Интервю

Добромир Иванов: Общините не могат да се дигитализират, ако не работят с бизнеса

Общинските администрации трудно се справят с дигитализацията си сами. Често проектите се случват "на парче" или ги има в режим офлайн. А насреща ИТ бизнесът им протяга ръка за помощ.

31 Май, 2024

Ударна дигитализация решава проблемите в столицата, казва пред BISS.bg Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO). Затова Столичната община е протегнала ръка към компаниите и вече изграждат заедно дигиталното лице на столицата. А то ще влезе в телефоните ни, така че да можем да използваме „умния град“ и да пестим време.

Кога – детайлите от Добромир Иванов във видеото.


Столичната община протегна ръка към бизнеса, към вас, за да намерите решение на проблемите на града. Докъде сте, господин Иванов?

Това, което те направиха, беше първо да ни поканят на среща, на която дадоха такава заявка и след това вече имаше по-официална откриваща, на която направиха дигитален борд към Общината, в който поканиха всички основни организации, които представляват по-технологичната част от бизнеса и индустриите, което включва и нас, BESCO. Ние, Българска предприемаческа асоциация имаме над 70 различни индустрии и компании, те са над 500 като общ брой. Те всички са ориентирани към високите технологии, но не са абсолютно IT. Ние имаме компании с дрехи, с храни, с логистика, много компании, които иновират, използват технологии, бъдейки на глобалния пазар, но не са само IT компании. Но се радваме, че сме част от цялото нещо. Това, което се започна, е същност запознаване с текущото състояние. Реално Общината има в момента инициатива с над 50 проекта, които иска да реализира, свързана с дигитализация на много услуги. Идеята е, че това нещо не може да се случва с 1-2 проекта на година. Това трябва да стане ударно, в рамките на следващите 2-3 години всичко да бъде готово, защото то е фундаментално важно за развитието на града. Непълно невъзможно е да се управлява както от страна на Общината без да бъдат дигитализирани много от процесите, така и от страна на самите хора и бизнеса. Дори едно решение къде да построиш сграда, къде да отвориш магазин, то няма как да се вземе адекватно, ако ти нямаш достъп до данните, до които има достъп Общината, за да може да функционира въобще градът нормално и за да може хората да видят какво се случва, къде отидат парите ни. Ако ще, ако в момента седят някакви дебати, свързани това коя улица как да се развие или не, това цялото нещо може да бъде много по-дигитален процес, в който да може хората да бъдат чути. И всичко това трябва да се изгради. Общината няма капацитета това да го направи сама достатъчно бързо, защото е въпрос и на брой хора, които имаш в момента, и на каква инфраструктурата си стъпил. Това, което се дава като заявка, сочи, че твърде много неща трябва да се изградят и ги няма. И идеята е максимално много компании и хора от бизнеса да могат да помогнат по начина, по който бяха изградени във времето например, „Подкрепи БГ“...

Да, но докъде сте? Идеите са много, има ли вече нещо на практика, което да се изгражда?

Ролята на Общината в това, че тя трябва да управлява процеса, е абсолютно незаменима. Това, което беше и нашето обръщение, е, че за да може бизнесът да е полезен с нещо, трябва да бъде много конкретно. И в момента Общината това нещо го комуникира към нас, тоест те дават конкретните проекти и предстои стартиране на работата. Като по-скоро това, което виждаме в разговорите е, че те създават сега средата, в която може да се работи. Тоест, ако се включат повече компании, повече хора, как те да се синхронизират заедно. И те в момента създават такава среда, чисто комуникационно като място, където проджект мениджмънтът да се случва по-добре, за да може вече, имайки тази среда вътре, да може да се работи паралелно върху много различни проекти.

Кога можем да се поздравим с това всички услуги, които са важни за града, за гражданите и за бизнеса, да бъдат достъпни онлайн, да бъдат достъпни през устройства?

Доколкото аз знам от разговорите с програмисти, те казват - почти готово е. Но мисля, че изчистват някои неща, свързани с финално с плащанията и трябва да го пускат. Като идеята е, че във времето, всъщност е свършена доста работа по дигитализиране на някои услуги, но те са били направени на парче, на различни места. Говорили сме с много хора и от Общината, дори ако щете от парламента някои хора, от Министерството на електронното управление, са казали, че конкретно за София има много неща, за които хората не подозират, че са направени и съществуват. Понеже те са на различни места, по начин, по който е трудно да бъдат достъпни. Както беше по едно време купуването на билетите за градския транспорт, а сега е изключително удобна системата – сега всеки се качва и с телефона си плаща. Супер е. В един момент можеше да се купуват всъщност някакви неща, но те бяха на някакви сайтове например, където не е много лесно човек да ги намери. И така имаше много услуги, които се направени. И сега това, което прави Общината, е всички тези услуги да се съберат на едно място, където цялото преживяване на клиентите да бъде лесно. И това е много логично, понеже все пак се стъпва върху това, което вече е направено и просто се прави по начин, който е по-лесно за гражданите.

Може ли да дадем пример с услуга, която ще бъде вкарана в приложението, а сега е някъде разхвърляна и не се ползва?

Най-вероятно всичко, свързано с плащания. Всичко свързано с това, което ние плащаме към Общината, трябва да е на едно място. От гледна точка на бизнеса, например, такса смет, понякога се появява по много изненадващ начин. Това ни е конкретен казус - как тя се формира. Въобще тази цялата тема с боклука - за това, че трябва да бъде върху това какво се потребява, а не върху квадратури, както е в момента. Например един офис на IT фирма може да е на много голяма квадратура, защото вътре работят доста хора, но те да не генерират никакъв боклук на практика, защото събират разделно, нямат производство, но заради квадратурата може да плащат десетки хиляди такса смет. А пък някой, който може да е например бизнес със скари и барбекю, може да генерира огромни боклуци, но заради малката квадратура не плаща толкова. Ето такива идват понякога много изненадващо като информация и цялото това нещо трябва да е на едно място, но което човек да знае, че може да си предвижда разходите, може да следи защо нещо се формира, да има обратна връзка, да може да си пуска сигналите от там, да вижда какво се случва с тези сигнали. И това е нещо, което би трябвало да е на програмистки език казано - почти готово.

Обещанието услугите ни да са в телефона и да може да е достъпно?

Мисля, че това е даже нещо, което и много от партиите говориха преди изборите. Ние направихме среща с всичките основни, които издигнаха кандидати за кмет за София. И това беше тема, която почти всички развиваха - че е базово нещо, което всеки, който дойде, трябва да направи.

Има ли по-голям бюджет за дигитализацията на София, с който се работи в момента?

При всеки положения трябва да е увеличен. Ние следим например Пясъчника за иновации. Там се увеличи бюджетът, което е много хубаво, понеже той е пример за нещо, което беше създадено при госпожа Фандъкова, когато беше кмет. Тогава Генчо Керезов, който беше заместник-кмет, се пребори да го има, заедно с нас. Понеже BESCO инициирахме, че такова нещо трябва да има, и Керезов прегърна тази идея и я реализира. Но беше с много малък бюджет, съответно бяха подкрепени две или три компании. Но там идеята е, че ние преди всички избори винаги правим срещи с кандидатите. И когато става въпрос за национални избори, ние питаме - добре, какви са идеите на бизнеса, какви са проблемите. За национални избори има страшно много неща. Там книги могат да се напишат за всичко, което ни трябва да променим в нашата държава. Но когато става въпрос за града, не е толкова лесно, понеже повечето хора и повечето компании, това, което адресират към града, най-често са неща от сорта, но просто -  "Искаме да живеем в по-приятен град". Искаме да няма дупки, да има споделени услуги, да бъде просто както е, както като отидеш в Будапеща, в Лондон, в Париж...където и да е, искаме и тук да е така. Просто да е по-добре организиран самият град, но все пак да има някаква мисъл, като се строи, да няма цели квартали, където няма едно дърво и няма магазин, и няма детски градини. Всички тези неща касаят просто качеството на живота и въздухът да чист. Но нещо конкретно, което Общината трябва да направи и може да направи, е тя да помага и да подава ръка към бизнеса, бъдейки неговият първи клиент.

Става ли Общината вече клиент на стартиращи компании?

Да. Още при предното управление на града имаше пак 2-3 компании, на които Общината по този начин им подаде ръка, като те създават услуги, свързани с измерването на чистотата на въздуха например - тип неща, които са релевантни за града. И Общината всъщност им помогна като техен първи клиент, което е много ценно, защото ако си стартираща компания, ако имаш нужда от финансиране, това е едното очевидно нещо, а другото е нуждата от клиенти. И това столица на държава от Европейския съюз да е ползвател на това, което ти правиш, когато все пак е качествено и има логика и за Общината, е огромна подкрепа и е много по-голямо, отколкото Общината се опитва да прави собствени фондове, акселератори и пр. Чували сме такива идеи, това е нещо, което свободният пазар си организира. Но това да ти е клиент е много ценно. И сега там се преборихме да има доста по-голям бюджет, като идеята е да видим какво ще се случи.

Има ли тук движение или отново се изчаква? Пясъчникът за иновации развива ли се по-добре?

Сега ще го стартират като процедура. Като там идеята ще бъде, с тези пари всяка година Общината да бъде клиент и да си плати за технологии, които компании развиват, които са в доста по-ранен етап, но които са и полезни за града.

Това ли е всъщност пътят да решим проблемите с мръсния въздух, проблемите с паркирането, изобщо всичко това, което ни дразни?

Цялата тема с публично-частните партньорства, тази колаборация е критично важна, понеже тя е работеща по много други места по света. Самите институции много рядко имат сами капацитета да направят всичко нужно. Например, една от компаниите, която е много интересна, която е супер логично да работи с град София, е MYX. Те правят дигитални двойници на гори, дървета. В момента темата с нелегалното изсичане на дървета е голям проблем. Обаче Общината няма ресурса да брои всяко дърво. Това на ръка не се случва. Това, което те (б.а. MYX) правят, е дигитални двойници, в които ти следиш абсолютно всичко, освен че можеш да планираш какво правиш напред. Но по-скоро, ако нещо изчезне, то се вижда. Това се прави с дронове. Такъв тип неща Общината няма логика сама да ги изгради. Това да създадеш такъв софтуер, хардуерните решения, да трябва да го управляваш като бизнес, не е работа на Общината. Тя по-скоро има нужда от партньори, които го правят качествено. Супер е, когато това са български компании, когато това са компании, които имат потенциал за растеж и развитие, защото по този начин запазваме до голяма степен дори интелектуалната собственост за България. Когато става въпрос все пак за институции и къде отиват данните е много важна тема. Това е нещо, което в Европейския съюз повече се говори – че ЕС е много зависим от американски технологии, че много от нашите данни също се съхраняват на американски сървъри. Това да можем ние да си имаме български решения, които наши компании ги дават в случая за столицата, което касае на практика българските граждани, е много важно, защото запазва сигурността в нашата държава.

Кога дигиталните двойници ще навлязат в управлението на града?

Дигитален двойник на града се още работещ няма и това е от огромните заявки, че трябва да се развие в следващите години. Ще отнеме 3 години може би. Това е фундаментално важно, защото за зрителите, слушателите, дигитален двойник означава да имаме платформа, в която да може всичките данни, които събира градът, да бъдат на едно място. А градът ни събира много данни. Това са всички камери, всички датчици, свързани с чистота, преброяване на хора, на коли. Това е страшно много информация, която градът така или иначе събира. А тя е много важна за планирането на самата Община. Например ще тръгне да се прави нов квартал или нещо да се развива, то трябва да стъпи върху някакви данни - какво там се случва така или иначе – исторически във времето, в кой сезон какво се случва. Всъщност за всеки един човек, който иска да си отвори някъде бизнес, идеята е да има достъп до публична информация и да може да я ползва. Така че ако ще си отваряш магазин за обувки някъде, ти да знаеш всъщност максимално много данни, да знаеш на мястото какво е движението, какво друго се случва. Да можеш да си представиш има ли логика да го направиш там или трябва да е някъде другаде. Така че това е един от многото ключови проекти. Пак не откриваме топлата вода, в развитите държавите тези неща така работят и затова тук това е много голямо очакване да се случи - може би най-голямото. И другото е дигитализирането конкретно на разрешителното за строителство и цялата процедура, свързана с разрешенията за строителство. Тя е фундаментално важна за държавата ни въобще, защото има много интересно изследване, което показва пряка връзка между нивото на корупция в една държава и сроковете за издаване на разрешение за строеж. Рекордът, ако не се лъжа беше държава в Южна Америка, където, ако следваш цялата процедура, стъпка по стъпка, отнема около 27 години да си получиш разрешението за строеж. Тоест то няма как да стане без корупция. И се вижда, че колкото по-малко корумпирана е дадена държава, толкова по-бърза е конкретно тази услуга. Сега всеки, който си е вадил разрешение за строеж в Столична община, знае за какво става въпрос. Аз си построих къща до София и ми отне 13 месеца и половина да си получа разрешителното. И много хора казаха, че това било супер бързо, стандартното било поне 18 месеца, може и 2 години. Не само, че е абсурдно бавно, а по-бързо после си построяваш цялата къща. Това е абсурдно.

Идеята е всичко това да бъде онлайн?

Абсолютно. Това е заявка, че това ще бъде онлайн, което касае и инвеститорите, които строят в града, бизнес, инфраструктура, така и всеки един човек, който, каквото и да се строи, да може онлайн да си подаде документите. Следиш целия процес онлайн. Обработва се онлайн. Цялото нещо, ако можеш да не виждаш на живо администрацията, е нещо, за което всеки би го оценил. И крайният резултат, който се цели наистина е да не се налага да ги виждаш на живо тези хора, които иначе вършат ценна работа, но да си я вършат там, без да трябва хората да се редят, да се чудят какво се случва с техните документи. Това всичко се следи виртуално. Включително и всички плащания, включително получаване, даване на документи. Ние като BESCO преди вече две години създадохме нещо, което е заедно с European Startup Network и това е Startup Nation Standard. Това са 8 критерия, които една държава трябва да изпълни. Един от тях е на бизнеса да не му се налага да вижда на живо администрацията, а ние така драматично изоставаме се още по този критерий. Но стъпка по стъпка се движим напред. Дори в последния парламент, ако се отличат неща, които се направиха, бяха точно в тази посока - с трудовите книжки, отпадане на някои талони и неща, които трябва да се връчват на живо. Това чувствително се усеща от хората. Дори когато шофира човек, това, че не ти се налага винетката да я имаш на хартия, да имаш на лепенка, а вече си засича само по номера на колата. Всички тези неща улесняват. Всеки го оценява, че това нещо просто ни прави живота по-спокоен.

Всъщност от всички идеи, които трябва да станат реалност, каква част са на бизнеса, на вас? Всички решения им давате вие?

В момента предстои разпределянето. Общината е на етапа, на който оформя конкретно какви са проблемите. Работят да изпратят 50 и няколко конкретни проекта. Те най-вероятно ще се действат един по едни или на някакви групи приоритетно. Няма да стартират едновременно всички. Идеята е, че много компании имат и желанието, и интереса, и възможностите да дарят дори труд. Защото всички живеем тук, искаме градът да е по-добър. Имаме интерес самите ние да си го направим по-добър, ако има така отворена врата. Има институции и места, където има много млади хора, които са се обучили. Те излизат грамотни вече да програмират. Да, те не са някой, който може да създаде първоначално инфраструктурата, обаче могат да свършат много полезна работа. И се търсят такъв вид колаборации, където грамотни хора, но управлявани все пак от проект мениджмънта, според нас то е логично да си бъде към Общината - да се следи качеството, това, което се случва, отговорността е при тях, но буквално с доброволен труд, колкото може да се помогне да се случат по-бързо нещата. Това е заявката. На нас това, което ни трябва и което очакваме, е много конкретика. За да може да се види как една компания или няколко компании заедно, или фрийлансъри могат да помогнат да се създаде софтуерът. Това се е случвало много пъти вече. Виждали сме го, в социалните мрежи се виждат инициативите, което е много хубаво. Когато започна войната в Украйна, много хора се събраха и създадоха с доброволен труд цялата инфраструктура, която беше свързана с това държавата да може да регистрира бежанците, да им намира къде да живеят, да им намира работа. Това беше проект на Боби Павлов и няколко човека, които са доброволци. Това, което стана с платформата „Подкрепи ме“, ситуацията с „Хелп карма“ и алтернативата, която се създаде, беше доброволчески труд. Това сме го виждали как работи.

Доброволческият труд всъщност има ли го в Общината като заявка, че доброволци биха могли да помагат, за това да се случат нещата по-бързо?

Ние го виждаме - комбинацията между стандарт на обществени поръчки, публично-частни партньорства, и където има логика да бъде и доброволен труд може да доведе до това много по-бързо да се свърши много работа. Тук важното е, че все пак топката, отговорността и инициативата си е при Общината. Все пак те имат и цялото разбиране, какво трябва да се направи, но има да се свърши много работа.

Инициативата е и на бизнеса основно. Можем ли да посочим срокове, такива, каквито няма да отчаят всички? Тоест, споменахте 2-3 години за цифровия двойник, но е голям проект.

Това е мое виждане. Ако трябва да говорим в идеалния вариант, кога с всички тези инициативи и мерки можем да видим резултат?
Много зависи наистина Общината да е последователна в това да се свърши от нейна страна нещата. Защото, например, когато дойде COVID, тогава пак, ние като бизнеси, имаше заявка от много IT компании, че са готови да дарят десетки и стотици хиляди часове безплатен труд на държавата ни, за да може тогава да изгради всичко нужно. Но тази инициатива така и не се реализира, понеже беше спъната.

Тоест сега има втори шанс?

Има и успешни примери, но от наша страна седи протегната ръка. Ние така или иначе подкрепяме какви ли не неща, свързани с подобряване на страната ни, защото живеем тук, искаме и децата ни да живеят тук, искаме страната ни да е по-добро място за всички нас. Така че имаме много желание да се свърши работа. От страна на Общината в момента стои отворена врата и въпросът е при тях да се случват бързо нещата. Когато тръгне да се пише код за нещо, това ми е личният опит, то винаги е малко разтегливо понятие. И ние много пъти сме се шегували с отговорите на програмистите - че срокове няма, това не е вярно. В крайна сметка тук става въпрос за доста професионален проджект мениджмънт, така че то ще се планира да е точно и да е ясно. В крайна сметка много от тези хора вече имат огромен опит, работят по цял свят. Но според мен в рамките на този мандат, в който е избрано ръководството на Общината, ако от страна на институциите също така се действа достатъчно бързо, е съвсем реалистично – да не кажа всички неща, които са планирани от тяхна страна, но огромна част от тях да се реализират. Съвсем логично е да може да стане.

Ще можем ли да се поздравим с това София да е умен град, господин Иванов?

За умен град - това е неспирен процес, постоянно се измислят нови неща, които да правят един град по-умен и по-умен. В момента в София има неща, които действат все по-умно, но има много какво да се подобри. Дори управлението на светофарите – при тях продължава да има какво още да става по-добре. Ние имаме компании при нас, които правят в Израел и на други различни места иновации точно с управление на градската среда и са ни разказвали какво ниво е постигнато. Това беше даже преди изкуственият интелект последната година да промени още повече нещата. В момента, ако се действат бързо и адекватно и се приоритизира точно цялата тема за дигитализацията, което вярваме, че ще се случи и се случва, е съвсем логично ние да очакваме да живеем в град, в който цялото управление на градската среда, като и светофари и всичко останало като градския транспорт, да е направено по начин, по който почти да не ти се налага да чакаш някъде. Както се го направили в много други държави - къде се намира спирка спрямо светофара, когато точно светва зеленото. То е ориентирано обикновено към градския транспорт. Ако автобусът спре преди светофара, тогава да светне червено, когато слизат и се качват, после светва зелено. И това да се синхронизира до секунди, за да може да върви плавно, така че конкретно градският транспорт да не се бави, той е приоритетен по принцип. Тези неща са въпрос на софтуер, адекватен хардуер, който го има вече в града ни. Има и какво да се подобрява със сигурност. Това е много важно, защото идеята е да може да възпитат хората, че заедно могат да решават какво се случва около тях и да се постига нещо по-голямо в бъдеще. Понеже много пъти е давана Швейцария като пример – хората там решават на някакви референдуми, но те не са дали да има АЕЦ, тези референдуми са наистина дали да има градинка или паркинг. Това трябва да го решават хората, защото касае тях и не е редно в някакъв момент да се окаже, че тук има пет блока и Общината без да ги пита, дарешава какво да прави.

А какво се случва с идеята на Общината хората да предлагат какво да се прави и след това тези идеи да се реализират с дадени бюджети?

Това пак касае дигитализацията. Понеже би трябвало цялото допитване до хората да става изцяло онлайн. Според нас това е много правилна инициатива, че се дават пари, с които хората не просто да решат какво да случи между тях, но да се възпитат като начин на мислене, че то наистина не е само да протестираш и само да кажеш какво не си доволен, а че ти можеш да участваш, ти можеш да кажеш своето мнение как да променим града си около нас. И то е възпитателно, защото хората ще могат да си кажат всъщност с този бюджет искаме точно това на това място - дали ще има градинка, дали ще има паркинг, дали ще има детска площадка, да си го решат тези, които живеят там. Това е възпитателно за самата Община и за самите институции, понеже и там също дългосрочно е добре да се разбира, че хората, които работят, са - аз не харесвам в българския език думата държавен служител, а по-скоро това са „public servant” - хората, чиято работа е да са служители на обществото. Те трябва да слушат какво казва обществото и трябва да търсят мнението му - това, което сме дали с примера за Швейцария - как много хора там ходят на референдуми за това какво се случва в града около тях. И е съвсем нормално, когато има няколко жилищни сгради, Общината да пита какво да се случи около тях.

Е, ще ни пита ли скоро?

Трябва да започне тази година, в бюджета за тази година е. Вече сме май и очакването е в тази година да се проведат всички тези онлайн допитвания до хората, в които те да кажат какво да става в техните с райони. Ако това нещо сработи, догодина ще има още по-голям бюджет.

Онлайн къде? В портала на Общината, в специален сайт, който ще бъде разработен?

Нямам представа, трябва да ги питаме. И аз не знам. Това пак е инициатива, която, според мен, е свързана с хората дигитално да могат да вземат решения за това какво се случва с града около тях. Това касае дори идеята за децентрализиране на общините, понеже както самата община е добре да децентрализира решения между хората, такава е и цялата тази тема, че трябва все повече пари да са в ръцете на самите общини. Трябва повече данъци да остават там. Тя е много важна, защото ние, за да привличаме инвеститори, трябва да имаме кметове, които могат да поемат отговорност пред тях, те трябва да могат да управляват пари. В момента много инвеститори заобикалят България и отиват в Сърбия, в Гърция, в Румъния. Една от причините е, че там има много силни кметове, при които ти отиваш и кметът ти казва, че след 6 месеца ще имаш улица, токът ще ти е докаран. Той може да поеме тази отговорност, защото управлява тези бюджети. В България всъщност повечето кметове нямат ресурса да могат да ти кажат, че ще ти изградят инфраструктурата, която ти трябва. Той трябва тепърва след това да се ангажира, да се бори с един куп институции. И това е нещо, което трябва да се промени. Целият този начин на мислене, че трябва да има майка държава, която да разпределя и знае кой какво има, е абсурден. Не работи така светът и това е една от причините инвеститорите да ни заобикалят, което пък е една от основните причини ние да не можем да настигнем икономическия ръст, който ни трябва, за да достигнем средноевропейския стандарт на живот.

София община технологии ИТ бизнес проекти