Финанси

Венелин Тодоров: Най-стойностният актив, след знанието, са имотите

Възходът на българския финтех сектор продължава. Освен нови инвестиционни възможности, компаниите в него имат един ключов коз пред банките - носят повече пари на потребителите си.

10 Май, 2024

Добрият инвеститор познава активите си, а критичният знае, че разнообразието между тях осигурява здравословния баланс между доходността и риска. Гаранцията зад него понякога се крие в краткия път до хоратa начело на компаниите, които предоставят алтернативни финансови услуги и са готови да отговорят на клиентите си дори след полунощ, защото вярват, че най-стойностният актив е знанието. В българския финтех сектор то е споделено и подплатено с вече видими резултати и липсата на загуби дори по време на кризи.

Как се изпреварва традиционната система и какво търсят инвеститорите в България – попитахме основателя на Cashlеnd г-н Венелин Тодоров.


Г-н Тодоров, ако трябва да направите един профил на Вашите инвеститори – какъв ще бъде той? 

Нашите инвеститори са грамотни хора. Те четат много и инвестират в различни активи. Те знаят какво се предлага като инвестиционни възможности на пазара, знаят кои са инвестиционните посредници. Имат в портфейлите си злато, недвижими имоти, крипто, акции, а също и p2p (т.нар. peer-to-peer кредитиране). Те не се фокусират само в инвестиции в p2p по-скоро това е част от портфейла им. Като не инвестират само при нас, а в между 5 и 10 платформи p2p. На първо място правят диверсификация по активи, а след това по платформи, но не са хора, които не знаят какво правят. Веднъж, след като започнеш да се интересуваш от инвестиции – знаеш къде да четеш, започваш да следиш определени източници на информация и започваш да се обогатяваш. Ние също се срещаме и говорим за различни видове инвестиции. Нашите хора работят здраво, имат разполагаем доход, но са достатъчно разумни да го инвестират – те живеят нормално, но проактивно търсят инвестиционни възможности и инвестират в много активи, като не държат парите си по банките. Дори познавам хора, които са взимали банкови кредити и са ги инвестирали при нас, за да печелят от разликата. Банката им дава 4% годишен процент на разходите (ГПР), което реално е важният показател, а не лихвата. Много хора следят какъв е лихвеният процент, но важно е какъв е годишният процент на разходите (ГПР) – това са две различни неща. Възможно е банката да ти даде 2% лихва, но с всички други такси, комисионни и застраховки, всъщност ГПР да е 4,5%.  Има инвеститори, които взимат сравнително евтини ресурси от банките и печелят от разликата.

Има ли все пак някаква обща регулация при Вас? Доколкото знам в България липсва такава към p2p платформите.

Саморегулираме се. Европейският съюз осъзнава, че лихвите по депозитите са много ниски, дори негативни. Финтех платформите като нашите от България, изпревариха развитието на европейското законодателство. Европейската комисия регулира платформите за групово финансиране. Ние не сме точно такъв тип, но такъв регламент се появи и влезе в сила през ноември 2022. Имам опит от 5-6 години опит с финансите и знам какво трябва да се прави и познавам добрите практики. Специално за нас предстои да кандидатстваме за лиценз за групово финансиране, какъвто издава Комисията за финансов надзор (КФН) и нямаме против да бъдем регулирани. Този тип лиценз позволява на платформите да оперират в целия ЕС. Ако нашата платформа има лиценз в КФН, ние можем да оперираме в целия европейски съюз. 

Защо обаче потребителите ще изберат Вас вместо една европейска платформа? Кое е специалното във Вашия бизнес модел? С какво се отличавате?

Не мога да кажа, че се отличаваме кой знае колко, но за близо 6 години откакто оперираме, инвеститорите не са губили пари. Минали сме през кризи, спечелили сме доверието на хората и продължаваме да го оправдаваме. Вече доходността не е това, което е била в миналото, но реалността е такава. Специално платформата няма какво да направи – въпросът за доходността е към финансовите институции. Те успяват да осигурят финансиране на тези нива и работят така. По-скоро се отличаваме с натрупано доверие. Аз съм сложил личния си телефон в платформата и всеки инвеститор може да ми се обади и да говори с мен. Може би връзката ни с инвеститорите е нещото, което ни отличава. Те знаят, че могат да ми пишат – правили са го в полунощ в събота и аз отговарям ако съм буден. Подкрепата към клиентите в нещо, което е много важно да знаеш – важно е да можеш да си говориш с хората, на които си доверил парите си. Може би това е нещото, по което се отличаваме от другите платформи.  

А какво може да кажете за финтех сектора като цяло в България – как ще се развие? Кое е новото, което да очакваме?

Секторът е във възход. Има много ярки примери за това развитие. Хората продължават да работят. Вече в българската стартъп екосистема са се натрупали много знания, много опит. Екосистемата е на 12-13 години. Стартъпите все по-често вече мислят не само за българския пазар, а за глобалния. Според мен е въпрос на време да се създадат още яки компании, които да изскочат с уникални предложения, дори в световен мащаб. Вече има критична маса от знания, умения, финансиране. Създаден беше Фондът на фондовете и фондове за рисков капитал. В България те дават все по-големи суми и затова сме във възход. Не говоря само за финтеха, по принцип технологичният сектор напредва. У нас много бързо възприемаме изкуствения интелект и започват да се правят разни продукции, които използват изкуствен интелект. Има експерименти с него.

Според мен е въпрос на време да се появят компании, които оценяват кредибилността на кредитополучателите с изкуствен интелект от България.

Ние имаме доста финансови компании във България като бройка. Някои от тях вече работят в чужбина, имат големи бази данни от информация, знаят как работят пазарите в Македония, Испания, дори има български компании, които са работили в Колумбия. Въпрос на време е някои от тях да представят някой глобален продукт, който да може да работи в целия свят. 

Вие сте стартирали със собствени средства. Какви инвестиции успяхте да привлечете до момента?

Няколко ангел инвеститори – физически лица, които имат възможност да инвестират в идеята. Също фондове за рисков капитал и физически лица, които инвестират в идеите на хората, в които вярват. Ние сме успели да спечелим доверието на няколко ангел инвеститори през тези години, защото истината е, че за да развиеш една компания наистина трябват големи ресурси. Имам предвид – трудът на програмистите вече е доста скъп, маркетингът и юридическата част – също и ако трябва да направиш нещо много иновативно – в случая нашият бизнес модел беше иновативен в онзи момент – самата подготовка, юридическата част, как да работи съобразно българско законодателство е сложна. Ние обсъждаме възможността да позволим на инвеститорите да закупват части от недвижими имоти, но без да трябва да ходят до нотариус, защото представяте ли си 100 човека да отидат на нотариус и да си купят по 1% от някакъв имот.  В следващия момент, българското законодателство не е чувало за блокчейн и за групово придобиване на активи, а това са неща, които спадат към иновациите. За да направиш продукт трябва да имаш ресурси. Един продукт се прави между една и две години, може и повече. От тази гледна точка инвестициите от ангел инвеститорите, които вярваха в нас бяха много важни. След това Vitosha Ventures ни подкрепи минaлото лято и тези пари са гориво, за да се развива компанията във всичкo и за реклама. Когато нямаш ресурси, не можеш да пораснеш. За да направиш нещо смислено, ти трябват доста ресурси. Ако трябва да се върна назад и да стартирам отново с ресурсите, които имах, нямаше да го направя. Просто да направиш компания на мускули е много трудно и е за сметка на нещо друго – връзката с близките ти. Другото е, че вземаш заеми, връщаш ги. Много е трудно. Компанията в момента печели повече пари, отколкото харчи, освен когато решим да развиваме нещо – в това число и някакви нови функционалности, но като цяло компанията е стабилна. Може да се каже, че има бизнес модел. Разлика между стартъп и другите компании е, че стартъпът търси бизнес модел, а когато намериш бизнес модел, което означава, че имаш повтаряеми доходи, компанията вече не е стартираща. Въпросът при нас вече е да увеличим мащаба на компанията и вярваме, че това ще стане. 

Планирате ли нови партньорства – например да разширите мрежата от оргинатори?

Това с оргинаторите е специфично, защото то добавя приходи за платформите, но добавя и риск. Ако искаш да станеш голям, трябва да добавиш много оргинатори, но всеки оргинатор добавя риск в системата. Ако не се справя добре, това засяга и останалите финансови институции, които са в платформата, които нямат никаква вина. Когато нещо такова се случи, ние нямаме желание да увеличаваме броя на финансовите институции. По-скоро за тези, които искат да имат такъв тип платформа, предлагаме нашата платформа като white label решение – т.е. всяка финансова институция, или група от институции с интерес към p2p, може да вземе копия от нашата платформа като white label. Така всеки може да прави, да управлява платформата по свое усмотрение, но ако направим нещо трябва да не засяга останалите участници в платформата. Не планираме да добавяме още оригинатори – знаем какво правим. Тази платформа сме я правили два пъти. Направихме я веднъж, след това достигнахме капацитета на старата технология и я направихме отново. Ние много добре знаем какво правим, какво трябва да има тази платформа, за да работи добре и то идва от практическия опит. Не че сме предвидили всичко предварително – просто във времето изкачат някакви въпроси, технически проблеми и ние трябва да намерим начин да ги решим. Понякога ми задават въпроса „Защо аз да не си направя сам платформа?“. За да направиш една такава платформа ти трябва година, година и половина, 5-8 опитни човека и разход от порядъка на 200-300 хиляди евро само за развитие. Ние предлагаме готова платформа срещу месечен наем. С този месечен наем ти можеш да ползваш нашата платформа за 7-10 години. Правната част е да мислиш, да се учиш тепърва как се работи, като ние можем да подберем цялата тази информация и платформата наготово. Искаме и да вземем лиценз за групово финансиране и да предложим възможност за инвестиции в недвижими имоти, които да се управляват професионално и да носят доходност на инвеститорите.

Защото в България голямата част от хората иска да инвестират в недвижими имоти, а не всеки има пари да купи цял имот. И случва се много често, имам 10 хил. лева  имам 50 хил. лева – в какво да ги инвестирам. С 10 или 50 хиляди лв. можеш да купиш гараж някъде.

Гаражите, между другото, имат много висока доходност в сравнение с жилищата. Мисълта ми е, че искаме да даваме възможност на хората да могат да си купят част от имот и да получават месечно доходност от управението му. В тази посока искаме да развиваме платформата.

Стремите ли се продуктите Ви да отговарят на търсенето на Вашите клиенти и съобразявате ли тези неща с него?

Аз съм виждал, че на таблица със стойността на активите най-стойностно е знанието, което имат хората. Това никой не може да им го вземе. На второ място са недвижимите имоти. В дългосрочен план, говоря за 23-40 години, има някакви флуктуации, но цената им винаги върви нагоре. Вероятно в някой момент в България ще има корекция. Ако гледаме на недвижимите имоти, те съхраняват най-добре стойността на парите във времето. Освен това могат да носят и доходност. Те поскъпват, могат да носят доходност. Единственото е, че са бавноликвидни, но гледайки как се трупат депозите в банковата система, някой трябва да предложи нещо на тези хора да носи доходност за парите. От ниските лихви печелят банките.

И все пак хората, които печелят средства от вашите платформи, как ги декларират чисто законово? Подават ли се декларации в НАП?

Да, подарат се декларации. Ние изпращаме един документ, който е подписан от управителите на финансовите институции на имейлите на хората, в който пише как трябва да отразят приходите. Изпращаме информация и към НАП каква доходност е изплатена и към кой инвеститор.

Значи можем да завършим с това, че от законова гледна точка нещата са изпипани, Вие се саморегулирате и сте се утвърдили на пазара?

Не, не мога да кажа, че са се утвърдили. Iuvo са много по-големи от нас, имат примерно 20 000 инвеститори, ние имаме 7-800, Klear също са голяма институция, а ние сме нормална, по-скоро малка бутикова платформа за инвестиции.

финанси депозити инвестиции споделено кредитиране p2p