Георги Маринов: Сътворихме цяло чудо, когато започнахме

Г-н Маринов, благодаря за гостоприемството. За нас е чест да Ви гостуваме. 20 години са много голям период от време от гледна точка на един човешки живот, но за един бизнес, много или малко са те?

И много, и малко. Много е, защото, поглеждайки назад, си казваме кога минаха 20 години? А е малко, защото искахме да направим още много, много неща и времето, очевидно, не е стигнало. Тепърва ще правим повечето от тях.

Кога беше по-лесно за бизнеса? Когато станахте големи или когато прохождахте?

Никога не е лесно, защото проблемите са различни в единия  и в другия период. Когато ние стартирахме преди EasyPay с еPay през 1999 година, т.е. системата за плащане с карти в интернет в България, тогава бяхме чудо, защото бяхме осигурили начин да се плаща с дебитни карти в интернет. Нещо, което сега звучи ясно и логично, но тогава беше юридически проблем. Поради тази причина се насложиха много условности. Трябваше да сключваме индивидуален договор с всяка банка, чиито карти ще ползваме - нещо, което отдавна никой не прави. Но идеята е, че ние стартирахме с тоталното желание да дигитализираме максимално бързо и повсеместно плащанията в България през 1999 година. Това е миналото хилядолетие, тъмните години много преди да съществува Facebook, Google тъкмо се беше появил тогава. Така че, в миналото си намерихме ниша в началото на 2000 година с електроните плащания на ток, на парно, на вода. Клиентите се увеличаваха, но истината дойде през 2004-2005 г. Имаше високи температури през лятото - най-баналната ситуация, и  заради опашките за ток в електроразпределение „Столично“, както се казваше тогава, един ден една жена припада. И във вестниците пишеше: „О, голяма драма - дълги опашки за тока“ и мина време, забравяха го това, след седмица-две на друга жена на друга опашка й прилоша. И тогава стана сериозен проблем, защото наистина опашки имаше, наистина беше топло. И от електроразпределение - това е много преди да съществуват „ЧЕЗ“, „Електрохолд“, се обадиха и казаха, „Вие хубаво правите там в интернет, ама не може ли нещо и с касите да направите“. И ние казахме „Окей“ и стартирахме с партньори тогава. Те бяха банки реално и вериги магазини за продажба на телефони, и беше супер, защото технически бяхме готови. Направихме бързо система, която да работи касово и да отчита касови наличности и седмица, след като го пуснахме, излезе във вестника, че електроразпределение „Столично“ отваря 127 нови каси в София. Което беше супер. И всичко хубаво. Мина, колко - 6 месеца. Нещата се задвижиха, вече станаха рутинни, и в един момент почнаха от банките да ни звънят. Вие хубаво отворихте сега тази услуга, ама ние имаме проблем, защото много хора идват при нас - стават опашки вече при тях и хората с торбите с парите, които идват да си внасят оборота, не могат да стигнат до касите. Разбрахме се да сложим наша каса до техния офис и прехвърлихме дейността натам. И така стартирахме, реално от неволя. Защото, искането за плащане в брой, традиционното, което беше, си остана. Хората трудно сменят стереотипите. Ние бяхме най-дигиталните хора като насока, преди да почнем с EasyPay, но постепенно с времето осъзнахме и реалността, че не ние ще решаваме кой какво  иска. Реално решихме да осигуряваме на всички това, което на тях им е най-удобно. Какво ние считаме, че ще е бъдещето или какво трябва да бъде, е едно на ръка, но какво хората искат, защото при плащането ние не продаваме стока, ние осигуряваме една услуга, която пести време на хората, и те си преценяват как най-добре да го използват. Въпреки че ние им го спестяваме, те предпочитат да плащат по един или друг начин. Причините да се избере в брой или електронно са хиляди. Голяма част са индивидуални, голяма част са обществено-политически, голяма част е чисто икономически. Така че, решихме, че няма да налагаме нищо на никой. Оставяме абсолютно отворени кой каквото счита за удобно, лесно и най-вече достъпно, да го осигуряваме. И това ни е основният подход оттогава.

И въпреки това, може ли да кажем, че България има онлайн-търговия, благодарение на Вас най-вече и с развиването на еPay?

За онлайн търговията ePay имаше своя принос, но истинският проблем на българската онлайн търговия никога не е било плащането. България има гигантска онлайн търговия, която е с наложен платеж, но която не се отчита реално. Тя е между физически лица и затова е с наложен платеж. Истинският проблем на страна като България е, че няма огромен, с малки изключения, голям търговец като Amazon, който да осигурява абсолютно доверена доставка на стоките. Защото, когато плащате услуга и можете да я ползвате веднага и Вие платите онлайн, е логично да го направите, защото искате да ползвате услугата на момента - достъп до сайт или до каквото и да е, или да гледате филм. Но когато искате стока, нещата са съвсем различни. Вие плащате и се надявате търговецът да я достави навреме, същата, която очаквате и т.н. И целият този апарат е труден и се разви, защото куриерските фирми направиха огромно начинание, за да осигурят това доверие. Защото при тях може да мерите обувки, може да правите всички неща. Нещо, което не правят куриерите хората по света, а ги правят самите търговци. Фактът е, че България, с малки изключения, няма гигантски търговец, на който всички сляпо да се доверят, че е толкова голям и че няма интерес да ги излъже на дребно за някоя стока, или да не върне нещо и т.н. Така, че плащането е решен проблем още от 1999 г. След това и банките постепенно започнаха да предлагат виртуални POS-ове, т.е. това никога не е било препъни-камък. А електронната търговия съществува невидимо за статистиката, защото е между хора. И тя е наистина гигантска и се уповава на наложени платежи. Не за друго, не защото хората искат да плащат в брой, а защото искат преди да платят да видят, да пипнат. С това се обяснява.

Как Ви изглеждаше онлайн пазарът, когато стартирахте? Изглеждаше ли мисия възможна или по-скоро не?

Тогава, когато започнахме през 1999 г., може би седмица след това е дадено първото телевизионно интервю и въпросът беше подобен - кои са клиентите и кои са търговците ви? И ние отговорихме, че стартирайки, проблемът беше, че като отидем при търговците и кажем: „Ние ще приемаме плащане в интернет, искате ли да се включите?“, те ни питат: „Кои са ви клиенти?” Като отидем при клиентите и кажем: „Окей, ние ще предлагаме търговци, които ще приемат плащане”, те питат: „Кои са ви търговците?“ И докато не се е получи критична маса все пак, която с времето се натрупа, но самото продаване на стоки, на физически стоки, никога не е било приоритет, статистически голям в България, а услугите. Плащането на битова сметка е услуга и затова много се разви плащането на битови сметки, в хиляди пъти се увеличи. Това е ясна и разбираема услуга и ти, когато платиш, виждаш веднага резултата и си спокоен. Защото когато застанеш пред касиерката и кажеш, - окей, искам да направя това и това, превод, услуга, да направя нещо, това дали плащаш в брой или с карта не е фактор. Фактор е, че тя вече носи отговорност пред теб, че това, което направиш ще завърши добре, защото ти освен да платиш, искаш да си сигурен, че всичко ще е наред след това. А ако платиш в интернет, някак си не си напълно убеден в това какво ще се случи. Когато всичко е наред - супер. Но когато стане проблем, пред кой да се оплакваш? Хората се оплакват постоянно, навсякъде, за всичко, но винаги има мисълта - за какво да се „набутвам” сега с потенциални проблеми, когато отивам и там вече има чиновник, отговорно физическо лице, което да вземе парите и да каже, това е разписката, всичко е наред. Това е ролята на касата, не парите в брой, не кеша. Отговорността, че някоя организация, човек, реално ще се заеме с твоя проблем и ще плати парите, които очакваш. И няма да ги намали, няма да ги загуби, няма да ги забрави.

Една от причините EasyPay да развие огромна мрежа и хората да продължават да плащат в брой, е тази нагласа, че, реално идвайки при една касиерка и плащайки в брой, парите в брой не са факторът, а касиерката.

Как се промени профилът на онлайн потребителя за тези 20 години? В началото какво предпочитаха клиентите повече и в момента как стоят нещата?

На въпроса с платежните инструменти, които използват – не са се променили особено. Хората, които ползват такива неща, имат хиляди възможности в момента. И не само български. По европейските правила може да ползват различни портфейли, схеми и т.н. Плащането с карта е удобно, защото де факто опростява целия процес - няма съмнение. Много държави пробват плащане с QR-код или с телефони. Това е естествена тенденция, която ще се развива. Чистият носител, отново казвам, не е най-важното. Не е важно кеш или карта, или нещо такова. Най-важното е отсрещната страна, с която сключваш договор и превеждаш пари, да има естествения механизъм и внушение на това, че работата ще стане лесно и удобно.  Същевременно е много важно да е лесно. Защото много хора, които не са го правили и трябва да направят първа стъпка – за тях това е драма, защото ако натисне това копче, какво ще стане. И ако му отидат парите, пред кой ще се оплаче… И да направиш тази стъпка, въпреки че е лесна, се изисква необходимост. Когато стартирахме, защото ние, освен платежни системи, правим и банков софтуер, с първите картови плащания големият въпрос  беше – как отчитаме целия процес, как го обясняваме на клиента. Сега е ясно, едва ли не от въздуха става, какви ли не телефонни приложения се използват… Но истината е, че профилът е същият, хората са еднакви. И отново да се върна на картите - когато се появи, Skype изискваше да се плащат кредити. И се приемаха само плащания с карта. Нямаше никакъв друг вариант. Тогава хората почнаха да искат от банките - „Дай ми карта за Скайпа“. Така казваха. После дойдоха авиокомпаниите, които също приемаха само такива плащания за евтините полети. И това беше второто основно нещо, което хората купуваха - Skype и евтини самолетни билети. Защото това изискваше неминуемо плащане с карта. Нямаше никакъв алтернативен вариант.  Когато има алтернативен вариант и хората са свикнали с него, най-малкото, психологическото напрежение при плащането не се усеща.

Когато стартирахме с банките, големият пик дойде от Skype - когато през 90-те години вече нещата се развиха по-активно и хората почнаха да пътуват, 

 Имат ли касовите плащания бъдеще, които в някои държави волно или неволно намаляват?

Касовите плащания са нещо трудно. Самата мисъл да обслужваш кеш, да го носиш, да го пазиш, да го броиш – въобще, не е евтино и лесно. Плащането с карта е много по-бързо, лесно и системно. Не е по-скъпо или по-евтино. Еврото ще промени малко нещата, защото при процеса от минаване на лева към еврото, много от проблемите, които очевидно са в кеша, ще отпаднат с плащането в карта. Както Skype навремето, това ще даде тласък към картовите разплащания. Но, същевременно, кешът е анонимност и до голяма степен, също, независимост. Защото ако имаш пари в брой, всичко ти е горе-долу ясно. Но представете си, че сте в една система, в която всички плащания стават през една централизирана система и някой може да каже - ти отпадаш от тази система. Което не звучи абсурдно. Или че тази група от населението, която не ми харесва, се изключва от тази система. Тоест, доколкото нещата се автоматизират, дигитализират, те са по-достъпни за някой управляващ да каже „Ти не си симпатичен по някакъв повод и отпадаш от тази система”, което вече се случва в някои държави. Тоест, ако ти не отговаряш на някакви условия, имаш лимит и не можеш да харчиш повече. Това е просто детайл. Истината е, че затова интуитивно хората избират кеша. И другият голям проблем в България е, че много хора имат запори. Голям, огромен проблем за много хора са запорите. Те нямат никакъв друг избор, освен да получават пари в брой. Защото е факт, че те са взели пари назаем, които не са върнали или имат неплатени сметки, или каквото и да е, но това е факт поради съвсем други обстоятелства. Но това е и потенциалната роля на всички дигитални валути, които предлагат точно тази анонимност. Има ли анонимност, това е магнит за всички. Хора, които наистина търсят  анонимност заради пране на пари, тероризъм, наркотици, което е логично. Затова и кешът е чувствителна тема, защото, когато е анонимно, всеки, който иска да стане анонимен, поради неясен произход на доходите си, предпочита кеша пред електронните валути. Това е проблем, който ще остане, защото хора, които нарушават закона, винаги ще има. И централизацията на този процес няма да реши проблема. Защото, дори да махнем кеша, ще останат дигиталните валути, които предлагат същата анонимност.

Тоест, можем да приемем, че в дигиталните валути, които се задават на хоризонта, по последна информация, проектите за тях са около 36 на държави и банки от целия свят, няма нищо страшно и не можем да ги приемем като посегателство върху нашите права, тъй като има такава теза?

Всеки има право да е анонимен и ако не нарушава закона, може да ползва парите си, както намери за добре, ако не прави нищо незаконно. Има право на тайна за това, за какво ги ползва. Много хора ползват неща, за които не биха искали околните да знаят. Знаете, че не са незаконни, но може би са морално укорими. Така че, това е сложен въпрос. Едно е да имаш биткойн или етириум, с които абсолютно може да си анонимен. Дигиталната валута, когато се издава от националните банки, просто ще е дигитална и ще замести парите в брой, използвайки техническа среда. И аз пак се връщам на моята теза. Само носителят на плащането не е толкова важен. Характеристиката е важна. Дали е анонимен, дали го получаваш лесно, дали е евтино обслужването му. Ние сме наясно с това и в момента действаме активно. Пуснахме банкомати, които са до голяма степен инкасо центрове, защото те приемат пари. И механизмът им е добър, тъй като могат да приемат до 300 банкноти за около минута. Което е много добре, защото голяма част от нашите партньорски каси депозират парите, които събират там.  Същевременно, сме планирали да пуснем POS-ове във всички каси, заради еврото, и развитието на нещата. Пак казвам, че за нас не е важно дали е кеш или карта. Важното е, че аз отговарям, че парите ти ще отидат за каквото трябва и ще си платиш тока и парното, без да ги загубим или забравим.

И за финал, да очакваме ли скоро онлайн търговците да започнат да приемат плащания в биткойн или други криптовалути?

Те и сега приемат. Никой не ги спира по никакъв начин. Процесът е паралелен. Търговецът е окей да приема всякакви плащания. Нищо не му пречи - Tesla можеш да си купиш с биткойни или поне преди можеше. Чисто техническото решение е много просто. През последните години ги уплаши волатилността на самите валути, защото ти продаваш на Tesla и, например, ако днес биткойнът е 30 хил. долара, утре може да бъде 60 хил. Но истината е, че това е единият проблем. И второ, когато нещо е анонимно, като магнит привлича всички, които искат да останат анонимни. Същевременно, регулациите значително се затягат към търговци, към банки, как обслужват подобни процеси. Затова самите финансови институции вече предпочитат да не се занимават въобще. И казват - това не е за нас. Не за друго, не е незаконно, но е свързано с много главоболия, а  оборотът винаги е проблем. Трябва да сложиш доста големи такси, за да поддържаш целия този административен капацитет, да отговаряш на всички изисквания и закони. И в един момент става безсмислено. Трябва да поемеш голям риск, да правиш големи инвестиции в хора, усилия и т.н., които трябва да ги плати търговецът, а в същото време не може да се каже, че към него „валят” биткойни отвсякъде. Така, че това е реалната ситуация. Труден процес е, особено пък това с флуктуацията на цената. Националните дигитални валути са много разумно нещо, защото рано или късно това ще се случи. Това е сигурно. Бавно и трудно, но същевременно, естественото недоверие в хората е, че ако всичко е дигитално и всичко може да се контролира централно, в днешно време хората все по-малко имат вяра в подобни идеи. И защо да имат вяра на дигитална валута, която издава държавата? Държавата не е някаква абстракция. Държавата са определени хора и те, добри или лоши, са различни. Днес могат да са най-златни и прекрасни, а утре да са най-ужасни. А ти си си ти.