Ивайло Славов: Инвеститорите дават пари за много на брой и добре обучени специалисти

Какво ще бъде бъдещето на стартъпите оттук нататък? Данните показват, че миналата и тази година се очертават доста трудни от гледна точка на финансиране, заделени средства...

Трябва да видим какво стане с лихвите на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка, защото парите са много скъпи. Те са много скъпи в момента и затова няма достатъчно. И всъщност това е проблемът на финансирането – не толкова, че няма идеи и стартъпи, а по-скоро няма пари, които да се инвестират. Пари по света има много, но те са толкова скъпи, че хората предпочитат да ги влагат в други инструменти и да получават достатъчно възвръщаемост, отколкото да инвестират рисково в стартъпи с неясен характер. Защото ние знаем, че не всеки стартъп става голяма компания.

Според теб, в коя сфера предстои да има отново бум на стартиращи компании? Финтехът беше такава допреди няколко години.

Една от основните сфери, в която ще има бум на стартъпи, на идеи и т.н. в следващите години – е сферата на здравеопазването. По простата причина, че населението на по-заможните пазари остарява.

И има все по-сериозна нужда от здравеопазване. HealthТech (използването на технологии за подобряване на здравеопазването, бел. ред.) ще бъде нещо много силно. Нови стартъпи ще има и в PropertyTech, InsureTech (в областта на имотите и застраховането). Това са по-консервативните бизнеси, които са малко по-назад в дигиталното си развитие. Но във всички сфери, които са свързани сега с изкуствения интелект, ще има голям „бой“. В човешките ресурси, в разни центрове за споделени услуги, колцентрове, във финтеха. Там, където конкуренцията е изкуственият интелект ще има сериозна битка в следващите години и много стартъпи. 

А в човешките ресурси – как ще се проектира навлизането на изкуствения интелект, тъй като има страхотни опасения, че доста работни места ще отпаднат, изчезнат? Включително и самите човешки ресурси ще се променят – може би ще се автоматизират повече?

Ние говорим за отпадане на работни места в състояние на почти пълна заетост.  При повечето пазари в момента по-скоро липсват хора. И според мен професиите на бъдещето ще са различни от професиите на миналото. Това е било така и преди. Всяка една революция води до смяна на начина на живота. И промяна в това как се осъществяват и упражняват отделните професии. Така че да - предполагам, че в някои по-автоматични дейности роботите ще заменят хората, със сигурност. За сметка на това всички липсващи хора в производството ще дойдат щом се освободят онези, които вършат автоматични дейности зад някое бюро. Т.е. ще има пренасочване и сериозна миграция – трудова миграция – не само между държави, а и между професии. Но не вярвам това да е истински проблем за заетостта.

А в тази глобална картина на настъпващ изкуствен интелект – какви са жокерите, силните козове на България. Страната ни може ли да използва този ресурс, който има откъм IТ-компании тук, за да напредне малко повече с цифровизацията? От друга страна ние, като дял на цифровизиран бизнес, сме на едно от последните места в Европа.

Отговорът категорично е да, но трябва да видим каква е волята – за да може държавата да бъде цифровизирана, трябва да има политическа воля. И трябва една част от тези проекти да не се проточват десетки години, а просто да осъществяват със скоростта, с която го правят нашите конкуренти – другите държави. Балтийските страни са един добър пример за цифровизация. И това зависи много от волята. Иначе хора има – подготвени хора, които могат да помогнат това да се осъществи. Те години наред са работили предимно за външни пазари.

В момента, на фона на намаляващите чуждестранни инвестиции всяка година, останаха ли ни някакви кукички, с които можем да привличаме инвеститори, с изключение на ниските данъци и донякъде евтината работна ръка?

Тя вече не толкова евтина. България като държава има един сериозен проблем, който нашите конкуренти с подобен профил решават по-добре от нас. Демографията е най-сериозният проблем на държавата. Защото един от въпросите, които всеки инвеститор си задава, е „има ли достатъчно подготвени кадри?“ и ние все по-трудно отговаряме на този въпрос. Първо, защото има доста сериозна заетост и второ, защото ние намаляваме като население от година на година. Това за мен е огромна пречка за една голяма част от инвестициите.

Volkswagen преди 3-4 години искаше да инвестира тук или в Турция. Отиде в Турция заради хората, защото всичко останало беше горе-долу на равни условия.

Това е една сериозна пречка и затова трябва да се работи по проблема с демографията и да се реши. Защото в Полша са влезли 4 млн. души през последните 3 години. Да, това е заради войната и т.н. Всички държави обаче, които се развиват добре икономически в дългосрочен план могат да управляват миграцията. Ние трябва да следваме примера на Египет – там има близо 3,5 млн. положителен прираст на година – младо население и т.н. Те подготвят хората, имат училища и сравнително добра система. Защо да не направим правилните спогодби за определени браншове, за определени бизнеси и да докараме хора оттам? Ние трябва да решим демографския проблем, за да станем отново атрактивни за инвеститорите. Иначе останалите рамкови условия са добри – имаме страхотен интернет, ние сме с много добра инфраструктура и като цяло не сме зле подготвени ако някой дойде и инвестира при нас. Другото е въпросът за политическата стабилност, като няма да говоря по него в дълбочина, защото нещата са ясни. Демографският проблем за мен е задача номер едно, която трябва да решим – на това място ще се делят победители и победени в следващите 50 години.

Не си губил връзка с България...

Никога.

Когато си бил в чужбина за дълги периоди от време и реши, че дългосрочно ще правиш бизнес тук и се върна – как изглеждаха нещата? Реално идваш като част от екипа и като мениджър на големи технологични компании.

Да, дойдох като изпълнителен директор на Adecco за България и отговарях за още някои бизнеси в Източна Европа. Аз дойдох точно когато влязохме в Европейския съюз. За мен това беше убедителен аргумент, че нещата ще вървят добре в България. Тук е по-хубаво за живеене от Германия. Това, което ме убеди беше, че ще има повече правила, по които да се водим. И когато сме в някакъв по-сериозен съюз, спазваме правилата на този съюз. И нещата се потвърдиха. Аз влязох в индустрия, която беше в добър стадий на развитие – тогава аутсорсингът в България започваше да набира скорост. Имаше много сериозен бум, правехме интересни неща и аз съм бил в България в повечето години на растеж. Така че и от бизнес гледна точка нещата бяха доста приятни.

Откъде идва интересът ти към човешките ресурси?

Може би от преводачеството. Когато станах преводач навремето, разбрах, че хората трябва да се разбират с хора, за да стават неща. Може би оттам тръгна всичко. Тогава направих една инвестиция в България – имаше един портал Itjobs.bg, който комерсиализирахме в края на 90-те години. И това беше сериозен успех.  Ние бяхме истински пионери – имаше само JobTiger, а нашият портал беше вторият такъв. Те предлагаха професии във всички сфери, ние в IT.

Има ли разлика между добрия предприемач и добрия мениджър – или добрият предприемач е и добър мениджър?

Има случаи, в които добрият предприемач е добър мениджър и обратното. А добрият мениджър, само мениджър – никога не е добър предприемач. 

Кое според теб е важно, когато назначаваш хора – това вероятно зависи много и от позицията, но можем ли да изборим 2 или 3 качества, които са универсални? И още нещо – на предприемачески принцип ли построяваш управлението на хората около теб, под теб?

Не мога да кажа, че си го построявам на предприемачески принцип – по-скоро го правя на организационен принцип – създавам съорганизацията, необходима, когато предприемаш нещо то да се осъществи. Виждаш за тази организация какво е необходимо – силни страни, възможности, умения, които са необходими. Аз започнах със спортистите и често работя с такива, тъй като за мен е важно хората, с които работя, да имат амбиция. Не всички трябва да имат амбиция да станат Джеф Безос, но да бъдат амбициозни. Другото важно нещо е с времето да се усети една лоялност у тях към това, което правим. И третото нещо е да са готови да учат. Никой от нас не е роден научен, всеки е натрупал уменията си с учене. И това не спира. Изучаваме изкуствения интелект от 5-6 години и  непрекъснато трябва да учим още. Тези три неща са от най-съществено значение.

Какво трябва да научим точно за изкуствения интелект, за да може да е полезен за развитието ни в професионален план, като хора. Засега чуваме само как натежават повече черните краски в това какво ще се случи.

Черните краски не са безопасни по простата причина, че когато нещата излязат извън контрол има опасност те да започнат да се развиват от само себе си по някакъв начин,
който ние не можем да разберем. Не да контролираме, но да го разберем. Затова контролът над този изкуствен интелект в световен мащаб е, може би, една от най-съществените задачи, за да не бъде използван за такива цели. Иначе всеки за себе си трябва да научи как изкуственият интелект му помага в това, в което се развива. Как може той самият да се настрои на тази тема и уменията, които притежава, трябва да бъдат доразвити, за да може да работи с изкуствен интелект. Според мен, както има базисни дигитални умения, така трябва да има и базисни умения по изкуствен интелект, за да можеш да оцеляваш.

А всъщност, изкуствен интелект го приемаме като следваща стъпка в дигитализацията – те, мисля, са пряко свързани...

Точно така.

Добре, мислил ли си по въпроса какво няма да се промени, защото в момента много често се пита какво ще се промени и горе-долу вече има някаква яснота. Но кои са нещата, които няма да се променят и ще останат трайни в ерата на изкуствения интелект и в следващата технологична революция?

Много неща няма да се променят. Изкуственият интелект има определени задачи, които изпълнява и неща, които се случват. Ако ти не си се подготвил добре, няма да можеш да учиш ученици – със или без изкуствен интелект. Много неща са – образованието ще се промени, но не заради изкуствения интелект. Всички неща ще се променят по някакъв начин, както се промениха с компютрите. Човек може ли да си помисли за нещо без компютър в момента – от телефона, през часовника, работното място, през автобуса. Където и да отиде той е заобиколен от множество компютри. Това го нямаше през 90-те години, когато започвахме. Компютрите бяха едни големи сандъци, на които работеха много малко хора и имаше едни линии с числа, които калкулираха разни неща и перфокарти, които се слагаха, за да може да се зареди машината и да работи. Това бяха компютрите преди не толкова отдавна. Да, разбира се – ще има качествена промяна на живота. Мобилният телефон е нещо, което преди 25 години го нямаше. Той доведе ли до качествена промяна на живота? Доведе до сериозна и качествена промяна на живота.

Ще има неща, които ще се променят, но като цяло човечеството, като такова – то трябва да си спазва принципите, да има етиката, да държи на ценностите си и една голяма част от класическите бизнеси ще си останат такива.

На финала – един донякъде провокативен въпрос. В живота няма „ако“, но има ли моменти, в които си си мислил, че би постъпил по различен начин, или би оставил нещата такива, каквито са? И като предприемач, и като мениджър...

Много пъти съм имал съмнение дали това, което правя е правилното. Даже и сега имам такива. Едно от основните съмнения, преследвало ме цял живот е свързано с това като измислиш нещо на микрониво – какво е неговото влияние на макрониво. Защото ти може да измислиш нещо страхотно и да създадеш много бели покрай него. Та...да, съмнение съм имал винаги.

И въпреки всичко – има ли някакъв правилен отговор на въпроса как да ги преодоляваме?

Човек е добре да се съмнява и да учи.