Ивайло Георгиев: Събирам на едно място хора, които „горят“ в бизнеса

Гост в днешния епизод е Ивайло Георгиев - човекът, който се отказа от преподаването и плуването, за да се отдаде на мисията да увлича повече хора по предприемачеството и успехът да среща повече последователи във веригата събития „Entrepreneurs Night Out, коrто прави от шест години. Здравей, добре дошъл, много ми е приятно.

Здравей, Стефан, благодаря много за поканата и само да те коригирам, че са осем години. Наскоро отпразнувахме нашия 8-ми рожден ден - на 22 март 2016 г. е основана организацията.

Чудесно, тъкмо има много какво да си кажем за формата. Първо искам да те питам - има ли вече в България солидна предприемаческа общност? Как се разви твоята идея във времето?

В момента, докато обикаляме страната и на база на 13-14 събития в едни 10 града, не мога да говоря за национално ниво, но предприемаческа екосистема тук в София има активна и то от много години. Още от 2016, когато аз стартирах с този тип събития, тогава съществуваха много подобни организации, които са имали преди това 5-10-годишна история. Нещата са страшно динамични, но екосистемата се развива основно в София, За съжаление, в по-малките градове нищо не се случва и поради тази причина ние обикаляме страната, за да покажем и на други организации, че потенциал и смисъл има да се правят неща и в по-малките градове, не само в големите.

Какъв смяташ, че е проблемът там?

Проблем конкретно аз не виждам и ще кажа защо. Когато се опитваш да правиш нещо в един по-малък град, за много кратко време хората разбират за него, тъй като там не се случват почти никакви събития. Голям проблем е това, че абсолютно всички се опитват да се борят тук в София. Да, има много повече хора, обаче и конкуренцията е по-голяма. Сходно на нашето събитие и всякакви бизнес организации има десетки, да не кажем, може би, и стотици. В по-малкия град - да, може да са по-малко хората, но от това, което ние наблюдаваме от обиколката ни из страната, посещавайки Пловдив, Бургас, Варна, Шумен, Русе, Видин, Враца, ни прави впечатление, че тези хора там, които поне ние успяваме да съберем и да срещнем, са хора, живели в София или в чужбина.

Те са си казали – искам да направя нещо в моя град, и са твърдо заявили своето желание, че ще живеят и ще се развиват там. Така че, наистина има страшно много активни хора и малките градове не са за подценяване.

Каква концепция, или нека го кажем така, кое е основното, на което залагаш в тези събития и промени ли се идеята им във времето с разрастването и набирането на популярност?

Още от самото начало събитията са били с ясната концепция, че трябва да се изгради общност и тази общност да има едни сходни интереси и цели. Това, което ние правим, е да обединяваме всички хора, които се занимават с бизнес и предприемачество чрез неформални събития. Много често ги организираме в нощни заведения, клубове, дискотеки, където хората да се отпуснат и реално концепцията не се е променила през тези 8 години. Непрекъснато сме се развивали, защото още от самото начало бях с ясната представа, че общност се изгражда страшно дълго време. С постоянство и много труд стигнахме до това, което днес наричаме „Нощта на предприемачите“ и стигна до обиколки из цялата страна. Единственото нещо, което допълнихме, е създаването на формата „Денят на предприемача“ миналата година, където освен участията вече има и обучителна част. Защо го правим? Защото използваме максимално възможността за среща с хората, които са успели тук в България, които трябва да са за пример и много често даже повечето от тях не сме и чували, защото, за съжаление, медиите не са достатъчно активни да ни показват добрите примери, а само негативните. Ние се радваме, че получаваме подкрепа от тяхна страна, защото много често се учим от световно известните предприемачи, без да се замисляме, че редица неща не са приложими у нас. Ние тръгнахме с ясната представа, че трябва да дадем сцена на тези успешни предприемачи, като от една страна да споделят своя опит, а от друга - хора, които присъстват на нашите събития, освен че могат да зададат въпроси към даден лектор в официалната част, след това по време на нетуъркинга могат директно да се запознаят с тези, които остават. А това е възможност, която не спирам да твърдя, че може и цял живот да нямаме, особено с хора като Кристиан Демирев, Христо Попов, Иван Георгиев от Rentex и всички останали. Те наистина са свръхзаети хора, които просто така не можем да срещнем и трудно биха ни отделили част от своето време, та дори 10 минути.

Много ми хареса това, което каза, че ние имаме нужда от наши български примери, защото не винаги това, което получаваме като информация и като послания отвън, са приложими тук в България. Мислил ли си, кои са тези основни разлики и какво трябва да филтрираме, когато слушаме, примерно, някакъв успял предприемач от Америка, от Западна Европа или от друга част на света?

Аз също съм следил доста така световноизвестни предприемачи и съм гледал доста популярно видеосъдържание. Нямам опит на международно ниво и не мога да твърдя със сигурност кое от нещата, което те казват, е неприложимо, но нещото, което обединява всички на базата на всички тези събития, които съм правил сега с успешни български предприемачи и със стотиците хора, с които съм се запознавал през годините – общто, което виждам между всички тези хора е, че имат  четири основни качества. И ако едно от тях да липсва при някой - нещата просто не се получават в сферата на предприемачеството. Много ми харесва прочитът за тези четири качества на покойния Стефан Шарлопов. Той говореше за труд, постоянство, амбиция и позитивизъм - това са най-основните неща. А доколко нещата от чуждестранните предприемачи не са приложими тук - наистина е сложно да се отговори едностранно, защото много зависи какъв е бизнесът. Може би залагат повече на красивите думи, отколкото на реалността, когато се опитват да убедят или да увлекат хората по своята идея за създаване на бизнес, за успех в живота.

Тази тема за успеха според теб в момента не се ли преекспонира малко – с чисто търговска цел?

Със сигурност в последно време е много модерно предприемачеството, обаче проблемът се дължи на социалните мрежи. Позиционирано е като някакъв готин лайфстайл – коли, почивки и т.н. А  предприемачеството в пълната си същност е самотна работа. Ти непрестанно се притесняваш – трябва да планираш какво ще се случи на следващия ден, тъй като си рискувал абсолютно всичко. Рискуваш много неща от своят живот с идеята да създадеш нещо свое. Изглежда доста лъскаво, но всъщност въобще не е така и не е за всеки. Най-честата заблуда е, че предприемачеството е свобода, което няма общо – свободен е човекът, който в 5 часа изгаси компютъра си и вече не трябва да се занимава с нищо. Дори не трябва да мисли за нищо свързано с работата си, защото друг носи тази отговорност. Докато когато си сам – особено щом стартираш или сте малък екип, цялата отговорност е твоя – на основателя или на твоите съдружници. И тогава нещата са много по-различни.

Какъв тип са хората предприемачи по твое наблюдение от събитията, които правиш в междуличностната си комуникация очи в очи? Защото за доста хора отстрани и те изглеждат, едва ли не, като някакви свърхсъздания, и винаги има една преграда в общуването с тях?

Не мисля, че трябва да съществува някаква преграда. Говорил съм с много и различни предприемачи, както и свръх успешни, така и хора на етап идея. И те са си просто нормални хора, като всички останали. Когато стартирах в самото начало си мислех, че това са някакви просто родени гении, които просто не може да се говорят едва ли не с тях, а всъщност въобще не е така. Те са на такъв етап много често, в който искат да помогнат, да дадат нещо в замяна. Просто може би хората не се осмеляват толкова да почукат на вратата и да им бъде отворено, да поискат помощ. Ние самите се опитваме да се преборим с това, създавайки такава среда. Ето, например, Светлин Наков (SoftUni) каза, че едно от най-позитивните неща преди години, което на него му е помогнало да влезе в сферата на програмирането, са били т.нар. по времето на комунизма „кръжоци“. Хора, които са обединени в областта на програмирането. И наистина вярвам, че тази среда е много ключова, защото да краткосрочно човек ще го погледне и ще отиде на едно събитие. Но тук бих направил аналогията и със спорта - отиваш един ден в залата и няма да видиш голяма промяна. Обаче отиваш 50, 100, 1000 пъти и с постоянство нещата в дългосрочен план имат ефект. Защо го казвам?

Защото влиянието на хората, дори човек да няма идея за бизнес в момента, а да работи за някого и просто да планира може би в бъдеще да поеме по този път, средата наистина е нещото, което стимулира страшно много.

Запознаваш се всяка вечер с много различни хора. Дори когато имаш си на етап и дела, ти искаш обратната връзка от потенциални клиенти от хора, които са по-опитни от теб и ти задават конкретни въпроси на места, за които е възможно и да не си помислил. И наистина това в дългосрочен план може да ти промени живота изцяло. Както аз успях да си сменя средата от сферата на спорта към предприемачеството, така всеки може да го направи – да се обгради точно с такъв тип хора. Затова съм голям фен на българската поговорка „с какъвто се събереш – такъв ставаш“. Защото ако хората около теб нямат сходни амбиции на твоите – няма да стигнеш далеч. Те ще те дърпат назад. Преди много години го осъзнах и си казах „аз искам ли да бъда като хората около мен“. Да, болезнено е, защото си заобиколен от приятели от училище и така нататък, но човек трябва просто да смени средата си.

С други думи – това твое начинание и хората, които срещна в него и контактите, които направи – те допринесли ли са за твоето развитие и с какво точно? Може ли като стъпки да го кажеш, като впечатление?

Огромно богатство е, по няколко причини. Идвайки от сферата на спорта, познавах само спортисти. Но щом тръгнеш да се захващаш с предприемачеството, вече ти трябват много хора, трябват ти компетенции по много различни теми, особено когато си сам като мен и стартираш от абсолютната нула, даже под нулата, имайки предвид, че нямам общо с бизнеса и предприемачество в началните си години. Създават се дългогодишни приятелства, запознаваш се с програмисти, адвокати, счетоводители – хора с енергия и амбиции да постигнат нещо, заобикаляш се с хора, които не се оплакват.

За тези 8 години не съм чул нито един човек на някое събитие да каже, че нищо не става от тази държава и всякакви такива негативни, популярни твърдения. Всеки е амбициозен, казва „ето – тук гледат на глобално ниво“ и са много нещата, по които тези срещи помагат и разширяват перспективата.

Във времето, в което съм бил в тази среда, обграден от тези хора, също съм имал различни бизнес идеи. Различните гледни точки са ми помагали да се изчисти идеята – това не се  получава – пробвай това и т.н. Наистина всичко е много различно за всеки. Това, което получават хората с работещи бизнеси зависи от целите им, но честата обратна връзка, която чуваме напоследък е „не съм идвал доста време - дойдох, намерих клиенти, дългосрочно партньорство с някоя друга компания и работим заедно“. Интересно нещо наблюдаваме в последните години. В самото начало имахме предимно млада аудитория, но напоследък, благодарение на разрастването ни на национално ниво и събитията с по-успешни предприемачи, започнаха да ни посещават и много по-опитни лидери с екипи от стотици хора. Наистина едно запознанство в правилния момент може да промени живота ти. Строго индивидуално е за всеки един човек. За мен най-важното беше да се обградя с такива хора, с такива виждания, каквито имам за бъдещето и да се занимавам с предприемачество.

Кое по твоя преценка беше най-силното послание от лектор-предприемач на събитие, без в никакъв случай да омаловажавам, разбира, се участията и думите на останалите, но на теб напоследък и според обратната връзка от аудиторията, кое ти се стори най-впечатляващото и въздействащо послание?

Бих обобщил с посланието, което се опитва всеки от предприемачите да каже на финала на нашите събития. То много често е следното – „Действайте“. Дори на човек да не му се получат нещата - винаги може да си намери работа след това. Възможността обаче да създадеш нещо свое наистина е сега. Защото има един момент, в който се променят доста от факторите – имаш жена, дете, вече така ти се завъртят нещата, че много по-трудно би рискувал всичко. По-добре може би , след като човек завърши своето образование да е максимално ориентиран към риска. Не мога да се сетя за дума по дума за някакво послание, но генерализирано е това. Всеки се опитва да окуражи тези хора, които имат интерес и се чудят и са пред дилемата „да го направя ли, да не го ли направя“, те ги окуражават да действат и просто да видят какво ще се получи.

Доста студенти и млади хора в началото на професионалния си път посещават събитията. Какво е тяхното настроение и каква е тяхната обратна връзка?

Интересното при тях е, че все повече и повече те не искат дори един ден да работят за някого. Имат амбицията – може би спомага и това, за което по-рано говорихме, че сега е модерно човек да се захваща с предприемачество, но мисля, че това е малко или много проблем, защото има страшно много позитиви от това човек да влезе в няколко корпорации и да добие опит как се случват процесите в тази вече изградена структура. Когато не си работил никога никъде ти липсват познания и качества за общуване с различни екипи, а това са неща, които наистина са ключови.