Как САЩ се опитаха да спънат Китай в чиповата надпревара?
Въпреки усилията на САЩ да спре Китай в присвояването на ноу-хау, нов технологичен стартъп разби "на пух и прах" илюзиите, че тове възможно. Кой е той и с какво разбуни духовете зад Океана?
Правителството на Китай постави придобиването на по-сложни чипове в центъра на своите стратегически планове. През миналата година, след като Вашингтон обяви нови ограничения, Пекин заяви, че ще инвестира 143 милиарда долара, за да стимулира своя вътрешен пазар на чипове. Чрез отделна програма, известна като „Хиляди таланти“, правителството предлага работа, жилища и други стимули за китайски експерти, които се завръщат от работа в областта на науката и технологиите в чужбина. Програмата, която съществува от повече от десетилетие, беше критикувана от Вашингтон, защото се разглежда от някои като механизъм, чрез който Китай незаконно получава интелектуална собственост от чужбина.
През месец май 2022 Федералното бюро за разследване на САЩ арестува базиран в Калифорния софтуерен инженер по обвинения в “търговия с тайни”. В клетвена декларация на ФБР, свързана със случая, разследвашите твърдят, че инженерът Лиминг Ли е откраднал милиони файлове от две неидентифицирани компании в САЩ. Според декларацията, единият от работодателите е намерил папка в лаптопа на Ли, съдържаща документи, свързани с „Хиляди таланти“. Откраднатите фирмени файлове, според ФБР, включват неуточнени материали, свързани с „националната сигурност, неразпространението на ядрено оръжие и антитероризма“.
От 50-те години на миналия век лидерството на САЩ в технологиите за производство на чипове изигра основна роля в утвърждаването на страната, като най-голямата икономика в света, в оформянето на мощни високотехнологичен и финансов сектори и в създаването на несравнима по своята мощ армия. Бързият икономически растеж на Китай, обаче и заявената от него амбиция да утвърди мястото си на глобална сила, днес оспорва това лидерство.
По време на Студената война Вашингтон блокира износа на някои суровини, които страните от Източния блок биха могли да използват за разработване на оръжия. По това време подобни мерки имаха успех, защото страните зад желязната завеса вече бяха икономически изолирани.
Днес, обаче глобализацията направи повечето индустрии много по-свързани. Полупроводниците - бизнес възлизащ на приблизително 600 милиарда долара годишно, не са изключение от тази тенденция. Не липсват и скептици. Според Джеймс Андрю Луис, директор на програмата за стратегически технологии в Центъра за стратегически и международни изследвания, (CSIS) във Вашингтон:
"Съединените щати няма да могат да отрежат китайците, както направиха със Съветите."
Тук трябва добавим и още един факт: въпреки че Съединените щати все още са водещи в много от технологиите за проектиране на чипове, по-голямата част от действителното отпечатване и сглобяване се случва в Азия. САЩ разчитат в голяма степен на Южна Корея за чипове памет и на Тайван за логически чипове.
През 2022 година Съединените щати одобриха близо 53 милиарда долара за "Чипове за Америка" - програма, на Министерството на търговията, чрез която се предлагат финансови стимули за компании, които могат да увеличат местното производство. Получателите на стимулите са ограничени да споделят чувствителни технологии с Китай и други страни, които не са съюзници на Съединените щати.
Сред предизвикателствата пред Китай да създаде по-модерни чипове е достъпът до EDA инструменти, като софтуера OPC, произвеждан от SEIDA. Производството на най-бързите и най-мощните чипове и платки включва проектирането и отпечатването им с милиарди все по-малки транзистори. За да се постигнат такива микроскопични връзки, EDA помага да се изгради и провери дизайнът на тези вериги и да се симулира как те ще работят в реални условия.
Но EDA инструментите изискват интензивна процесорна мощност.
Технологията е толкова специализирана, че някои постижения се рекламират като научни открития. NVIDIA Corp (NVDA.O), базираната в Калифорния компания, която е водещ доставчик на чипове за изкуствен интелект, през март заяви, че скорошният напредък в OPC технологията ще й помогне да тласне полупроводниковата индустрия „до границите на физиката“.
През 2019 г. Министерството на търговията постави Huawei Technologies Co (HWT.UL), китайския телекомуникационен гигант, в своя списък с компании, които не могат да купуват американски технологии, освен ако продавачът не получи специален лиценз. Както при SMIC, включен в черния списък от отдела година по-късно, САЩ се позоваха на опасения за националната си сигурност.
Все пак през август Huawei представи нов 5G смартфон с усъвършенстван седемнанометров чип, произведен от SMIC. Представянето на флагманския телефон на Huawei се състоя по време на посещението на министъра на търговията на САЩ Джина Раймондо в Китай и бе съпроводено с мощна ПР кампания. Министерството на търговията на САЩ заяви, че разследва дали двете компании са разчитали на забранени американски технологии за разработването на чипа.
Huawei отказа коментар.
SEIDA - стартъпът, управляван от ветерани на Siemens EDA, е един от многото китайски технологични стартъпи, основани през последните години, за да отговорят на призива на Пекин за по-силна местна полупроводникова индустрия.
Разпространението на чувствителните за националната сигурност на САЩ технологии, обаче може да бъде трудно за проследяване.
Скорошните промени в китайските разпоредби ограничават достъпа до фирмените регистри. Все още няма яснота, дали правителството на Китай е имало някаква роля в стартирането на SEIDA или дали Джан, главният изпълнителен директор, или колегите му са получили някакви държавни стимули да напуснат Siemens EDA и да работят там.
Досиетата показват, че SEIDA е мажоритарна собственост на дружества, контролирани от Джан и някои от бившите колеги от Siemens EDA, които се присъединиха към него. Не е ясно кога са създадени тези дружества и от кого. Регистрите, също така показват, че някои от дружествата са инвестирали в SEIDA още през ноември 2021 г. – седмици след стартирането на стартъпа и преди Джан да напусне Siemens EDA.
С магистърска степен по микроелектроника от шанхайски университет, пътят на Лигуо Джан към SEIDA започва от Mentor Graphics Corp, компанията предшественик на Siemens EDA, впоследствие придобита от базираната в Мюнхен Siemens през 2017 г. Джан е работил повече от десетилетие в Mentor и Siemens EDA, където е бил продуктов директор. Днес Джан е на 44 години, според американски и китайски документи и от юли 2022 г. е главен изпълнителен директор на SEIDA.
Установено е, че най-малко трима други родени в Китай колеги на Джан, също дългогодишни служители на Siemens EDA, впоследствие също са се присъединили към SEIDA.