Мира Ганова: България е една от малкото страни, в които няма телемедицина

Г-жо Ганова, здравейте! Като че ли българската държава най-накрая отваря очите си за цифровото здраве? Първо, нека да започнем с това – какви са тези решения, тъй като може да се каже, че те са ноу-хау на клъстъра, който представлявате.

Много благодаря за поканата. Винаги е интересно да дискутираш обществено значими теми. Здравеопазването е една от тези теми. За съжаление, обаче, малко дискутирана в общественото пространство. Виждаме, че и медиите не застъпват темата за здравния сектор, неговото развитие и, особено, дигитализацията му в последните години, всъщност никога. Така че, аз се радвам, че има рубрики и платформи, с които можем да я обсъждаме и до общественото съзнание да достига важна информация. Не знам да има много радикални промени в последните години по отношение на дигитализацията. На национално ниво за нашата държава има една такава, не бих я нарекла точно промяна, но е един важен прогрес, който ние трябва да отбележим. Това е създаването на националната здравно-информационна система (НЗИС), която централизира всички здравни данни от българското здравеопазване на едно място. Успеваемостта на тази централизация все още не е ясна, защото независимо от въвеждането на директива и наредба, с която се задължават лечебните заведения и лекарите, медицинските специалисти, да записват всички данни, които се генерират през техните информационни системи в системата на НЗИС, това все още може да се каже, че се прави с променлив успех. Но въпреки това, като държава, имаме голямото предимство да създадем такава централизирана система, която не навсякъде я има и която наистина подпомага събирането на данни, и, съответно, създаването на предпоставки за тяхното анализиране. 

По отношение на дискусиите в Народното събрание от тази седмица, и по-конкретно за телемедицината, напът ли е тя да стане легитимна услуга, която официално е призната от законодателството на страната ни? И защо досега това не беше актуална тема?

Това е хубав въпрос, защо не беше актуална тема. Аз също бих го задала на народните представители, особено при положение, че преминахме през COVID и редица човешки животи можеха да бъдат спасени, а заболяванията да бъдат менажирани много по-добре и правилно благодарение на телемедицината. Но от 2020, от първата вълна на COVID, до 2024 вече 3 години по-късно ще видим дали тя ще бъде одобрена и ще бъде реимбурсирана като дейност в здравния сектор. Това е изключително важно по няколко причини. Първо, няма да дискутирам, че като държава сме една от малкото, която не въвежда телемедицински решения и те не се ползват масово от потребителите. По отношение на ползите от телемедицината, те са много. Ние като организация направихме един доста мащабен проект за нашите предели и това е създаване на методология за внедряването на телемедицината в българското здравеопазване, като нашата работа основно беше фокусирана върху правен анализ и оценка на ползите от въвеждането й на национално ниво. След обзора, който направихме, и юристите, и след това експертите, с които работим, стана ясно, че България е една от много малкото държави, да не кажа почти единствената, която не въвежда телемедицината. А това е крайно ограничаващо пациентите, защото един от стълбовете на Европейския съюз и на Световната здравна организация, който се посочва за устойчивост на здравната система, е именно намаляване на здравното неравенство. А това корелира абсолютно с достъпа до качествени здравни услуги, което телемедицината може да направи. 

В България, както и на друти места посвета, отчетливо се вижда концентрация на високо специализирана медицинска помощ само в големите областни градове и липса на такава в по-малките. 

А не е ли плюс, също така, е за държавата при положение, че би могла да реши и проблема с кадрите в болниците и недостига на лекари? Знаем, че има криза и в сектора на джипи-тата.

Разбира се, всъщност, основно по този начин се ползват телемедицината в други държави. Дефицитът на медицински персонал е много сериозен световен проблем. Даже бих казала, че България все още не е стигнала пика на този проблем, както се случва в други държави, които наистина не могат да покрият нуждите на неселението си заради липса на медицинска грижа, по-скоро на хора, които да извършват тази медицинска грижа. Но, да, със сигурност това би решило донякъде проблема с липсата на медицински кадри. И по този начин други държави също го решават, като аутсорсват гледането и мониторинга на пациенти на други държави. Имаме такъв случай в България. И там се преглеждат редица пациенти, най-вече от чужди държави, Но това, което искам да кажа е, че хардуерът е български, софтуерът е български и телемониторинговия център е български. Работят български лекари и български сестри в него. И тъжното в ситуацията е, че този център обслужва повече чужди пациенти, отколкото български. Ние като здравни показатели вървим доста деструктивно и мисля, че е много важно хората, които взимат политическите решения да си отворят очите и да решат, че трябва по някакъв начин да опазват капитала на тази държава, който е нейното население. То трябва да бъде по-здраво, по-трудоспособно, за да може да има повече прогрес за икономиката на България. Но, за съжаление, аз все още не виждам големи постъпления в този контекст. защото дигиталната трансформация не е технологичен, той е културен процес, така че технологиите са налични, но всичко зависи от визионерството на хората, които управляват в момента и техните цели.

В Казанлък се намира първият за Централна и Източна Европа високотехнологичен телемониторингов център, което е българска технология.

Може ли просто да обясним като модел какво представлява телемедицината, изобщо, този набор от технологии и решения, защото това е цялостен модел, под който те функционират, защото доста хора, включително и депутати, си мислят, че едва ли не стават дума за лекуване на хора и пациенти по телефона?

Да, телемедицината е много широко понятие и това също може да се каже, че е такава услуга. По времето на COVID редица лекари лекуваха по различни приложения и, по принцип, спокойно можем да кажем, че се извършва телемедицинска услуга. По принцип, телемедицината обхваща няколко направления, едното са дистанционните консултации лекар-пациент, но това не е диагностичен преглед, а е консултация с лекар, който може да прецени и да триажира състоянието на един пациент в момент на създаден симптом или проблем, за да бъде той насочен бързо, правилно и навигиран много по-добре в системата, отколкото може да се случи, когато е сам. Така че имаме, разбира се, дистанционните консултации, имаме wearable devices, или т. нар. медицински изделия, които подпомагат дистанционния мониторинг, отново тук говорим за отдалечено мониториране на пациенти и управление на дадени заболявания. Това с IOT-тата, или т. нар. Internet of Things, е изключително важна част от перото „телемедицина“, защото не само, че ние можем да подпомогнем и да получим бърза реакция, основана на мониториране в реално време, когато говорим за медицинските изделия и wearable devices, но говорим и за прецизно събиране на данни за състоянието на пациентите, което вече тук има много сериозна стойност за диагностиката. Става дума за прецизното лечение на пациенти и предиктивните модели, които следват да се правят на популационно ниво, за да знаем това население или група от хора, от какво е болно и от какво може да заболее, за да може да се управлява правилно здравето на популацията на една държава. Така че, дистанционните прегледи, wearable devices и медицинските устройства, мониторирането на пациенти отдалечено и събирането на данни за дадения пациент попадат под телемедицината. Разбира се, тук, когато говорим за устройства, които имат пряка интеракция с пациентите, говорим и за много сериозна регулация. Събирането на данни от устройства не се случва просто самоцелно и безконтролно. Това е свързано с доста сериозна регулация, както на европейско ниво, така и на локално. Казвам го, защото темата с данните и здравните данни, така, изключително много се спекулира с нея как някой ще открадне данни, как този пренос на комуникация е защитен, но той не може да се защити, как могат да пробият във всеки един момент пациентските досиета и т.н. Нещата не се случват толкова лесно. 

Що се отнася до достоверността на диагнозите, което е едно изтъквано опасение, че би могло да навреди на пациентите, когато се прави по дигитален начин. Това, всъщност, не е ли по-скоро проблем, адресиран към лекарите, които поставят тези диагнози и извършват диагностични услуги? И, изобщо, точната дума, диагностика ли е в случая на дигиталните технологии?

Абсолютно е диагностика. Трябва да се разбере, че, първо, технологиите и дигиталните решения основно се ползват като инструменти за ефективно взимане на решения върху налична информация. В този експоненциално нарастващ свят на технологии и информация, нито лекарите, нито което и да било живо същество на нашата планета може да се ориентира и може да акумулира този огромен обем от информация, който се развива и се случва около него. Ще дам един елементарен пример и това е фактически доклад, не е нещо, което аз съм преценила а казвам фактологии. Преди 50 години медицинската информация се е удвоявала между 5 и 6 години – всичко като нови подходи, като оперативни методи, като ръководства, като научна информация включително, се е удвоявала на 5 години. В момента, докъм 2023 година, защото докладът е последният оттогава, това се случва на 70 дни. Това е огромен масив от информация, огромен масив от данни, и човешкият мозък е абсолютно неспособен да се ориентира в тази информация и още повече да я акумулира, така че да я използва в полза на пациентите и лечението им. Именно за това са тук и технологиите. Те са нещото, което могат да съберат тази информация, да я анализират и да я предоставят на лекаря във вид, който тя да бъде лесно консумирана. Това, също така, спестява огромно количество време на лекарите, което те могат да прекарват със своите пациенти. Нещо, което навсякъде по света и в България е огромен проблем. Не е работа на лекарите да администрират здравната система и точно тук се получава огромното натоварване. Дигиталните решения, първо, могат да облекчат този процес и, второ, когато говорим за диагностика, първо е важно да кажем на слушателите и тези, които ни гледат, че единственият начин да взимаш информирани и ефективни решения за каквото и да било в този живот, е на базата на информация. Така е и при лекарите. За да могат те да диагностицират правилно, за да могат те да лекуват правилно и прецизно, за да могат да индивидуализират лечението към всеки свой пациент, те имат нужда от информация. Тук в никакъв случай, обаче, не можем да говорим, че технологията може да измести лекаря. Това е само средство, което може да подпомогне лекаря да вземе по-добро решение за своите пациенти. Но при всички положения все още лекаря не може да бъде изместен. Защото наистина изкуственият интелект напредва много и в държави, където има огромен дефицит на медицински персонал, твърде възможно е в някакъв момент да почне да го използват повече за диагностика и лечение. Но при всички положения България не е на това ниво и ние трябва да разчитаме и да вярваме на експертизата на лекарите, защото това е тяхната роля да ни лекуват.

За 70 дни количеството медицинска информация, което е налично при нас, става двойно. След 70 дни отново се удвоява. 

Може ли да дадем други примери за страни, които успешно са интегрирали и развили цифровото здравеопазване? Доколкото знам, в Китай цялата им здравна система в момента е построена и трансформирана на тази база?

Мога да дам много примери, защото наистина много държави дигитализираха здравните си системи и много държави от много отдавна дигитализират здравните си системи. Значи, ако ние сме се сетили преди няколко години, има държави, които са се сетили през миналия век да го правят това нещо. Да, Китай е една от тези държави. Имайте предвид, че някой път неволята учи. Това не се случва, само защото те имат по-прогресивна мисъл от източноевропейците, а защото поради голямата им популация, те буквално нямат друг избор. Аз знам как се случва например триажът на пациенти в Китай и системата, която те използват, защото имахме компания, която работеше директно с Китай и с тяхната здравна система. Те наистина са дигитализирали абсолютно всичко, което може да бъде дигитализирано, включително са дигитализирали и лабораторните изследвания. Всъщност, когато отиде там пациент, той първо самостоятелно заедно с асистент минава през бързо взимане на кръв и бързо тестване на различни параметри, за да може да се види какви са му показателите. И чак тогава, когато му е взета кръвта дигитално с най-различни апарати и всичко се случва с роботчета, които го съпровождат до различни кабинки, когато се снемат базовите показатели на пациента, тогава вече се отива евентуално към насочване към лекар или прибиране вкъщи. Другата държава, която има изключително голям темп на развитие в контекста на дигитализация, това е Великобритания, но имайте предвид, че те дигитализират своите регистри и документация от 1992, което ги прави наистина много по-напред от редица държави, защото те имат един огромен масив от информация, на която база могат да виждат ретроспективно какво се е случило и каква е тенденцията в здравето на популацията им, но и най-вече на тази база да правят много сериозни проспективни популационни анализи и да лекуват много прецизно заболявания. Те, от своя страна, имат други проблеми, като достъпа до здравна услуга, който в техния случай телемедицината решава доста сериозно, но има как да бъде решено. Швейцария е другата държава, която е изцяло дигитализирана, с изключително централизирана здравна система, Но, знаете ли, тя дигитализацията, пак искам да отбележа, че е просто инструмент да постигнеш някаква цел. Няма как ние да лекуваме само заболявания, защото именно за това се казва здравеопазване. Тук идеята е да опазваш общественото здраве, а не да болнолекуваш.

Говорейки си за България, ние в момента сме на етап, в който въвеждането на електронните здравни рецепти тръгна, но като че ли с променлив в успех? Какви са Вашите наблюдения? Какво се случва там?

Дигитализацията е такъв процес, който наистина затруднява хората в адаптацията им към него и не е лесно. Именно за това по-напреднали от нас държави са направили нещо много елементарно, когато са започнали своята дигитализация, и то е да направят един модел за обществено въвеждане. Моделът за обществено въвеждане в различните държави е създаден по различен начин, но в много от тях го има. Всяко едно нещо, което се е въвеждало при неговото създаване е имало т. нар. трайъл период, в който да бъде тествано от потребителите, било то електронните рецепти, казва се и се дават 6 месеца, в който те да бъдат пилотно изтествани на 20% от аптеките, с 30% от лечебните заведения, за да се видят къде са проблемите, да се видят как възприемат хората работата с това решение. Другото нещо, което другите са правили по-добре от нас, са, именно, обучението на кадрите и създаването на дигитална култура от потребителите на дигиталните решения.

И за финал, няма как да не те попитам за здравните досиета. Както споменахте по-рано в разговора ни, системата, доколкото си мисля, е изградена, има я. В обозримо бъдеще ще видим ли тази реформа – поредна промяна за нашето здравеопазване, извършена и функционираща?

Може би хората не са наясно, но в момента всеки един от нас има електронно пациентско досие, всеки един от нас може да достъпи информация през неговото пациентско досие и тя е сравнително пълноценна. И ние можем да кажем, че сме изпреварили събитията с нашето пациентско досие, защото има места, включително в много по-развити държави, където няма такава централизация на данни, каквато има при нас. Проблемът е, че към момента, два са предизвикателства, които аз виждам в контекста на това, което си говорим. Първото е, че лекарите все още не могат да достъпват пациентското досие. Знам, че се работи по темата за портал, през който лекарите да го правят. Това е едното нещо. И другото е, че автентификацията на пациенти, за да си влязат в пациентското досие, се прави с електронен подпис.