Петролът не мина 100! Това беше очакваната цена на баел в долари, която той трябваше да стигне през зимата според прогнозите. Противно на тях, обаче, ценовите нива се задържаха близо до „кота 100“ само за месец, когато рязко потеглиха нагоре, но впоследствие плавно започваха да падат, за да стигнат котировки от около 75 долара на барел към средата на декември. Тази изненадваща тенденция логично буди въпроса черно злато ли е води все още суровината и ще станем ли свидетели на неговия „залез“ през настоящото десетилетие?
Към момента той изглежда „непоклатим“ в лидерската си позиция на ключова суровина за световната икономика. Изключително много производства и цели транспортни сектори зависят от него, за да съществуват. А според разчетите на експертите от Международната агенция по енергия (МАЕ) това положение ще се запази и в следващите няколко години, когато светът ще преживее още пикове в търсенето му. Но, именно въпросните пикове са предвестниците, че пазарът е колеблив по отношение на петрола и е движен от дисбаланси, редуващи трупането на излишъци с ускоряване на потреблението. Така, според проучванията на агенцията петролът ще продължи да „излиза от ритъм“ до 2028 г., след което ще загуби трайно своя „блясък“ на „кралски“ енергиен източник.
Има редица сигнали, които сочат, че търсенето му е на доизживяване, В момента основният потребител на суровината е Китай, чиято икономика гълта впечатляващите 77% от световните количества, за да се възстанови от кризата след Covid 19. През септември китайската държава е получила за своите нужди рекордните 17 милиона барела дневно и била в основата за увеличаването на добива с 1,8 милиона барела на ден. От октомври, обаче, данните за китайската икономика показват трайно забавяне и по-нисък растеж от прогнозирания с около 3%. Наред с края на възстановителния цикъл, който се очаква да настъпи в средата на 2024 г. и огромния мащаб на инвестиции на страната във ВЕИ технологии, всичко това, обърнато в петролни доставки, означава низходяща посока в близко бъдеще. За момента, възможна алтернатива, която донякъде би могла да компенсира спада, е Индия, която предстои да стане новото азиатско икономическо „чудо“,
От друга страна са действията на картела ОПЕК+, които не спират да съкращават доставките си от началото на годината, за да се преборят с и да удържат цената сравнително висока.На последната си среща през декември организацията, доминирана от Саудитска Арабия и Русия, взе решение да намали добива с 2,2 млн. барела дневно за първото тримесечие на следващата година. С уговорката, че то може да стане поетапно и не веднага. Въпреки това е факт, че към момента арабският петрол се търгува доста под цената, която устройва например Саудитска Арабия. По оценка на МВФ таргетираната минимална цена, която би й позволила да балансира бюджета си за настоящата година, е 86 долара на барел. Много трудно изглежда тя да достигне пазарни нива от над 100 долара за барел, което реално устройва кралството, което инвестира колосални суми в проекти, свързани с диверсификацията на страната именно от… петрола.
Неслучайно наскоро тя изтегли заем от Китай на стойност 11 млрд. долара, за да покрие бюджетния си дефицит, възлизащ на 9,5 млрд. долара. За последното тримесечие на 2023 г. дефицитът е нараснал седем пъти в сравнение с предходния период, като приходите на саудитската държава на общо база са паднали с цели 18%. Основната причина за „дупката“ са намалелите данъчни постъпления от търговията с нефт и свързани с нея сектори. Което ще рече, че мерките на Саудитска Арабия (и ОПЕК+) не дават очакваните резултати, защото търсенето на „националната им гордост“ все повече стагнира. Или се преориентира….Това обаче не означава, че на Рияд му липсват пари, дори напротив. Кралството е вероятно една от най-богатите на кеш страни в света и именно за това си позволява мегаломански проекти като т.нар. град на бъдещето - Линията, който между другото би трябвало да се захранва единствено от... зелена енергия. Заигравката с Китай е по-скоро политически знак за новото приятелство. Самият факт обаче, че Рияд продължава да трупа дефицити е достатъчно ясен, че в началото на годината не е очаквал цената на петрола да се задържи на тези ниски нива.
Саудитците, както и останалите износители на черно злато, са изправени пред очевидната перспектива на търсене, което постепенно се руши в следствие на съзнателен избор от страна на едни или обективно възникнали причини при други. Развитите икономики дават все по ясни индикации, че се отказват от него. САЩ засега успява успешно да поддържа пазара балансиран, осигурявайки чрез различни договорки и действия достатъчно предлагане, което да компенсира търсенето. Въпреки това трябва да се отбележи, че резервите на Вашингтон, откакто офисът се пое от администрацията на Байдън, са сериозно изтънели и че неколкократно досега се налагаше интервенция на пазарите, за да се поддържа този баланс. Това води до обратното действие - неколкократно излизане на същите тези пазари, за да попълни своя резерв. Само числата в него влияят на инвеститорите и е важно те да показват сигурност. Само припомняме, че в един момент от това управление на Байдън, петролният резерв на САЩ бе достигнал най-ниското си ниво в историята на този тип резерви. А трябва да се има предвид, че САЩ е един от най-големите производители на нефт в света. И разбира се - един от най-големите потребители.
Европа поетапно се пренастройва към преминаване към чиста енергия и купува все по-малко количества основно за транспортните си нужди. А през 2023 светът отново потвърди ангажиментите си по климатичната сделка с повече инвестиции в зелена енергия и обръщане на гръб на въглеводородите.
На развиващите се пазари, които са негова запазена територия, петролът също е подложен на натиск. Ключови за неговото по-нататъшно предлагане и бъдеще ще бъдат:
Високите лихви, които забавят икономическия растеж и намаляват търсенето
Държавните помощи за транспортните услуги, които в условията на влошени икономически показатели стават бреме
Състоянието на американската икономика и представляващия я долар, който ако поскъпне, ще „удари“ допълнително снабдяването с петрол, тъй като основната валута, в която се търгува е именно долара
Всички тези тенденции заслужават внимание и могат да окажат съществено влияние, както за удължаване „жизнеността“ на петрола, така и преждевременния му край кта осветовен енергиен източник.
