Най-голямата европейска икономика вече не е толкова силна. Зависимостта ѝ от евтин руски газ, прекалено високите зелени амбиции и свързаните с тях такси я превърнаха отново в болния човек на Европа, който трудно ще се излекува от рецесията.
29 Март, 2024
Германия отдавна е възприемана като двигателя на европейската икономика. Със силното си производство тя се нареди след големите САЩ и Китай, но истината е, че Япония отстъпи третото си място по размер на брутен вътрешен продукт (БВП) и затруднената в момента европейска икономика, някога превърнала се в надеждата за икономически растеж на Стария континент, се върна към един мрачен етап от миналото си.
В края на предходния век и началото на новия, Германия често беше споменавана с прозвището „болният човек на Европа“. Наистина в този период (от 1998 до 2005 г.) ръстът на БВП на Германия едва успяваше да достигне 1,2% годишно, като накрая страната дори изпадна в рецесия. Нивото на безработица се повиши до 11,1% през 2005 г. от 9,2% през 1998 г, потвърждавайки диагнозата си, за да може да се подготви за възстановяването си в следващите няколко години. Германия изкова силните си позиции в собствения си фабричен сектор, превръщайки се в икономическо чудо, а икономиката на цялата еврозoна разчиташе на нея доскоро.
Последните две години, изпълнени със сътресения се оказаха непосилни за европейския лидер, който загуби икономическата си инерция. Препятствията, в лицето на стачките в областта на железопътния транспорт и недоволството на фермерите, забавиха още повече Берлин по пътя. На този фон зелената сделка се оказа огромен червен стоп за икономическото развитие.
В края на 2023 г. Конституционният съд на страната през 2023 г. се произнесе срещу плана, който насочи част от средствата, предназначени за борба с пандемията към зелената трансформация на страната, отваряйки нова дупка по пътя, или по-точно в бюджета на страната, от 60 млрд. евро, която трябваше да бъде запълнена с допълнителни икономии.
Спирачката натисна и ЕС с ембаргото върху руския петрол и въглища в отговор на агресията на Москва срещу Украйна, слагайки началото на икономическата зима за силно зависимата от руски енергоизточници Германия. Страната се оказа принудена да замени и евтиния руски природен газ, с който захранваше фабриките си, с много по-скъп такъв от САЩ и Катар. Данни на института Brookings показват, че през февруари по-малко от 1% от вноса на енергия в Германия е от Русия в сравнение с началото на 2022 г, когато над половината от природния газ в Германия (55%), с който страната беше снабдена, се дължеше на руски доставки.
Като към това бъдат прибавени и таксите, свързани с вредните парникови емисии, въведени с Механизмът за корекция на въглеродните граници (CBAM). Те бяха поредният удар върху силно индустриализираната германска икономика. Компаниите намериха „вратичка“, изнасяйки част от производството си извън страната, тъй като на други места като Китай, САЩ и Източна Европа това им излиза по-евтино.
Според изчисленията на Института за световна икономика в Кил (IfW), това мигриране на индустрията покрай климатичните политики струва на германската икономика общо 1,5 процентни пункта от БВП.
Засегнати се оказаха най-енергооемките сектори като химическата, стоманената, циментовата промишленост, чието представяне през 2023 г. предизвика по-широк спад в цялостното индустриално производство, което се сви в края на миналата година.
Берлин очевидно осъзнава това, насочвайки последните си усилия в тази посока. В последната седмица беше даден старт на процес на наддаване за субсидии в подкрепа на енергоемки фирми, които преминават към зелено производство в кръг на финансиране от 4 милиарда евро, като целта е да бъдат подпомогнати компании, занимаващи се с преработка на стомана, стъклои хартия за 15 години в замяна на намаляване на въглеродните им емисии.
Друга оценка на германския институт за икономчески проучвания DIW показва, че CBAM ще намали реалните доходи на германците с още един процент, което ще направи средностатистическото германско домакинство с почти 1000 евро по-бедно, респективно и по-предпазливо по отношение на разходите си, също ключови за растежа.
Лавината на проблемите в Германия се разрасна, прибавяйки и високата инфлация в страната, последвана от високите лихви, с които Европейската централна банка се опита да овладее засиления ръст на цените. Резултатът от това бяха предпазливи потребители и инвеститори, които умишлено свиваха разходите си и поредната задънена улица за икономиката. Най-лошото по отношение на цените отмина, след като инфлацията в Германия и еврозоната се отдалечи от върховете, достигнати през октомври 2022 г., но беше за сметка вече забавящата се икономика.
Здравата машина на фабричното производство се счупи, тласкайки страната към първата ѝ рецесия след пандемията насам. С двете си последователни тримесечия на спад в края на 2023 г., перспективите за германската икономика останаха отрицателни.
В своите прогнози през октомври Международният валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заявиха, че Германия ще бъде единствената развита икономика, която ще претърпи свиване тази година.
Германският институт Ifo също понижи оценката си за растежа тази година до 0,2% през март, след като страната записа два последователни спада в края на 2023 г. БВП на страната намаля с 0,3% през последното тримесечие на 2023 г., а през предходното също отчете отрицателен резултат от 0,1%.
И докато Германия се опитва да се справи със слабостта си, останалите водещи икономики в еврозоната като Франция и Италия се радват на положителен растеж. Представянето на целия блок също не беше особено добро, тъй като данните отчетоха стагнация и въпреки това резултатите се разминават с последната теза на гуверньора на Бундесбанк Йоахим Нагел, че боледува Европа и собствените ѝ проблеми не отстъпват на германската слабост.
Ако съпоставим обаче икономическите прогнози на МВФ за реалния ръст на БВП на годишна база за цялата еврозона и Германия, първата продължава да води по очакван растеж през 2024 с резултат от 0,9 на сто, спрямо 0,5% за Германия и най-голямата европейска икономика се очаква да догони целия блок едва през 2025 г., когато разликата между тях се стопява до едва 0,1 процентни пункта.
За здравето на икономиката обаче можем да съдим не само по продукцията, но и по нагласите на бизнеса и потребителите, които очевидно се разминават с мрачните прогнози на институциите.
Измерителят на бизнес климата в Германия на института Ifo се е повишил повече от прогнозираното през март (87,8 пункта), което показва, чe и на фона на очакванията за слаб икономически растеж, компаниите все още виждат потенциала в третата по големина икономика в света.
Потребителите също започват да придобиват малко повече увереност, като индексът на нагласите им, събиран с общото проучване на институтите GfK и NIM се повишава до минус 27,4 пункта от ревизираните минус 28,8 пункта през март, надминавайки очакванията на икономисти, анкетирани от Ройтерс.
Тези резултати са лъч надежда, че потреблението може да бъде спасителното въже за германската икономика, заедно със факта, че ефектът от енергийната криза и паричното затягане в страната отслабва, а инфлацията се охлажда. Индустриалното производство може и да се засили отново и историята да се повтори, но в момента Германия остава под сянката на рецесията и вероятно ще продължи да боледува и през първото тримесечие на 2024 г.
