Паоло Джентилони: Ако България не спазва критериите, няма да влезе в еврозоната – точка

Господин Джентилони, благодаря Ви, че приехте това интервю. За мен е удоволствие да бъдете тук.

Удоволствие e и за мен.

Позволете ми да започна с може би най-важния въпрос за всички българи. Ще бъде ли България част от еврозоната от 1 януари 2025 г.?

Мисля, че процесът протича много добре. Неотдавна подписахме споразумения с правителството за това как да си сътрудничим при осъществяването на прехода. Що се отнася до датата за започване на процеса, както знаете, имаме определен брой критерии, четири критерия. Скоро ще публикуваме доклад за тези така наречени критерии за конвергенция. Смятаме, че България със сигурност ще изпълни три от тези четири критерия. Четвъртият, който е свързан с инфлацията, вероятно все още не е постигнат. Но ние сме оптимисти, че до края на годината България ще може да постигне и критериите за инфлацията. Това означава, че през следващата година, ако този критерий за конвергенция на инфлацията бъде изпълнен в срок, който можем да договорим с правителството, това може да стане възможно.

За нас трябва да е ясно, че няма никакъв шанс за 1 януари 2025 г. заради критериите за инфлацията. Разбрах ли Ви добре?

Това ще бъде официално посочено в нашия Доклад за конвергенция. Това не е мое лично мнение, но то ще бъде публикувано скоро. А моята оценка, това, което очаквам, това, което очаква и комисията, е, че въз основа на цифрите, които имаме от България и от Евростат, ние сме съвсем на добър път за намаляване на инфлацията, но все още не сме стигнали дотам. Сега защо казвам, че сме на добър път, защото съм оптимист, че критериите могат да бъдат изпълнени до края на годината. Така че това е въпрос на няколко месеца. И ви уверявам, че цялото семейство на еврозоната е много щастливо от възможността през следващата година, по някое време, да се присъедини 21-ви член, а именно България.

България не отговаря на критериите за инфлация, но и Хърватия не е успяла. Някои мнения тук, в България, твърдят, че Комисията, Европейската централната банка и финансовите министри от еврозоната са направили компромис с Хърватия, но няма да го направят с България. Има ли някакви различия между двата случая?

Няма разлика. Имах възможност да разговарям през тези месеци с различни финансови министри на България, и с управителя на Българската народна банка, и никога не съм чувал подобна позиция. Така че те прекрасно знаят, а и ние прекрасно знаем, че критериите, които използваме, са обективни. Те не са пригодени, направени за България, за Хърватия или за друга държава. Te са публикувани. Ако има любопитство да се запознаете с тях, лесно е да се запознаете с тях. И както българските власти знаят много добре, в нашето сътрудничество, все още не сме стигнали до конвергентните критерии за инфлацията. Но бихме могли да ги достигнем скоро. И няма различно третиране между страните кандидат-членки на единната валута.

Какво бихте казали на хората, които твърдят, че Централната банка и Европейската комисия са хипократи, защото един от критериите е 3% бюджетен дефицит и 60% дълг спрямо БВП. Но в еврозоната има държави, които имат над 100% дълг към БВП - Франция, Италия, Гърция.

Е, мисля, че е интересно да повторите на зрителите си това, което е очевидно за всички политици, а именно, че това са критериите за присъединяване към еврозоната. Така че можете да влезете в еврозоната, можете да използвате единната валута. Можете да се възползвате от огромното предимство на единната валута, ако отговаряте на определени критерии.

Означава ли това, че когато веднъж сме приети в еврозоната, тогава нямаме задължението да поддържаме съотношението на дълга към БВП в рамките на правилата от 60% и то може да се увеличи?

Това са два различни набора от критерии. Единият е, че ако искате да влезете, трябва да спазвате тези критерии.

Ако не спазвате тези критерии, няма да влезете - точка.

Но опитът ни показва, че еврото започна с дванадесет европейски държави. Сега сме 20, а скоро с България ще станем 21. Така че процесът работи. След това имаме други критерии, които са фискалните правила, отнасящи се до всички държави членки, независимо дали са с единна валута или не. Имаме и различни мерки за държавите, които са над 3 %. Наричаме ги, съжалявам за тази формалност - процедури при прекомерен дефицит. Така че това вече се прилага за България. Що се отнася до другите държави без единна валута, за вас вече важат общите фискални правила. Различна е историята с критериите, на които трябва да отговаря една държава, за да влезе в еврозоната.

Опитвам се да разбера, това проблем ли е? Имате ли идея за нови фискални правила или нещо като обща фискална зона? Европейският съюз е на път да промени фискалните си правила. Това, че има държави с толкова голям дълг спрямо БВП. Истински проблем за комисията, за Европейската централна банка и за Европейския съюз.

Ами в момента нямаме никакви проблеми от гледна точка на финансовата стабилност. Пазарите са стабилни, това, което наричаме спредове. Така че разликите между държавните облигации, използващи една и съща валута, са доста ограничени. Но в съюза и особено в еврозоната все още е важно да има общи правила. Не можете да използвате една и съща валута, без да имате конвергенция към общи правила. И това е причината, поради която имаме своите фискални правила, имаме своите ограничения. И ако тези ограничения не се спазват, имаме своите процедури спрямо държавите членки, които не спазват тези ограничения. Това не е опасност, в момента нямаме никаква уязвимост, никакъв риск, свързан с дълга. Мисля, че еврозоната и единната валута са много силни. И преди споменахте Хърватия. Ако погледнете към Хърватия, която е последният член, влизащ в еврозоната, имаше някои слухове за това какво ще се случи с единната валута - инфлация.

Да, инфлацията и инфлацията в Хърватия стават все по-големи през последните два месеца.

През последните два месеца инфлацията се понижи. Фискалната позиция на Хърватия е много добра. Растежът в Хърватия е изключителен. Защо? Защото, разбира се, и двете неща - влизането в Шенгенското пространство и в еврозоната - дадоха изключителен тласък на хърватската икономика. Помислете само за един сектор, който, разбира се, е много важен за хърватската икономика, а именно туризмът. Можете да си представите каква е разликата за туризма от това, че сме в Шенгенското пространство и имаме една и съща валута. На този Брюкселски икономически форум чухме литовския министър-председател, че са приели единната валута преди шест, седем години, чухме истории за огромен успех. Така че мисля, че е важно да уверим българските граждани, че въвеждането на единната валута е много голямо предимство за работните места, за предприятията, за туризма, за външния обмен, голяма възможност за България. И аз съм убеден, повтарям отново, че всички усилия на страната ще доведат в идния период до приключване на процеса.

Докато говорим за България, имаме огромно забавяне в плана за възстановяване и парите, които трябва да получим обратно за инвестиции. Какъв е проблемът?

Ами, проблемът, както знаете, е, че ние обсъждаме със страните членки, че предоставяме значителна сума от общото финансиране.

Това не са пари, които идват от небето. Те идват от пазарите. Това е обща емисия на общ дълг, ръководена от комисията и договорена от държавите членки. Важен дял за България - 6 милиарда евро.

Това са 6 милиарда евро. Обсъждаме все още отворените въпроси. Има няколко много важни аспекти на българския план. Единият е свързан с декарбонизацията, а другият - с върховенството на закона. Няма да навлизам в други подробности, но тези две големи истории са тези, които обсъждаме с българските власти. Оптимист бях и по отношение на факта, че не сме далеч от решенията. Разбира се, сега трябва да спазваме демократичния процес. След три седмици предстоят избори. И аз съм убеден, че с новото правителство след изборите тази дискусия ще се проведе...

Ако не си свършим работата до 2026 г., ще загуби ли България финансирането? Това са около 5 милиарда, към които все още трябва да се стремим. Дали 2026 г. е годината?

Начинът, по който работим, е, че имаме план, предложен не от комисията, а от българските власти. Комисията одобрява плана и след това има определен брой заявления за плащане, които идват от държавите членки. Когато всички цели на това искане за плащане са изпълнени, комисията предлага на съвета да отпусне пари. Какво се случва, ако някоя от целите не е постигната? Съществува така нареченото частично плащане. Разбира се, всичко зависи от важността на това, което не е изпълнено. Защото ако целта, която не се изпълнява, е най-важната от всички в плана, това частично плащане ще намали значително това, което комисията и българското правителство са договорили. Ако става въпрос само за нещо незначително, може би частичното плащане би могло да се случи. Процедурата е отворена, много прозрачна и аз съм убеден, че с новите власти ще продължим този диалог и накрая ще постигнем добро споразумение, което да направи възможно по-нататъшното изплащане на средствата. Но все още не сме стигнали дотам. И така, задачата на следващото правителство след изборите е да поднови решителния стремеж както към върховенство на закона, така и към декарбонизация, за да направи възможно отпускането на значителни средства от комисията.

И накрая - през 2007 г. европейската икономика е била 30% от световния БВП. Днес тя е под 20. В същото време Съединените щати и Китай се разрастват. Съединените щати имат същия дял, който са имали от 80-те години на миналия век. Някои хора казват, че проблемът тук, в Европа, е "зелената сделка", деиндустриализацията, загиващият голям индустриален бизнес. Смятате ли, че това е вярно? И ако е така, дори и да не става въпрос за загиване, може ли Европейската комисия да направи нещо, което да върне най-големите предприятия тук, като например BSF в Германия?

Е, ако имате предвид различното бреме в световната икономика, със сигурност това няма нищо общо със Зелената сделка. Защото, както знаете, този процес тече от поне 20 години. Той е свързан със засилването на ролята на развиващите се икономики. И това, разбира се, намалява ролята на ЕС. Аз много се гордея с това, че ЕС е може би най-доброто място за живеене в света, с най-добрата продължителност на живота, най-дългата продължителност на живота в света, с най-малкото неравенство в света, с най-високото ниво на свобода в света. Но, разбира се, осъзнавам и факта, че Китай, Индия, Бразилия, Индонезия увеличиха ролята си на световно равнище. Но ако говорите конкретно за Зелената сделка, това не влияе на факта, че сме на второ, трето или четвърто място в световната икономика. Ние все още сме най-големият и най-богат пазар в света. Но, разбира се, трябва да гарантираме, че този зелен преход се развива по справедлив и прагматичен начин. Взехме решение за този преход преди четири или пет години. Мисля, че не съжаляваме за това решение. Всичко в света показва спешността на този преход и демонстрира факта, че други глобални играчи, като започнем от Китай, се отнасят много сериозно към инвестициите в зеления преход. Така че това, което трябва да направим, е да не се отказваме от Зелената сделка, а да имаме отношение, прагматично, ако трябва да се направят някои корекции. И особено отношение, гарантиращо справедлив преход, защото знаем, че има региони и сектори, засегнати от този преход, и трябва да влагаме пари, общи пари, за да подкрепяме секторите и регионите, които са по-засегнати от прехода.

Добре. Благодаря ви много.

Много ви благодаря.