Елена Маринова: Мениджмънтът се учи, лидерството го носиш в себе си

Здравейте, до мен е Eлена Маринова - жената, която бавно и постепенно стана гласа и лицето на българската IT индустрия, както и на крехката ни все още предприемаческа култура. Предприемач, бизнес мениджър, лектор, лидер на мнение и какво още – вероятно инвеститор?

Много благодаря за всички суперлативи. Не знам дали са заслужени, но да - със сигурност много неща. Какво още - много запалена по образованието - особено елитното - и много проекти, които развивам в тази посока и през Musala Soft, но и все повече самостоятелно в други сетъпи.

Изкачи ли вече всички стъпала на успеха?

Никакъвшанс. Мисля, че за човек с амбиция, какъвто е всеки лидер, няма такова нещо като постигане на връх. Винаги има един момент на недоволство - постигаш, щастлив си, горд си от успеха, обаче си малко недоволен, защото знаеш, че може още.

При теб то се запазва, т.е не си доволна от постигнатото?

Щастлива съм от постигнатото, но искам още и вярвам, че мога да го направя със сигурност.

Направи ли те бизнеса по-добра версия на себе си, в смисъл - това ли е крайният резултат, който си представяше след завършването?

Пак заговори за краен резултат. Няма краен резултат. То е път и развитие. А дали съм по-добра версия на себе си - не бих казала по-добра От гледна точка на това, че като човек, като база, същност и ценности не мисля, че съм се променила драстично от съзнателните си години досега. Но пък със сигурност постигнатото ме направи човек, който има повече опит, видял е повече хора, пробвал е различни неща, подходи, така че развил ме е и със сигурност много ми е дал бизнесът и животът ми до момента.

Може ли бизнесът да бъде научен?

Да бъде научен?

Да, като образование или с четене на книги?

Има неща, които се учат и има неща, които не могат да се научат. Това, което можеш да научиш е, например, да бъдеш мениджър, защото има практики, стратегии, процеси в готов вид, които можеш да усвоиш и  станеш наистина добър. Това, което може да се научи, също е да бъдеш добър експерт и изпълнител - една много-много важна роля, защото изпълнител е този, който изпълва със съдържание всичките идеи, планове и въжделения. Можеш да се научиш да бъдеш такъв, като все повече надграждаш и се развиваш в сферата, в която ти е интересно. Нещо, което не може да се научи, без да си го имаш в себе си, е да бъдеш лидер. Възможно е да го развиеш, но ако го няма онова мъничко зрънце няма как да стане. То е малко като гениалността. Всички казват, че е въпрос на 1% гениалност и 99% работа, за да направиш голямо откритие, например. По същия начин е и с лидерството, без да го сравнявам с гениалността, но има 1%, който го имаш в себе си и вече оттам-нататък продължаваш да надграждаш, за да се получи.

Искам малко да те провокирам със следващия въпрос. Къде изчезна добре познатият образ на бизнесмена от 90-те години?

Фирмаджията?

Да го наречем най-общо казано бизнесмена на 90-те години, и на негово място дойде предприемача на 21-и век. Не се ли дължи това донякъде на възхода на IT-сектора и на това, че поне в България вие като чели малко си го присвоихте термина „предприемачество“ и стана нарицателен за развитието в тази индустрия?

Първо, 90-те съм била много малка, за да мога да оценя бизнесмена на 90-те. Второ, по темата за IT-сектора - точно днес с един приятел си говорихме и той каза: „Да знаеш, и нашия бизнес вече почти се  е избелил, ама за това сте виновни вие IT-та. Така че, очевидно да. Ние сме бял сектор и си плащаме данъците от много-много години. Другото е експортната ориентация на бизнеса и интернационализацията във всеки един смисъл на думата. Тоест, ние работим на глобален пазар - българският IT-сектор като цяло - и това ни прави конкурентни в световен мащаб от една страна, а от друга, ние носим пък международните добри практики в България, когато изпълняваме проекти за български клиенти. Хората, които работят в екипите ни, също имаме международен опит, защото те са част от международни екипи и това мисля, че е голямо богатство. И още нещо в тази посока - в последните години, когато започнахме ние да инициираме имиграция, вместо емиграция, това още повече допринесе за обогатяването и на сектора ни, но и на България. Ако погледнем България или ако се разходим из София, прави впечатление, че тя е много по-малко шарена и интернационална, отколкото почти всяка европейска столица. И мисля, че този различен облик на града също е принос на нашия сектор.

Думата предприемач стана изключително популярна. Стана синоним на правене на бизнес. Обаче, от друга страна, не е ли твърде лесно в днешно време да правиш бизнес - теглиш кредит, залагаш си апартамента, създаваш някаква фирма и стартираш на някъде? Тоест, евтиното кредитиране не произведе ли твърде много предприемачи и бизнес лидери на килограм?

Искаш да позатегнем малко повече регулациите?

Не трябва ли да има някакъв санитарен минимум?

Не, пазарът филтрира. Да, много по-лесно е в момента да стартираш по много причини. И заради по-добрия достъп до пари -  не само кредити, а и различни донорски програми, европейско финансиране дори в крайна сметка и по-богатото общество като цяло. Тоест, дори и приятели и семейство могат много повече да ти помогнат на средностатистически български предприемач спрямо 90-те години, ако сравняваме с тогава. И да, по-лесно е заради информацията, която имаш. Едно е 90-те без интернет, съвсем друго е в момента с цялата достъпност на знания, връзки и особено след COVID, когато всичко се дигитализира. Така че, по-лесно е. Но това допринася за увеличаване на оборотите, а не за по-лош краен резултат. Не, той не е по-лош изобщо. В крайна сметка просто оборотите са по-високи и се получава по-бързо влизане, но и излизане.

Пазарът изхвърля. Ако не си конкурентоспособен, няма как да се задържиш там.

Ти си навътре в нещата и си пример за човек, който може да се нарече лидер. По какво можем да отличим бизнес лидера от предприемача и, съответно, от човека, който просто се занимава с бизнес? Според мен един от критериите е умението да общуваш и да убеждаваш.

Не знам как точно да разгранича човека, който просто се занимава с бизнес от предприемача и  лидера. По начина, по който го казваш ми звучи, че според твоята формулировка лидер е успешният предприемач, който се занимава с бизнес. Май това е, защото ти много трудно ще бъдеш предприемач, без да си лидер. Ти трябва да можеш да  поемаш рисковете, да скачаш в неизвестното, да поведеш хора в екип, независимо дали е много малък или много голям - трябва да можеш да ги убедиш да те следват и то дългосрочно и това, което си говорехме за бързия цикъл. Ти, разбира се, че можеш да вземеш кредит, да регистрираш компания - можеш и продукт да измислиш, но ако ти не успееш дългосрочно да създадеш екип, който да е вдъхновен в крайна сметка да прави това, което ти чертаеш като цели, няма как да се получи. И това е само от страната на производството. От другата страна стои клиента, който също трябва да бъде убеден. Независимо дали продаваш някакъв продукт, какъвто и да е той, или услуга, и в двата случая клиентът трябва да е сигурен, че това, което ти му даваш, е нещото, от което има нужда, носи му щастие, полза и т.н.

Прави ми впечатление, че много често те канят да бъдеш лектор на различни събития. Как се научи да говориш пред публика, защото това е един от, може би, основните човешки страхове, които причиняват дискомфорт и притеснение?

Аз винаги съм обичала сцената и публиката, така че това харесва ми. Не смятам, че съм супер добър оратор. В България има хора, които владеят публиката и са невероятни. Не мисля, че съм от тях. Но ми харесва да споделям, да общувам, харесва ми контакта с хора. И предполагам, оттам идва. Другото е много опит. Със сигурност всеки следващ път ставаш малко по-добър като във всяко друго нещо. Но, може би, базовото е, че ми харесва. Това е нещо, в което непрекъснато се опитвам да убедя много хора в различни контексти. Някакси има едно погрешно схващане на това, че трябва да инвестираш в слабите си страни. Но ако инвестираш в силните си страни, тогава можеш наистина да изгрееш, наистина да си много добър в нещо, независимо какво е то. И, съответно, ако изпитваш ужас от това да говориш пред публика, можеш да го пречупиш до толкова, че да не изпитваш ужас, ако ти се налага. Но ако не ти се налага, просто не го правиш. Правиш нещо, в което си добър.

Според мен трябва да инвестираш в силните си страни, защото, ако се фокусираш върху слабите, най-много да ги направ

Как взе решението да се занимаваш с предприемачество, защото може да се каже, че ти реално започваш директно като предприемач?

Стана случайно. Бях на 23, примерно, и ми предстоеше да пише дипломна работа. Завършвах университета - Стопанския факултет на Софийски университет, и тогава чрез общи приятели срещнах бъдещия изпълнителен директор на Musala. Той идваше от компания, в която не беше много щастлив, но с технологичен опит зад гърба си. Моята специалност беше „Икономика и стратегическо управление“ - буквално, току-що завършвах, и той дойде с въпроса: „Знаеш ли как се пише бизнес план?“ И аз казвам: „Разбира се, че знам как се пише.“. Така започнах. На мен ми беше много на шега в началото, беше ми между другото. По онова време, както казах, завършвах и междувременно преподавах английски на деца и ми беше огромно удоволствие – изобщо, децата са ми удоволствие. И хубаво, правим компания, регистрираме я, пишем бизнес план, после малък екип за Слициевата долина и т.н. Това е 2000-та година. Но една година по-късно вече бях много навътре във всичко това и почти на ръба на фалита, но ни измъкна спасителен проект от първи голям международен клиент и така. И в един момент станаха почти 25 години.

Значи се оказва, че бизнес планът е сработил… Тоест, това, което си била научила в университета, практически е свършило работа.

Благодаря на професорите си в университета. Очевидно, добър старт.

Да, много рядко се случва - все пак с уточнението, че си завършила стопански факултет.

Колко е сработил онзи бизнес-план от университета, не помня. Както и не помня вече точно как е изглеждал, но от там, разбира се, че съм взела много като знания, но получих много и като отношение. Имахме невероятни преподаватели с емоция и отдаденост на това, което правят, и мисля, че това е дългосрочно много по-важно, отколкото самите знания, които съм получила. От тях видях нагледно какво е да обичаш това, с което се занимаваш.

Защо заложи на сферата на технологиите?

Така се случи.

Хареса ти?

Така се случи, а след това ми хареса, защото непрекъснато нещо ново се случва. Никога не е скучно. Технологиите се сменят, пазарът се променя, така че никога не ми е било скучно, както и в момента. Ние направихме успешна М&A сделка /сделка по придобиване – бел. ред./ 2022 г., като аз излизам оперативно от Musala и съм част съм от advisory-борда на компанията-майка, и всичките нови идеи, които подхващам и са встрани от IT-сектора, също много ми харесват. Изобщо, на мен много неща ми харесват и не мисля, че ще ми стигнат и хиляда живота за всичко, което ме пали.

Трябва ли човек да е добър математик, за да има успешна кариера в IT-сектора - един мит, може би?

Не, не е мит - много-много помага, за да си софтуерен инженер, програмист или каквото ще бъде заглавието на тази част от професията. Определено, защото математиката дава подреденото логическото мислене - това е. Не е друго. Не е решаването на интегралите, а начинът на мислене. Но, също така, има много други роли, които не са свързани с математиката - проектните мениджъри или арт хората, които се занимават с дизайн и т.н. Така че, и да, и не.  Не е задължително за специалностите извън програмирането. Даже напротив, необходимо е и е полезно да има и хора с различно мислене. Аз, например, не съм математик. Тоест, имам огромното щастие да съм учила за две години в СМГ, но след това продължих с английска гимназия, така че със сигурност не съм добър математик.

А си се специализирала в бизнес операциите и развитието на компанията?

Да. Аз се занимавах със soft-линията - комуникациите, бизнеса, технологиите като тенденции и философия… Щях да кажа, че никога не съм писала код, но не е вярно. Писала съм, но ето ти нещо, в което никога нямаше да стана силна. Никога нямаше да стана добър програмист. Просто не е моето нещо.

Как се променя секторът и професията програмист? Имам чувството, че малко се получава едно разслояване. Прилича ми на сграда с няколко етажа. Повечето специалисти като че ли останат на партера и в същото време се появяват няколко етажи, които са за топ специалисти…

Има такъв момент. И той дойде от пренасищането, т.е. от прекаленото търсене. Ние имаме едни вече близо 20 години на огромно търсене и гигантски недостиг на IT специалисти. Това доведе до факта, че се наемат хора - визирайки почти изцяло програмистите, които нямат онова математическо мислене, нямат висше образование. Не казвам, че висшето образование е абсолютно задължително и нищо не може да го замести, но то ти дава много. което ти няма как с едномесечен, двумесечен, или шестмесечен курс да заместиш. С няколкомесечен курс можеш да станеш занаятчия, да научиш някакъв език за програмиране, но няма как да получиш мисленето, което ти дава 3 или 5-годишно висше образование. Затова се напълни с такива хора. Някои от тях разбират, че са влезнали в този сектор с известен късмет на обстоятелствата и бърз старт и продължават да се развиват, учат нови неща.  Други решиха, че е супер да имат лесно получена висока заплата, няма нужда да инвестират кой знае колко в себе си и някакси останаха в равното. А пък не се сещам за много сектори от света, живота и бизнеса, в които ти ако не се развиваш, да можеш да вървиш напред. И IT секторът със сигурност не е такъв. Така че, се получи един немалък слой - и то не е само в България, а в световен мащаб - от хора, които са влезнали на високи заплати и после ги е мързяло да се развиват. Обаче, ти ако не го правиш 10 години, а си влязъл в 20-те си години в сектора, идва един момент, когато имаш семейство, деца, друга динамика в живота си, и ти не можеш тепърва да се надграждаш. Много е трудно, ако си имал една дупка от 10 години, в които просто, стоейки на едно място, но ти се е вдигала заплатата. Така че, този слой в момента е в не особено добра позиция. Има обаче, и съвсем не малко хора, за които технологиите са тяхното нещо, това е тяхната страст и непрекъснато им е било любопитно и са се възползвали от факта, че непрекъснато има промени, взимайки все повече и повече от тези промени да се учат. Те са в немалка степен от тези изпълнители, за които говорих, които стават все по-добри и по-добри. Те в момента са това, което ти нарече високите етажи и тези хора сега ще могат със сигурност да се възползват от изкуственият интелект, който влиза, и да направят тази промяна. Тези, които са по долните етажи и на партера ще отидат в мазето, защото технологията ще замести всичко, което е рутинно, лесно и дефинирано. Може да не е веднага и изцяло, но ще е много скоро в техния живот, в рамките на тяхната кариера. Докато тези, които са отгоре, които непрекъснато учат, на които им е интересно да се развиват, те ще се възползват от технологията, така че да могат да правят още повече, изхвърляйки към технологията рутинните, не толкова креативни задачи.