Ответният удар на Нексо: Криптокомпанията реши да потърси сметка на Прокуратурата и Министерство на финансите за 3 млрд. долара

Схватката между българската прокуратура и компанията NEXO се разгоря с размяна на нови удари. А между тях в истинска надпревара влязоха редица правни (без)прецеденти. След като миналата година "криптобанката" си навлече „справедливия“, но процесуално-безполезен гняв на тогавашния обвинител Номер 1 Иван Гешев, в началото на тази нейните собственици предприеха един доста озадачаващ юридически ход. Решиха да потърсят сметка на  Прокуратурата и Министерство на финансите на стойност 3 млрд. долара пред…  Международния арбитраж към Световната банка във Вашингтон.

По някаква странна ирония сагата се пренесе отново на полето на възмездието, откъдето и започна. Защото неприятностите за NЕXO тръгнаха именно от САЩ. И едно злощастно извънсъдебно споразумение с тяхната Комисия за ценни книжа и борси, която установи, че компанията е предлагала продукти за крипто кредитиране без надлежната им регистрация, т.е. в нарушение на правилата. 

То беше изтълкувано като достатъчно категоричен знак от прокурора на Републиката да се самозадейства, а веднага след това побърза да го настигне и цялата държавна машина. 

Иначе казано, Иван Гешев използва едно сравнително леко откъм правораздавателна тежест административно нарушение в Америка, което на местна почва „доразгърна“, по неговите думи, в случай - „уникален в световен мащаб“, при който е било постигнато чудесно сътрудничество с „чуждите партньори“. 

В неговите тукашни магистратски ръце казусът придоби наказателен характер и се сдоби с обвинителен лист със следните по-различни измерения: за организирана престъпна група с користни цели, пране на пари, данъчни престъпления и предоставянето на банкова дейност без необходимия лиценз и компютърни измами. Но имаше и още за добавяне. Говорителят на главния прокурор Сийка Милева обяви, че един от клиентите е човек, свързван с финансиране на тероризъм. Борислав Сарафов, тогава зам.-главен прокурор и директор на националното следствие, се притесни, че „някои от свидетелите са изразили опасения за своята сигурност, те ще бъдат включени в програмата за защита на свидетели“. А за финал и за да бъде драмата пълна, там някъде между изявленията лично Гешев свърза обвинените с Цветан Василев, защото двама от тях избягаха в Сърбия за по-сигурно.

Рамо до рамо с Гешев в  борбата с „лошите“ застанаха също Висшият съдебен съвет и Народното събрание. Първият се съгласи да му предостави допълнителни 500 000 долара към бюджета за назначаването на много специална експертиза по делото, за да ги изобличи окончателно. Впоследствие, тя не се състоя, тъй като Гешев престана да бъде главен прокурор и разследването се провали безславно. Парламентът, от своя страна, по инициатива на Десислава Атанасова и ГЕРБ-СДС прие със 190 гласа създаването на временна комисия по казуса, която трябваше да установи всички факти и обстоятелства относно дейността на NEXO и Nexo Capital. 

И точно тук пролича очертаващият се провал, в който българската прокуратура е въвлякла редица „компетентни“ органи и лица. Защото още на първото заседание на парламентарната комисия БНБ и Министерство на финансите обясниха, че дейността на NEXO няма как да бъде  предмет на регулация нито в България, нито в Европейския съюз по простата причина, че в никоя страна-членка криптоактивите не са признати за парично средство и не може да има правно основание за каквато и да е институционална санкция. Тоест, когато един продукт или услуга не подлежи на държавен контрол, то той е „владение“ единствено на пазарните принципи на свободното търсене, предлагане и договаряне. Така постепенно разследването пое по естествения си ход и стигна до задънена улица, без достатъчно събрани доказателства за престъпление.

След почти едногодишна съдебна „разходка“ двамата наблюдаващи прокурори прекратиха производството със следните мотиви:

• Към 2018 г., както и към останалия инкриминиран период, а и към настоящия момент, в Република България липсва съответен правен режим на дейността, свързана с услуги с криптоактиви. Същата не е регулирана и дружествата от групата NEXO не подлежат на разрешителни, регистрационни или лицензионни режими. 
• Дейността на NEXO е реализирана посредством онлайн платформа, вероятно управлявана извън страната.
• Предоставянето на услуги на клиенти по отношение на тези продукти не попада в обхвата на инвестиционните услуги.
• Според Закона за мерките срещу изпирането на пари виртуалните валути са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган.

Но сега дойде редът на компанията за ответен удар. Нанесе го заедно с американската кантора Pillsbury Winthrop Shaw Pittman LLP, внасяйки иск за 3 млрд. долара срещу България в секретариата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон.

От своя страна, NEXO аргументират завеждането на иска по следния начин: 

• Понесени значителни репутационни щети.
• Понесени инвестиционни загуби в България в големи размери, както и провалени значителни бизнес възможности в глобален мащаб.
• Спряна съвместна работа с три от най-големите американски инвестиционни банки по първично публично предлагане на акциите на компанията в САЩ.
• Осуетено подписване на дългосрочно сътрудничество с един от най-популярните европейски футболни клубове с над 330 млн. привърженици в цял свят.

А от правната кантора са готови за триумф, заявявайки, че „след като проучихме случая в дълбочина, вярваме в силата и бъдещия успех на иска на NЕXO“. Това са думи на Матю Оресман, управляващ съдружник на лондонския офис на кантората, цитиран в съобщението. Но работата на такива многоуважавани кантори е именно такава – да потупат доволно всеки платежоспособен клиент по рамото и да му вдъхват кураж до последно. 

Истината, обаче, е, че претенцията на NEXO също буди изненада с начина, по който е обоснована, субекта, спрямо който е насочена, и органа, пред който е заведена. Защото мотиви като репутационни щети, финансови загуби, многомилиарден спад в стойността и незаконно наказателно преследване звучат основателно в залата на всеки съд, само че Международният щатски арбитраж не е точно такъв. 

Международният арбитраж се занимава единствено и само с инвестиционни спорове между страни и инвеститори с чуждо гражданство.  

По общоприет регламент той се извършва, за да позволи на страни от различни правен, езиков и културен произход да решат възникнали спорове окончателно и задължително, отделно от техните собствени (локални) правни системи. А инвестиционният арбитраж е един от неговите подвидове, който се отнася до образуването на производства от чуждестранни инвеститори срещу държави въз основа на двустранни или многостранни инвестиционни договори, или вътрешно законодателство, предоставящо съгласие за арбитраж от държавата. По правило към него се прибягва, когато е налице незаконосъобразно отчуждаване на частни инвестиции от страна на дадена държава.

Изобщо, американските адвокати на компанията ги чака доста работа, за да мине искът. От горепосочените специфики излиза, че първо те трябва да докажат чуждестранния произход на NEXO, която досега е позната като българска компания. За целта е необходимо да бъде посочен поне един чуждестранен гражданин сред нейните основатели, какъвто отново не е известно да има от официалните документи. Интересно е също така как точно ще бъдат представени отношенията на компанията с българската страна в качеството й на „чуждестранен инвеститор“. За да има основание за иск като цяло, компанията трябва да предостави сключен договор за инвестиция с България, съдържащ специална клауза за съгласие за уреждане чрез арбитраж. Друг особен момент за пледиране е фигурата на родната прокуратура като страна-ответник по инвестиционен иск. И не на последно място - какви имоти и имущество компанията е загубила неправомерно в процедура по отнемането им от държавата.

Още по-интересна е тезата за загубените милиарди в САЩ и предполагаемото първично публично предлагане на акциите й на местна борса. Оставаме на страна факта, че компанията е сключила споразумение с прокуратурата на Ню Йорк, според което няма право да предлага сделки на американски граждани в продължение на поне пет години. Можем да предположим, че макар предлагането да се осъществи на Нюйоркската борса, то инвеститори могат да станат граждани на друга страна - да речем французи или германци. За да се стигне до там обаче, НЕКСО трябва да използва услугите на инвестиционна банка. В иска на компанията пише, че тя е ангажирала някои от най-големите такива посредници в света. Остава напълно неясно кои са тези банки - самоубийци, които ще си сложат главата в пресата, само и само, за да помогнат на една сравнително малка за американските мащаби компания. Според НЕКСО, капитализацията й се движи някъде в рамките на между 8 и 12 млрд. долара. Не е ясно на каква база са изчислени тези сметки, защото на практика в САЩ компанията би трябвало да не струва нищо, заради сделката с прокуратурата на Ню Йорк. Не е ясно точно как са изчислени и тези 3 млрд. долара, които се търсят от българската държава. Предположението е ясно - ако НЕКСО струва да речем 10 млрд. долара, то тогава би трябвало плановете да са били, че първичното публично предлагане ще постави на пазара около 30% от стойността на компанията. Но това е при максимална цена на акцията, която е абсолютно неясно дали щеше да бъде записана от инвеститорите. 

Скъпоплатените щатски адвокати сигурно си струват всеки цент. Такива и трябват за заплетен ход като този. Но исканите милиарди май ще дойдат малко в повече….