Акин Дуяр: Светът се движи от „хардуер“ към „софтуер“

Здравейте на всички, които ни гледат в момента. На гости днес ми е Акин Дуяр, който е треньор и лектор, специалист по радикални иновации и креативно лидерство. Приятно ми е, че се виждаме.

На мен също ми е приятно. 

Първото,  което ще ви попитам е дали може да ни дадете дефиниция за лидерство, която най-добре съответства на ценностите и очакванията на поколението Z?

Мисля, че всеки се опитва да намери добър отговор на този въпрос.  Аз лично смятам, че лидерството при поколението Z трябва да бъде свързано с прозрачност, сътрудничество и целенасочени действия. То се различава от това, което е за другите поколения – трябва да бъде по-автентично и съобразено с техните ценности, така че организацията да се адаптира към това, което те ценят вместо обратното – да ги налага върху тях.

Как лидерите могат да насърчават сътрудничеството по начин, който съответства на предпочитанията на поколението Z за открита и приобщаваща комуникация?

Мисля, че най-добрият начин това да бъде постигнато е като се изгради емпатия. Това, което липсва на повечето лидери в традиционните компании е съчувствие към младите поколения – те ги лишават от отговорности. А поколението Z иска да прави различни неща – бих казал, че трябва да се работи с него.  Трябва да им бъде позволено да носят отговорността за даден проект като същевременно ги наставлявате – да им възложите задачи, но да бъдете техни ментори.

Мога да цитирам данни, които прочетох преди това интервю. Според уебсайта HR Forecast само 24% от поколението Z са фокусирани върху по-висока заплата.
Как лидерството трябва да преосмисли успеха, за да бъде  в съзвучие с ценностите на това поколение?

Да, въпросът с успеха бих казал, че е труден. Трябва да помисля малко. Защото знаем, че другите поколения винаги са търсили успеха. Например, моето поколение искаше кариерен успех. Милениалите също искаха кариерен успех, но с повече гъвкавост в работата и време за личностно развитие. А поколението Z според мен ще търси по-целенасочен, колективен успех, който да включва създаване на нещо устойчиво за света. И колкото по-устойчиво е, колкото повече подкрепя по-добрия начин на живот – толкова повече това може да се приеме като мяра за успеха. И ако наистина правите подобни стъпки – това е успех.

Споменахте устойчивостта. Можем да кажем, че поколението Z все повече предпочита устойчиви бизнес модели. Но как това ще се отрази на традиционните компании? 

Въпросът е, че устойчивостта вече не е просто популярна дума или удобен маркетингов инструмент. Това, което виждам е, че поколението Z очаква и изисква от компаниите да поемат отговорност – те трябва наистина да бъдат такива. Затова устойчивостта не е нещо опционално, а трябва да бъде интегрирана част от тяхната стратегия. И това трябва да съответства на основните ценности на компанията, които наистина стоят зад нея. Разбира се ако това не е гарантирано – не може наистина да се развие нещо устойчиво. Моето поколение преди беше доволно, когато видеше символ "Fair trade" (справедлива търговия), например. И това беше нещо прекрасно, но сега поколението Z иска компаниите да бъдат отговорни за това, което правят.

Как дизайн мисленето може да преосмисли традиционните корпоративни структури, за да ги направи по-привлекателни и уместни за младите поколения?

Дизайн мисленето има определен подход. Винаги приемаме идеята за несигурност и никога не твърдим, че имаме решение. Повечето пъти се опитваме първо да разберем проблема, а аз мисля, че най-големият проблем в съвременния бизнес е, че светът е твърде сложен, за да вярваме, че някой знае това решение. Като мислим по този начин винаги казваме, че първо искаме да разберем проблема. След това искаме да отразим гледната точка на потребителя – истинската му гледна точка. И после всичко, което правим в компанията, организацията, продуктите или услугите, да бъде проектирано от тази перспектива. Като изхождаме от това - навлизаме в организацията – как наемаме хора, как сме в ролята на лидери, как проектираме и как правим реклама. И всичко се прави отново от тази гледна точка на потребителя, а ние си позволяваме периодично да повтаряме този процес, да го оптимизираме и да преразглеждаме какво сме открили. Светът днес е много бърз, имаме хиперконкуренция и всичко става все по-бързо. Не можем да разчитаме на нещо, което сме видели днес, защото след година вече може и да е остаряло. е не може и всичко става все по-бързо. Не можем да разчитаме на нещо, което сме видели днес, защото след година може вече да е остаряло. И трябва постоянно да преразглеждаме това, което сме открили. Но е изключително важно да се обърне внимание на правилната гледна точка на потребителя или клиента.

Добре. Нека разгледаме възприятието за капитализма на нашето поколение. И как поколението Z може да повлияе на глобалната икономика с потребителските си навици, които водят до намаляване на традиционните индустрии, базирани на собствеността?

В капиталистическата система обикновено има потребление. Нещата се движат така – имаш пари – харчиш и потребяваш. И можеш да си позволиш неща, които трябва да ти създадат усещането за по-добър живот, самочувствие и да се чувстваш значим. Ти искаш определени продукти – и колкото повече имаш, толкова повече ще искаш.  Смятам, че това все още е така – поколението Z също потребява по подобен начин, но представителите му търсят повече, отколкото потребяват. Освен това все повече се интересуват какво стои зад един продукт. Разбира се – не всички го правят, но имат по-големи изисквания за това, което получават всъщност. И смятам, че проблемът в нашата система е, че тя се основава на това, че никога няма да се почувстваш удовлетворен. Ако имаш нещо – искаш да имаш още. И потреблението ти трябва да расте. В случай, че не можеш да си го позволиш трябва да вземеш заем. И така този процес продължава. Смятам, че трябва да се зададе въпросът – кога достатъчно означава наистина достатъчно? И в този момент, когато погледнеш как поколението Z работи, видиш трудовите нагласи, изискванията за устойчивост, опазването на планетата и екосъобразността. Ако искаме да постигнем този баланс – консумацията трябва да спре някъде и да се намерят алтернативи. Тук идва моментът, в който трябва да помислим каква система ни е нужна като капиталистическа икономическа система. Такава, която е в баланс с околната среда и света. И именно тук виждам ролята на поколението Z с неговите ценности. Надявам се, че когато младите хора започнат да имат повече глас, когато се развият повече в академичен план, или заемат лидерски позиции и запазят ценностите си –  те ще се опитат да създадат такава система. И виждаме, че това вече се случва на някои места – например Нова Зеландия опитва нови подходи. Това вече започва да се случва по различни части от света. Това е началото и се надявам, че ще набира все повече популярност благодарение на тях.

Но ще бъде ли това трайна промяна, или те отново ще променят наратива в даден момент?

Това е въпрос за бъдещето. Можем да кажем „да, ще го направят“ или „не, няма да го направят“, но бъдещето все още е несигурно. Иначе надеждата е нещо, от което човечеството се нуждае, за да промени нещата. Ако нямаш надежда – няма промяна.Ако се откажеш от надеждата, всичко свършва. Затова вярвам, че докато поддържаме надеждата, особено в поколение, което сега е много критикувано, защото ценностите му често са в конфликт с тези на предишните поколения.Ако обаче надникнем по-навътре, ще разберем, че има нещо правилно в техните възгледи. Например работохолизмът не е нещо здравословно – хората очакват от теб да работиш прекомерно. Ако работиш по 12 часа на ден и се гордееш с това, че си страхотен служител – това всъщност не е така. А поколението Z е обвинявано, че не прави това и не иска да бъде такова. И вярвам, че когато се случи промяна в това отношение – тогава тези неща, за които говорим ще могат да  променят наратива. Защото тези хора трябва да създадат свят, който да отговаря на нуждите им.  Надявам се, че това поколение ще създаде свят, в който може да живее в мир – вътрешен и външен и  младите да бъдат щастливи в света, в който работят и живеят. Вместо да се опитват да отговорят на  очакванията на по-старите поколения.

Добре, когато говорим за предпочитанията на поколението Z – те със сигурност предпочитат дигитални стоки и услуги пред физическите.  Променят ли те  традиционните концепции за стойност и богатство в глобалната икономика?

Това вече се е случило в голяма степен. Живеем в свят, в който „меките“ активи са по-ценни от „твърдите“. Ако погледнем примера с Airbnb – това е просто приложение, но е по-ценно от най – голямата хотелска верига в света, която притежава хотели и земи. И това се вижда навсякъде – има голяма промяна от „хардуер“ към „софтуер“. Много компании изпитват огромни трудности с това. Такъв е случаят с Япония, която е силно зависима от хардуера, както и Германия, чиято икономика е базирана на индустрии и машини. И същевременно някой разработва крипто приложение на стойност милиарди долари. И това е грандиозна промяна, която вече се е случила.

Каква роля играят мултикултурните компетенции в насърчаването на иновациите и креативността в глобализираната бизнес среда?

Ако работите на международно ниво, трябва да мислите за много различни култури. Не можете да се обърнете към тях без перспектива, която разбира тяхната същност. Трябва да развиете мултикултурни компетенции, за да станете глобални. И ще дам един пример от Германия – тя има население от 80 млн. души, като 25% от тях са с имигрантски произход. Това сумарно прави 21 млн. души или три и половина пъти населението на България. Германия вече е мултикултурна страна и ако нямате тази перспективa ще се обръщате само към определена част от населението, вместо към целия му спектър.

Как компаниите трябва да променят своите работни места, за да отговарят на предпочитанията на поколението Z за гъвкавост и дистанционна работа?

Аз бих дал на поколението Z задачата да проектира своето собствено работно място, вместо компаниите да се опитват да предвидят какво искат младите хора и те трябва да им дадат задачата да проектират работното си място, но и да поемат отговорността за това, което правят и за постигнатите резултати. Знаем, че гъвкавостта, работата от вкъщи и хибридният модел на работа съвпадат с техните очаквания. От друга страна, те също трябва да доставят резултати. Това е баланс между техните желания и отговорностите, които трябва да поемат. И виждаме, че много компании променят това – като Tesla или Amazon, които връщат хората обратно в офисите. А компаниите може би виждат някакъв риск или винаги забелязват, че продуктивността намалява при този модел. И те може би искат да имат повече контрол, а контролът в помещението е по-добър. Затова аз бих направил работна група с екип от поколението Z и бих казал: „Проектирайте своето работно място. Това е, което трябва да постигнете."

Това ще им помогне ли да постигнат перфектния баланс между работа и личен живот?
 
Надявам се, че да. Стига те да поемат отговорност за това, което трябва да направят. Това е начин да искаш просто да им дадеш всичко, без да изискваш нищо в замяна. И те ще намерят по-добър начин да го постигнат, вместо ти да решаваш какво искат и просто да им го дадеш. Забавно е това нещо, което започна при милениалите. Навсякъде в компаниите имаше кошници с плодове или маси за тенис. В момента всички знаем, че никой не ги използва. В началото всички мислеха, че е готино, но вече няма стойност, нали? Никой не играе тенис на маса – създава излишен шум все пак.  Аз съм в модерно коуъркинг пространство – те също имаха такова, но го премахнаха, защото никой не го иска. Това означава, че ако мислиш, че знаеш какво искат хората – може да свършиш така. Но ако им дадеш задача и ги насочиш – това означава да приведеш дизайн мисленето в действие, което е начин за решаване на този тип проблеми. И можеш да проведеш всякакъв вид дизайн мислене, уъркшоп или интервенция, за да намериш правилното решение за този проблем.

Нека завършим с темата за абдуктивното мислене. По какви начини то помага на организациите да изследват неконвенционални решения и да изпреварят конкурентите си?

Повечето компании, след като се установят, започват да се опитват да запазят стойностите, които са създали вече бизнеса и основите. А сега искат да го направят по-ефективен. И трябва винаги да генерира повече пари и да се увеличава. И те губят фокуса върху иновациите, а те винаги са нещо, което се отнася за бъдещето. Това е мислене за това какво би могло да бъде. И всеки път, когато мислиш какво би могло да бъде- ти трябва да работиш върху това. И така абдуктивното мислене е начин да се поддържа непрекъснат процес на мислене за иновации, генериране на идеи и намиране на нови такива вместо просто да се опитваш да запазиш това, което вече си създал. И всеки път, когато някой излезе с идея и друг му каже, че това е невъзможно – там  започва абдуктивното мислене. И тогава трябва наистина да се стремиш да го реализираш, вместо да казваш, че е невъзможно. Повечето идеи в света, които се оказват големи иновации и довеждат до прогрес за човечеството – първоначално са сметнати за невъзможни. Това е абдуктивното мислене. Обучението и въвеждането на този начин на мислене в организацията може да създаде реално конкурентно предимство, защото така можеш да намериш нещо, което другите може би още пренебрегват или просто работят по него, докато ти вече си измислил нещо, което ще бъде нужно след 10 години. И докато другите се опитват да запазят това, което имат днес ти вече си напреднал към бъдещето.

Добре, нека обобщим всичко това. Как абдуктивното мислене и креативното решаване на проблеми могат да променят начина, по който бизнесите дефинират успеха през следващото десетилетие?

Това зависи от броя иновации, които можеш да създадеш. Бих казал, че това е нещо, което може да се измери. Така например в моята компания постоянно генерираме нови идеи и работим върху нови услуги, които понякога не сработват. И просто ги изхвърляме. Това не работи, другото също, но правим това всяка седмица и всеки месец. Отново и отново. И тогава внезапно от тези неуспешни опити можем да създадем нещо, което пазарът изисква. Казваме си, че това е услуга, която хората искат или услуга, която ще бъде необходима след две години, затова започваме да работим върху нея. Когато я представяме вече сме наясно с това, че ще има търсене за нея. Затова броят на иновациите, които внасяш на пазара, е мярка за това колко добър си в абдуктивното мислене.

Благодаря Ви, г-н Дуяр, за това интервю.

И аз Ви благодаря.