Цветелина Николова: Инвестицията във винен туризъм надмина очакванията ми

Представям си Ви начeло на компанията. Тя е около 600 човека - поправете ме, ако грeша. Със сигурност едно такова начинание и организация не може без дисциплина. Самата Вие казвате, че залагате на твърдата ръка - това е абсолютно разбираемо. Обаче, в същото време, всяка компания има нужда от нови идеи. Как постигате баланса между предприемаческото в служителите си наред с дисциплината, която е ясна и идеите им стигат до Вас отдолу нагоре?

Аз много обичам служители, които имат идеи и смелостта да ги споделят, за да ги реализираме заедно. Не обичам хора, които са пасивни и които не смеят да дават идеи или предложения. Аз работя ежедневно пряко с около 60 човека - от търговския отдел предимно. Ако стесним кръга, стават 15 човека, които са главните мениджъри на звена. С тях съм в контакт непрекъснато и страшно много уважавам мнението им, защото ние трябва да се държим като един екип. А относно моите цели и как ми идват нови идеи – аз съм човек, който обича да пътува, обича новите неща, да се впускам в нови предизвикателства.  Смятам, че ние като мениджъри трябва да правим такива постоянно, защото иначе в компаниите в един момент става монотонно. Така се чувствах, например, тези две години по време на пандемията.от 2020/21 година. Всичко стана много еднообразно. Тогава имахме други приоритети, други цели и гледахме какво да оптимизираме - как да се съхраним, да държим продажбите и т. н. За щастие се справихме с това. Но в един момент след година и половина, две виждаш монотонността и идва усещането как трябва нещо ново да се направи - било то да ходя да уча нещо, пак да се обучавам или да видя къде са новите тенденции. Или изложение да посетя, да пътувам по света. Аз винаги гледам да съчетавам полезното с приятното. Много често, дори когато си лежа на един плаж, освобождавайки се в мислите си от ежедневните казуси, започвам да си мисля какво ново да направя, как да го направя, защо трябва да го направя - в каква посока да бъде. Както и проучвам нещо в телефона и така ми идват идеи. 

По време на пандемията ли всъщност решихте за новата авантюра, новата инвестиция? Можем ли да го наречем шато?

Да, аз не искам да го наричам хотел. Този проект е част от нашия естейт. Но не беше в пандемията, а много преди това. Всъщност идеята да има хотел в Katarzyna estate я има още от момента, в който е направена първата копка. Въпреки че искахме по-рано да се случи това, след това се появиха други приоритети и до ден днешен аз се радвам много, че ние не го направихме тогава, защото виненият туризъм много се промени. Той даже сега настъпва и хората сега го откриват. Може да се каже, че ние сега го създаваме. Когато учих в чужбина между 2014 и 2017 г., обикалях всички винарски региони. Дори по света тогава все още виненият туризъм беше в зародиш. Във Франция естествено го имаше, но все още беше в началото си като вид туризъм. Като цяло не бяха много държавите, в които се правеха винени хотели – Южна Африка, Испания, Аржентина, в Калифорния също… А в България е факт от няколко години. И ако ние още преди 20 години бяхме направили този хотел, той щеше да стои по съвсем различен начин от това, което е в момента. Моята лична цел беше да обиколя според мен - исках да си направя моя класация, всички най-добри хотели за винен туризъм в света и да сравня нашия естейт с тях. Пак казвам, това е според моя класация - не според някой друг, и смея да кажа, че ние постигнахме дори повече, отколкото предполагах. Наистина това беше едно огромно предизвикателство за мен и аз надминах очакванията си като продукт, който се получи финално. Искахме да дадем най-доброто, без никакъв компромис. Искахме да направим така, че България да има един различен имидж по света. Това е нашата цел в момента – да работим за България, искаме да повишаваме имиджа на страната ни чрез винопроизводството и чрез други подобни продукти. И нещата започват да се случват.

Със сигурност сте си направили план, анализ преди да започнете да изграждате шатото и да инвестирате. На мен ми е любопитно на какво залагате обаче като концепция в него - на сервиз, на обслужване? Предполагам, че сигурно има и хубава храна, но ако приемем, че това е визитна картичка на България - на какво залагате да виждат хората, които идват отвън? 

Ние вече притежаваме имидж за качествено вино, т.е. един утвърден продукт, чрез който градим история и градим качество. Всеки един ден ние го доказваме и това е нашата основна цел. Имаме изграден екип, който е в основата и се бори да постига резултати. Наред с това, имаме невероятна природа, тъй като част от лозята са вплетени на 360 градуса в красива гора. Оттук нататък изпълнихме инвестицията, така че да е красиво, да е уютно, да има хубав интериор. Това е задължително, няма как. И следва това, което Вие казахте като първа наша задача, за да може да позиционираме Katarzyna  като едно наистина добро място за отсядане. Да, храната е на първо място и нямаме право на грешка там. Трябва да направим едно различно меню, едно различно предлагане, за да може хората, идвайки да опитат вината и храната ни, да се насладят на тази атмосфера, енергия и красота. Няма как храната да е нещо посредствено. И второ, но не по важност – абсолютно равнозначни са - и това е сервизът. За мен той заедно с екипа са най-важното нещо днес, върху което трябва да работя. Трябва да покажа, че ние наистина можем и имаме ниво, при което ти се чувстваш спокоен, свободен и готов да релаксираш. Защото за мен един хотел да е добър, означава, че не само интериорът трябва да е наред, не само да е красиво, но и да разполага със сервиз. И когато видиш, че персоналът е положителен, усмихнат, готов да ти съдейства всеки един момент, да ти покаже, ти вече се отпускаш. Разбира се, това е една много трудна задача... Но какво означава трудна? Когато имаме постоянство, ще го постигнем. Да, това е нещо, което не става от първия ден – да шракна и за един ден да имаме перфектно обслужване. Това е нещо, което изисква своето време, в което трябва да се създаде и да бъде готов да отговори на всеки един проблем, казус, да посрещне един гост и така. Аз смятам, че имам такива високи критерии, които искам да постигна, и не съм го направила в никакъв случай на 100%. Имаме, обаче, една добра база вече. Естествено, във всеки един момент може да се случи даден клиент да не е доволен, но тогава, винаги казвам, че трябва да се извиним.

Клиентът е прав…

Да, и да направим така, че той да се чувства добре и да обърнем нещата. Когато отворих хотела, при мен дойде една швейцарка - беше клиент, не я познавах. Оказа се, че тя е хотелиер с много голям опит. И тя ми каза така на тръгване: „Цветелина, Вие сте направили страхотно място. Много е красиво, има огромен потенциал. Трябва да знаете, че 90% от клиентите, които дойдат тук, ще се чувстват много щастливи и много доволни. От останалите - 5% ще бъдат по-особени, но ще успеете да се справите с тях. Обаче, на другата половина просто никога няма да можете да им угодите. Те винаги ще бъдат криви. Имахме вече един-два случаи такива, но това нищо не означава. Аз казвам, както и Вие - за персонала клиентът винаги е прав. Ние трябва да направим всичко, за да се чувства той добре и всичко да е наред.

Добре – обслужването ви е хубаво, атмосферата ви е хубава. Храната, напитките, вината са чудесни. А пътищата как са? Срещнахте ли подкрепа от страна на държавата в това доста трудно начинание?

Да Ви кажа - пътищата в България са един много интересен момент, но за щастие Katarzyna е облагодетелствана с това. Преди години - примерно 7 или 8 - се направи магистралата, която води към Свиленград и към Турция, така че караш от София около 2 часа на 100% магистрала и от нея слизаш на четирилентов път и след 1 километър стигаш до нашия естейт. Това е един огромен плюс за нас, защото гостите стигат много бързо. Като си спомня времето, когато нямахме тази магистрала и се пътуваше от София за 3 часа и половина по ужасен път - много лош, през всичките села между Стара Загора и Хасково, и ако трябваше сега да се минава оттам, може би щяхме да се замислим, дали трябва да правим хотел.

Брандът, който държавата се опитва да изгради за пореден път - миналата година също имаше такива опити, усещате ли, че помага на Вашия бизнес? Или по-скоро бизнес като Вашия, помага на бранда и на това България да изглежда добро място за туризъм, за винена дегустация и за пребиваване в очите на чужденците?

Аз не съм от хората, които ще кажат, че държавата нищо не прави. Не съм и от хората, които чакат на това. Аз смятам, че ние - компаниите като нашата - трябва да правим така нещата, че да показваме на света България като едно красиво място. И да Ви кажа - има доста напредък в тази посока. Например, преди един месец ме поканиха на една среща наши колеги в туристическия бранш, които имат определени идеи да се съберем няколко луксозни обекта, които да създадат един имидж на страната, която печели от страхотен сервиз, храна, култура, традиции и т.н., като от това ядро той трябва да започне да се получава. Тоест, ние трябва да бъдем един добър пример за останалите обекти и когато се правят такива продукти, много по-лесно държавата може вече да направи бранда България. Разбира се, това, което мога да кажа е, че в областта на винопроизводството не съм само аз човекът - има и много други хора, които се опитват и работят ежедневно да направят имиджа на България по-висок чрез него. И трябва да Ви кажа, че държавата също прави опити за това, но както други неща се случва много бавно, което ни изиграва някак си лоша шега в сравнение с други държави около нас. Някои от тях, които преди 15 години никой не беше чувал нито в туризъм, нито във винопроизводство, благодарение на националните си брандове, които изградиха в последните 5-6 години дръпнаха страшно много пред моите очи. И пак подчертавам - във винопроизводство и туризъм. Това са държави като Грузия, Македония, Хърватска, дори Сърбия. Гърция също страшно много напредна. Когато аз бях на 20 плюс и ходех по световни изложения през 2003-2005 година, тези държави изобщо не бяха позиционирани там. А сега те посрещат с едни огромни щандове - много красиви, пълни с най-различни неща. В България също започват да се случват нещата, но с много бавно темпо.

Предполагам, разговаряте с доста и клиенти и партньори от чужбина... Как им изглежда България в момента? Биха ли правили бизнес тук?

Това, което ще Ви кажа, предполагам всички с бизнес и контакти с хора от целия свят ще го потвърдят. Най-често се случва така, че те или знаят малко за България, или изобщо не знаят нищо, но тъй като, особено след приемането ни в Европейския съюз, много се променихме, аз смятам, че вече са налице едни огромни плюсове. Все повече хора идват, все повече хора правят инвестиции и аз лично смятам, че България е една добра страна, в която можеш да инвестираш, защото колкото и всичко да се е развило в света, тенденциите толкова бързо се сменят, толкова бързо навлизат новите технологии, че ние все още сме страна, в която много по-лесно биха се наложили нови продукти, нови брандове спрямо по-развитите държави. Ако имаш, обаче, правилните хора и правилния подход, нещата могат да се случат.

Защо избрахте България пред Франция, защото Вие сте завършили два университета там? Предполагам, че по времето, в което сте отишла там, Франция е изглеждала като нещо коренно различно от България - с перспективи, с друг хоризонт, друг начин на живот, на мислене. И въпреки всичко Вие решавате, че ще продължите тук?

Аз винаги съм искала да живея в България. Аз не мога да си представя, че ще бъда далече от семейството, от родителите ми, от сестра ми. Винаги съм искала да бъда тук. Имам две дипломи от университета там - в Монпелие и Дижон, но никога не съм искала да живея в чужбина. Не знам дали това един ден ще се промени, но не мисля. Аз искам да се развивам в България. Моето решение като малка беше да уча и да започна работа първо тук и след това ако имам възможност, да отида да уча по света. Но после пак да се върна в България, за да мога да използвам знанията си тук. Аз смятам и на младите хора, на като говоря, казвам, че е хубаво да отидем да се обучаваме навън, но нека да се върнем тук, за да може да прилагаме знанията си и да развиваме тази страна. Преди няколко дни се заговорих с една моя приятелка за поколенията на нашите прадядовци и прабаби. Тогава те са отивали в чужбина да учат за доктори, за архитекти, инженери и са се връщали в България, за да построят страната. Така че, аз съм привърженичка на това. Освен това, днес смятам, че преди 10-15 години беше малко по-различно. Хората ходеха навън, някак си не намираха смисъл и посока тук ли, не знам как да го кажа, или, може би, отиваха за по-високи заплати. Но това, което се случва в последните две години, е, че доходите и заплатите стават такива, че аз мога да Ви дам множество примери за позиции в български компании, на които се взимат много - да не кажа и по-високи, но същите заплати като в чужбина. И ще Ви дам пример – шеф-готвачите. Те взимат по-високи пари, отколкото навън в момента. И мога да изредя и други професии.

Казахте, че 18-та Ви година е била определяща за Вас. Къде се виждахте тогава? Имахте ли някакъв средносрочен или дългосрочен план?

Това е един момент, в който ти завършваш училище, но не знаеш какво те очаква. Ти трябва да тръгнеш сам по своя път. Ти си вече голям, поне така се чувстваш на 18 години. Ти трябва да избереш посоката, с която да влезеш в живота.

Мислехте ли, че ще стигнете толкова далеч тогава?

Честно казано - не. Наистина, моите амбиции изведнъж дойдоха, но в никакъв случай не беше, когато станах на 18, завърших и дойдох студентка. Появиха се малко по-късно. Но това не означава, че не съм се борила за целите си. Напротив, борих се с зъби и нокти - да познавам повече хора, защото когато дойдох в София, не познавах нито един човек, да опозная града. Ходех с една карта и сменях автобусите - така се возех, особено в тези от Студентски град до Софийския университет.

Аз също съм чувал, че преди 20 години хората са обикаляли и са търсили работа с карта…

Да, така беше. 2000-та година дойдох в София. Тогава излизаше вестник „Позвънете“ и преди баща ми да ми купи мобилен телефон - те тъкмо излизаха, първият месец, след като дойдох в София, ходих с карта „Булфон“ и се обаждах на номера от „Позвънете“. Така си намерих първата работа. Но да Ви кажа - аз гонех целите си. Работех на няколко места, учех едновременно, но много бързо разбрах, че искам повече от живота. И не само ги искам, но съм и амбицирана да ги постигна. Като ученичка бях пълна отличничка и бях знаменосец на гимназията, но бях по-скоро бях един добър, скромен ученик. А после тази скромност, превърнала се в ценностна система при мен, се разви в смелост - дойде амбицията, желанието да се бориш. Така се получи при мен.

Към финала на нашия разговор - защо се насочихте към виното? Има ли връзка с това, че сте от Троян? Знаем, че той е българската столица на ракията и сте видели не един и два фестивала…

Не, няма никаква връзка изобщо. Не съм си мислила, че аз ще се занимавам с вино в никакъв случай. Стана много естествено. Отидох на едно интервю за работа – преди това работех в Red Bull и мой приятел, който беше в тази компания, ми предложи и ме заведе на интервю. Накараха ме да напиша тема как си представям моята работа в компанията, колко бутилки смятам, че ще продам и колко клиента смятам, че бих могла да привлека за начало. Никога няма да го забравя – беше петък и мъжът ми ме чакаше пред офиса, тъй като отивахме в Триград на разходка с наши приятели. С директора се бяхме разбрали, че в понеделник ще бъде готова с темата и ще го потърся в офиса. Затова, излизайки казах на мъжа ми: „Няма да ходим в Триград, защото трябва да пиша тема“, но той ме убеди да я напиша там. Тръгнахме и писах цяла събота и неделя, като изобщо нищо не знаех за вино, ни най-малко. Влизах в Интернет, четях, смятах колко бутилки мога да продам, ако се свържа с еди-колко си човека. Извадих контакти от нета, сложих компании и направих накрая една таблица, в която описах някакви количества, които абсолютно си измислих. Темата стана около 10 страници. Отидох в понеделник, представих я и господин директорът ме попита: „Ти откъде ги знаеш тези неща?“, а аз казах: „Измислих си ги - четох в интернет и така, горе-долу, ги подредих“. Той остави темата на масата и каза, че ме назначава. Заведе ме в счетоводството и така ме назначиха на работа. Така че, стана абсолютно случайно, без никакви мои планове да искам да се развивам в тази сфера. После от само себе си потръгна - най-вероятно това ми е призванието.

И последен въпрос - понеже сте завършила политология, смятате ли, че във Ваше лице България изгуби един добър политик? Имахте ли изобщо някакви планове, свързани с политиката или просто Ви беше интересно?

Да Ви кажа, беше ми интересно. Аз учех политология на френски. Аз съм човек, който наистина иска да работи за държавата си. Искам да развивам тази страна, но в политиката в момента не мисля, че е моето място, защото някак си липсва увереността и стабилността, която аз обичам да имам. Отделно, обичам да съм самостоятелна. Обичам да взимам бързо решения. Не обичам така... 

Комисии...

Да, така че, по-скоро съм предприемач и отдадена на бизнеса. Но искам от тази страна да работя за България и да показвам на света, че може да бъде следващата екзотична дестинация. Защо не? И ние ще докажем и тя ще бъде такава. Пък никога не знаеш един ден какво ще ти поднесе животът.