Заплахата на безплатното висше образование у нас от позицията на частните университети

Професор Апостолов, Вие сте един от ректорите на 13-те частни висши училища у нас. Изтича общественото обсъждане на промените в Закона за висшето образование, които предвиждат да отпаднат таксите за студентите държавна поръчка. Идеята доста изненада всички, отделно се появи в средата на академичната година. Какво казвате вие - частното висше образование, и обединени ли сте в позиция по казуса?

Първо, аз бих искал да ви благодаря за това, че вие проявявате интерес и може би сте първата медия с въпроси за това какво се случва с частното висше образование. Защото, за съжаление, като че ли ние не присъстваме никъде, нито в дебата, нито в официалните документи. Документите, които министерството на образованието публикува за обществено обсъждане, включително информацията, свързана с рисковете, с потенциалните въздействия, положителни и отрицателни, върху сектора и всички заинтересовани страни, никъде не предвиждат частното висше образование. Дори не го споменават. Публичният дебат е много интензивен напоследък. Ние сме свидетели на становищата на най-различни институции - на Съвета на ректорите, на асоциациите на бизнеса, на синдикатите в сферата на висшeто образование. Всички те представиха много задълбочени анализи, подкрепящи негативното отношение към тези предложения, но почти никъде в тях не се споменава частното висше образование. Единствено може би в становището на Съвета на ректорите има едно изречение, в което се казва, че това косвено би повлияло и върху частното висше образование.

Разкажете ни повече от това едно изречение. Защо влияе и при вас? Какъв ще е ефектът от отпадането на таксите

Въпреки че никъде не се споменава този ефект, ние много добре знаем какво следва, защото, от една страна, родители, приятели, колеги, включително от други висши училища, започват да звънят, да питат - какво се случва с вас, те ще ви закрият по този начин. Тоест психологическият натиск е изключително голям не в публичното, но в неформалното общуване, както с родители, така и с колеги. Ние самите, частните висши училища, сме единни по отношение на становището си за това, че тази мярка, както и Вие казахте, нито е обсъдена предварително задълбочено, нито има доказани аргументи как точно ще повлияе върху цялостната система и частното висше образование. Това беше представено внезапно, без широко обсъждане. Така че ние сме единни и се присъединяваме към останалите мнения. Особено към становището на Съвета на ректорите, от който ние сме част. Присъединяваме се в това, че мярката ще има негативно въздействие в много, много аспекти. От друга страна, ние сме обединени в становището си, което е отрицателно - не сме излезли с единна позиция, тъй като като част от Съвета на ректорите все пак сме включени тяхната.

Споменахте, че ще има много фактори, върху които ще въздейства отпадането на таксите. Ще се изкриви ли приемът на студенти?

Предстои да видим. Ние очакваме това да се случи, макар че анализите, които правим, ни водят до заключение, според което може би дори ще имаме положителни ефекти от такава мярка, защото ние не смятаме, че тя би повишила качеството на образованието в България по много причини. И те бяха широко дискутирани, както от работодателските организации, така и в становището на Съвета на ректорите, също и в становището на синдикатите. Качеството на образованието няма как да се вдигне по този начин, с такава мярка. Същевременно - то може би ще спадне. От друга страна, това пък ще доведе до търсенето на по-качествено образование. Ние имаме разбирането си за това, че голяма част от частните висши образования се конкурират в качеството си с държавните висши училища. Аз мога да посоча доста примери. Всъщност частното висше образование е изключително пренебрегвано, неглижирано. Както вече споменах, няма никакъв дебат по отношение на него. Тоест ние сякаш не съществуваме. Но ако погледнем статистиката, ще разберем, че в частните висши училища, според националната статистика за миналата учебна година, е имало 26 588 студенти. Това са над 12% от всички студенти в България. Така че да се пренебрегва такава огромна студентска маса и 13 висши училища, които вършат качествено работата си, не е обосновано, нито оправдано. От друга страна, частните висши училища са подложени на абсолютно същите проверки, оценки, анализи, на каквито са и държавните. Ние също трябва да се акредитираме, спазвайки същите стандарти, демонстрирайки същата база, с която разполагаме като държавните, и държа да подчертая, че се акредитираме изключително добре. Обект сме на Рейтинговата система, която изучава, събира данни, анализира и класира висшите училища в страната.

В частните ВУЗ-ове постъпват над 12% от всички студенти в България.

Кажете ми, каква е тенденцията според Рейтинговата система? Как се движите?

Много интересен въпрос ми задавате. Аз отново прегледах актуалните данни. Ние ползваме тези данни, защото те са обективни. Те са събирани от много източници и публична информация. Това, което веднага прави впечатление, е следното. Нашето висше училище предлага програми в три професионални направления - “Администрация и управление”, “Икономика” и “Туризъм”. В направление “Администрация и управление” предлагат обучение 27 висши училища в България. 27 от общо 51 университета у нас. В първите 10 места са всъщност 12 висши училища, тъй като две от тях имат еднакви точки. Половината от тях са частни. В направление “Икономика” са общо 24 висши училища и положението е същото - от топ 10 половината места са за частни университети. В направление “Туризъм”, което е доста по-малко и в него има 14 висши училища, в първите 6 места, за да е съпоставимо, отново половината са за частни висши училища. Това много ясно говори за мястото, за качеството, което ние предлагаме. Защото това не е статистика или класация, която ние сами сме направили с рекламна цел. Това просто е приета, призната ежегодна класация, която се прави от независим орган.

Но как се реализират студентите, които завършват частни висши училища? Може ли да направим съпоставка с тези, които завършват държавни университети?

Отново ще се опрем на статистиката, за да бъдем обективни, защото аз мога да дам много данни от нас, от нашите собствени архиви. Ние следим нашите студенти, знаем къде се реализират и какво правят те, но това би било лично, субективно, институционално. Рейтинговата система прави своите класации въз основа на фактори като например безработица, принос към осигурителната система или облагаем доход, размер на осигурителния доход. Отново прегледах, както нашите резултати, така и тези на няколко частни висши училища, и това, което ми направи впечатление, е, че средните стойности, т.е. нашите стойности, са по-високи във всички случаи, които проверих, на частни училища, включително от средните за страната, които включват всички висши училища. Така че аз не видях критерии, в които ние стоим по-ниско от средните стойности в страната. Що се отнася вече до реализацията на студентите ни, разбира се, не всички се реализират по специалността, и това е обща статистика за страната, но голяма част от нашите студенти се реализират на много високи позиции. Освен това, самата национална статистика не улавя тези, които се реализират в чужбина. Ние имаме акредитирано дистанционно обучение и предлагаме висококачествено обучение, то е изключително високотехнологично оборудвано, с необходимите технологии за модерно дистанционно преподаване. В този смисъл имаме много българи, които се обучават от чужбина. И те заемат много високи позиции в Германия, Великобритания, Португалия, Австрия, Испания и много други страни.

А връзките ви с бизнеса - по-гъвкави ли сте вие, за да отговорите на нуждите, които той има? Защото държавното висше образование продължава да не се справя с предизвикателствата, които поставя пазарът на труда. Търсят ли ви от бизнеса и има ли възможност за повече инвестиции при вас?

Ние сме създадени с такъв профил. Нашето висше училище е основано преди повече от 32 години. И винаги е поддържало сериозни връзки с бизнеса. Просто защото това е в името ни, в смисъла и съществуването ни. Няма как да сме бизнес училище и да не поддържаме връзки с бизнеса. Между другото, ние сме с доста специфичен профил, който е общоприет и общопризнат в света, и e много близък до бизнеса. Наименованието Международно висше бизнес училище се носи от много други училища в Европа и ние сме част от тази световна мрежа. Тя се нарича Мрежа на международните висши бизнес училища. Тук са най-добрите в Европа. Например Бизнес училището в Копенхаген е такова училище и ние до голяма степен сме следвали този модел в развитието си. Или Международното бизнес училище в Грьонинген, с почти също име като нашето, или пък Международното висше бизнес училище в Будапeща и така нататък. Така че ние имаме много сходен профил и сме характерни със здравите връзки с бизнеса. Нашето училище е член на няколко организации на бизнеса, с които се сътрудничим много добре. На първо място това е една от най-големите организации – Германо-българската индустриално-търговска камара, в която има над 550 представители на бизнеса. Сътрудничим си постоянно в годините. Член сме на Българската стопанска камара, с която също взаимодействаме много активно. Дори представихме нашето становище по отношение на предложенията за закона, за да може да го включат в общото становище на бизнеса, който представляват. Партньори сме и с Българската асоциация по балнeология и спа туризъм -  много силна асоциация, която се занимава с целогодишния туризъм, а балнеоложкият туризъм има изключително важно значение сега след КОВИД за превенция и за справяне с последствията.

Длъжник ли е държавата на частното висше образование, професорe?

Категорично. Защото, както казах, ние дори не сме споменати в заинтересованите страни и в онези организации и институции, които ще бъдат повлияни от тази мярка. Ясно е, че негативен ефект ще има. Дори той да е чисто психологически или етически – ще има такъв. Ние виждаме напоследък стачки, протести на различни сектори в нашата икономика, най-общо частни, които искат държавни субсидии и помощ. Ние не получаваме такива.

Защо не станете част от системата на държавното финансиране?

Това не зависи от нас. Ние сме правили нашите постъпки. Дори преди може би година, година и половина, имаше среща на частните висши училища с министъра на образованието и председателя на Съвета на ректорите, за да поставим тези въпроси. Но може би в обществото ни все още има предразсъдъци по този въпрос.

Какви предразсъдъци? Репутационният въпрос ли виси?

Точно така е. Това не се казва публично. Това не се дискутира на форуми, но в неформални разговори. Това, което ни се внушава, e, че ние сме неособено качествени частни университети, че при нас могат да бъдат занижени критериите, което, както казах, всъщност не отговаря на истинатата, тъй като отговаряме на всички стандарти и нашите студенти се реализират и то се реализират с висок доход. Има различни разбирания за качеството. От една страна - дали отговаряме на стандартите? Да, ние отговаряме на тези стандарти. От друга страна - дали нашите студенти са удовлетворени? Да, и това е така, защото от нашите проучвания ние разбираме, че студентите са при нас не защото някъде са прочели реклама, а по-скоро защото някой близък, приятел, роднина е учил тук, препоръчал го e и те идват и продължават да учат при нас в бакалавър, магистър и дори доктор. Така че по отношение на удовлетвореност на отговаряне на стандарти, ние отговаряме на качеството. И най-важният е критерият за качеството. Реализацията на нашите студенти. Тоест - какви специалисти са те. От реализацията им ние виждаме, а и това се доказва от Рейтинговата система и данните, които те ползват, че студентите ни са качествени специалисти, които се реализират. Но вижте колко интересно. Зададохте ми хубав въпрос.

Средното частно образование, както и началното, всъщност се ползват от държавната подкрепа. В Закона за предучилищното и училищното образование има член, в който се казва, че частните детски градини и частните училища могат да ползват до 20%.

Това е възможен модел на финансиране, вие ще се борите ли за такъв и при частното висше образование?

Разбира се. Ние се борим, макар че казвам пак трудно, защото частното висше образование в България е на малко повече от 30 години. И ние се опитваме да правим традиции. Ние не искаме подкрепа от държавата за училището като такова, за нашите институции, колкото я искаме за нашите студенти, защото те са абсолютно равноправни на всички останали студенти. Те са децата на България, които би трябвало да получават тази подкрепа под формата на стипендии и на общежития. Миналата година тогавашният министър на образованието заяви, че в България 30 хиляди места в общежитията са празни. А на нашите студенти не се разрешава ползването им. Така че, да, държавата е длъжник на частното висше образование.