Липсващият фискален консерватизъм – новата дупка по пътя към еврозоната
Европа не вярва на бюджетни дефицити. Затова от БНБ тактично намекнаха, че може да почакаме още за Еврозоната пореди липсата на фискален консерватизъм. Какво включва той и защо банковият ни сектор също може да изиграе решаваща роля?
Пореден възпитан, но ясен намек към водената от Асен Василев фискална политика, отправи подуправителят на управление "Банково" в БНБ Петър Чобанов. На форума "Банките и бизнесът", организиран от "Капитал", той изнесе реч защитаваща синергията между паричната политика на банката и фискалната консервативност, която изглежда правителството забрави.
През 2024 година изглежда ще липсва една от присъщите за икономиката защити от декларирането и изпълнението на ясен и последователен фискален консерватизъм. От друга страна, погледнато през призмата на бъдещото ни приемане в еврозоната, най-ефективната политика в макроикономически план е точно синергичното взаимодействие между монетарна и фискална политика, която някак си се подценява и минава на заден план, като в същото време се задава една приоритетност на фискалната доминация.
Позицията на БНБ относно фиска винаги е била в посока на умерен консерватизъм, съчетан с прецизното залагане и планиране на бюджетни буфери, които имат потенциала да осигурят фискално пространство при реализацията на съществени икономически рискове.
Именно целта за еврозоната е и централна в мислите и действията на българския бизнес, който ясно и категорично през годините показа подкрепата си за влизането на страната ни в групата, колкото е възможно по-скоро. Въпросът опира до инфлацията - ще влезе ли страната в инфлационния критерий от Маастрихт, а отговорът е по-скоро не. Шансът ни е политическа договорка, каквато преди седмица предвиди и S&P при представената подобрена прогноза за кредитния рейтинг на страната.
За целта обаче страната ще трябва да покаже желание за сваляне на инфлацията, което ще стане трудно с раздут бюджет и никакви реформи. Фискалният консерватизъм е по-нужен от всякога точно в момент, в който България се бори за изпълнението на една от големите си национални цели.
Драмата обаче има и друга страна и тя е в лицето на банките. Кредитните институции у нас се движат в противоположна посока на своите европейски колеги по отношение на ипотечното кредитиране и са напът да създадат балон на имотния пазар, който плаши инвеститорите и институционалните играчи. Отново тактично, но ясно предупреждение по темата дойде от Чобанов:
"От съществена важност е посочената координация на фискалната и монетарната политика, с цел постигането на средносрочните и дългосрочни цели за устойчив и балансиран растеж, а също така и на умерена инфлация. В изпълнението на тази задача можем да разчитаме на съдействието на банковата и финансова общност, като банковата система е добре капитализирана и ликвидна, което през призмата на посочените рискове пред икономическото развитие се явява както коректив, така и буфер за балансирания растеж на финансовата система и икономиката като цяло", посочи подуправителя на Централната банка.
Следва да се отбележи, че тенденцията за увеличаване на разполагаемия доход ще повлияе позитивно на възможностите за обслужване на кредитите, което на свой ред допринася за стабилността и възможностите пред банковата система.
В крайна сметка всичко е в ръцете на България - правителство, регулатори и потребители. От нас зависи и изпълнението на националната цел. А тя е толкова близо.