Венелин Тодоров: Депозитите в банките са гарантирани, но не носят доходност

Г-н Тодоров, платформите за peer-to-peer кредитиране набират скорост в глобален мащаб. Как започнахте Вие с Cashland в България? Как се разви идеята и какви са резултатите в момента?

Cashland не е моя идея – чух за този тип платформи на една от лекциите ми по време на магистратурата. Един от преподавателите ни разказа как е създаден този бизнес модел. Първата платформа за споделено кредитиране се казва ZOPA и е създадена през 2005 година във Великобритания. Тогава навлизах в света на финансите и идеята за такова кредитиране ми се стори интересна. Една-две години след това започнах да се занимавам с peer-to-peer – през 2015-2016 стартирах сериозно. Първоначалната идея беше Cashland да е класическа peer-to-peer платформа. Има два вида платформи. Едните са класически P2P платформи, в които физически лица могат да дадат на други физически лица заеми без участие на финансова институция. Другият тип предлагат средства, които вече са отпуснати от някаква финансова институция (т.нар. Marketplace платформи). Аз планирах Cashland да е класическа, защото като не познаваш даден бизнес, смяташ, че е лесно и се хвърляш смело. Когато започнах да се занимавам с това и напуснах работата си, осъзнах, че нямам финансовите ресурси да отпускам кредити в платформата и познанията да оценявам риска за клиентите. С времето, за да не умре идеята, тя еволюира в marketplace платформа, но първо начално трябваше да бъде класическа платформа. Променихме бизнес модела и компанията стартира дейност през август 2018 година. След няколко месеца започна да набира голяма популярност, като преди нас на пазара имаше две други платформи – iuvo, която е част от Management Financial Group (Easy Credit) и Klear Lending. Първата е marketplace платформа, която отслужва главно компаниите от групата на MFG, а Klear е класическа платформа, която дава възможност на хората да инвестират, докато отпускат кредити на други, които имат нужда от такива. Това е предисторията - като във времето платформата се разви. 2019 г. ни беше много силна, 2020 г. – също. Последва пандемията, като тогава имаше голям стрес в целият свят и във финансите като цяло. За щастие, той не беше причинен от външни фактори и не беше очакван. Тогава разбрахме, че ще предстои краткотрайна V-образна криза, характеризираща се с бърз спад. По това време някои платформи затвориха изцяло. Имаше доста стрес, но той беше краткотраен – продължи месец и половина. След това пак последва ръст. Някои платформи не издържаха и затвориха. Някои от финансовите институции в европейски мащаб по-скоро решиха да не плащат дълговете си. 

Станахме свидетели на още няколко кризи през последните няколко години. Имаме войни в световен мащаб – в момента две по-големи, а инфлацията се ускори. Това как се отрази на инвеститорите, които избират P2P платформите?

Аз мислех, че войната ще се отрази за пореден път негативно. Ние до сега сме преживели три кризи. Първата беше по време на първия локдаун, който тогава изглеждаше като краят на света.  През април нещата се изостриха. Към края на годината имаше ново затваряне, но тогава хората бяха малко претръпнали.  След това три-четири дни преди Русия да нападне Украйна аз видях на картата в някои от медиите струпване на руски части покрай Украйна  и разбрах, че ще има война – може би седмица или няколко дни преди да избухне тя. Очаквах, че ще има отново уплашени инвеститори. В интерес на истината през 2020 г. имаше някакъв процент инвеститори, които се уплашиха наистина. Вече като разбрахме, че наближава някакъв катаклизъм, имаше очакване за такъв отлив. Хората обаче приеха доста нормално това, което се случва – то започна още през 2014  и беше въпрос на време да се случи. 

А инфлацията – как се отрази на инвеститорите в този момент?

Официалната инфлация през 2022 година беше от порядъка на 22% (15,3% средно, бел.ред.), но неофициалната беше много по-високa през 2023 и хората нe осъзнават с каква скорост губят спестяванията си – интересно е просто как разсъждават хората. Следя ръста на банковите депозити през последните 15-16 години, от 2008 година насам, това как нарастват и виждам, че депозитите се увеличават с между 300 и 400 млн. на месец, но хората не ги инвестират, държат тези пари в банката при нулеви, дори негативни лихви и единственото, което правят е да инвестират в недвижими имоти. Депозитите приближават 128 млрд. към днешната дата и според мен тези пари трябва да бъдат инвестирани.

Въпросът е, че в България финансовата и инвестиционната ни култура е ниска.

Ние не преподаваме в училище какво трябва да правим с парите си, със спестяванията си, с разполагаемия доход. Това нещо не го учим, но хората стигат до този проблем и започват да се самообучават. Има групи във фейсбук, сайтове в интернет, чрез които някои инвеститори с повече опит споделят информация, която останалите ползват, за да взимат решение в какво да инвестират, какви знания да придобият. Съдя по групите, от които съм част, че броят на хората с все по-засилен интерес към инвестицията се увеличава. От тази гледна точка инфлацията стимулира хората да търсят възможности да защитят и увеличат спестяванията си.

При банките средствата са гарантирани до 196 хил. лева, но не ти носят никаква доходност.  Хората трябва да търсят възможности и да диверсифицират избора си в какво да инвестират, затова инфлацията помага на платформите за споделено кредитиране.

Вие осигурявате голяма доходност, между 10% и 12%. Оправдан ли е рискът при такива инвестиции? До каква степен е балансиран?

Ние сме на пазара вече от 6 години преживяли сме 3 кризи и вярвам, че управляваме риска добре. Работим с финансови институции, чийто бизнес модел познаваме, познаваме начина на оценяване на кредит, как събират пари, с какви клиенти работят. Вярвам, че добре балансираме риска. Доходността се определя и от търсенето – имало е моменти, в които сме предлагали много по-голяма доходност. Два-три пъти е било. В момента, както споменах, има много спестявания във финансовата система и хората са склонни да инвестират и при по-ниска доходност – 10-12% - при 10% е равновесната точка, а при 12% клиентите вече са доста щастливи, но има инвестиционни възможности, които предлагат и по-добра доходност. Има компании на Българската фондова борса, които за една година са направили може би над 100% доходност. Доходността зависи от търсене и предлагане. Ако финансовите институции видят, че никой не инвестира в инструментите, които предлагаме, ще увеличат доходността. В момента успяват да привличат инвестиции при това ниво и се възползват. За хората има алтернативи, но тази доходност е прилична. Не е малка, не е огромна.

Може ли да Ви застигне такава криза, каквато наблюдаваме при P2P платформите в Китай преди време?

Това е един инструмент, който трябва да се управлява добре. Има известни препоръки от опитните инвеститори – да не се слагат всички яйца в една кошница. Диверсификацията е много важна при всеки тип инвестиция. Първо, трябва всеки инвеститор да прецени дали е склонен да поеме риск, или предпочита да се пази от него. И ако си склонен да поемеш риск, правиш по-рисково портфолио – да влезеш в по-рискови платформи и евентуално да бъдеш възнаграден. Ако си по-предпазлив, може изобщо да не инвестираш в P2P, а да избереш облигациите и да печелиш 1%, 2%, 3% на година. Има опция и изобщо да не инвестираш – да държиш парите си в банков депозит, или да си купиш недвижими имоти. В зависимост от инвеститорите, това, което стана в Китай, лесно би могло да стане навсякъде по света.

Има сайтове, в които се разказва за различните платформи – дори на български, в които информацията се обновява, а има и статии от инвеститори като автори в тези сайтове, насочени към платформи, които не препоръчват, т.нар. „червени лампи“.  Нашите инвеститори са опитни хора, които не инвестират само в P2P, а и в недвижими имоти, в крипто, в злато. Те четат и се интересуват и могат да тестват една платформа с малко пари, но във финансите доверието е всичко и се гради. Когато стартирахме платформата, през септември или октомври 2018 година, аз знаех колко хора са инвестирали дори като имена, а във времето  все повече хора започнаха да си правят профили при нас и обемът започна да се увеличава. Винаги може да стане проблем – дори се е случвало и с най-големите платформи – при най-голямата европейска платформа Mintos имаше оригинатори, които фалираха по време на пандемията. Mintos се слави с това, че има много тежък процес и следи много внимателно оригинаторите, но дори тогава тези неща не са изключени. Не можеш да предвидиш всичко, което се случва, колкото и добре да се опитваш да защитиш спестяванията на инвеститорите и инвестициите им.

Споменахте диверсификация на портфейла. Вие ако трябва да направите една такава в момента – какво ще включва този портфейл?

Всеки има различни принципи – аз бих инвестирал в компании, които произвеждат продукти, които аз харесвам. Ако ти харесваш даден продукт, можеш във времето да проследяваш следващите итерации на продукта. Независимо дали е телефон, кола, часовник и ако видиш, че продуктите или софтуерът се влошават – да излезеш от тази компания. Аз имам опит с автомобилите и когато видя новия дизайн и език на дадена автомобилна марка, мога да преценя какви ще бъдат продажбите. Или като видя, че някакъв бранд, или софтуер, който ползвам – се влошава, аз осъзнавам, че тази компания не прави нещата както трябва и излизам. Големите технологични компании правят нещата добре – включително и в България. Затова аз бих инвестирал в неща, които разбирам, които ползвам, защото мога да оценя накъде отиват – дали се подобряват, или влошават и съобразно това да инвестирам. Също и в спекулативни възможности, тъй като понякога се случва заради дадени новини да се сринат акциите на дадена компания, но ти виждаш, че няма логика в това и хората няма да спрат да ползват услугата, а е просто емоционално решение на инвеститорите да се изтеглят. Тогава се наблюдава срив на акциите и аз бих се възползвал от такава ситуация. Такъв пример са лошите новини за някоя компания, която произвежда чипове и се знае, че е лидер в това и се задава  някаква революция, която включва нейните чипове. Няма как тази компания в средносрочен план, в рамките на една до пет години, да се влоши. Да тръгнем от факта, че ние принципно взимаме емоционални и рационални решения. Когато хората чуят някаква лоша новина, те я интерпретират грешно и взимат емоционално решение, продават акции и ако броят им е голям могат да предизвикат влошаване на цената. Но ако инвеститорите се абстрахират от ситуацията и помислят за основите на този бизнес ще разберат какво ще се случи с компанията. Както казва Уорън Бъфет – хората пият Coca Cola от 150 години и какъв е шансът да спрат през следващите няколко месеца или една година? Затова трябва да се гледат основите, а не да се инвестира и след това да се продава емоционално. Някои препоръки включват и инвестиране само в няколко актива – например в ценни метали като злато, сребро - неща, които да разбираш, или само в няколко технологични компании, около 4-5, защото е много лесно да следиш източниците на информация, свързани с тези активи.

Но ако ти си инвестирал в десетки активи – акции, злато, p2p, недвижими имоти,  криптовалути – не можеш да следиш целия поток от информация, свързан с тези активи и да взимаш информирани решения.

Има хора, които инвестират във всякакви неща, но аз не вярвам, че можеш да управляваш ефективно голям брой инвестиции, а по-скоро 3-4 неща и да се специализираш в това нещо – да си експерт. Преди години аз много активно се интересувах от Tesla и правех оценка на компанията, и знаех, че акциите на компанията ще тръгнат нагоре. Чел съм една-две години за нея, но сега не мога да кажа, че разбирам добре бизнес модела ѝ. Вече Tesla има и много конкуренти – китайците правят коли по-ефективно и по-ефективно, а колите им са красиви. Затова бих посъветвал инвеститорите да се фокусират в няколко актива и да преценят в зависимост от това каква е настройката им като инвеститори – дали са по-рискови, или по-предпазливи, за да направят портфейл. Ако са предпазливи може изобщо да нямат рискови активи, а при обратния сценарий – може да държат примерно 10-20, 30% в много рискови активи, 20-30% в по-малко рискови, 3-4% в ниско рискови активи, така че да има някаква диверсификация. В инвеститорските среди се казва, че не си на загуба, докато не продължиш. Ако вземеш някакво емоционално решение, ти можеш да продадеш акциите, но ако изчакаш 6-10 месеца има вариант да спечелиш от поскъпването им. Тази работа не е за всеки и всеки трябва да прецени в какво иска да инвестира парите си и да знае, че може да ги загуби – това са много важни неща. Не препоръчваме на някой, който цял живот е пестил парите си да ги забие в един актив без да го разбира и да ги загуби. Хората трябва да бъдат разумни, да тестват с малко, да дадат време на инвестицията, за да видят накъде отиват нещата.