Ивайло Славов: Мъск изпусна златна възможност с OpenAI

Ивайло Славов, здравей, изключително ми е приятно. По принцип нямаш нужда от представяне, но за да не съм голословен съвсем накратко: технологичен лидер, сериен предприемач, инвеститор, създател на редица успешни стартъпи. Бил си начало на сливания и придобивания на високо ниво и си управлявал екипи от стотици хора. Кой от бизнесите, с които си се занимавал, е бил най-предизвикателен като мениджърски задачи и визия за развитие?

От гледна точка на мениджърските задачи е било предизвикателно на всяка от позициите, защото всяка от тях има някакви специфики и те трябва да се управляват, трябва да се насочат правилно, за да може да се осъществят стратегии, визии и всички други неща, които се отнасят до бизнеса. Но най-предизвикателно, разбира се, е в ролята на предприемач - тогава, когато ти отговаряш за всичко, което се случва. И според мен последните 13-14 години в кариерата ми в BULPROS и после в DIGITALL, бяха най-предизвикателни от гледна точка не само на мениджърски и на лидерски умения, но и от страна на предприемачеството, защото е малко по-различно, когато работиш в голяма корпорация и когато ти трябва да управляваш собствената си компания.

Защо не избра сигурността и, може би, по-гарантирания успех в голямата компания?

Това е нещо много интересно. При мен нещата се случват на интервали от по 10 години и от тази гледна точка, първите 10 години, стъпвайки на борсата и минавайки през банки, започнах да уча от големите корпорации. После, това, което научих от първите 10 в голяма корпорация, го прилагах в следващите 10 с позициите ми в Unisys, Microsoft, PC Ware и Adecco, което на свой ред страхотно много ми помогна в следващите 10 години да стана предприемач. И сега съм си отредил едни 10 инвестиционни години, в които пък се занимавам с това, което вече съм придобил като опит, знания и успешни сделки – да помогна на други хора и те да го осъществят.

Сега, обаче, искам да те върна в началото...

Много години станаха – 10, 10, 10…

Тъкмо има за какво да си говорим. Ти си се занимавал със спорт - баскетбол, доколкото знам. Можем ли да направим паралел между спорта и нагласата, мисленето, което формира той на един по-късен етап, ако искаш да се занимаваш с предприемачество?

Между другото, аз още подпомагам активно спорта. Наскоро спечелихме Купата на България по баскетбол с „Черноморец” Бургас – отбора, на когото съм основен спонсор. Сега сме първи в редовния сезон и с нетърпение чакаме плейофите. Надявам се да вземем и тях, и първенството, което ще е супер. Но, да, има общо между спорта и предприемачеството. Реално погледнато, това, което научаваш от спорта са дисциплината, планирането, тактиката, които по-трудно би ги получил по друг начин, когато си малък, защото тогава има треньори, които управляват тези неща, учат те да работиш в схеми, показват по какъв начин трябва да се направи тактическа и правилна постановка, за да можеш да спечелиш дадена среща и т.н. И това ми е помагало цял живот, както и много обичам да работя със спортисти. В мениджърските екипи около мен винаги е имало много хора, които са били активни спортисти, защото те имат в някои отношения много правилна нагласа към работата, много правилно отношение към отговорностите, към задачите и освен това искат да побеждават, а в бизнеса трябва и това.

Чувал съм, че дисциплината, която възпитава спортът, е също много полезна.

Да загубиш една сделка вечерта, да станеш на другата сутрин в 7 ч. и да тръгнеш с гордо вдигната глава да спечелиш следващата е трудно, защото някои хора се колебаят, после седмици наред мислят. Това в спорта го научаваш много бързо, защото всяка седмица имаш мач и трябва на следващия ден просто да станеш, да вземеш душ и да тръгнеш смело напред към следващата цел.

Прегръщаш загубата и тя става част от живота…

Точно така, това е много важен урок.

Имаше ли планове за професионална кариера в спорта?

Не бях толкова добър.

Защо реши следващата ти стъпка да бъде извън България?

Просто отидох да следвам в Германия. Бях един от първите там - 90-та година заминах за Берлин и останах 18 години.

Какво ти даде образованието там? На какво те научи? Имаше ли голяма разлика с това в България?

Понеже и на двете места учих паралелно, понеже съм завършил международни отношения тук и икономика там, мога да кажа, че имаше разлика в образованието, имаше разлика и в изискванията към студентите тогава, но като цяло това, на което ме научи Германия, може би, е работа на истински големи пазари, където има много конкуренция, много добри играчи и за да спечелиш нещо, трябва да положиш допълнителни усилия. Това са неща, които на големия пазар се учат по-лесно, отколкото на малкия, заради възможностите, които има.

Каква беше първата ти инвестиция, когато реши да се занимаваш с фондова търговия? Спомняш ли си дали положението тогава е сходно с това в момента или циклите са много различни?

Понеже основните ми инвестиции, които съм имал в личния си живот, са били свързани или с информационни технологии, или с човешки ресурси, мога да кажа, че нивото на познания и изходните точки са били различни в различните периоди на развитието на тези области, но като цяло, задачите, които сме си поставили са били подобни. Не мога да кажа, че са били много по-различни тогава и сега, а иначе що се отнася до началото, имах щастието на 23 г. да попадна в търговията с опционни ценни книги, която е изключително хазартна, защото там можеш един ден да спечелиш страшно много пари, а на другия - да ги загубиш всичките. За тези 2-3 години там видях много хора точно в тези амплитуди и открих за себе си какво не искам да правя също, защото, честно казано, разбрах, че не съм толкова по тези краткосрочни сделки, а ми харесва да се занимавам с неща, които се планират малко по-дълго, които имат нужда от малко повече време. Оттам направихме в България инвестиции в един от първите интернет сървис провайдъри, т.е. може да се каже, че съм онлайн от средата на 90-те години, когато ходиш да пиеш кафе, докато ти дойде мейлът. Такава беше ситуацията - с един модем от 9,6К, пиеш кафе, говориш с приятели и след това се връщаш и виждаш, че мейлът ти е пристигнал. Е, оттогава са се променили нещата в дигитално отношение, може да се каже, така че съм ги видял всичките тези цикли и винаги е било много интересно.

А беше ли свидетел на спукването на дотком балона?

За мой огромен късмет бях вече в голяма корпорация, когато се случи това в края на 90-те, но, да, видях го от близо. Тогава бях в Unisys – отговарях за банките в Германия на сравнително млада възраст от 29 години в един добър екип от 50 човека. И честно казано имахме работа, защото тогава беше Year 2000 проблемът, т.е. дали при прехода от 1999 към 2000 г. банките ще имат проблеми със системите или не. Така че, ние имахме много работа, но като цяло беше много интересно. Този балон ще го запомня много добре, защото технологично ние бяхме готови с това, което днес се казва cloud, това което се казва distribute и т.н. - технологично ние бяхме готови, но инфраструктурата я нямаше и всъщност спукването на балона дойде от прекалените очаквания, че тези технологии, които са развити, могат да доведат до качествена промяна на живота и всички тези неща, които са случиха по-късно. Когато UMTS лицензите вече бяха факт, когато дойдоха 2G, 3G, 4G и когато започнаха да се създават инфраструктурите, които са необходими, за да може човек да обменя данни. Може да си го представим по следния начин - тогава се казваше ISP, което сега наричаме cloud. Реално погледнато, ти правиш един софтуер, който е за една дистрибуционна мрежа от 100 магазина например и 50 от тях не могат да влязат в интернет, а трябва да ти предадат информацията. Банките го правиха интересно, особено в България беше много интересно - с дискети. Вечер минава една кола, взима дискетата, кара я в централата и дискетата се пъха в системата и по този начин се приключва денят. Но това не беше оптималният вариант от дигитална гледна точка.

Изпреварили са донякъде времето и очакванията. Според теб в момента няма ли такива признаци на такъв тип свръхочаквания към големите технологични компании - най-вече по отношение на разработките им с AI?

Разбира се, това е следващият hype, който в момента върви с пълна сила и където последната дума още не е казана. Защо? Защото темпото на развитие и скоростите са различни - да преформатираш една организация, да накараш да работи по друг начин един бизнес, обикновено не отговаря на бързината, с която технологиите се развиват. И от тази гледна точка в момента hype-ът на изкуствения интелект е огромен. Човек трябва само да погледне развитието на акциите на NVIDIA, които дадоха основната инфраструктура за AI. Това е най-големият скок на акции от много, много години насам по простата причина, че те бяха иновативни - да измислят по какъв начин да се дистрибутира този изкуствен интелект. Но там последната дума също не е казана. Следващите пет години ще бъдат страшно интересни.

Конкуренцията вероятно ще се задълбочи. А в сферата на чиповете какво се очаква? NVIDIA ли ще бъде компанията, която категорично ще доминира на пазара?

В момента на 100% NVIDIA е компанията, която категорично доминира, но това съвсем не означава, че всички останали не работят с пълна сила да догонят и да правят други неща в зависимост от това колко много бизнес има. Amazon Web Services измислиха cloud решението, обаче, както виждаме Microsoft ги настига. Google също не остава назад, така че според мен ще има и други интересни неща. И сега, да направим комбинация с това нещо - ние видяхме каква инвестиция направиха Microsoft в OpenAI и с техния co-pilot, който в момента навлиза във всичките им продукти в дистрибуция, ако те случайно направят нещо конкурентно на NVIDIA в областта на чиповете, с Intel или с AMD, може да се окаже, че този пазар ще започне и той да се разпределя.

Много ми е интересно какво ще кажеш по повод на това, че Мъск, който беше един от съоснователите на OpenAI, в момента води съдебен иск с мотива, че компанията се е отклонила от първоначалните идеи.

Да коментирам исковете на Мъск - той го прави редовно, когато нещо не му пасва и решава да предприеме някакви мерки….

Идеята ми е - все пак това е бизнес. Възможно ли е той да е основан изцяло на такъв хуманизъм, защото в крайна сметка е ясно, че от AI ще спечелят много хора?

Може би леко го дразни, че не е достатъчно в играта и затова търси методи да направи шум, ако трябва да бъда откровен, защото чак толкова хуманистичен Мъск във всичките си начинания не е и не е бил. От тази гледна точка, той си е бизнесмен и в момента вижда, че Microsoft му взеха територията в OpenAI със сделките, които сключиха и търси начини да им го върне.

Имаш ли принципи, по които набелязваш и оценяваш коя инвестиция в компания в началото на развитието си има потенциала да се отплати с хоризонт 5-10 години? Как се усеща и се преценява това нещо, защото знаем, че все пак рискът е много голям?

Що се отнася до стартъпи и рискови инвестиции аз имам принцип, че, първо - инвестирам само в неща, за които имам усещане, че достатъчно добре познавам бъдещите прогнози, за да може, когато инвестирам в това начинание, все пак да бъда и аз самият подготвен за него, така че не съм някакъв класически финансов инвеститор. По-скоро съм инвеститор, който идва от бизнеса и се опитва да развие някоя идея, да я наложи на някакъв пазар, да създаде такъв, да направи последваща инвестиция в нещо, което работи на едно място, да заработи на друго. Второто много важно нещо е, че всичките компании трябва да имат бизнес план. Този бизнес план трябва да издържи на въпроси. И в общи линии мисля, че съм се специализирал в задаването на тежки въпроси, защото голяма част от бизнес плановете не издържат на тях. И третото, разбира се, е кой го прави.

Кой е първият - на първо място - в списъка с тези тежки въпроси? Как ще печели?

По какъв начин ще защитиш приходната част, защото разходите са вторичен фактор без topline. Ти имаш определени разходи, за да направиш някакви приходи, но на първо място трябва да си защитиш приходната част – как ще направиш пазар, как ще направиш Go-To-Market пробив, как ще отидеш там, защо ще те приемат. Давам пример – искаш да стъпиш на германския пазар, но познаваш ли техния манталитет, знаеш ли как те взимат решения и много други въпроси, но такива има - да.

По какво се различават в правенето на бизнес Европа - да кажем в случая Германия - и Щатите?

В Германия наистина инженерното мислене води, т.е. когато се прави бизнес в Германия, обикновено се задават много въпроси, преди да се реши, да се действа, да се инвестира и т.н. В Америка според мен броят на въпросите е значително по-малък. Те са на принципа Try and Error - пробват, виждат дали става и ако не се получава, опитват нещо друго, което в определени бизнеси ги прави по-добри, а в други - не. Например в технологиите, в софтуера, американците и китайците в момента владеят световния пазар. Но в инженерните дейности, в тежките машини и в подобни неща не са американците и китайците, има други, от които се учат останалите.

Как така стигна до технологията като основен предмет на бизнес, при положение, че първото ти образование е международни икономически отношения, после се занимаваш с финанси и най-накрая се отдаваш на създаването на технологични стартъпи?

Реално погледнато, стигнах до технологията по един интересен начин като генералист, защото имаше нужда от преводачи, от някой, който да вижда изискванията на бизнеса и да може да ги разкаже на хората, които правят технологии, за да могат последните да ги осъществят. И когато по време на дотком бума отидох към технологиите, точно тогава липсваше страшно много този мост между това, какво си представя бизнеса и по какъв начин се прави технологията, която трябва да обезпечи изискването на бизнеса така, че да постигне конкурентното му предимство на пазара. И всъщност, моята първа задача беше преводач, реално погледнато. Идвайки от бизнеса, тогава бях в банка, да помагам на технологичните компании да правят решения за банковия сектор. Така че, моят път е от страната на не-технолозите.

Как се придобива самочувствието и увереността, че един стартъп, в който инвестираш и създаваш, без да притежаваш чисто технологическата насоченост и познание, ще се развие и ще стане успешен?

Човек винаги работи в екип. При създаването на BULPROS, например, ние сe бяхме събрали не-инженери и инженери поравно, т .е. всеки си поема задачите и ти трябва да направиш така, че заедно с екипа и с хората, с които работиш да си разпределите отговорността и всеки, в каквото е силен, да стане още по-силен и след това вече тази комбинация, тази спойка често пъти води до успех. Така беше и при нас, така е било и при мен. Иначе съм се учил главно от неуспехите си, защото има и доста начинания, които не са станали. Човек го помнят за нещата, които са успешни, но иначе той се учи обикновено от неуспешните неща - и продължавам да имам неуспехи, не е спряло.

Неуспехите наистина са донякъде полезни. Помниш ли първия урок, на който те научи едно такова провалено начинание?

Моят извод по тази тема е, че човек не знае какво печели като губи. Това съм го видял многократно в живота, че никога не знаеш какво печелиш, като губиш. Неуспешните проекти водят до някакви познания, които следващия път няма да ги повториш. Имал съм такива. Нещата, които правим, свързани с туризъм, човешки ресурси и т.н. ги опитвахме още от края на 90-те години. Пишехме програми, които, обаче, никой не можеше да достъпи, като накрая нямахме никакви клиенти и изхарчихме едни пари. Много добре си го спомням този момент! Но сега пак инвестирам в подобни неща, вече на новото технологично развитие и всичко изглежда по съвсем друг начин.