Боян Рашев: С енергийната ни система в момента България е осъдена

Г-н Рашев, здравейте. Поводът за днешната ни среща е, че посрещнахме новата година като вносител на електроенергия. Вярно, с малко не ни достигнаха мегаватчасовете, но, от друга страна, се случва за втори път в рамките на 6 месеца. Очертава ли се да стане трайна тенденция?

Ние от началото на новата година сме твърдо вносител на ежедневна база. Интересно е, че това се случва в практически във всеки часови диапазон. Допреди няколко години България беше винаги износител тогава, когато имаше голямо потребление на електроенергия през зимата в часовия диапазон след 6 вечер по време на пиковото потребление. Тази година за първи път ще бъдем доста голям вносител дори и тогава, което се дължи преди всичко на това, че при тези цени на газа и тези цени на въглеродните квоти, българските ТЕЦ-ове не могат да се конкурират срещу газовете, където и да е. Търговията с въглеродните квоти ги прави неспособни да останат на пазара.

А как би изглеждала картината, ако ПАВЕЦ „Чаира“ работеше? От друга страна, непрекъснато има свърхпроизводство на ВЕИ енергия, но май пак не стига?

ПАВЕЦ „Чаира“ е проблем, че не работи, но дори и да работи, няма как да промени тази разлика, защото големите количества електроенергия, които идват от тецовете, ПАВЕЦ няма как да ги замести, просто няма такъв капацитет. Не е и замислен за това.

А ВЕИ мощностите?

Някоя вечер може и да има достатъчно ток от вятър, друга вечер няма да има. А слънчевите панели е ясно, че ги няма. Хората не могат да разберат, че в електроенергетиката не можем да говорим за пълно заместване на една мощност от друга. Едни мощности имат едни функции в системата, както и имат съответните ограничения, други мощности имат други функции и си имат техните ограничения. Затова, когато коментирам случващото се в момента, се концентрирам там, където се появява голямата разлика. Голямата разлика идва от конкурентоспособността на въглищните срещу газовите централи. Европа от много дълго време промотира газа като алтернатива на въглищата. Германия примерно с газови централи замества все повече въглищните, както и с ядрени централи, където пак е тотално сбъркана идеята. Но функционално в електроенергийната система нашите лигнитни тецове могат да бъдат заместени от газовите централи наоколо и, съответно, от въглищните централи в страни като Сърбия и Турция, където пък не плащат изобщо въглеродни квоти.

А защо изнасяме при положение, че има недостиг на вътрешния пазар? Каква е логиката?

Понятие „вътрешен пазар“ за електричеството вече няма в Европейския съюз. Той е вътрешен, доколкото се отнася за Европейския съюз. Електричеството в неговите рамки се търгува и се изнася, в зависимост от това кой може да предложи най-добра цена в конкретното време. В България, когато беше голямата енергийна криза 2022 г., когато газът беше безумно скъп, нейните ТЕЦ-ове изнасяха и произвеждаха на поразия. И България изнасяше много, просто защото българският ток излизаше най-евтин. Той пак беше скъп и България изкара много пари от този износ, а с парите от него на свой ред субсидира вътрешните си потребители. Затова българската тежка индустрия през 2022 г. направи огромни печалби и огромен износ, а пък през 2023 г. няма как да го направи, защото няма такова ценово предимство за нея на пазара на енергия. Ценовите отношения на тази система се сменят почти на ежедневна база. България с нашата електроенергийна система в момента при тези условия на пазара е осъдена да бъде вносител.

България е износител, когато държавите около нас не могат да произвеждат нужното количество електроенергия на толкова ниска цена, каквато можем ние. И обратно, когато ние не можем да произвеждаме на ниска цена, ставаме вносител.

От кои страни основно внасяме, защото в списъка с държави правят впечатления такива като Сърбия и Северна Македония? Вярно ли е, че те взимат от нас въглища, а ни връщат обратно електроенергия?

Доколкото знам, износ на въглища в последните няколко месеца към Сърбия няма. Имаше 22-ра и първата половина на 23-та година. Нито Сърбия, нито Северна Македония са тези, от които имаме много голям внос. Той идва откъм Румъния, което не значи, че токът е произведен в Румъния. Токът може да идва от север, от Унгария, от Словакия, от Полша даже, реално, и да се създаде там голям излишък, който всяка страна го подава на юг в собствения си ток. Така че от Румъния внасяме много, от Гърция също в някакви други моменти, от Турция понякога доставяме, но от Румъния и от Гърция е основно. И пак казвам, Гърция, първо, изгради много ВЕИ-та и, второ, много газови централи. Както и има много директен внос на газ заедно с капацитет да регазифицира, т.е. да внася втечнен газ. И в такива условия, при такива цени на газа спрямо въглеродните квоти, тя е в по-добро конкурентно предимство. Защото, имайте предвид, че всичко зависи от цените. Ако въглеродните квоти паднат обратно на 30 евро на тон, нашите ТЕЦ-ове ще станат конкурентни в сравнение с газовете.

А можете ли да коментирате една новина от близките седмици, която засяга ВЕИ-сектора? За първи път фотоволтаична централа беше регистрирана като балансиращ източник на енергия. Това стъпка в правилната посока ли е и върви ли се към стабилизиране на доставките на този тип енергия?

Аз не мога да се представя как ще се регистрира като балансираща фотоволтаична централа, защото тя трябва да има такова огромно количество батерии, за да може по всяко време да гарантира, че може да увеличава и намалява мощността. Аз не виждам как ще стане това. В България няма такива големи батерии, такива изградени мощности. Те все още са страшно скъпи. Фотоволтаична централа, сама по себе си, да играе ролята на балансьор в електро-енергийната система, за мен е някаква нова физика, която аз не познавам.

Какво ни чака оттук нататък, след като Байдън официално заяви, че спира инвестициите в газови терминали?

Имайте предвид, че тези разрешителни, които те спират да издават, се отнасят за проекти, които биха били на пазара чак в 2028-2029 година. В Щатите има много терминали за втечняване на газ, които вече се изграждат, и които вече са получили разрешения за изграждане. Така че, в следващите 2-3 години терминали за износ там ще има много. Тоест, количеството износ за Европа или за където ще да е по света, ще се увеличи. Затова мярката няма да се усети веднага като въздействие. От друга страна, е ясно защо го прави Байдън. Байдън е на избори след няколко месеца и той трябва да задоволява мерациите на зелените си избиратели, а те искат да няма изобщо нефт, газ и т.н, което е абсурдно. Щатите са такава империя, каквато са все още, защото те са огромен производител и износител и на нефт, и на газ. Това всичко е политическа игра с цел печелене на гласове.