Ивайло Георгиев: Исках да си изградя мотивираща предприемаческа среда
Или как един бивш треньор по плуване спасява добрите предприемачески идеи от удавяне с нетуъркинг събитията си.
Ако погледнем етимологията на думата мотвация ще стигнем до латинското „movere” означаващо движение. Добрите предприемачи със сигурност не обичат застоя и може би точно това кара техните истории да звучат мотивиращо – техният стремеж към промяна и развитие дори без сигурност, че на финала усилията им ще се отплатят. По същия начин се ражда и идеята за нетуъркинг събития с хора от бизнеса в началото на седмицата. Тя принадлежи на човек, мотивиран да създаде общност от лидери, които не стоят на едно място и не си почиват, а непрекъснато променят посоката. Оказва се успешна и привлича все повече и повече нови лица, които да бъдат пример за следващите, започващи от нулата.
Как се изгражда правилната среда?
В продължение разказва Ивайло Георгиев, създател на платформата за нетуъркинг събития Enterpreneurs Night Out.
Можем ли да се върнем назад във времето, когато правеше първото си събитие? Как успя да привлечеш хора на него и беше ли изненадан, че са дошли повече хора, отколкото си очаквал?
Спомням си добре първите ни събития и наистина беше трудно в началото. Начинът, по който подходих в самото начало беше да ги поканя просто чрез една затворенa Facebook група. Не съм правил дълбоки анализи, бизнес планове и т.н. След това в продължение на 6 години този проект не изкарваше нито стотинка – просто ми доставяше голямо удоволствие да се запознавам с различни хора. Трябваше ми среда, тъй като самият аз исках да присъствам на такъв тип събития. В самото начало начинът, по който събирах хората, беше чрез много лични съобщения. Обяснявах им за идеятa и ги канех – от 19 часа до полунощ. Така изпращах десетки хиляди съобщения и немалко пъти Facebook ме е блокирал, защото си мисли, че това е някакъв бот – става въпрос за 2016 г. В самото начало се събирахме 10-15 души и всички казваха, че е много готино. Беше свободен нетуъркинг, без никаква официална част. Просто имаше музика за фон, всеки взима по едно питие и в неформална обстановка хората се запознават и общуват.
А какви бяха темите тогава? По-неформални с цел опознаване или пак го имаше предприемачеството?
Една от главните причини да създам тези събития беше, че забелязвах много проблеми в организацията при други подобни мероприятия, които освен това се провеждаха в друг ден от седмицата. Нямаше алтернатива и трябваше аз да си създам такава. Нашето събитие неслучайно се провежда в началото на седмицата – бяхме си избрали първоначално вторник като ден. Половин година след това го променихме и реших, че събитията ще бъдат в понеделник, защото българите масово мразят понеделника. Затова прецених, че това ще бъде добър филтър, за да не присъстват неподходящи хора на събитието. Това, което ни помага е, че сме в началото на седмицата и темите са професионално насочени. Когато аз присъствах на други подобни събития – те се провеждаха главно в четвъртък или петък и музиката беше много силна, хората бяха вече уморени от седмицата и изглеждаше, че не са там заради работата. Въпреки че събитието е анонсирано като бизнес, нетуъркинг събитие и т.н. - тези негативи ни накараха да сме изцяло фокусирани върху това да провеждаме събития в началото на седмицата и темите не бяха много по-различни от сегашните. Това за какво ще говорим зависеше изцяло от човека, който присъства на дадено събитие. Може да не се говори толкова за предприемачество, а хората да имат целенасочената идея да се допитат до някой, за да валидират някое определено свое очакване или да открият клиент – строго индивидуално е в каква посока ще се насочи разговорът.
А кога се появи идеята да започнеш да каниш успели хора от бизнеса и предприемачеството?
Това се случи на седмата ни година – през май 2023 г. Причината е, че обучителната част е нещо задължително – особено за хора, които са успели, а не са просто теоретици като преподавателите в университетите – това са реални предприемачи. И много често въпросът, който ни задават е по какъв начин ги подбираме. И всъщност гледаме да са хора, които са стартирали от нулата. Не изключваме качествата и усилията, положени от хората, влезли в някаква готова структура от най-ниските ѝ нива и са стигнали до позицията на изпълнителен директор за България. И това се случи в правилния момент, защото ако кажеш на някой предприемач „заповядай на обучителното събитие, което правим“, ти трябва да покажеш, че имаш добра аудитория и репутация, защото тези хора наистина получават много покани и е важно да си разпознаваем в техните среди. В началото беше трудно с предприемачите гост-лектори, защото докато натрупаш този опит от 8-9 предприемачески събития има известно недоверие. Не знаехме и колко хора да очакваме, защото някои хора се притесняват да отидат на сцена и да се окаже, че присъстват 10 души на събитието. Затова ние правим всичко възможно, за да накараме възможно най-много хора да се чувстват добре на събитието – както гости, така и лектори. И не оставяме тези лектори просто да разкажат някаква история, а на базата на техни стари интервюта и опит измисляме 15-20 въпроса. При тях голямото предизвикателство е да бъдат полезни както на онези, които са на ниво идея, така и на хората с успешни и работещи бизнеси. И се радвам, че за момента успяваме да бъдем полезни и на двете страни на базата на тези 8-9 събития и обратната връзка, която получаваме от гостите.
С кой започнахте и лесно ли успя да го убедиш, или ти беше необходимо малко повече време?
Поредицата започна с Христо Попов, който е основателя на Fast Track, но и добре познат човек в социалните мрежи.
Това е много силно начало...
Абсолютно – може би е най-силното, което бихме могли да имаме. С него се познавахме от по-рано – бяхме се срещнали по време на една бизнес академия, а аз съм следил неговите публикации в LinkedIn. Разказах му за проекта, който правим от няколко години и за новата поредица, която ще стартираме и му предложих да бъде човекът, с който да я открием. Когато той прие наистина направихме едно от най-добрите ни събития, защото той е човекът, който по мое мнение е много добър оратор и се представя добре на сцена и без много да увърта казва нещата конкретно и мотивиращо – затова започнахме с него.
Чувстваш ли се вече като предприемач? Все пак е необходимо и известно вътрешно самочувствие и увереност за подобно нещо.
Този въпрос съм си го задавал много пъти и всъщност за мен предприемачи са хората, които имат големи компании, стотици служители, огромни структури и бизнеси. Аз съм просто човекът, който малко или много стои в сянка и се опитва да обедини добрите предприемчиви хора. Колкото до мен и това дали аз съм предприемач – такава оценка не мога да си дам сам. Някои от предприемачите казаха, че чрез моите действия обединявам предприемачите на едно място. Те го наричат предприемачество, така че може би малко или много, може и така да се приеме.
Не успях да намеря информация обаче за твоя професионален път, но ми е интересно е с какво съчетаваше това свое начинание, тъй като каза, че 6 години си го правил без абсолютно никаква възвръщаемост. Как съчетаваше двете неща?
По образование съм треньор по плуване и учител по физическо възпитание. Завършил съм спортната академия и се занимавах с това в продължение на 7-8 години. Съчетавал съм нещата паралелно през годините – бил съм спасител на морето и на различни басейни, поддържал съм химията на публични и всякакви басейни, но винаги, с каквото и да съм се занимавал не ми е било достатъчно и съм гледал да го съчетавам с нещо допълнително. След университета много бързо се захванах с треньорска дейност и за много кратко време постигнах това, което може да се постигне от човек, който иска да се занимава с такава дейност. И имах клиенти от сутрин до вечер и работех страшно много, но в един момент усетих, че съм ударил тавана на развитието си и ще трябва цял живот само да си стоя и да правя това. За мен обаче не беше добър вариант и си казах, че ще се насоча към предприемачеството. Беше ми много трудно предвид опита ми като треньор и образованието ми в областта в един момент да вляза в офиса и корпоративната среда. Но иначе съм работил в еднаанглийска компания, в която управлявахме около 20 инженери. След това отидох в IT света и близо половин година бях QA специалист, но това са неща, които са много полезни и човек в днешно време не трябва да е тясно специализиран в дадена област, защото още тогава знаех, че е добре да имам варианти и щом се захващам с предприемачество и имам толкова много идеи. Някои от тях се получаваха, други – не и многократно се е случвало да напусна работа, след което да се върна отново. Но винаги съм бил с ясната представя, че трябва да имам много опции и да не бъда със силно специфична професия, с която е трудно да се открие работа.
Нужен е по-широк набор от умения?
Да, за да можеш за много кратко време да си стъпиш на краката и след това да събереш смелост, за да можеш да рискуваш отново. Общо взето това е моят път накратко – през спорта, през корпорациите, но съчетаването на двете неща не е било невъзможно и нечувано. За човек, който няма енергия и няма амбиции е нещо трудно, но аз се изненадвам как има хора, на които им е тежко в пет часа да затворят компютъра и нямат енергията да отидат и да спортуват за час – не мога да го разбера, но до голяма степен го свързвам със спорта и хората, които виждам като добри предприемачи – те наистина са свръхактивни в спорта. Той ти дава енергия и е изключено този елемент да ти липсва, защото рано или късно, когато закъсаш здравословно ще ти се наложи да спортуваш. Не е невъзможно двете неща да се съчетават – просто трябва човек трябва да гледа на нещата дългосрочно и да има търпение, защото много често се случва хората да искат да работят 2-3 месеца и да се пенсионират на 30 години, а нещата често не се получават по този начин.
Не е ли това едно от посланията и историите по предприемачество, че можеш да съкратиш курса на живота си и да успееш за 2-3 години да достигнеш върха на света?
Сигурно се случва на някои хора, но те по-скоро са изключения, отколкото представителна извадка как стоят нещата в действителност, защото всеки иска да е като Зукърбърг или Мъск, но не трябва да забравяме и друго – тяхната работна етика, която включва работа по 16 - 18 часа и много често тези хора пренебрегват здравето си, личния си живот и оставят всичко на заден план, И когато се срещна с някой, който ми каже, че ще работи по 1-2 часа седмично се замислям, че с колкото и хора да съм се срещнал, от каквито и сфери на бизнеса да са те – никой от тях не ми е казал „ имам успешен бизнес, почивам си и водя хубав начин на живот“. Наистина жертвите в тази посока са много.
Каза, че си имал и други идеи за бизнес – успя ли да реализираш повечето от тях, или нямаха толкова добър старт. Какво излезе от този „черноработнически“ етап?
Всички идеи, които съм имал, очевидно са се провалили. Единствената, която е останала е тази с организацията на събития под името „Нощта на предприемачите“. Още като студент съм правил разнообразни неща – когато бяха много популярни маратонките AirMax ние намерихме начин да ги внасяме от чужбина на много ниска цена и да ги препродаваме, което реално не беше нищо уау, но като студенти си докарвахме добри пари, които осигуряваха разходите ни за месеци напред.
Доста хора реално са започнали бизнеса си така...
Да, но за много кратко време осъзнахме много неща – трябва да имаш огромно помещение, да направиш голяма инвестиция, да разполагаш с голям асортимент номера от маратонките и нешата приключиха бързо. Естествено, като бедни студенти няма как да го превърнем в нещо голямо. Имал съм и идеи в сферата на спорта за провеждане на тренировки на открито, но и там е много трудно да кажеш на някой да дойде в определен парк в 7-8 сутринта и да започне активно да тренира. Това същ не се получи, но пък беше една приятна дейност. Освен това съм участвал и в различни установени бизнес организации при които нещото, което наистина помага, е да си опитвал много неща. И дори да се провали даден проект по време на процеса ти си се научил на много неща, които да приложиш– особено свързани със социални мрежи, с маркетинг, с обработка на текстове, с изграждане на бранд. Затова има някои базови неща, през които просто трябва да преминеш.
Какво ти даде спортът?
Преди всичко дисциплина и постоянство, защото при него за много кратко време си даваш сметка, че нещата не се случват от днес за утре, а трябва много труд, особено ако човек е имал добри треньори, които са го научили на точност, на задължителна дисциплина в спорта, на спазването на режими. Наистина са нужни много качества и няма място, от което човек би могъл да придобие качествата, които спортът изгражда.
Плуването е сериозен спорт – като натоварване и подготовка, ти до какъв етап стигна и сам ли си каза, че това ти е лимитът? И имаше ли някакви други причинни, заради които реши да се занимаваш с треньорство на по-късен етап?
В спорта има един особен елемент, както преди много години моят треньор по плуване казваше – от големи спортисти не стават добри треньори. И защо го казвам това нещо? Аз се научих да плувам много късно – до 15-годишна възраст не можех въобще и тепърва преминавах през това, а много хора още на предучилищна възраст са се научили, ходили са на стотици състезания и тогава са си дали сметка, че искат да се занимават с плуване. И аз още тогава си казах, че независимо от факта, че съм започнал късно – искам да стана треньор по плуване. Затова фокусът ми е бил по-скоро в такъв тип дейност и в спасяването на хора, което също ми се е случвало. Да спасиш човек от удавяне е несравнимо чувство и в крайна сметка е и причината да изкараш такъв курс. Това е свързано и с огромна отговорност, която често се пренебрегва – нещата с плуването стоят по този начин. И когато успях да постигна това да обучавам деца и те да печелят медали на вътрешни състезания – тогава демотивацията ме обхвана и си казах, че искам нещо повече и не виждам как в следващите 60-80 години просто трябва да стоя на едно място. Все пак човек трябва да се предизвиква сам и да се захваща с нови неща, защото единствено тогава той се развива.
Когато децата се събраха за първия урок по плуване кое беше първото нещо, с което започнахте и какво им казваше, за да знаят какво ги очаква?
Зависи за каква възраст и ниво са били, защото аз съм работил с наистина много малки деца, но и с по-възрастни хора. Тук бих дал пример с човек, който беше над 50-годишен и беше дошъл при мен с ясното желание, че иска да се научи да плува. Аз му казах, че никога не е късни и наистина се научи месец по-късно. Иначе с децата случаят е по-особен – както казах – зависи от това с дете на каква възраст и ниво говориш. В повечето случаи просто влизате във водата и започвате да работите заедно. Емоционалната част е много важна, разбира се, за да се изгради връзка с детето, но не можеш предадеш някакво послание на дете, което е прекалено малко по същия начин като на възрастен човек. Изграждането на връзка е най-важно.
Това до голяма степен се получава и на събитията, които правиш – изграждат се връзки.
Да, така е.
Последен въпрос – човек, който се колебае дали да се впусне в предприемачество и има определена идея – кое е първото нещо, за което трябва да си даде сметка?
Вече споменахме доста неща, но най-важното за човек, който има определена идея е да си даде сметка в каква среда е. Ще ти споделя един любим мой цитат по този повод и той е, че твоят характер се определя от петимата души, с които общуваш най-често. Затова човек трябва да е осъзнат и да знае къде се намира, каква е средата му, защото това наистина е най-ключовото нещо. От много успешни предприемачи сме чували, че дали в университета, или в някаква работна среда, те са били на точното място с точните хора със сходни интереси, за да създадат наистина сериозни компании, на които ние можем да помогнем със средата. Разбира се има и други подобни организации – човек е свободен да ходи навсякъде, но за мен средата е най-ключова.