Борис Христов: Искаме да покажем, че АI пести време без компромис с качеството на презентациите

Когато стартира с този бизнес, имаше ли търсене на пазара за тази услуга?

Истината е, че дори в момента търсенето на такъв тип услуга не е толкова видимо. А преди 10 години можеш да си представиш, че беше почти незначително. И нашата задача тогава беше да създадем пазара. Да показваме какво е възможно и чрез това да образоваме, че съществува друг свят. Такъв, в който презентациите могат да бъдат нещо много по-различно от това, което обикновено виждаш на ежедневна база. Надяваме се, че с примерите и съдържанието, което публикуваме, споделяме и създаваме успяваме да убедим немалка част от хората, които ги виждат и това променя мнението им. Оттам нататък силно се надяваме, че в някакъв момент започваме и да работим заедно.

Спомена "друг свят", а преди това самият ти си работил нещо различно. С какво те привлякоха презентациите? 

Това, което се случи при мен е, че просто не можех да презентирам. И когато го забелязах за първи път — понеже организирах събития по едно време в Нов български университет, където учех, се захванах да го правя и за колегите си. С други наши колеги, които вече са малко по-успешни и имаха работа решихме да правим срещи, на които да споделят знания с останалите. И аз бях зад кулисите на цялото събитие. И моята роля включваше не само организационната част, но и това да представя лектора в първите една-две минути, след което той или тя поемаше сцената. Това, което ми се стори най-притеснително тогава беше, че за тези една-две минути никой не ме слушаше. И това се случваше всеки път – виждаш различни хора в залата – немалък брой и никой не обръща внимание. И започваш да се питаш как да накараш хората да те слушат. Тогава стигнах до извода, че ако различни хора постоянно не искат да ме слушат, а аз съм там само за минута, значи проблемът не е в тях, а в мен. Реших да потърся решение и това, което открих преди много години, беше, в Нов български университет нямаше курс по презентационни умения – такова нещо просто не съществуваше. И аз учех две специалности — информатика и бизнес администрация и в нито една от тях нямаше такъв курс. Университетът вече даваше възможност сам да си създадеш курс. Тоест можеше да намериш външен лектор, да го поканиш като гост и ако събереш група от минимум шест човека – можеше да се проведе курс воден от него и заплатен от университета.  И когато разбрах за тази възможност си казах, че това е добра опция да събера групата и аз да бъда един от участниците. Тогава си намерих лектор, организирах групата и сам си платих курса, който организирах. Това беше нещо от полза за мен самия. И оттам нататък започна моето презентационно развитие.

Ти си бил първият потребител. Кой ти беше първият лектор и на какво те научи тогава този човек?

Треньорът, с който работихме по това време се казваше Николай и той ни научи на доста неща. Това включваше основно как да подготвим презентацията си и как да я изнесем. И ние не сме коментирали толкова дизайна на слайдовете или техническата част в дълбочина, но той положи една добра основа, за да разберем какво стои зад една силна презентация, как тя да резонира с публиката и как да излезеш пред хора с увереност. В нашия свят ги наричаме аудитория, публика и т.н. Ники успя да ни въведе в този презентационен свят и ни даде много стабилна основа, върху която поне аз продължих да надграждам сериозно.

Ти си започнал с PowerPoint като софтуер за изграждане на презентации?

Абсолютно. 

И в един момент от Microsoft те награди с титлата Most Valuable Professional (MVP) в определена категория, свързана с презентиране. Какво представи на Microsoft?

Първоначално я получавах в технологичния свят, тъй като тогава се занимавах с технологии. След това, когато преминах от технологичната към презентационната кариера, една-две години не ми даваха наградата за PowerPoint, но малко по-късно, така да се каже, ги „преборих“, за да ми я дадат отново. Идеята ѝ е, че Microsoft я присъжда ако правиш много неща безвъзмездно – да споделяш знанията си без да очакваш нещо в замяна. Имаш възможност да влезеш в техен сайт и да представиш какво си направил, за да могат хората около теб или по света да развият умения в темата PowerPoint. Описваш всяко едно от тези действия, добавяш метрики – колко души са го видели, колко са присъствали на събития, колко са гледали онлайн. След това има хора от тяхна страна, които преглеждат информацията и решават дали си направил достатъчно. Проблемът е, че до ден днешен критериите не са напълно ясни – пълна мистерия е кога е „достатъчно“ и кога не е.

А какво беше твоето усещане тогава, когато видя първите метрики? Усети ли, че си направил достатъчно, или искаше още повече?

При мен беше крайно, тъй като щом се захвана с нещо го правя докрай. Първата година не ме одобриха, въпреки че бях направил около 50 неща. Под „50 неща“ разбирай, че едно от тях беше блог с над 100 публикации. И въпреки това, от Microsoft казаха, че не е достатъчно. На следващата година, тъй като познавах хората, които отговаряха за избора на MVP за региона вече бях регистрирал над 110 различни дейности. С тях се видяхме на събитие в Сърбия и им казах директно, че ако сега не ме изберат, вече няма да бъде честно. Буквално ги поставих в позиция, в която нямаха друг избор, освен да ме изберат, защото бях прегледал всички останали MVP-та по света и никой не беше направил нещо, което да се доближава дори до това, което аз бях направил. Така, няколко месеца по-късно, вече бях един от избраните.

След като стана MVP от Microsoft вече имаше своя агенция. Как репутационно се отрази това на бизнеса ти? Как реагираха клиентите?

Не така, както повечето хора си мислят, ако трябва да съм честен. Наградата MVP не е нещо, което директно привлича клиенти. Тя не е толкова широко разпозната, или поне не е толкова разпозната в България. А и немалка част от клиентите ни всъщност не са у нас, но дори в чужбина, тя не е основният фактор, заради който клиентите взимат решения. Когато хората чуят думата PowerPoint често има едно пренебрежение, нежелание – не искат да чуват за това и се асоциира с нещо несериозно. И много хора си казват, че правят презентации от 10 години и не им е необходима чужда помощ. И за наше съжаление - както PowerPoint като понятие, така и MVP наградата не са неща, които можеш директно да измериш с конкретни резултати. Няма веднага рязка промяна в броя клиенти, в продажбите, или в бюджетите, с които оперираме. Надявам се някой ден това да се промени.

Предполагам, че мениджърите, които ви търсят, първоначално са били предубедени и са разчитали само на собствените си презентационни умения...

Определено го има този момент – има и его и хората вярват, че щом са на лидерска позиция в една компания – те знаят как да си изнесат презентацията. Срещаме и голямо неразбиране за това какво всъщност е добрe. Проблемът е, че една добра презентация не е просто PowerPoint файл. За да стигнеш до частта със слайдовете – независимо дали ги правиш в PowerPoint, Apple Keynote, Google Slides, или някой от модерните AI инструменти като Beautiful.ai и други – преди това има доста работа. Първо е съдържанието – ние като хора, които презентираме, трябва да знаем какво точно искаме да кажем. PowerPoint е стъпка номер две – той е инструмент, който ни помага да дадем форма на тези идеи – надяваме се и визуална, а не просто текстова. Целта е така да представим посланията, които искаме да комуникираме по начин, който е лесен за възприемане от публиката. Третата стъпка е свързана с нас самите – аз, ти, всеки, който ни гледа или слуша – надяваме се, че хората репетират презентациите си ако им е важно да се представят добре с тях. Може би чуват обратна връзка, записват се, гледат се, коригират се сами или на базата на обратна връзка от колеги и приятели. Репетират още няколко пъти и чак след това излизат пред публика – на живо, онлайн или в хибридна среда. А това вече е новият стандарт – пред теб има петима колеги, а още пет или десет са онлайн - работещи от вкъщи.

Сега е много интересно, че можем да представим всичко чрез добра презентация. Обаче, въпреки това, когато става въпрос за бюджет, който трябва да облечем във визуална форма, с ясно послание и т.н., накрая често трябва да го представим пред изпълнителен директор, който просто иска да види Excel. Можем ли с добрата презентация да убедим такъв тип хора?

Аз винаги казвам, че между един изпълнителен директор и друг има огромна разлика. Тоест между човек и човек има голяма разлика. И ако ние с вас често презентираме пред такива хора — независимо дали е индивидуален директор или група от мениджъри, които ръководят организация — първата ни задача е да разберем кои са те и как функционират. Ако пък това са хора, пред които презентираме често – ние съветваме нашите клиенти по време на обученията, които провеждаме, да си „отворят очите и ушите“ за всичко, което се случва по време на самата среща. Иначе казано да си напишеш домашното, да се постараеш да разбереш кои са тези хора и да подготвиш информацията така, че тя да резонира с техните очаквания, а не само с това, което на теб лично ти се струва добро. Много често на такива срещи се случва изпълнителният директор да зададе въпроси. И е важно след това да помислим какви бяха тези въпроси, защо ни зададоха точно тях, защо на определено място сме задълбочили, а не на друго? Така започваме да изграждаме нещо като „профил“ на човека – как функционира, какво го интересува, до какво ниво на детайл обича да стига. Обича ли комуникацията да е бърза или по-задълбочена? Предпочита ли линейна презентация – слайд 1 до 10 – или по-скоро дискусия? И колкото повече знаем за отсрещната страна – толкова по-добре можем да адаптираме посланието си. Дали това е бюджет, идея с бюджет, която чака одобрение — важното е тя да бъде представена така, че този човек да повярва, че звучи логично и може да се действа по нея. Тук отново всяка идея и всеки човек е различен. И ролята ни не е да следваме някаква една формула, а да се опитаме да разберем този човек – какво очаква, как мисли и да адаптираме нашата комуникация към него, а не просто към нашите лични разбирания за „правилно“.

Спомена очакванията и това как с презентация можем да спечелим отсрещната страна. Имаш ли любим случай от практиката, в който си помогнал на някого да представи идея, която в началото е изглеждала абсурдна, но накрая е била приета?

Слава Богу, можем да се похвалим с доста такива примери. За наше щастие, много от тях не са обвързани с клаузи за конфиденциалност, така че можем да говорим за тях свободно. Например преди година имахме проект с една германска компания – Sharpist. Работихме с тях интензивно по две презентации – едната беше за живо представяне пред инвеститор, а другата – версия за изпращане по имейл. И много хора си мислят, че тези две неща са едно и също, тъй като и до днес продължаваме да виждаме презентации, които са малко по-обемни и тежки. Те се използват както по време на срещата, така и като документ, който се изпраща предварително или след това. Истината е, че тези два формата не бива да са идентични. Когато си на живо – в зала, на конференция или в среща в офиса – най-важният елемент е самият презентатор. Слайдовете и самата презентация – по-конкретно визуалната част – добавят стойност към човека и го допълват. Затова, когато си на живо можеш да си позволиш слайдовете да са по-семпли, по-изчистени. Презентаторът обаче е в центъра – той носи основната комуникация и посланието.  Докато когато изпращаме презентация по имейл нас вече ни няма. Отсрещната страна остава сама с документа и въпреки това трябва да разбере какво се опитваме да комуникираме. Именно заради тази причина, когато създаваме презентации за изпращане – те са най-често в PDF формат (експортиран от PowerPoint), си позволяваме повече детайл. Добавяме повече текст, цели параграфи, допълнителна информация, за да обясним по-пълно ситуацията, проблема или решението, което предлагаме. И Sharpist беше много интересен случай. В компанията работят млади момчета, за които целият процес по създаване на интерес у инвеститори беше напълно нов. И те за първи път се сблъскваха с аудитория на такова ниво. И притеснението при тях беше огромно – буквално на ръба. И имахме доста телефонни разговори, в които усещах, че емоциите надделяват. Понякога завършвахме с препоръка да си починем и да продължим на следващия ден. Въпреки това работата с тях беше изключително интересна и вдъхновяваща. И в крайна сметка, създадохме комбинация от презентация за живо представяне и документ за изпращане, която им донесе над 23 млн. евро инвестиция. Накрая част тази презентация беше публикувана от една от най-големите медии в света – със заглавие, че Sharpist са спечелили 23 млн. евро с „тези 10 слайда“. Истината е, че не бяха точно 10 слайда, но това вече е част от стилистичната игра – заглавието трябва да привлече внимание.

От една страна, това е пример за традиционно, живо представяне, комбинирано с дигитално разпространение. Но ако говорим за онлайн презентациите – нещо, което в последните години стана съвсем обичайно – въпросът е как да задържим вниманието на аудиторията за по-дълго?

Онлайн средата е изключително интересна, но и предизвикателна. Тя няма нищо общо с живото представяне. И вярвам, че всеки, който е имал опит с онлайн презентации, вече е осъзнал, че това са два напълно различни свята. Средата е различна, контекстът също, а с тях идват и специфичните предизвикателства. За да сме успешни онлайн, трябва да разбираме как функционираме ние като хора. И да си позволим да черпим вдъхновение от киноиндустрията. Защо? Защото хората инстинктивно реагират на промяна. Ако нещо се промени във визуалната ти среда – дори и леко – мозъкът ти веднага се активира. Нямаш избор, освен да провериш какво се е променило, защото всяка визуална промяна потенциално носи заплаха или важна информация. Така на чисто инстинктивно ниво ако нещо се смени рязко в това, което виждаш или чуваш – нямаш избор и насочваш вниманието си натам. Филмовата индустрия го е разбрала много добре. Във всеки добър филм кадрите се сменят често, ъгълът на заснемане се променя, актьорите в кадър се редуват постоянно и всичко това поддържа интереса на зрителя. Ако обаче погледнем бизнес средата – виждаме хора, които презентират онлайн и се гордеят, че стоят на един и същ слайд по 11 минути. Да, имали сме такива клиенти. Гордеят се, че могат да говорят дълго, без да сменят визуалната подкрепа. Това обаче не е добра идея. Когато споделяш екрана си – най-голямото визуално петно пред аудиторията всъщност е слайдът, а не камерата ти. И ако слайдът не се сменя, а аз говоря 11 минути без промяна, всъщност си вредим – това е най-учтивият начин, по който мога да кажа какво причиняваме на себе си като презентатори. Всъщност нашата роля е да внесем динамика в презентацията – искаме да има движение, смяна. Не става въпрос да го правим непрестанно, разбира се, но не и веднъж на 11 минути. Златната среда би била да се замислим на всяка една-две минути какво можем да променим - в нашата индустрия често говорим за това под понятието „контраст“. Дали ще го наречем контраст, смяна или нещо друго – в онлайн среда имаме нужда от повече слайдове, а не по-малко. Целта е голямото визуално петно да се променя по-често. Добра  практика е също да сменяме фокуса. Така например ако говоря известно време, трябва след това да ангажирам аудиторията с въпрос, да ги помоля да напишат нещо в чата, да реагират с „палец нагоре“ или „надолу“, да вдигнат виртуално ръка. Може дори някой от тях да говори за 30 секунди, след което фокусът се връща към мен. Друг вариант – показвам конкретен слайд и казвам, че след малко ще го спра, за да го обсъдим в повече детайл. Спирам споделянето и камерата става основният визуален елемент. Това е визуална промяна за хората, които ни гледат от вкъщи, от таблет или лаптоп. След обсъждането рестартирам споделянето и това отново е промяна и слайдът става водещ. Този тип динамика е силно препоръчителна в онлайн среда, за да имаме поне някакъв шанс да задържим вниманието на аудиторията. Нищо разбира се, не е гарантирано – особено във времена, в които технологиите, включително изкуственият интелект, започват да навлизат все по-дълбоко. И това изглежда едновременно несигурно и многообещаващо. 

Как обаче използваме ИИ в презентационните умения и с какво ни помага?

Може да ни помогне по няколко специфични начина – към този момент. Важно е да отбележим, че записваме това интервю някъде през пролетта на 2025 г. и е напълно възможно след месец ситуацията да изглежда различно. Но към момента, от гледната точка на хора, които ръководят агенция, занимаваща се изцяло с презентации – виждаме, че изкуственият интелект все още не се справя добре от гледна точка на дизайна. И ако очакваме, че ИИ ще ни направи слайдовете професионално изглеждащи, съобразени с корпоративната идентичност – цветове, шрифтове, форми и т.н. – това е доста амбициозно. Технологията още не е на нужното ниво. Очакваме ли промяна? Надявам се и ще се радвам да я видя, но към днешна дата, в рамките на следващите 6 месеца, не очаквам революция в тази посока. От гледна точка на подготовка обаче – изграждане на историята, избор и структуриране на съдържанието, анализ на аудиторията – резултатите са наистина впечатляващи. И можеш да използваш инструменти като ChatGPT, Perplexity и други, за да получиш идеи и насоки според конкретната си публика. В заявката си обясняваш каква е темата, аудиторията и стилът на презентиране и го питаш какво означава това. Така резултатите, които получаваме, са изключително полезни. Също така можеш да поискаш от системата метафори и аналогии, с които да обясниш сложни идеи по разбираем начин. Дори често задавам въпроси от рода на: „Кои са топ 10 въпроса, които според теб тази аудитория би ми задала?“ – и искам отговорите да са в табличен вид – въпросите от едната страна, а от другата примерни отговори. Подобни функционалности вече са възможни и представляват приятна, а не неприятна изненада. ИИ може да помогне и при репетиция и изнасяне на презентацията. И съществуват инструменти, с които можеш да се запишеш на видео и те ще анализират гласа ти, езика на тялото, начина ти на говорене. Ако прекалено често използваш пълнежи между изреченията, инструментът може да ти подскаже да го замениш с пауза. Ако не гледаш към камерата, може да ти посочи момента и да ти даде препоръка. Това са детайли, но все повече системи започват да ги улавят. Разбира се има и доста маркетинг в целия шум около ИИ. Много хора си купуват лиценз и очакват чудеса, но реалността не е толкова вълшебна. И все пак, ако си наясно как да използваш тези инструменти – те вече предлагат реална стойност, особено на ниво подготовка.

И въпреки това организирате събитие – Present to Succeed, което тази година ще се проведе за пети пореден път. Една от основните теми в него ще бъде именно как изкуственият интелект и алгоритмите могат да ни помагат. Защо решихте тази тема да бъде фокусът на конференцията?

Честно казано, още миналата година искахме да направим събитие по тази тема. Тогава обаче, наблюдавайки развитието на технологиите, решихме, че няма да е честно спрямо аудиторията. Технологиите просто не бяха готови. Всичко беше почти изцяло маркетинг. Днес, 12 месеца по-късно - нещата вече изглеждат различно. Затова се пошегувах и по-рано, че може би след още 5-6 месеца и дизайнът ще се подобри. Но днес вече можем да кажем, че тези технологии имат реална стойност и могат да бъдат използвани смислено – ако знаеш какво правиш. А примерите, които разглеждахме досега, са само част от възможностите.

Какво искате да покажете на хората, които ще дойдат на събитието?

Това, което искаме да покажем, са истински примери за това как изкуственият интелект вече се използва в реални, критични презентационни ситуации. Не говорим само на теория, а за конкретни, вече случили се проекти, в които тези технологии наистина са били приложени. Начинът, по който избираме гостите и лекторите, е доста... бих казал, фанатичен. Причината е очевидна – ние създаваме конференция за презентационни умения и ще е истински парадокс, ако самите презентации на това събитие не са на високо ниво. Затова сме изключително внимателни кои са говорителите и какво съдържание ще представят. Изключваме всякакъв тип маркетингови презентации от рода на: „вземете този инструмент и животът ви ще се промени завинаги.“ Вместо това каним колеги от целия свят – някои от тях ще бъдат за първи път в България – които се занимават само и единствено с презентации. Сред тях има и така наречените speechwriters – хора, които пишат текстовете зад големи презентации. Други са дизайнерски студиа, които използват AI, за да създават буквално нови светове. Например, на сцената ще видим колегите ни от Холандия, които с помощта на AI създават видео светове и към тях – звукова среда, също генерирана от изкуствен интелект. Така демонстрираме реална, а не абстрактна употреба на тези инструменти. И да, това не става за пет секунди, както маркетингът понякога твърди, но ако отделиш време и знаеш какво правиш, резултатите могат да бъдат впечатляващи – дори и без да си дизайнер, аудио или видео експерт. Искаме хората да видят реално приложими неща, не просто хипотези.

За какъв тип аудитория ще бъде най-полезно събитието? Кого искате да привлечете?

Ние винаги сме казвали, че Present to Succeed е конференция за бизнес хора. Обичам да се шегувам, че тя е за всички, на които им се налага да презентират – независимо дали го искат или не. Презентациите станаха част от ежедневието на почти всеки професионалист – в човешки ресурси, маркетинг, продажби, технически екипи, анализ на данни. Дори и днес получихме запитване от технологична компания, която иска курс за екипите си, тъй като тези хора трябва да защитават решенията си пред мениджмънта. Преди 10 години, когато аз самият бях технически специалист, почти никой не ме караше да презентирам. Сега това се е променило драстично. Конференцията не е за хора от презентационната индустрия. Напротив – тя е за онези, които използват презентациите, за да си вършат по-добре работата. Затова и темите и лекторите се подбират така, че да бъдат полезни точно на този тип аудитория.

Смяташ ли, че вече сте успели предвид това, че подготвяте юбилейно издание на конференцията? Какъв беше резултатът още в първата година?

Първата и втората година организирахме събитието изцяло онлайн – първо заради COVID, а след това и заради началото на войната в Украйна. Това беше логичното решение. Истината е, че през 2021 г., когато направихме първото издание, не очаквахме толкова голям интерес. Имаше дори конкуренти, които публично коментираха, че никога няма да продадем 1000 билета за „такова нещо“. В крайна сметка, продадохме 3200 билета. Ако говорим за печалбата – при изцяло онлайн събитие разходите са сравнително ниски. Има разходи за студио, екип, техника, уебсайт, дизайн и т.н., но общо взето тогава маржът на печалбата беше около 70%. Това беше изненада и голяма мотивация да направим издание и през 2022 г. След 2022 вече видяхме възможността да направим събитие и в хибриден формат – на живо в София и онлайн. Според мен днес е странно ако една голяма конференция няма и двата формата. Ограничаването само до присъствен или само до онлайн вариант означава, че изпускаш огромен потенциал за достигане до повече хора.

И накрая, с какво бихте спечелили хората, които все още не са чували за Present to Succeed?

С това, че на конференцията ще видят съдържание, което реално ще им помогне да създават и изнасят по-ефективни презентации, като в същото време влагат по-малко време. Това е нашата основна цел тази година – да покажем как чрез технологиите, включително AI, можеш да съкратиш времето за подготовка и в същото време да получиш много по-високо качество като резултат. Вярваме, че времето е най-ценният ни ресурс – нещо, което не можеш да си върнеш. Затова искаме да покажем как технологиите могат да спестят време, без да жертваме качеството, дори напротив – да го повишим.