Геновева Христова: Изнасяме повече въпреки кризата
Въпреки кризата българската мебелна индустрия изнася повече за Западна Европа, тъй като Европа бележи двоен ръст в туризма през 2023 г.
07 Ноември, 2023
Геновева Христова е създател и основател на най-успешната българска компания за мебели и интериорни решения „Ligna Group”, която обзавежда хотели, бизнес и офис сгради в цяла Европа – от Западните Балкани до мъгливия Албион. Посрещна ни с нейната пословична „запазена марка” – широката усмивка и кипящата енергия на предприемач, който през целия си път в бизнеса и живота обединява хора в организации, начинания и каузи, за да покажем, че и ние, българите, можем наравно с останалите.
Разговорът ни е сърдечен, приятен, в който търсим и получаваме открити отговори и ясна позиция на човек, воден от визия за собствено място в света. Която се опитва да предаде и на България с посланията си на предприемач, ментор, лектор и спортист. А темите в момента на нашата среща са в изобилие: българският износ на фона на задаващата се рецесия в Западна Европа, туризмът ни в пореден опит за ребрандиране и идеята на Асен Василев да стимулира законодателно и финансово „будни граждани” да подават сигнали за укриване на данъци от бизнеса.
Как се промени България като среда за правене на бизнес от създаването на първата Ви компания?
Смятам, че през 20-те години, в които работим, и понастоящем, ние като бизнес отстояваме позицията, че България трябва да има самочувствието да излезе напред и да се продава, като се ребрандира.
Много е важно за мен името „България“, т.е. българските ни продукти да имат собствен имидж, авторитет, бранд и позиция в света.
В този смисъл България стана ли по-конкурентна икономика?
Станахме по-специализирана. "Отсяха" се всеядните компании, ако мога така да ги нарека – тези, които правят всичко. И смятам, че все повече компании дръзват да работят в посоката да имат собствен почерк, което е по-трудният път, но и по-устойчивият, защото по-лесният е – аз съм ишлеме, защото тогава имаше много фирми, които работеха на този принцип в текстила или в мебелите, сега модерен като „аутсорсинг“.
Какви са предимствата на нашата мебелна продукция в сравнение с европейските й конкуренти?
В момента мебелният ни бранш е един много печеливш партньор на страната за външнотърговския й баланс.
Защото винаги сме с положително салдо, защото успяхме много комфортно да се настаним в това да сме гъвкави, от една страна, и в същото време да покриваме нуждите на партньорите в т.нар. nearshoring, който вече Европа търси в противовес на китайския внос.
И съм много щастлива, че успяхме да запазим един дългогодишен отрасъл с традиции за разлика от шивашкия и текстилния.
В какъв тип продукция се е специализирал той?
Чрез клъстърното коопериране, което въведохме, защото аз 20 години се боря да обединявам българите да работим заедно, и благодарение на него ние сме хем гъвкави, хем имаме и мащаб, защото една компания е или голяма и тромава, или малка и гъвкава. Ние сме и двете.
Как се отрази обединяването на компаниите в тази организация?
Хубавото е, че ние излязохме извън България. В момента нашата партньорска мрежа включва компании от Румъния, Сърбия и Косово и
Всъщност нашият клъстър много често се явява като бенчмарк за останалите мебелни компании в региона, защото този модел не е много познат поради прословутия индивидуализъм на южняка.
При нас всеки прави това, което може най-добре, но заедно печелим сделки, които в противен случай са непосилни за всеки от нас поотделно.
Но експортът крие рискове. Усеща ли се рецесията в Германия по договорите с Вашите германски партньори?
Противно на очакваното, тази година за пръв път Европа изпреварва Америка в hospitality индустрията като заетост, резервации и нови хотели, отбелязвайки ръст от 20%. В България секторът също бележи ръст от 2%.
Нашата индустрия, и специално т.нар bleisure туризъм и пътуващите номади, те имат нужда от настаняване и адаптиране на хотелските пространства към новия начин на работа.
Тогава може ли да направим оценка как би повлияло на Вашия бизнес присъединяването ни в Еврозоната?
Смятам, че по този начин доверието към нашата страна ще се повиши от гледна точка на това, че всеки инвеститор търси по-безрискови инвестиции. Специално за нашия бизнес не мисля, че ще има някакво отражение, по-скоро смятам, че доверието още повече ще се засили, но се притеснявам за спекулацията на цените на материалите, които си купуваме от търговците.
Искам да разбера Вашето мнение относно друга актуална тема. Става дума за изграждането на успешен туристически бранд. Имаше опити отново да бъде създаден лятото такъв. Успяхме ли да го направим и Вие като собственик на бизнес в този сектор усетихте ли ефект от него?
Малко ме е яд на колегите от туристическия бранш, първо, че не са толкова обединени, колкото нас, защото, колкото повече компании, пак казвам, работят заедно и привличат туристи, толкова по-добре. Е, те не са преки конкуренти. Конкурентите не са в България, не са на Златни пясъци или Слънчев бряг. Те са в Турция, Гърция и смятам, че това трябва да бъде начинът на мислене на българския хотелиер и заедно да мислят как да решават проблема, как да промотират дестинацията България, защото истината е, че ние малко си изгонихме туристите от нашето Черноморие, което е прекрасно. Нашата страна има условия за разнообразен туризъм, не много държави могат да се похвалят с това. Основният проблем, обаче, продължава да бъдат хората, защото трябва да се инвестира в персонал и оттам в качествена услуга. Туризмът се прави от people-to-people, работим с хора.
Затова ли технологиите са едно от възможните решения в тази посока?
С всичките дигитални номади услугата се променя и всички тези млади хора търсят именно това. Така че България може да излезе ahead of the game“, ако започне да представя не просто едни хотели с all inclusive – това, което всички го правят, а по-технологични, по-оптимизирани и „fresh“ хотели за младите, които хем са добри откъм цени, хем са много по-модерни и актуални за съвремието.
Споменахте думата „креативни услуги“. Може ли да обясним по-просто какво означава „креативни индустрии“?
Креативните или т.нар. творчески индустрии са всички, в които човек създава. Сега вече почваме да говорим за изкуствен интелект, който също създава и тук идва въпросът докъде стига едното и започва другото, но това са всички индустрии, в които нещо се създава – от дизайн, архитектура, сгради, фотография, сценично изкуство до анимация и гейминг.
Оказва се, че геймингът в момента като приходи бележи 300% ръст.
През последните десетилетия няма индустрия с такива резултати в света, така че те много бързо ще се развиват и трябва да ги наблюдаваме с интерес в следващите години.
Много искам да Ви задам въпроса: ще има ли място за предприемачество в ерата на изкуствения интелект?
Категорично да, предприемачът е едно особено животно, като тигър в джунгла, т.е. там, където има възможност, той се появява и смятам, че много компании направиха точно това, създавайки и провокирайки собствения си потенциал.
