София и Доротея Борисови: Искаме да си партнираме с дизайнери от чужбина

Г-жа София Борисова и нейната дъщеря Доротея Борисова, които стоят зад една от най-популярните модни къщи у нас, Romantika Fashion. Здравейте, дами! Много ми е приятно, че ми гостувате днес. Да започнем с това има ли романтика в бизнеса и как я открихте вие?

София: Определено има романтика в бизнеса и зад нея стои много труд, постоянство и наистина за 32 години Romantika Fashion е утвърдената марка в България и не само тук, но и позната в Европа. 

Доротея, при теб как се получиха нещата? Как го виждаше ти в началото?

Доротея: За мен беше много трудно така да се настроя от началото, че ще бъда дизайнер, ще започна да работя с родител, което е много трудно. Майка ми е прекрасна извън работата, но вече в работния процес става много взискателна, не прави компромиси и е абсолютен перфекционист. В началото беше трудно, но сега вече сме се сработили. Това е петата година, в която работя с нея. 

София: Аз съм безкомпромисна. Извън работа сме първи приятелки – делим си всичко, но в работата съм страшна гад, защото искам всичко да е по конец, да е направено прецизно и когато тя започна да прави колекциите за абитуриенти ги правеше само по погледа знаеше дадено нещо дали го одобрявам, или не. Както и извън работата, когато ходим по магазините, облича нещо - излиза от пробната и се връща и го съблича. Само с един поглед се разбираме, но страшно много се сработихме. Наистина, аз съм много щастлива, че имам един достоен наследник. Даже стана и по-добра от мен.

Като малка мечтаеше ли си да бъдеш дизайнер или бизнесдама, или искаше и двете? 

София: Като малка не съм си мечтала да бъда бизнесдама, защото аз съм от поколението, което беше така по-затворено и думата бизнесдама не съществуваше в моето детство. Но пък знаех, че съм човек на изкуството и от малка имам много награди. Бях от децата, които са всестранно развити личности, танцувах, свирех на цигулка шест години, ходех на класически балет. Танцувах в известни танцови групи и като цяло обичах да рисувам. Исках да стана художник, всъщност това ми беше детската мечта – да рисувам. Малко по-късно, след като завърших художествената гимназия, баща ми ми каза, че художниците са малко изцапани и е по-добре да се занимавам с нещо друго.

Тогава реших, че ще правя бизнес, защото вече 1992-93 г. можеше да се прави бизнес. През 1991 бяха първите частни фирми и въобще всичко се случваше с много бързи темпове. Тогава реших, че ще се занимавам с изкуство – с рисуване, но така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да си търся сватбена рокля.

И се  оказа, че има един-два магазини в София, които продаваха по една – две рокли от Гърция. Моят свекър ми каза „няма да си купуваш рокля втора употреба, дай да намерим нещо в Гърция и всъщност това ми даде идеята да направя магазин за рокли. Така започнах с рокли, които давах под наем, но клиентите идваха и казваха „Може ли тук да има една презрамка повече, може ли това деколте да ми го изрежете? Може ли да направите нещо по-специално с роклята?“ И тогава си казах, че искам да се пробвам да създам мой тоалет. И всъщност първият беше за едно момиченце, което имаше здравословен проблем и изглеждаше на 10 години, а всъщност беше на 23. И аз си казах, че сега е моментът да взема да направя нещо за него и ще го направя без пари. Седнах вкъщи, скроих една рокля, мъчих се цяла нощ и цял ден – направих я, уших я. Направих и един воал и когато тя облече роклята ми беше много благодарна. И аз си мисля, че оттогава тръгна моят успех и до днес.

А при Доротея как се получиха нещата? Спомняш ли си първия ти тоалет и как тогава реагира майка ти на него?

Доротея: В интерес на истината, аз съм отраснала сред роклите и може би точно заради тази причина, че още от дете съм сред тях – никога не съм искала така да седна, да шия, да правя рокли. Те вече бяха готови, ушити. Единственото нещо, което много ми харесваше, е да ги пробвам. 

София: Даже аз да се намеся, много-много не искаше да ги пробва. Когато имаше сватби на моите роднини и предлагах да пробва и тя недоволстваше. Другите деца ме обожаваха и сега нейните приятелки ми се радват и казват, че биха носили рокли всеки ден ако са на нейно място. Обаче като малка, толкова я водих с мен на работа и веднъж ми каза, че няма да стане дизайнер. И аз казвам „Защо, Доли? Виж колко е хубаво да рисуваш рокли, да се занимаваш с дами, да им правиш булчински рокли.“И тя ми отговори, че няма да го направи, защото няма да има време за децата си. И това беше такъв голям и жесток удар, който и до днес ми тежи и го мисля постоянно. Но все пак стана дизайнер и предстои да видим какво ще кажат нейните деца след време.

Доротея: Много е трудно – първо аз бях решила да уча медицина, преди да се ориентирам към дизайна. Записах обаче курсове по биология, по химия, започнах да ходя на тях и по едно време разбрах, че това не е за мен и няма да се справя. От толкова учене останах без работа, без нищо. Нито излизах, постоянно се подготвях, за да мога да кандидатствам. И така в процеса на работа казах – не, спираме. Реших, ще се занимавам с мода, ще замина за Милано, ще уча там, кандидатствах в университет и така. Приеха ме и на двете места, избрах си един университет и заминах за Милано. Завърших мода, прибрах се и започнах да работя. Това беше моментът, от който започнаха мъките за работа с дизайнера София Борисова. Не беше лесно защото се сблъсках с практиката.

София: Веднъж тя ми се обади и ми се оплака, че се учи повече отколкото за доктор. И аз казах, че е нещо сериозно. По принцип не трябва да се пренебрегва модата, защото теорията също е доста важна, но практиката е най-важна.

В модата са важни все пак и средствата и за всеки един бизнес също така. В началото вие как стартирахте през 90-те години, имаше ли интерес за подкрепа от държавата, от инвеститори? Или започнахте със собствени средства?

София: Не съм търсила средства от държавата. Не съм знаела дали въобще са отпускани и т.н.

Но беше много по-лесно отколкото сега, защото сега трябва наистина да направиш една сериозна инвестиция даже един магазин хубав с рокли и да започнеш да работиш. Да не говорим когато имаш производство.

Машините не са малко пари и персоналът, който ти трябва да поддържаш също изисква средства. Аз обаче започнах с пари, които си бях спечелила от танците, защото имах различни концерти и участия, за които ни се плащаше. И разбира се, използвах и малка част от парите от сватбата, които си бях събрала. Започнах първо с рокли втора употреба, които купувах от Гърция, защото нямах възможност да си купя чисто нови. След това си купих една домашна машина, намерих си една шивачка, която да прави корекции. След това почнахме заедно да шием и да кроим – поне по няколко модела – един-два на месец. 

В началото сте били ти и твоята шивачка, но в един момент бизнесът е набрал скорост. Какво предлагаше пазарът във България тогава? Откъм платове, откъм персонал, който да работи?

София: Персонал имаше, защото много бързо си намирах хора за корекции, за шиене, но пък платове имаше само в един завод,  който правеше пердета и чулове – всичко друго трябваше да се внася отвън. Но малко по малко се появиха фирми, които внасяха най-различни дантели, най-различни материи, но не бяха много. Също така си режех от роклите, които внасях щом виждах, че нещо не ми харесва – изрязвам дантелата и я слагам на чисто новия модел, който аз съм създала. Но беше трудно, а сега, когато има абсолютно всичко и можеш да бъдеш супер креативен – можеш да направиш чудеса.

Тук трябва да попитам и Доротея как вижда нещата в момента? Ти си попътувала, учила си в Милано, видяла си какви неща се предлагат там, но мислеше ли, че в един момент ще ти бъде трудно да си намираш шивачки, на които да им се занимава с това?

Доротея: Да, така е. В момента дори имам този проблем. Нашият персонал вече не е съставен от много млади хора и съответно започва едно търсене на свежи кадри, които да искат да се занимават с това. За съжаление в днешно време вече момичетата не искат да се занимават с изработване на тоалети. Било то сватбени, абитуриентски или прости ежедневни дрехи. С персонала е много трудно, бих казала. За разлика от това за материи има огромен избор - всякакъв вид дантели, ръчно ушити с камъни и пера. Хората, които работят при нас - с тях се сработваме много дълги години, защото ние правим висша мода. И всеки един тоалет има специална конструкция. И те не са шивачки, те са майстори, защото ние работим и по размери. Всяка една дама е с нестандартни размери и моделираме всяка рокля по тялото на дадената дама. Това наистина е много трудно и особено навън страшно много се цени. Имаме извън на България доста ревюта и когато покажем нещата си се вижда, че сме много различни. Нашите тоалети са много различни от всичко това, което е масовото – от конфекцията. В България дамите, които са от малко по-старото поколение – те са ценители на красивото, на изкуството, на материите. На рокля по размер за тях, защото са носили много скъпи дрехи и наистина оценяват това, което правим ние. Младото поколение, които сега са абитуриенти ги харесват, когато дойдат, но преди това гледат много рокли в пространството и изведнъж всички им се виждат еднакви. 

Спомена, че работите и с партньори от чужбина. Доколкото знам имате едни ключови отношения с производител на италианска дантела. Как се случиха там нещата? Вие ли ги потърсихте, или те се обърнаха към вас?

София: Ако визирате Висша мода, това е една марка, която се занимава само с материи и дантели за висша мода. Аз си ги харесах в Франция на световно изложение за платове. Бяхме заедно със съпруга ми и аз казах „тези са уникални“. Той ми предложи да влезем и ни посрещнаха с въпроса: „Откъде сте, защото ние всъщност не предлагаме на всеки, не продаваме на всеки тези материи.“ Аз казах, че сме от България и те заявиха, че пазарът у нас не им е интересен. Обясниха ни и за определени условия, на които трябва да отговаряме, за да работим заедно. Помолих да ги разгледам, поканиха ни и в този момент аз виждах как се движат по един подиум всичките им дантели мой тоалет и предполагах, че няма да има човек, който да не се възхити да каже: „София, ти си номер едно“. Но в същото време мъжът ми предложи да поръчаме и те ни отказаха, тъй като има комитет на дизайнери и от него зависи дали ние можем да използваме дантелите им, които са едни от най-луксозните в световен мащаб. И тук не са важни парите – те трябваше да ни изберат. И на мен ми костваше две години, защото това беше тяхното условие – да си покажа последните седем ревюта. Кандидатствах както за седмицата на висшата мода. Там също не можеш да отидеш, ако те не те изберат. И трябва да отговориш на поне 15 задължителни условия.

За да отговориш на условията, предполагам трябва да имаш успешен бизнес модел зад гърба си. Вие как избрахте този на Romantika? На какво се основава той?

София: На това, че работата ми е хоби и хобито ми е работа. Аз съм, наистина, толкова влюбена в това, което правя, че някой път забравям да си тръгна. Естествено дъщеря ми винаги ме е питала:„ кое обичаш повече – мен или роклите?“ И аз ѝ казвам: "първо си ти - после са роклите.“

Доротея: Тя е от хората, които наистина много обичат работата си и дори доста често на почивки се караме, че не може да се откъсне от работата. Дори след работния процес, след края на деня тя продължава и темите ни в последните две години са само единствено за работа. Дори и на почивка си говорим само за колекции, работа, работа и работа.

Доротея, а при теб има ли някакво желание да направиш колаборация с друг дизайнер, да правиш бизнес с него? Наблюдаваме по света, че  това е популярно. 

Доротея: Аз конкретен дизайнер, с който да искам колаборация нямам, но много бих се радвала да е с някой чужденец. Определено това би било сбъдната мечта за мен. За България, аз лично смятам, че ние сме на върха и просто няма повече накъде. Единственото развитие би било навън.

София: Аз имам две колаборации с чужди дизайнери и наистина за мен беше голям вдъхновение. Когато ми предложиха не се замислях за хонорари и да се пазаря. Наистина, когато отидох  да работя с единия в Испания и с другия в Германия видях как хората оценяват това как работиш. Наистина, отношението им и удоволствието за мен да работя с тях е невероятно.