Гълъбица Спахиева: Чакала съм телефонът да звънне, а сега имам 2 клиники

Д-р Гълъбица Спахиева, специалист по дентална медицина и собственик на две клиники, радвам се, че ми гостуваш днес. Искам да започна с това, че ти си жена, стоматолог и  предприемач – коя беше най-голямата трудност при основаването на клиника?

Трудности има много – преминава се през много институции, които трябва да одобрят решението някой да си направи лечебно заведение. Другата голяма трудност е фактът, че в стоматологията материалите, инструментите и всички машини, които използваме са изключително скъпи. И това може би са най-големите спънки в отварянето на едно лечебно заведение – в случая стоматологичен кабинет, клиника или център – няма значение. Все пак най-страшно е, когато отидеш в някоя институция, а искаш всичко да се случи веднага. И трябва да имаш някакви срокове за плащания, да взимаш кредити и да отидеш в една от институциите. Те ще ти кажат да им се обадиш след 40 дни, за да попиташ дали разрешителното е готово. Общо взето най-голямата трудност е нашата прекрасна България. Иначе определено има неща, които спъват малките бизнеси, но когато човек силно желае нещо, когато има мечта и не се отказва от нея – абсолютно го заявявам със сърце – винаги може да постигне това, което желае. 

Като спомена малките бизнеси, няма как да не те попитам, тъй като при денталния бизнес нещата могат да се погледнат от двете страни. От една страна са големите практики – от другата са по-малките. Винаги ли си искала да имаш нещо твое собствено, макар и по-малко? Или започна в голяма клиника на първо време?

Още когато записах стоматология го направих с идеята, че не искам да имам шеф. Исках самата аз да си бъда работодател, без да има някой, който да ми казва кое как да правя. Беше ми мечта, но в началото, след като завърших поработих в дентална клиника да натрупам опит като стоматолог. Исках да видя как всъщност стоят нещата в нашата практика.

Друго, което е много интересно при един стартиращ бизнес е, че за да издържи във времето – той трябва да предложи нещо ново. Имаше ли ти такава голяма цел и нещо ново, което да го имаше в твоята клиника и не се предлагаше от останалите?

Да не съм виждала да го предлагат... мисля, че нямам такова нещо честно казано, но в моите клиники имам рентгени, в едната дори е 3D рентген, което много рядко се среща при останалите. Обикновено си има такива в рентгеновите лаборатории, но аз знаех, че не искам, когато на моите пациенти им трябва снимка да се налага да ги препращам на други места, за да им се направи такава, след това да се върнат или пък да записваме нов час, за да видя снимката и да мога да работя. Това го отчитам като губене на време за мен и пациентите ми, а знам, че през XXI век времето ни е много ограничено. Може би това е нещото, което държах да имам в клиниките си за удобството на мен и на моите пациенти.

Искала си да се фокусираш по-скоро върху това да предлагаш по-широк спектър от услуги на едно място,отколкото да се концентрираш върху нещо много конкретно в стоматологията, в конкретна област и да развиваш само нея?

По-скоро да. Ние сме няколко лекари и всеки си се специализира в своята си област и в това, което го радва и е добър. И все пак аз съм гледала да бъдем не в тесен кръг, а да предлагаме на нашите пациенти всичко, от което се нуждаят.

Как намери екипа си от стоматолози, които да работят при теб? В България няма дефицит на кадри в тази област и статистиката показва, че според завършилите стоматолози се падат на хиляда души от населението по трима зъболекари, което е по-добре в сравнение с други европейски държави. И все пак как си подбра точния екип?

Някои от хората ми работиха при мен като асистенти, докато още бяха студенти. Аз ги виждах и знаех, че ще станат чудесни стоматолози. Други от тях намерих чрез различни платформи, в които съм пускала обяви и съм ги срещнала, а днес съм щастлива, че ги имам и наистина екипът ми е страхотен не само като специалисти, но и като хора. Ние сме като едно голямо семейство, в което всеки подкрепя другия и аз съм изключително благодарна, че тези хора са до мен до ден днешен. Идвали са и такива, които са си тръгвали, както и някои, с които не сме се разбрали, но няма как човек да стигне до своите хора без да е срещнал други, които не са били точните.

В какъв момент ти се почувства като техен лидер, кога усети това предприемаческо чувство, че можеш да водиш този екип в правилната посока?

Не знам дали е имало момент – може би това е нещо, което ми идва отвътре – не съм сигурна, но те се съветват с мен, а аз в никакъв случай не се отнасям с тях като шеф – все пак ние сме един екип и без тях няма да имам две клиники. Смятам, че всеки един работодател трябва да осъзнае, че неговият бизнес няма да съществува ако ги няма служителите му. И трябва да има отношение към тях – мисля си, че е така и се надявам на това. С тях сме едно цяло и аз винаги им казвам, че нашите крака са вързани и всички се движим заедно стъпка по стъпка. 

Колко важни са обученията и за теб, и за екипа ти това да придобиваш все повече квалификации в процеса на работа?

Много са важни, тъй като всичко се развива не само в стоматологията, но и в света, а човек трябва да се запознава с новостите – ние го правим и вътре в екипа ни – правим си наши обучения и всеки ходи на своите профилирани такива за нещата, които го интересуват, нещата, в които е добър и се развива, за да става още по-добър.

Сега поговорихме си за предприемаческата част в дентални  бизнес, но няма как да подминем и финансите – с какво финансиране започна?

С помощта на банков кредит започнах. Тук мога да благодаря на хората, които са повярвали в мен, защото, който не знае – една новооткрита фирма, която няма зад гърба си минало не получава лесно кредит от банката. По това време мой роднина ми помогна и ми стана съкредитоискател и слава на Бога, не се е налагало той да плаща нищо вместо мен, но съм му изключително благодарна, че повярва в мен. Много е важно някой да вярва в теб, но е най-важно ти самият да вярваш в себе си, защото това е начинът. Иначе много голяма част от фирмите, които продават скъпа апаратура, предлагат самата си апаратура на изплащане, което е другият начин, който съм използвала.

Друг интересен момент, поне според това, което наблюдавам в ЕС, САЩ и като цяло в по-големите икономики е, че го има моделът, при който големи клиники придобиват по-малки самостоятелни практики. Ти ако получиш едно такова бизнес предложение, би ли го приела?

Никога не съм се замисляла над нещо подобно. Не съм срещала такава практика в България, честно казано, но защо не.

Друго, което е интересно и проблем за България, това е неравномерното разпределение на стоматологичните практики в страната. Имаме концентрация в големите градове. Съответно в по-малките има недостиг на качествена стоматологична услуга. Та замисляла ли си се да отвориш клиники и на други места?

Бих опровергала това нещо, защото не смятам, че в малките населени места няма достатъчно зъболекари и добри специалисти. Родом аз съм от Гоце Делчев и дори там има много големи клиники и се предлага цялата гама от стоматологични услуги, но е много трудно от гледна точка на това, че аз съм създала тези две клиники в София и на моменти сега се разпокъсвам. Ако трябва да ходя и в друг град – нещата стават трудни и дори да не работя там като стоматолог, като ръководител трябва да се появявам веднъж седмично – смятам, че така е редно. И на този етап мисля, че не бих се справила чисто физически по отношение на клиентите – пациенти или клиенти – зависи от това дали гледаме нещата от лекарска или от бизнес гледна точка.

В България средните разходи на глава от население за медицински услуги са по-ниски в сравнение с тези в Европа. Това демотивиращо ли влияе на бизнеса и като цялата здравна култура в България? Как се развиват нещата с нея?

Това е една голяма трудност за нас. Първо, хората тук чисто финансово не са така обезпечени от здравните си застраховки и осигуровки, както в Западна Европа. Това понякога спира хората да направят нещо за себе си. От друга страна нашият манталитет по отношение на здравето е такъв, че не си обръщаме внимание не само от стоматологична гледна точка. И това е по-мащабният проблем – осъзнаването. Ние сме осъзнали колко е важно всъщност нашето здраве. Наскоро гледах един клип, в който мъж пита жена: „Ако ти дам 5 милиона ще ги вземеш ли?“ и тя се съгласява. Ако обаче условието се промени и тя знае, че няма да се събуди на следващия ден, или ще се събуди с нелечимо заболяване – тя му отказва. Това е достатъчно показателно, че нашето здраве и живот са безценни и не могат да бъдат измерени в пари. И в същото време ние не правим нищо за безценното нещо, което имаме в ръцете си.

За да не се отклоним напълно от темата за пациентите, в Европа има и друга тенденция на допълнително здравно осигуряване. В България как се гледа на тази възможност?

Все по-често се среща повече фирми да го предлагат на своите служители, повече хора го използват и аз също го подкрепям, защото понякога хората само заради факта, че го имат – решават, че е нещо, което им е осигурено и ще отидат на профилактичен преглед, и откриват нещо, което да им се направи. Не говоря само за стоматологията, а като цяло за здравеопазването. Та аз го подкрепям, тъй като по този начин малко или много хора се подбуждат да си направят тези прегледи, които са много важни и това цялостно повишава културата за профилактика.

Въпреки всичко от момента, в който ти си отворила клиниката до сега, виждаш ли положителна тенденция по отношение на културата ни?

Да, има я и е много бавна със сигурност.

Трябва ли Здравната каса да помага на стоматологичния бизнес или по-скоро му пречи -  каква е твоята гледна точка?

Здравната каса трябва помага на обществото, а не един или някой друг бизнес. Но това, което здравната каса дава за стоматологични услуги специално е нищо – така бих се изразила. И да, със сигурност трябва да дава повече за своето общество.  

По данни на Евростат, България е трета по завършили стоматолози. Тези стоматолози като тръгнат да си търсят работа има ли къде да я намерят? Вие предлагате ли отворени позиции?

Когато един стоматолог завърши е много трудно. В момента аз не предлагам – няма свободни места в моята клиника, но съм имала ситуации, в които да помогна на някой новозавършил студент – да му дам старт да се развива. Винаги има варианти, но е трудно за всички. Сега ако някой студент по стоматология ме слуша да не си представя, понеже така сме си мислили всички, че като завършим и ни е весело и спокойно – не е така. Първо е много трудно да започнем работа в голяма клиника, защото местата наистина са заети, а това е много отговорна работа. Сложно е и някой, който вече има клиники и екип да вземе някой нов, защото той може да не се справя и да подронва авторитета на клиниката като име. Има спънки, има трудности, а това да си отвориш нещо твое е страшно и инвестицията е много голяма. Имала съм моменти, в които съм чакала телефонът да звънне  – не да влезе някой в клиниката, а просто някой да се обади.

Друг интересен момент, който няма как да заобиколим, това са технологиите в България. Доколко приложими са те при стоматологичния бизнес? Кои са най-интересните неща, които наистина могат да се използват и които като наблюдаваш в последно време потвърждаваш, че могат да бъдат полезни и на вас?

Много от нещата са приложими и ги прилагаме всеки ден. Откъм IT сферата се предлагат все повече програми, с които да работим и работата ни да е по-лесна и по-бърза и чисто документално пациентите ни да имат своите картони, които да не са написани на ръка, както е било преди това. Това със сигурност ни помага. А иначе откъм 3D принтери, скенери, които заместват отпечатъците, които хората мразят – след като сканираме пациента можем с един бутон на лаптопа да изпратим отпечатъка директно в лабораторията и да спестим време без да преминаваме през куриер и хората да започнат работа веднага. Това ни помага да сме по-бързи в работата си, а всеки един пациент иска коронката да му стане по-бързо. 

В България можем ли да говорим за телемедицина в стоматологията? 

Не бих казала. Все още е рано.

Да завършим малко по-позитивно с поглед към бъдещето. Какъв проблем искаш да решите в бъдеще в стоматологичния бизнес с клиниката ти?

Аз, ако имах силата, бих променила единствено приоритетите и възгледите на хората за своето здраве. Нещо лично в моите клиники - не, но всички да ходят на 6 месеца на профилактични прегледи ако имах такава сила и се надяваме сега да се вслушат в посланието, което им дадохме.