Никола Янков: ОИСР обяви България за неблагонадеждна

Какво е, първо, FATF и какво значение имат неговите доклади?

FATF е може би най-важната организация в рамките на ОИСР. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която България официално се опитва да се присъедини от няколко мандата насам. Това е работна група. Наименуванието на организацията е постоянен комитет за установяване на стандартите за борба с прането на пари и финансирането на тероризъм в международна среда. Тоест, това е комитетът на ОИСР, който създава методиката и основната част от законодателството, което след това се развива от съответните държавни членки като най-добри практики и също така прави изследвания за прилагането на това законодателство и за прилагането на ефективността му. Бих казал - на прилагането в различните държави членки. Това изследване се прави чрез проверки на определен интервал от време във всяка една държава, която FATF следи. Не е задължително тази държава да бъде членка на FATF.  Към момента, 40 държави членуват във FATF.  България, както споменахме, не е сред тях. И FATF всъщност, след одита на тези държави и след проверките, са направили доклад, официален, публичен доклад със заключения от тези проверки. 

Резултатите от доклада са много неприятни. Именно в него се предлага държавата ни да се включи в т.нар. сив списък, който реално е черният списък на FATF.

Това е основният въпрос, който трябва да разгледаме. Какво означава  да влезеш в сивия списък? Има ли черен, има ли бял?

Черен списък практически няма. Има три държави в него - Северна Корея, Иран, Сомалия и всички те са изведени в напълно отделен списък. Дори по-скоро е правилно да се каже, че са извън списъците. Така че реално сивият списък е черен. Другите държави, които FATF наблюдава, са нормални държави и те са в нормалния списък - така нареченият бял. В сивия има други държави, повечето са африкански. Сирия, Сомалия, Йемен - известни имена, които сме чували покрай диктаторски режими, проблеми с човешките права, финансови престъпни операции, конфликти. България всъщност е вкарана в списък с тези държави - току що. Какво означава това? Означава, че в съответната държава има опасност за повсеместно пране на пари или финансиране на тероризъм, има заплаха за интегритета на финансовата система на държавата и заплаха за зараза от тази държава към световната финансова система.

Това звучи абсурдно - ние сме държава членка на ЕС от 17 години...

Да, така е. И проблемът с целия този процес е, че никой в България не обръща реално внимание на тези неща. Прането на пари в тази държава, въпреки че имаме пазарна икономика, винаги е било подминавано със снизхождение - меко казано - от политиците, от властимащите и от съответните правителства. FATF е установила такъв тип отношение и сега. Предишната проверка, правена в България, е била през 2013 година, тоест на 10-годишни интервали се правят тези проверки. И през 2013 година имаме подобни констатации, които тогава обаче са били само препоръки за действия и са били - така да се каже - жълтият картон, червената лампичка. Но тъй като организацията забелязва същите проблеми и сега, както преди 10 години, този път жълтият картон е станал червен и реално сме включени в този списък на ОИСР.

Преди да влезем конкретно в резултатите или по-скоро в последствията от преместването ни в сивия списък, да изясним нещо. По отношение на прането на пари у нас има два, казано грубо, субекта. Единият са частните играчи на финансовия пазар, другият е държавата. Имате ли представа как е преминал горе-долу процесът по оценяване? Доколкото знам, се оказва, че частните компании, опериращи на финансовия пазар, са си свършили работата?

Да. Всъщност проверката на FATF няма за цел да установява дали има конкретни случаи на пране на пари в съответната държава. Това не е целта на проверката. Ако има такива случаи, те са вече за криминално разследване. FATF не е разследващ орган, не се занимава с такива неща. Те се занимават със самата система за проверка на противодействие в държавата. FATF иска да установи и установява до каква степен държавата прилага адекватно законодателството за противодействие на прането на пари и дали държавната администрация във всичките й форми е ангажирана с такива случаи.

Какво показва статистиката? Има ли намерени случаи на пране на пари в България, на констатирани случаи на пране на пари и съответно - за наказани по тези случаи?

Това, което се е случило тук е, че FATF е отбелязала, че в България всъщност действа един добър закон. Той е на практика транспониране на европейска директива за противодействието на прането на пари и е добре направен. Проблемът е, че не се спазва. Тоест - законът ни е страхотен, бих казал даже, че е "драконовски", защото тук действа крайната версия на директивата. Но в същото време държавата много-много не се занимава с тази тема. Финансовият сектор, бидейки силно регулиран и стресиран от сериозността на закона, го изпълнява стриктно.  Тук е изключително трудно да перете пари, трудно е да се откриват офшорни сметки, трудно се прехвърлят огромни суми пари от странни места, без да представите огромно количество документация и да идентифицирате страните. Тоест - финансовите оператори в България - банките и небанковите институции събират надлежно цялата информация за всички съмнителни трансакции. В такива случаи, казва законът, задължените лица трябва да подадат информацията към ДАНС, дирекция Финансово разузнаване. На база на тези проверки, би следвало, ако ДАНС забележи някакви проблеми, да ги прехвърли към прокуратурата за образуване на криминално производство. Това, което FATF е забелязала у нас е, че докато частният сектор си върши работата и подава такава информация в ДАНС, тази, която идва в държавата - остава без никакъв резултат. Тоест - дирекция финансово разузнаване в ДАНС не е активна в последващия етап на проверките. Ние всички сме чували многократно случаи как известни бизнесмени теглят десетки милиони лева в кеш, след което твърдят, че ги разнасят напред-назад из политическите централи. От това нещо - например - очевидно ДАНС не се интересува и не го разследва. Прокуратурата не го разследва. БНБ, която също е основен регулатор на банковата система не прави нищо. 

В предварителния разговор ви попитах какво е отражението, какви са последствията от преместването ни в този сив списък. В отговора си Вие използвахте много интересен израз - "разкачаване от световната финансова система". Още ли смятате така?

Да. Всъщност, ние досега говорихме за това какви са проблемите в България, които са идентифицирани от FATF и защо сме в този списък. Но има и други теми. Например - по закона за мерките срещу изпирането на пари, трябва да има система за обмен на информация между всички държавни органи, които се споменават изрично в закона. Такава система обаче няма. По отношение на обменната информация ефективността е практически нулева. Тоест - проверките, делата, досъдебните производства и делата по ЗМИП са близки до нула. Очевидно, че работата, която се върши, е по-скоро имитация, а не реално свършена. В крайна сметка ние вече сме в сивия списък. Какво означава всичко това? Ами това е нещо като закона Магнитски. Само че е санкция върху цялата държава и цялата икономика. Това е публично клеймо върху репутацията на всички български фирми и особено на лицензираните оператори във финансовия сектор - банките и небанковите институции. FATF всъщност казва на целия свят - не работете с България. Не работете с българи, не работете с български банки, не работете с български финансови компании, с български инвестиционни посредници, не купувайте ценни книжа на български емитенти, защото тези пари не е ясно откъде са и какви са. Това казва FATF с тази категоризация. Това е много тежка присъда, която, за съжаление, се подценява от правителството в момента. Това не е първото правителство, което подценява този проблем. До сега всички са загърбили този въпрос.

Ако трябва да обобщим резултата, имайки предвид, че FATF е организация на ОИСР и предстоящото членство на България в еврозоната, какъв е шансът България да стане член на ОИСР и на Еврозоната?

Все по-малък. FATF е престижна международна организация, която служи като еталон. Нейните решения, доклади и категоризации се използват директно от всички регулатори в развитите държави. От европейските държави, от тези в ОИСР, от другите държави, които имат развити икономики и демократичен режим на устройство. Реално те няма да питат никой в България това вярно ли е, просто ще започнат да ограничават работата си с всички български компании и контрагенти. Примерно няма да имате повече такива компании като "Шели груп", които са листнати във Франкфурт. Ще стане много трудно за българските емитенти, с такова петно върху страната. Фактът е, че България няма да може, според мен, да се интегрира скоро в ОИСР, защото това е основният комитет на организацията, който на практика ни писа двойка току що. Каквото и да си говорим ние, ако има реално приоритет да се интегрираме в ОИСР, няма да го допуснем това. Подобен ще е и проблемът с членството ни в Еврозоната. Европейската комисия, Европейската централна банка следят докладите на FATF. Прането на пари беше идентифицирано като част от пътната карта на България през 2018 година за членството ни в еврозоната. Отделна точка има по тази тема. Ние току-що изпаднахме по тази точка. И още нещо - аз не мога да разбера как никой в администрацията или на политическо ниво не артикулира този процес, след като той е очевидно голям проблем пред бъдещата ни и по-нататъшна европейска интеграция на тази държава. Уж това е национален приоритет? Няма да коментирам избощо темата с корупцията, която без пране на пари не се случва и няма как да стане. Тоест - ако имате възможност за спокойно пране на пари в България, то следователно ще има и голяма корупция. От друга страна, ако засилите контрола, много трудно ще получавате пари от корупция и да си хи харчите след това, защото просто няма да можете да ги изперете. Тоест, това трябва да е основен елемент от заявената на хартия - гръмко, кухо - борба с корупцията във всички политически и икономически смисли.

Това ще ограничи чуждите инвестиции в България, ще затрудни работата на българските банки в чужбина, както и извършването на валутни преводи. Ще затрудни достъпа на българските инвестиционни посредници до чужби пазари и на българските емитенти до чужд капитал.