Асен Стойчев: Доходността е водеща при изборa на инвестиционен продукт

В студиото на Biss сме с господин Асен Стойчев, директор „Частно банкиране“ във Fibank. С него ще си поговорим за доходността в бъдеще, за икономическата ситуация и алтернативните инвестиционни решения. Но да започнем с това какво се случи в последните две години, които бяха много турбулентни от гледна точка на икономиката. Какви са Вашите наблюдения – как се промениха финансовите нагласи на българите през това време?

Последните две години наистина бяха турбулентни. Не бих могъл да кажа, че в лош аспект – дори напротив – свидетели сме на един сериозен икономически ръст в България, голямо повишение на работните заплати на населението, голям ръст в депозитите и кредитирането – било то ипотечно, бизнес, потребителско и т.н Наблюдаваме и ръст на цените на имотния пазар и съответно голям интерес от страна на инвеститорите. Нагласите на българите обаче реално не се променят кой знае колко много. Те продължават да насочват спестяванията си предимно към депозити, а инвестициите си към имоти, най-вече в големите градове и София. И станахме свидетели на едни ръстове, както при имотните сделки, така и при цените на имотите от 10-15%. Това се случи през последните две-три години, за което заслуга имат и банките, и кредитирането.

И все пак, как се промениха нагласите към инвестиционната дейност? Засили ли се апетитът за риск в такива ситуации, в които хората искат да вложат средствата си и очакват по-висока доходност?

Има такива сигнали и макар да не смятам, че повишаването на доходите на хората автоматично води до засилване на тяхното желание да изберат алтернативни финансови инструменти. Те предпочитат да инвестират в имоти, като тук бих могъл да отбележа, че това нещо според мен е странно.  Съпоставяйки българския имотен пазар с други европейски такива – излиза, че цената на имотите тук е сериозно завишена. Ако използваме например показателя покупна цена спрямо наем на жилище – то наистина нашият пазар излиза доста скъп. В градове като Лисабон или Валенсия е значително по-добре да се инвестира в жилища. Както казах – увеличението на доходите не води задължително до по-засилена инвестиционна дейност. Затова аз разглеждам нещата от друг ъгъл – става дума за смяната на поколенията, която има доста по-сериозен ефект. Наскоро все повече проучвания показват, че младите хора на възраст между 20-30 години започват все по-активно да управляват спестяванията си. И голяма част от тях вече са инвестирали средства в акции, в криптовалути, ETF-и и други. И се оказват доста по-рисково ориентирани и склонни да инвестират по-голяма част от доходите си, около 20-30%. Това с времето и натрупването на капитал от тези млади хора, според мен ще доведе до една положителна тенденция на инвестиционния пазар в България.

И въпреки всичко, традиционните играчи, каквито са банките, какви комуникационни практики трябваше да прокарате при тези условия. С какво ще спечелите младите хора, които вече сами се ориентират какви активи да включат в портфейла си?

Интересно за младите хора е, че те много разчитат на блогъри, информации, които получават от интернет, от специализирани издания. Тук е мястото банката да бъде много активна и да може да предостави полезна и навременна информация на клиентите си. Конкретно в „Частно банкиране“ се опитваме това да е така при всяка атрактивна инвестиция, носеща по-висока доходност при по-нисък риск. И ние съответно така подаваме сигнали и информация към нашите клиенти. Междувременно разработихме един продукт, който се казва EGO портфейл и e много атрактивен от гледна точка на такси и комисионни, тъй като е с много ниски такива, когато говорим за сделки с ценни книжа и за управление на портфейли на нашите клиенти. И това беше една стъпка в тази правилна посока и много хора се възползваха от възможността

Сега говорим за частно банкиране – колко често младите хора се обръщат Вас, за да потърсят частен банкер?

Случва се все по-често. Това отново е в рамките на тази генерационна смяна. По-младите поколения наследяват от родителите си навиците за ползване на подобен тип услуга. И много често търсят помощ от доверен човек и имат нужда от някой, който активно и динамично да управлява както активите, така и пасивите и кредитния им портфейл. Възползват се и от отстъпките и съветите, които им даваме, когато имат нужда да инвестират. Това е полезно за хората, които ползват услугата EGO портфейл, която споменах. При нея нещата са доста финансово изгодни, тъй като хората получават безплатни анализи и сигнали за покупка. Това са реално факторите, които предопределят използването на подобен тип услуга.

Има ли все пак конкретна тенденция при въпросите, които клиентите задават в началото, когато се обърнат към частния банкер?

Говорим най-вече за възможности за инвестиране. Както казах инвестиционните съвети са основните разлики, които са характерни за нашия бизнес и не са толкова ориентирани към масовия клиент на банката. 

Като споменахме продуктите, един от тях вече маркирахме — EGO портфейла, но какви други нови продукти лансирахте през тези две години?

Представихме продукти, които отговарят на нашите схващания, на анализите, които правим и на насоките, които даваме клиентите си. По този повод ще дам пример с това, че последните две-три години открихме възможност за инвестиране в инвестиционно злато и я споделихме с нашите клиенти. Много от тях се възползваха от тази опция. Мога да спомена, че покупната цена, на която те закупиха злато беше около 1800 долара. В момента неговата цена е около 2800 долара, така че те успяха за много кратко време да генерират една добра доходност. Съответно в този контекст развихме един друг продукт за масовия клиент, наречен „Златна сметка“, който е изключително атрактивен, с ниски такси и дава опцията на всеки един клиент с по-големи или по-малки възможности да вложи средства в инвестиционно злато, като динамиката ежедневно се отчита по това, което БНБ публикува като цена на златото в лева и други валути. 

Въпреки всичко скорошни проучвания показват, че едва 3% от българите се обръщат към такъв тип нови инвестиции. Вашето е наблюдение какво е и можем ли да променим тази статистика?

Така е. Много е нисък процентът на хората, които инвестират – може би цифрата наистина е такава и това го виждам и на ниво банка като данни. Интересното е, че изоставаме значително от Централна и Източна Европа, да не говорим за Западна. И все пак мога да споделя това, че ако на ниво банка този процент е около 3, то в „Частно банкиране“ е значително по-висок, може би близо 8-10 пъти повече. Тенденцията е положителна, което наистина показва, че с увеличаване на доходите и спестяванията на хората ефектът е положителен. И минавайки в този горен финансов сегмент на заможните клиенти, обслужени от частно банкиране, клиентите се насочват много по-често към такъв тип алтернативи на традиционните депозити.

В Европа тенденцията е именно такава, че по-богатите хора и институционалните фондове се обръщат към алтернативните решения, но в България ще можем ли да догоним европейските цифри? 

Това е още по-трудно. Ако този тип алтернативни например са фондове от фондове, фондове на имотния пазар, хедж фондове, фондове на частния капитал и така нататък – в Европа техният дял е около 30%, докато в България отново е около 3%. И тук също перспективите не са завидни. По-скоро българинът не е свикнал да инвестира в други продукти освен акции, облигации или някаква балансирана инвестиционна схема, комбинация от двете.

И въпреки всичко има ли някои конкретни продукти, които можем да вземем от по-широкия европейски пазар и да се опитаме да развием тук на регионално ниво? Вие имате ли такива във Fibank?

Съумяхме да направим такъв продукт, който смея да твърдя е уникален за нашия пазар. Това е така т. нар. продукт „Перспектива“, който предлага от една страна атрактивна доходност, а от друга динамично управление от гледна точка на срочността, на валутата, която би могла да бъде в лева, евро или долари, съответно за две, три или пет години. Тук говорим за фиксирана срочност и фиксирана доходност, което е много голям позитив за клиентите от гледна точка на това, че има една предвидимост – особено в момента, в който Европейската централна банка понижава лихвите си. И всъщност този продукт става се по-атрактивен за потенциални инвеститори. Важно е да се отбележи, че минималната сума за инвестиране е 50 хил. евро и тя е относително рестриктивна за потенциален кръг клиенти.

За корпоративните клиенти и потребителите еднакви ли са минималните суми, които могат да бъдат инвестирани?

Този продукт е  насочен предимно към корпоративни клиенти, същ и към по-заможни физически лица, професионални инвеститори, хората с висока нетна стойност - т.нар. high-net-worth individuals, които са икономически значими лица. Хора, които имат доста спестявания, които биха искали да насочат към една такава алтернатива. 

Последната статистика на БНБ сочи, че има забавяне в ръста на депозитите, и все пак хората продължават да предпочитат да държат средствата си в такива сметки...

Това е така. Високи са темповете на ръст на депозитната база в банковата система – ако не греша говорим за над 10%. За последните 10 години, може би, средното ниво е около 7% на годишна база и наблюденията са ми такива, че няма перспектива депозитите да започнат да намаляват. По-скоро темпът им на ръст ще се забави, може би към това ниво от около 7% и това ще бъде обосновано и определено от увеличението на възнагражденията на хората и ще доведе до един спад на депозитите. Надявам се и насочване на свободни средства към алтернативни инструменти.

В България все още хората имат този навик да държат огромни количества пари в брой. Тях има ли как да привлечете към алтернативните продукти?

Смятам, че има и пак ще се върна на идеите, които споделих малко по-рано. От една страна ми се струва вече пазарът на имоти твърде скъп и има по-добри алтернативи вместо него. Такъв е и въпросният продукт перспектива, който наистина дава значително по-висока доходност спрямо инвестициите в недвижими имоти. Затова смятам, че това е една потенциална възможност за банките, които искат да лансират такъв тип продукт.

А какви конкретни липси запълвате с продукта "Перспектива"?

Разглеждам ги от гледна точка на клиентите в сегмента, който обслужвам. И всеки актив има три основни характеристики – това са доходност, ликвидност и сигурност. Доходността очевидно е добра и атрактивна за клиентите при тези продукти. От гледна точка на сигурността за тези клиенти, които държат по-големи суми в банките над гарантираните от схемите за депозити - за тях сигурността е абсолютно идентична. И на трето място са клиентите на Частно банкиране, които поради нисък рисков профил и финансовото си състояние бихме могли да финансираме в по-голям обем. И те да получат една ликвидност,  която да инвестират допълнително, да подсилят ефекта от инвестициите си като освободят ресурс и съответно да се възползват в максимална степен от услугите.

Сигурността ли е основният компонент, който привлича клиентите към един такъв алтернативен продукт, предвид това, че потребителите могат да изберат и други рискови активи, които ще им носят висока доходност?

Сигурността е един от факторите. Аз Ви казах, че продуктът е регионален. И България като цяло се ориентира към местния пазар – независимо дали е кредитен, или инвестиционен – фокусът е върху нашия пазар така или иначе. Факт е, че такива алтернативни продукти съществуват и много банки издават такъв тип инструменти под един или друг модел. Най-често това са облигации, които са с висока минимална сума за инвестиция - 100 или 200 хил. евро, което вече ги превръща в недостъпни дори за някои хора от по-високия банков сегмент. Затова нашият продукт е атрактивен от гледна точка на минималната сума за инвестиции. Рисковата експозиция е доста по-ниска, има фиксирана срочност, което също на фона на едни хибридни облигации, които са без фиксиран падеж е положително за клиента и инвеститорите са удовлетворени. Преди тези хибридни инструменти носеха една добра възвръщаемост, която е доста сходна с подобни облигационни продукти. И това прави нашия продукт изключително добро предложение.

Споменахте удовлетворението на инвеститорите. Този продукт „Перспектива“ е насочен както към корпоративните клиенти, така и към индивидуалните такива, но какво можем да кажем за удовлетворението, което той носи и на двете страни? Кои нужди на потребителите и съответно корпоративния свят се припокриват?

Може би ще се повторя, но основното е доходността. И двете страни търсят допълнителна доходност и ефективно управление на средствата си. Това смятам, че е абсолютно водещото. И на фона на депозитния пазар в страната, който наистина към момента е на едно доста ниско ниво от 2,2 до 2,4 процента. Затова такъв тип продукти, които носят реална доходност над регистрираната инфлация имат своето място за съответните подходящи клиенти.

Има ли предпочитания към валутата?

Гледайки статистиката на депозитната база, имам наблюдението, че ръстът на депозитите в евро е по-силен. Съответно хората наистина предпочитат да държат наличностите си в евро. И още повече се дължи на очакването, че България ще се присъедини към еврозоната.

Интересен е и въпросът с устойчивостта на подобни продукти в портфолиото на Fibank. Колко време този продукт се очаква да предизвиква интерес у инвеститорите и те ще търсят точно него? 

Предполагам, че години напред такъв тип продукти ще бъдат търсени, не само при нас, а и при всички останали търговски банки. Регулациите са такива, че банките ефективно и адекватни трябва да повишат капиталите си и да наберат допълнително финансиране под една или друга форма. Всеки сам определя микса от продукти, които предлага на клиентите си, но смятам, че в рамките на следващите 5 години този продукт ще бъде актуален. 

Ако приемем, че един потребител реши да избере тази алтернативна инвестиция при вас, колко лесно може той да следи какво случва със средствата му за този период от 24 месеца до 36 месеца?

Доста е лесно – имаме разработено приложение в електронното банкиране на банката, което дава бърз, лесен и ефективен начин клиентът да провери състоянието на инвестициите си. Има информация какво е текущото салдо, падежите на лихвените плащания на главницата, на натрупаната към момента лихва и кога е следващото лихвено плащане. Също така, удобството за клиентите е налице.

Как ще променяте продукта занапред?

Към момента смятам, че параметрите на продукта са адекватни, имайки предвид това, което споменах малко по-рано, че тенденциите са за сваляне на основните лихвени проценти в евро. С прогреса на тези събития от ЕЦБ, смятам, че този продукт при текущите си условия ще бъде изключително атрактивен. Не мога да дам прогноза динамично как ще се движат лихвите по него, но към момента смятам, че ще останат такива каквито са. От друга страна за следващите години е важно пак да спомена икономическата обстановка, с която ще се сблъскаме. Тя ще предопредели добрите модели, добрите практики и добрите продукти, които ще бъдат търсени и предлагани в същото време. Важно е какво ще се случи с българската икономика, както и с тази на нашите търговски партньори. Също каква ще бъде администрацията в САЩ, тъй като могат да възникнат съвсем нови възможности, за които се стремим да информираме нашите клиенти. Предполагам, че инвестициите в доверително управление, в управление на портфейл ще дадат възможност на нашите клиенти да се възползват от тези нови инвестиционни теми, които ще бъдат интересни през следващите години. Друго нещо, на което бих обърнал внимание е това, че с напредване на времето и по-високата култура и образованост на инвеститорите в България, смяната на поколенията също е причина те все по-често да се обръщат към дигитални канали и решения, така. Тук е мястото банките наистина да обърнат внимание на това и да им предоставят възможно най-добрия продукт, който може да се управлява най-бързо и лесно. И това би трябвало да насочи наистина голяма част от младото поколение към една или друга институция. Голяма част от хората най-вероятно ще останат пасивни инвеститори  и ще търсят надпазарна доходност, така че такъв тип като текущите продукти ще бъдат подходящи за тях и в следващите години.

Материалът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!