Самосаботаж: Защо най-голямото предизвикателство пред Турски (руски) поток се оказа геополитиката?

8 януари, 2020 година, Истанбул. Президентите на Русия, Турция и Сърбия - Владимир Путин, Реджеп Тайп Ердоган и Александър Вучич, както и българският премиер Бойко Борисов, участват в официална церемония по откриването на газопровода "Турски поток". Тръбата, която доставя природен газ от Русия през Турция, България и Сърбия, достига чак до Унгария и Австрия и е един от най-важните проекти на Кремъл в енергийната му политика. Целта е проста - прихващане на Украйна в клещите на двата мегапроекта "Северен поток-2", който обслужва Северна Европа и "Турски поток" от друга страна. Така размирен и непослушен Киев може да бъде отрязан бавно, но сигурно от доставките и да се отнеме важната му разпределителна роля при захранването на Южна Европа.

Церемонията по откриването напълно съответства на познатия маниер на турския президент Реджеп Тайп Ердоган - луксозна, помпозна, с надъхващи речи и гръмки изрази за мир. Провежда се в чисто новата конгресна зала "Халич" на ключовото за Инстабул място - "Златния рог". Още при пристигането на българската делегация пред сградата има прекрасна гледка. Десетки черни и много, много скъпи лимузини с турски знамена показват, че домакинът властелин вече чака Борисов. Българският премиер не скрива задоволството си от автопарка и коментира колите.

Залата - препълнена и осветена. Стотици журналисти - руски, турски, сръбски и български, а най-отпред, както подобава, един друг са наредени официалните лица: Путин, Ердоган, Борисов и Вучич. Впечатление прави липсата на унгарския премиер Виктор Орбан.

Следват малко речи от големите играчи сред лидерите - Путин и Ердоган. И ето че е време за официалния момент -  всички лидери, включително Борисов и Вучич, излизат на сцената, на която се материализира символичен червен кран. Идеята е той да бъде завъртян от четиримата едновременно и да пуснат газа по тръбата. Завъртат го. "Турски поток" потича.

Само че проблемите пред някои от присъствалите там политици заради този проект тепърва ще започнат. Тепърва геополитическата обстановка ще се променя напълно, тепърва Путин ще стане персона нон грата за цяла Европа и за половината свят. Всичко се промени, а с това всичко се промени и логиката, зад която България даде 3 млрд. лв., за да построи една тръба, от която не може да черпи газ за себе си.

Какво е "Турски поток"

Всъщност според Бойко Борисов и цялото му правителство от тогава, "Турски поток" в България няма. Според него втората тръба на проекта, която влиза в България не е част от руския геополитически план, а обикновено разширяване на нашата газопреносна мрежа, наречено "Балкански поток". Сметката му е следната - тъй като по тръбата може да минава и друг газ - не само руски, значи това не е просто руски проект, а реална диверсификация и това го прави различен проект от "Турски поток". Малко по-късно същия ден, тогавашният премиер измисли ново название на проекта - "разширяване на българската газопреносна инфраструктура".

Това, което Борисов премълча е, че цели 90% от капацитета на неговия "Балкански поток" са вече резервирани от "Газпром" за много години напред. Която, както знаем, е доста руска компания. Само за сравнение - Унгария не прие исканията на Москва и ще допусне само 50% от тръбата да бъде запълвана от руски газ.

Така простата сметка показва, че тръбата влиза в Турция като "Турски поток", минава през България като "Балкански поток", влиза в Сърбия като "Турски поток" и  продължава като "Турски поток" в Унгария и Австрия.

Объркването е нормално, не само за неизкушените от енергийната политика странични зрители, но и за експертите. Особено като се има предвид излязлата години след това информация, че руски компании са работили по нашата част от трасето, че обществената поръчка по строителството е била на практика консултирана и контролирана от Москва, като се има предвид финансирането на тръбата и въобще цялостният интерес за България от т.нар. "Балкански поток".

За да затворим въпроса с името обаче, ще кажем, че в наскоро представената предполагаема Пътна карта по изграждането, която бе изчезнала, се говори единствено и само за "Турски поток". Именно тази карта е подписана от тогавашната министърка на енергетиката Теменужка Петкова и шефът на "Газпром" Алексей Милер през 2017 година. Като добавка към този факт е добре да се знае и че всички партньори на страната ни наричат проекта "българската част на "Турски поток".

Ако се погледне към резултатите обаче, ще видим само един голям печеливш. Затова - в този текст - наричаме газопровода "Руски поток".

Историята

Всъщност "Руски поток" не е нищо по-различно от втори опит за построяване на проваления "Южен поток". Единствената разлика между двете тръби е, че "Руски поток" минава през Турция преди да влезе на българска територия. "Южен поток" бе скалпиран от Европейската комисия, която през 2014 година обяви, че проектът противоречи на европейските правила, според които не може едни и същи изпълнители да контролират и добива, и транспорта, и практическата доставка на природен газ.

Официалната причина за влизането на България в "Руски поток" бе, че така страната ни ще стане част от важните фактори в газовия свят в Източна Европа и че ще станем газов хъб на Балканите. Разбира се, тезата за хъба вече не се коментира от никого, защото просто е глупост.

За другите цели зад проекта обаче, ще трябва да говорим в епилога на този текст, защото преди да стигнем до изводите, ще се наложи да представим и останалата информация от историята на потока.

Време да си говорим за обществени поръчки. И така - през декември на 2018 година "Булгартрансгаз", собственик на трасето в България, обявява търг за строителството на газпровода. Участват фирмата „Аркад“ от Саудитска Арабия, също един консорциум от германската фирма „Макс Щрайхер“ и италианската „Бунати“, както и руското представителство ТМК. Печелят саудитците с оферта от 1,1 млрд. евро. Още тогава обаче нещата изглеждат странни, защото според повечето експерти само „Щрайхер“ и „Бунати“ са тези, които наистина са способни да изградят газопровода, защото включват в проекта си и инженеринга, и единствени могат да произвеждат компресорни станции.

И сега започва интересното. Въпреки че "Аркад" печели по правилата на "Булгартрансгаз", българската компания отказва да подпише договор, защото твърди, че има липсващи документи. Как така тогава саудитците са успели да спечелят търга - не става ясно.

В същото време в парламента се правят промени, които да позволят вторият да спечели търга. „Булгартрансгаз“ обявява ТМК за печеливш. Любопитна подробност е, че ТМК е регистрирана в Люксембург и зад нея стои санкционираният олигарх Димитър Попянин.

„Аркад“ оспорва решението пред КЗК и на 27 юни 2019 г. КЗК постановява, че „Аркад“ е спечелилата конкурса и тя трябва да строи. Това решение на КЗК изненадва руснаците. Следват спешни совалки между Москва, Рияд и София, предлагат се различни варианти за спасяване на положението, дори лично Бойко Борисов се вижда с министъра на енергетиката на Саудитска Арабия.

Големият пробив обаче идва през октомври на 2019 година, когато Владимир Путин заминава за Рияд, където най-вероятно е получил контрол над "Аркад". Как? Това става чрез внедряване в сделката на дружеството „Поларсон“. „Поларсон“ и „Аркад“ сключват сделка за съвместно управление, като „Поларсон“ всъщност е руската страна. В края на годината „Аркад“ прехвърля контрола изцяло на „Поларсон“.Компенсацията - консорциумът "Аркад" получава от руската страна две плащания - първото от 50 млн. долара, а второто - от 35 млн. долара.

Така всички са доволни. Борисов е решил проблема, руснаците са получили контрола, саудитците са компенсирани. Време е да се премине към строителство.

Строителство, което се извършва светкавично и потокът е на практика готов само година по-късно. За сравнение - София не успя да построи и пусне в експлоатация интерконекторната връзка с Гърция, която реално диверсифицира доставките до страната, в продължение на над 10 години.

Цялата тази вакханалия обаче е финансирана с парите на България. В огромната си част през кредити, взети от "Булгартрансгаз", гарантирани от правителството. Някои от тези кредити дори са към "Газпром".

Пътната карта, завладяната държава и мълчанието

Преди 10-на дни хакерска група, нарекла себе си "Елфите", представи документ, за който твърди, че е изчезналата Пътна карта за изграждането на "Турски поток", подписана от представители на България и "Газпром" през юни на 2017 година в Санкт Петербург. До момента няма яснота дали този документ е истински, защото нито един от отговорните лица от времето на подписването на картата - Бойко Борисов, Теменужка Петкова или Владимир Малинов от БТГ са коментирали по същество темата. Единствено Борисов говори, но обяви, че се гордее с проекта и не каза нищо за автентичността.

Хакерите твърдят, че картата е изскочила при хакването на пощата на Евгений Зобнин - помощник на руския политик и депутат Александър Бабаков. До сега никой в обществото не е виждал оригинала, не са го виждали и министрите след Теменужка Петкова. Дори напротив - служебният такъв Андрей Живков обяви, че тя е изчезнала. По-късно започна разследване, а ДАНС обяви, че е успяла да намери единствено копие на документа, който отново не е ясно дали е реално.

Самата Теменужка Петкова пък не вдига телефона си на журналисти от седмица, отказва участия в медийни формати през пиарите на ГЕРБ, а шефът на "Булгартрансгаз" - Владимир Малинов, твърди, че няма време да говори с журналисти към този момент.

Така че, трябва да е ясно, че всички изводи и коментари по изтеклия документ се правят под условие. Въпреки това данните, пуснати от хакерите, напълно съвпадат с изнесените такива през годините от различни журналистически разследвания, следват логичния ход на действията на българската власт по изграждането на газопровода и дори разкриват нови детайли.

Именно тези нови детайли доказват, че целият процес по проекта е бил на практика контролиран от Москва и че България е била само нещо като "подизпълнител" на волята на Кремъл. "Подизпълнител", който обаче стриктно е следвал зададените задачи и срокове и който е направил всичко възможно да изгради потока за своя сметка, максимално бързо и в максимална услуга на Русия. Особено потресаващо е лесно проследимото в Картата предварително договаряне за това как ще протекат обществените поръчки в България, как София се опитва да угоди на Москва при всеки по-проблемен момент и как страната е била напълно наясно, че проектът не защитава националния интерес.

Пътната карта, която бе извадена, показва и в крайна сметка защо България изгради този газопровод - в интерес на геополитическите и икономически амбиции на Владимир Путин и заобикаляването на Украйна като критична точка за Русия. В интерес на истината, това не направи само България, а и огромна страна като Германия, която реши да продължи "Северен поток 2", въпреки всички критики. Този поток бе спрян чак след войната на Русия в Украйна.

Що се отнася до България - тя не печели нищо съществено от "Турски поток". Да, страната получава транзитни такси от "Газпром", но те много трудно могат да изплатят проекта, имайки предвид, че с тях се покриват заетите кредити за строителството, режийните по поддръжката му и други задължителни действия. Преди около година Борисов твърдеше, че "Турски поток" е "печатница за пари за българските граждани" и че от него получаваме по около 800 млн. лева всяка година. Малко по-късно вдигна мизата на 900 млн. лв.

Каква е истината? Според данни, предоставени от "Булгартрансгаз" към 31 юли на 2023 година, общите приходи на компанията от такси са в размер на 895 млн. лв. Това обаче е сума, прибрана за 2 години и 7 месеца. Или по около 400 млн. лв. на година, два пъти по-малко от твърденията на Борисов. Само че - за периода на експлоатацията, държавната компания е имала разходи по поддръжка и кредити, които до юли на миналата година са възлизали на 318 млн. лв. Чистата печалба за почти три години експлоатация е малко под 580 млн. лв. или около 200 млн. Лв. на година в най-добрия случай.

Ако обаче към сметките сложим цялостната инвестиция на българската държава, нещата не изглеждат никак добре. Всъщност към момента никой не знае - поне не и от обществото - колко точно пари е дала страната за строителството. По документи проектът е струвал 2,62 млрд. лв., но без ДДС. Или малко над 3 млрд. лв. чисто. Но се предполага, че е имало и други разходи. Към лятото на миналата година, България е изплатила на официалния изпълнител "Аркад" малко над 2,15 млрд. лв. 

"Печатницата" на Борисов до момента не е успяла дори да плати проекта, камо ли да го самоизплати и към държавата. Сметките показват, че в най-добрия случай това ще се случи до 7 години, в най-лошия - до 12 години.

Важно е да се знае и че българските потребители нямат никаква реална полза от потока, защото той няма техническа възможност да доставя на клиенти в страната, никога не е било предвиждано такова „кранче“. Той е проектиран и изработен като транзитен газопровод. Дори да имаше подобен вариант обаче, отново щяхме да сме зависими от добрата воля на „Газпром“, защото руснаците са резервирали за години напред 90% от капацитета на тръбата и на входа, и на изхода. Това означава, че ако друг доставчик поиска да внесе газ в България по „разширението на нашата си българска газопреносна мрежа“, то той няма да може да го направи, освен ако не получи изричното разрешение на „Газпром“. Този факт напълно оборва тезата на Борисов, че можем да си ползваме тръбата както си искаме, просто защото не е вярна. Това ще бъде вярно чак след като предварителните резервации на капацитет от страна на Русия изтекат, а това няма да стане преди 2035 година. Както обаче вървят нещата в геополитически план, никой няма да има нужда да внася газ от Русия тогава и е твърде вероятно транзитът да секне още преди това. Ако този сценарии се осъществи, следва реализирането на истинския проблем зад проекта „Турски поток“ на българска територия.

Големият проблем

В момента собственикът на цялата ни газопреносна мрежа може да изплаща своите дългове по строителството, единствено, ако получава транзитни такси от "Газпром".

Големият проблем е, че държавната компания "Булгартрансгаз" става наркотично зависима от "Газпром". Ако таксите от пренос спрат поради някаква причина, която може да бъде и чисто пазарна - Русия да спре да продава на страните, които са след нас по тръбата, компанията ще трябва да финансира изплащането на кредитите през други методи. Те могат да бъдат само два - допълнителни кредити от международни институции или пък чрез подкрепа от бюджета на Републиката. Първият вариант обаче изглежда безнадежден, защото няма банка, която да даде пари на кредитополучател, който не може да докаже как ще изплаща дълговете си.

Така решението остава подкрепа от бюджета, което означава директна подкрепа от джоба на българските данъкоплатци. Които така или иначе не са видели нищо полезно от изграждането на този поток. Особено ако имаме предвид, че ако този проект не се бе изпълнил, то Русия щеше да е длъжна да продължи да доставя по стария маршрут към Турция - през Украйна и надолу през България. Тоест страната ни така или иначе щеше да получава транзитни такси по стария път, но нямаше да се е задължила с три милиарда лева.

След всичко казано - напълно ясно е кой е големият печеливш от изграждането и експлоатацията на "Турски поток". Именно и заради това го наричаме "Руски поток". Руският поток, който за пореден път доказа, че влиянието на голямата северна държава в българската енергетика е не просто голямо, а граници с ръчно управление.