Мартин Гънчевски: Автоматизацията върви ръка за ръка с работните места

Г-н Гънчевски, започвам с въпроса за Schneider Electric България и това, че тя притежава единствената умна фабрика в Югоизточна Европа. Какви са критериите, за да стане един завод такъв и как започна всичко при вас?

Критериите за умна фабрика са изцяло вътрешнофирмени, като те ни делят на два типа. Има т. нар. стандартна умна фабрика и напреднала (advanced smart factory).  Хубаво да отбележим, че нашата фабрика е от втория вид. Има около 15 критерии, които трябва да се покрият, а  определен брой от тях са задължителни. Разпределени са в основните потоци – производство, администрация, управление на сграда и енергийна ефективност. Всъщност това са работещи проекти, които обхващат дигиталната трансформация, това как я използваме и какви резултати постигаме. 

При вас процесите са силно автоматизирани – имате над 70% автоматизирано производство във фабриката и в момента се стремите да изградите втори такъв завод, отново в Пловдив. Каква е целта ви там?

Отново минимум 70% автоматизация на процесите. Предизвикателството е, че вече имаме една умна фабрика, а новата да е една идея по-умна. Плюсът в момента е, че имаме възможност две години да работим по този проект преди да започне самото строителство, така че сме си подготвили всички необходими софтуери, сензори и проекти, за да можем да отговорим на очакванията както на клиентите, така и на компанията – фабриката да отговаря на изискванията за аdvanced smart factory, което е едно от най-високите нива.

Вие сте осигурили техническата част, но какво се случва с работните места при едно такова автоматизирано производство? Повече ли ще бъдат новите позиции или по-скоро ще отпаднат част от тях?

Автоматизацията върви ръка за ръка с работните места. Интересен пример е, че през 2016 г. автоматизацията в завода е била на 50% и от 2019 г. до 2024 г.  автоматизацията вече варира между 70% до 80%. Работните места също се увеличават с над 300. Това показва всъщност, че автоматизацията не свива позициите, но повишава очакванията към тях – ние изискваме от хората по-високи компетенции. Много от нашите служители са с над 10 години стаж в завода и много от тях вече се чувстват спокойни да работят с дигитални инструменти – това е страхотен прогрес, който се вижда. Така че автоматизацията и работните места са две съвместими неща и това е видимо.

Залагате ли на обучение посредством новите технологии в завода, за да постигнете автоматизация от 50% на 70%?

Разбира се. Минимум веднъж в годината целият ни персонал минава дигитални обучения, които покриват минималните изисквания за работа, за да се чувстват и те комфортно. Защото, за да може един служител да се представя добре на работното си място пред една машина, той трябва да разбира какво му говори тази машина. Колкото и да е лесно и опростено с цялата сигнализация и цветови кодове, все пак хората трябва да се чувстват добре, а не да изпаднат в паника, когато се появи нещо. Затова идеята ни е да инвестираме в обучения, особено в дигитални компетенции. Имаме специализирана зала за обучения (learning corner), която е предназначена само за този тип дигитални компетенции.

Schneider Electric разработва собствени технологии, с които автоматизира процесите си. Разкажете ни малко повече за тях - как ги развихте през годините?

Шнайдер е лидер на глобалния пазар за автоматизация и енергийна ефективност. Тези две неща присъстват във всяко едно производство. Произвеждаме от сензори до PLC-та, от прекъсвачи до софтуери, необходими за тази автоматизация. И какво по-добро от това да вложим произведеното от нас в нашите машини и сгради. Всичко това ни помага не само да продаваме нашите продукти по-добре, но ние успяваме и да го демонстрираме. В България имаме над седем доставчика на различни компоненти и всеки от тях по някакъв начин трябва да отговаря на изисквания, за да работи със Schneider – било то за постигане на резултати за енергийна ефективност, или за да може да ползва нашите умни решения за управление на производство. Всички получават компетенциите от нас и това показва тяхното израстване. Един от примерите е как успяхме да утвърдим един от големите доставчици на пластмаса в Европа, който е български производител. Това наричаме нашата екосистема – за Schneider могат да работят пряко 700 човека в компанията и завода, но непряко са свързани поне още толкова, което е едно невидимо влияние върху локалната среда.

Споменахте български поддоставчици – на тях ли залагате предимно или купувате средства от чужбина, за да разработвате технологиите си?

Много рязко се усети нуждата от локални доставчици по време на Covid, когато беше много трудно всяко едно пътуване, доставяне на материали и всичко останало. Затова в този момент започнахме да търсим локални доставчици, които всъщност са много по-удобни за нас, тъй като сме масово производство и на ден произвеждаме над 200 хил. единици и няма как да си позволим да имаме проблеми с качеството, материалите и тези неща, затова колкото по-близо ни е един доставчик – толкова по-бързо реагираме ние. Това ни позволява да разчитаме на тях, да ги обучаваме по-бързо и ни позволява всъщност всяка нова компетенция, от която те имат нужда да усвоят, да им я предадем лично ние, което е най-добрият вариант. Нашите колеги, които познават софтуерите, познават и изискванията на компанията ги предават нататък, така че ние да можем да гарантираме, че продуктите, които влизат в нашия завод и детайли са с високо качество и гарантират безопасността на клиента.

На темата с Covid-кризата - по време на пандемията много места бяха затворени, но Вие с тази автоматизация, успяхте ли да се справите по-бързо с проблема? 

Ние сме един от малкото заводи, които не затвориха за нито един ден по време на целия Covid-период и дори и след това при кризата със суровините. Благодарение на това всъщност ние успяхме да открием много нови пазари, не само за Schneider България, но за компанията като цяло. И това до голяма степен се дължи на автоматизацията – не само на машините, не само и на софтуерите, които ни помагат да управляваме нашето производство умно, бързо и опростено.

С изключение на тази криза станахме свидетели на още няколко. Имаше сериозно ускорение на инфлацията. То как Ви се отрази?

Инфлацията можем да кажем, че е статичен показател. Когато има по-големи пикове на инфлацията – това показва компаниите до каква степен са готови да инвестират в своето подобрение. Ние успяхме да се справим с инфлацията с мерки, с които да понижим потреблението на енергия и да оптимизираме цената на продукта. Затова ръстът на цените не ни се отрази пряко на нас като завод, като цена на продуктите, защото ние успяхме с правилните мерки и инструменти да постигнем резултатите и да компенсираме увеличението на цените.

Да разбирам, че в Schneider Electric България има сериозна основа за управление на риска в такива ситуации?

Със сигурност.

Какви бяха тенденциите все пак при резултатите? 

Те са позитивни и това се вижда. 2021 г. започнахме разширение на сегашния завод, през следващата година започнахме да проучваме места за строеж на нов завод и през 2024 г. вече го строим. Той е в процес на изграждане. Schneider Electric България демонстрира на картата на корпорацията Schneider, че всъщност ние сме стабилен партньор и имаме устойчив подход при решението на всеки един проблем. Успяваме да се справяме навреме и да тушираме нещата така, че да поддържаме положителен тренд на растеж. Със сигурност предизвикателството е, че последните години са много динамични с всичко, което се случва. Ние не живеем в балон, но колегите, които сме в завода, всъщност показахме гъвкавостта си, което е едно от нещата, които Schneider демонстрира. Ние трябва да бъдем гъвкави и да можем да се нагаждаме спрямо ситуацията. За 4 години корпорацията инвестира за втори път в разширение и строителство на нова сграда и всъщност това е показател за добра инвестиция. Дори с машините, които получаваме ни гласуват доверие, че те са на правилното място и че всъщност Schneider Electric България е правилното място за инвестиция на компанията. 

Вторият ви завод ще бъде също в Тракия икономическа зона. Какъв е приносът на вашата компания от създаването на първата фабрика до момента? 

Миналата година обявихме с Тракия икономическа зона подписването на Хартата за енергийна неутралност и това стана петият индустриален парк в Европа. Този документ се състои от 18 точки, които гарантират, че индустриалната зона ще се стреми до 2050 г. да постигне енергийна неутралност. Имаме и точки, които са свързани с опазване на околната среда, на подземните води, биоразнообразието, зеления транспорт и те рефлектират върху нашата програма, която беше обявена през 2021 г. Локално в България сме длъжни да помагаме както на обществото със споделена компетенция и знания, така и на други компании около нас, които искат да се развиват и да постигнат по-добри резултати. На годишна база през нашата фабрика минават над 1000 души – не само български компании, но и чуждестранни инвеститори и ние показваме реални резултати на нашия завод. Преди 10 години сме били много зле в някои показатели от гледна точка на управление на енергийната ефективност, но самата компания е започнала трансформацията си и така сме се превърнали в лидер по това, демонстрирайки какво могат да постигнат нашите софтуери и продукти. С Тракия икономическа зона работим по много проекти, с които да покажем какво можем да направим и защо то е важно за нас, защото трябва да оставим нещо и за бъдещите поколения. И знания, и компетенции, дори природа.

Насочихме разговора в посока на нулевите емисии, затова да погледнем на "Зелената сделка" реално. Германия, както виждаме през последните две тримесечия изпадна в техническа рецесия, тъй като не може да покрие тези изисквания и индустрията ѝ се забави. На Вас в момента как Ви се виждат целите? По-скоро прекалено амбициозни или реално постижими? 

Да, това е въпрос и на манталитет. В сравнение със западните страни бих казал, че в Източна Европа, особено в България, ние сме много гъвкави.

Бързо можем да се нагласим спрямо очакванията и резултатите. Корпорацията Schneider изисква от всеки един завод и локация до 2025 г. да прекрати използването на природен газ за отопление в заводите. До 2030 г. да бъдем въглеродно-неутрални. Затова миналата година ние пуснахме първата геотермална инсталация за отопление и охлаждане в завод в Югоизточна Европа. И това е първият завод на Schneider Electric в целия свят, който го прави. По този начин ние прекъснахме използването на газ и вече сме въглеродно-неутрален завод, като имаме и официален сертификат от корпорацията за това. Резултатите са постижими, но е нужна правилната нагласа, правилните инструменти и естествено компетенция. На дневна база работата в завода е много важна, но всъщност голяма част от нашето време е ангажирано с това да споделяме нашите компетенции, нашия опит. Защото за много компании най-трудният въпрос е откъде да започнат този преход, как да започнат и какво стои зад него, какво се изисква. И за щастие хората, които сме в заводите малко или много сме преживели тази трансформация, имаме този опит и преходът не е толкова труден – той е възможен и необходимите инвестиции не са толкова големи. Резултатите са видими и е показателно, че с правилните софтуери и правилните инструменти за кратък период с малки усилия и много малка инвестиция – могат да се постигнат. Да, в дългосрочен план лесните задачи се изчерпват, но тогава идват вече новите технологии. Светът напредва скоростно, което ни помага на нас – не е нужно да открием топлата вода – може просто да приложим нещо, което е използвано някъде другаде. Тук идва и обмяната на опит.

След тази геотермална трансформация, какви са следващите стъпки, които вие смятате да предприемете в тази посока? 

Първо трябва да си опознаем системата, защото инсталирахме нов тип система за геотермална енергия в сграда, която е претърпяла три трансформации. Заводът първоначално е построен през 2006 г., след това имаме едно разширение през 2012 г. и миналата година приключихме с второто разширение. Това са три различни типа технологии и инсталации в сградата и ние все още се учим. Автоматизацията ни помага много, помагат ни сензорите, софтуерите, с които разполагаме като компания, за да можем много по-бързо да постигаме резултати. Със сигурност търсим и нови решения – тук ще отворя една скоба и малко ще подскажа, че искаме да утилизираме използването на дъждовните води. Било то за поливни нужди, било то за използване в тоалетните, но това са ресурси, които ние приемаме за даденост, но те не са никак малко. Приложения има много, въпросът е когато човек тегли чертата да има смисъл и устойчивост в нещата, които правим. Трябва да е доказана положителната оценка на въведението. Ние сме един от първите заводи в индустриалната зона с бели покриви. Нещо малко, обаче всъщност на годишна база спестяваме едни 7% консумация на енергия за отопление, което е грандиозно, особено с температурите в Пловдив. 

Какъв е интересът на чуждестранните инвеститори, които наблюдават тези процеси? След това развитие – засили ли се той?

Към нас като компания – със сигурност. Миналата година мога да кажа, че много чуждестранни инвеститори минаха през завода. Не мога да Ви кажа конкретна бройка, но споделихме опит как могат да започнат и да правят инвестиции в България, и че всъщност инвестициите в България са постижими. И нашият завод е много хубав пример за това. Интерес има – хубавото е, че имаме страхотен потенциал от хора не само в нашия завод, но и около нас. Стига компаниите да имат правилния подход и  стратегия за развитие, могат да се постигнат страхотни резултати. 

В Schneider Electric България едно от ключовите качества, струва ми се, е бързината. Вие мислите ли, че това е причина френската група да се стреми да развива дейността си още повече в България – защото може да реагира бързо в кризисни ситуации и да бъде адекватна? 

Смело мога да кажа, че да – това е една от нашите най-силни страни, особено в България. Даваме си сметка кои неща са важни. Обичам да сравнявам Schneider с бързо влакче. Т.е. почваме рано сутрин с няколко идеи, до обяд вече искаме да са имплементирани и следобед вече имаме нова порция идеи, които искаме да приложим на следващия ден. В момента заводът работи 24 часа, 7 дни в седмицата. И постоянно има хора. Да, но площта на завода е около 7 дка. Преди няколко месеца се налагаше осветлението да работи навсякъде , защото нямахме правилните инструменти да го управляваме, но успяхме за много кратък период да намерим подходящи инструменти, които да приложим, така че в момента, където работят хора - там да свети напълно автоматизирано без намеса. И това освен че ни помогна да оптимизираме много резултатите - осигури много по-различен комфорт на хората. Това е пример за бърза реакция в нашия завод. По-миналата година, когато стана и енергийната криза, ние за много кратък период успяхме да подпомогнем с компетенции и да подготвим нашите доставчици в България, така че те да не спрат работа, защото беше изпитание за всички. Имахме конкретни цели от корпорацията, които трябваше да се постигнат в рамките на три месеца. С бързината, която имаме и целеустремеността ни успяхме за много кратък период да реорганизираме нещата, така че да постигнем тези резултати. Надявам се да успеем и през следващите 9 месеца да построим изцяло нов завод, което би било невероятно постижение. 

Знаем, че конкуренцията е това, което държи пазара във здравословно състояние, но сякаш липсва такава за Вас в България. Как Ви влияе това?

Ние се сравняваме с корпорацията Schneider в целия свят. Заводът ни вече е един от топ 5 в Европа на Schneider в Европа и вече амбицията ни е да почнем да борим и големите заводи, които са и в Азия и в Северна Америка. Надявам се през следващите няколко месеца да успеем да се похвалим с още доста интересни неща, които биха ни издигнали на следващото ниво, но факт е, че нашата конкуренция е вътрешнофирмена на ниво в България. Със сигурност има фабрики, които постигат невероятни резултати, но ние гледаме няколко стъпки по-напред.

 Вътрешнофирмената конкуренция как се отразява на работниците на Schneider?

На всеки му е приятно да постига добри резултати и особено когато има похвали за тях. Тази година всъщност производството на Schneider в България отбелязва 25 години всъщност и ние имаме служители, които са от 25 години в този завод. Въпреки че той си е сменил локацията и сме преживели доста трансформации, вече сме силно автоматизирани – имаме хора, които продължават да работят при нас и се чувстват добре. Това е за определен тип хора, които имат желанието да се борят, да постигат нови неща, да учат, защото без развитие няма и прогрес.

Каква е Вашата визия за развитието на индустрията. Какво очаквате да се промени?

Ами, първо да си дадем сметка, че най-ценните ресурси са ни хората. Много компании започнаха да обръщат внимание на това, защото качествени, мотивирани хора, било то млади, било то на средна възраст – вече се намират трудно. Хора, които имат желание да се развиват и такива, които имат желание да учат. Защото компаниите в производството сме изправени пред постоянните тенденции за новости, автоматизация, дигитализация и е много важно да намериш сплотено ядро от хора, които ти да мотивираш, да обучаваш и да задържаш.

Следващите години ще бъдат доста предизвикателни, особено с появата на изкуствения интелект, но това не означава, че ще се загубят работни места.

В нашия завод много ясно се вижда как изкуственият интелект ни помага да оптимизираме и да дадем на хората правилните инструменти и да ги насочим как да бъдат по-ефективни. Да не губят време в търсене на проблеми, а да следват някакъв план, който може някъде да се е случил, може да не е в нашата фабрика, може да е в някой от другите заводи на Schneider, но подобен проблем. И те имат откъде да започнат. Това е едно постоянно учене, предизвикателство и със сигурност ще бъде динамично, със сигурност ще бъде интересно, така че нямам търпение да разбера какво ни предстои.