Задоволителна и добра са два отделни отговора. Това, което забелязвам е, че през 2019 г., първата референтна година, резултатите с отговор „много привлекателна“ са били доста повече от тези, които наблюдаваме за изминалата 2023 г. Причините какви са?

Да, много са факторите. Това е така. 2019 г. ни беше първото издание на нашата анкета и то ни служи за база за сравнение. Следващата година, 2020 г. е, естествено, заради вече навлязлата криза с COVID, когато изследването се проведе точно в началото на годината и компаниите изпитваха голяма несигурност, показа сериозен спад, въобще, в очакванията и в това как ще се развие ситуацията. Така че, сега вече в 2023 г. виждаме, че песимизмът от 2020 г. е преодолян. За сметка на това се появяват нови фактори, като разбира се политическата нестабилност, цената на труда и др. Затова смятам, че инвеститорите, които са отговорили на нашата анкета и компаниите, които работят тук, усещат малка несигурност в бъдещето.

Колко важно е общото, генерално икономическо положение за една страна за чуждестранните инвеститори, които потенциално биха дошли там? Гледам резултатите от отговорите на въпроса за икономическото положение и виждам, че за 2023 г. най-високият отговор „много добре“ се дали едва 1% от респондентите?

Да, изключително важно е, защото инвеститорите и, въобще компаниите, правят прогноза за средносрочен план като минимум 3-5 години, а най-често за 10, 15, 20, и когато има фактори на неизвестност, това веднага носи стрес, и намеренията и перспективите се променят. Те решават ден за ден на практика как да управляват бизнеса и всяко едно зрънце на несигурност и съмнение дава отражение.

Докато говорим за този показател, отговорът „задоволително“, който Вие използвахте в началото, са дали над 50% от компаниите. Кажете ми - говорите ли си с тези хора, имат ли усещането, че в други държави, да речем в съседни, или в Източна Европа, част от ЕС, положението е същото?

Да, разбирам добре въпроса. Смятам, че що се отнася до отражението на световната икономика върху българската, сме повлияни до голяма степени от това, че нашето географско положение е много близо в момента до конфликтни зони, от една страна. Затрудняват се комуникациите, затруднява се донякъде имиджът на региона и това носи някаква външна несигурност. В това отношение, обаче, сме сравними с много други страни в региона и за България, може би, политическият фактор от последните години беше този, който носеше някаква нестабилност. Към настоящия момент се гледа към бъдещето, очакванията на компаниите са добри и имат очаквания за една добра следваща година напред.

Добре, стигаме до един от основните проблеми и за българските компании, и за чуждестранните - липсата на работна ръка. Този показател излиза и като най-проблемният, въобще, за инвестиции в България. Гледам графиката с инвестиции в наемането на нови служители - хората казват, че ще инвестират, но в същото време, че трябва допълнително да самообучават кадрите.

Да, този резултат наистина е много интересен и за нас беше добре, че се отрази по този начин в анкетата. От една страна, просто естествено в България знаем, че наличието на квалифициран и, въобще на персонал, е затруднителен фактор, включително и за нова инвестиция. От друга страна, се наблюдава това, че може би в момента компаниите целят да повишат професионалната квалификация на своите служители, да инвестират в техните знания много повече от колкото преди.

Над 80% от анкетираните смятат да увеличат познанията на своите служители.

Това се дължи на, по принцип, некачествения български работник, нямам предвид чисто човешкия, а като образователно, като ниво на следдипломни образователни квалификации. Има ли българският пазар достатъчно подготвени кадри?

Всички компании изпитват известни трудности да намерят кадри. Някои, разбира се, които са големи имена, опознати, реномирани като марки, по-лесно набират персонал, защото в крайна сметка хората имат избори, лесно ги идентифицират и отиват да работят при тях. Но смятам, че този резултат е от една страна повлиян от това, че е необходима една традиция в професионалните навици. Все пак икономиката на България е на няколко десетки години и на практика мениджърският състав, младите специалисти, трябваше да натрупат някакъв опит, за да могат добре да управляват компаниите. От друга страна пък, значение има това, че френските компании са много добри работодатели, ако мога така да кажа, инвестират изключително много в техния ресурс и оценяват човешкото развитие като обучение и като личен живот и всичко това се комбинира в тази и наша анкета. Но ясно е, че в ситуация, в която няма достатъчно работна ръка или трудно се намира такава, работодателят търси начин да подобри съществуващия персонал.

Липсата на кадри създава един друг проблем. Колкото по-малко са обучените готови кадри, толкова повече бизнесът трябва да се бори за тях. На пазара това означава повишаване на работните заплати. България има много сериозен проблем, особено, имайки предвид, че производителността на труда е 50% от средната за Европа. Стигаме до другия проблем, който идентифицираме от това изследване – все по-високо покачващите се заплати, цената на труда.

Да, разбира се, и за мен покачването на цената на труда е нещо хубаво, защото България трябва да се движи към средното ниво в Европейския съюз, да не бъдем вече дестинацията с най-ниски доходи. Това е изключително важно във всяко едно отношение за устойчивостта на икономиката в дългосрочен план като цяло и за бъдещето, разбира се, за развитието на пазара, за наличието на работна ръка в бъдеще. Но това, което е изключително важно в този случай е, че се появи като нов фактор. Досега основните предимства на България, често цитирани от всички нас, да кажем, всички тези, които искаме да предложим България като инвестиционна дестинация, бяха ниското заплащане на труда и, съответно, ниските данъци. Но с инфлацията, която видяхме в последните години, с именно това наваксване на нивото в България на работните заплати спрямо Европейския съюз, този фактор започва да се уронва, да изчезва, което има и добрите си страни. Но определено работодателите го усещат веднага.

Какво ще кажете на тези български граждани, които в момента ни гледат и си казват "лесно им е на чуждестранните инвеститори - идват, дават едни малки заплати, изнасят огромни печалби"? Знаете го това усещане, не искам да използвам тежка дума, но едва ли не се "изнасилва" българската капиталистическа система и българските работници за сметка на изнасянето на капитали в чужбина?

Да, от една страна, трябва да се гледа така, че все пак, за да се обърне внимание на България, да се идентифицира тя като инвестиционна дестинация, наистина ниските данъци и ниските доходи до този момент са тези фактори, които привличат първоначалното внимание, защото страната ни не е достатъчно известна като инвестиционна дестинация в чужбина въобще. Тоест, това е добрата страна. От друга страна, разбира се, компаниите, веднъж като се ориентират и като инвестират тук, когато цената на труда се изменя, техният бизнес план се изменя и те гледат притеснено на това доколко цената на труда ще започне да расте. Но всички са абсолютно съгласни с това, че компаниите идват тук, за да останат 20, 30, 40, 50 години напред и една инвестиция, която издържа на времето, задържа се в страната, тя се развива, наема все повече персонал.

На практика, компаниите инвестират тук на място, не изнасят толкова много, това е само едно голямо усещане. Един завод струва някой път 20-30 милиона евро, които са средства, инвестирани в България.

Преди да минем и към добрите страни България - има и такива, предстои да ги разберем след малко. Лошите, обаче – бюрокрация, слабо променяща се регулаторна рамка, неефективни административни услуги. Всичко това е в полето на правителство, на законодателна и изпълнителна власт…

Да, има интересни области, които са идентифицирани от нашите компании, като такива, в които са налице очаквания за прогрес, за развитие. В този период, който беше от Covid насам, на практика, може би се оказа като един вакуум за развитието на законодателството, за развитието на дигитализацията, на административните услуги, разбира се политическата нестабилност, всичко това се натрупа. И, да кажем, в днешно време компания, която има нужда от това правната рамка в България да еволюира, за да върви успоредно с правната рамка в Европейския съюз за дадени услуги, за дадени продукти, има проблем. Оказва се, че работи със законодателството на нашия пазар, което е малко изоставащо, защото не е имало време да се възприемат модерното и новото.

Стигат ли такива доклади, такива изследвания до депутати, до изпълнителната власт? Вие, като камара, имате ли комуникация с изпълнителната власт? Знаят ли, да речем, министрите на икономиката, на енергетиката, на финансите, премиерът Денков за резултатите от това изследване?

Да, ние, разбира се, контактуваме много често, редовно и сериозно с представителите на правителството, на държавната администрация, на най-високо ниво. Именно с тази цел да поддържаме постоянен диалог и смятам, че той е добър. Винаги сме имали отворена врата, на която да почукаме и да влезем, да споделим мислите на нашите компании. Казвам го напълно искрено и дори довечера ще представим анкетата пред представители на правителството. Така че от наша страна има добро желание за споделяне на информацията и мога да кажа, че винаги ни е била давана възможност да изкажем мнението си.

Забелязват се изключително интересни резултати, според които корупцията не е особен проблем в България за френските, за чуждестранните инвеститори. Това е втори такъв доклад, в който срещам такива резултати. В същото време ние тук в България продължаваме да твърдим, че корупцията е може би най-големият проблем. Откъде идва този дисбаланс?

Да, може би в ежедневието си гражданите усещат, че се налага да имаш връзки, да го кажем по-старомодно, за да пробиеш или да получиш нещо. Компаниите, на практика, повечето от тези, които са наши членове и отговарят на анкетата, те идват в България, за да произвеждат продукт, който в повечето случаи е насочен към Западна Европа и се изнася от страната. И тяхната дейност не е толкова свързана с местния пазар и с местни взаимоотношения. Донякъде това е обяснението. Естествено, компаниите, дори и някой, да кажем, нередовен ръководител на компания, ако има желание да влезне в тази черно-сива икономика, има как да се спре. Напоследък се въведоха много изисквания за големите компании във връзка с т.нар. compliance, както се казва на английски, със съответствието им със законодателството и те не могат и да си го позволят на практика. И, може би, местните кръгове, които евентуално се опитват по някакъв начин да достигнат до компаниите, знаят към кого могат да се обърнат, към кого  не, ако могат така да се изразя, но на практика е много важно, когато дадена компания дойде в България, тя да може да има един спокоен път, не само когато получи одобрение от централната администрация, сертификат за инвеститора, а веднъж като отиде вече по регионите, там е по-сложно, защото попада в една местна система и в тази система човек трябва да има контакти.

Накрая - добрите страни: добра данъчна система, членство в Европейския съюз и едно по-скоро вече позитивно очакване за въвеждането на еврото в страната. Знаете, че в България има определени групи, които настояват за прогресивна данъчна ставка, за увеличаване на корпоративния данък. Колко е важна за един чуждестранен инвеститор стабилната, ясна и предвидима данъчна среда и тази ниска плоска ставка?

Естествено, изключително важно е параметрите на инвестицията да са ясни от началото до края на периода за развитие на инвестицията. След това, обикновено, много скоро, когато тя е успешна, идва в един период на разширение. И прогнозата трябва да е стабилна за поне 10 години, за да може една компания да инвестира повече, ако мога така да се изразя. Така че, това е първият фактор за България, на който се обръща внимание. Ние всички казваме, че не е единственият, че работната ни ръка е с много добри качества, че има, разбира се, свободни терени, хубави индустриални зони, винаги може да се развие тук проект, има хубав достъп до нови технологии. България, на практика, е една територия като лаборатория за нови проекти, защото правенето на бизнес, регистрирането на компания, откриването на нов офис, развитието, крайната сметка и наемането на персонал не са трудни. Лесно се започва дейност, въпросът е тя да издържи във времето.