Интервю

Войни, инфлация и ръст на фалитите: Големите рискове пред европейската икономика

Пред бизнеса по света и у нас - както и пред икономиката, най-големият риск остават конфликтите и геополитическото напрежение - от продължаващата война в Украйна до войната на САЩ срещу Иран и блокадата на Ормузкия проток. Но на хоризонта имаме и наслагващи се проблеми - неблагоприятни климатични условия, породени от феномена Ел Ниньо и опасност от нова ескалация на търговските войни. Тези фактори повишават разходите за енергия и транспорт, подхранват инфлацията и принуждават централните банки да затягат паричната си политика.Най-засегнати от високите лихви и несигурността са секторите на строителството, автомобилостроенето и базовата промишленост. Поради високите си дългове правителствата вече нямат ресурс за масирана подкрепа за бизнеса. Така ще влезем в коловозите на един нормален икономически цикъл - с етап първо на повече корпоративни фалити, а след това ще видим възстановяване на активността и нова експанзия. При нови шокове в цените на суровините в някои европейски страни съществува реален риск от стагфлация. Разговаряхме с Бруно де Мура Фернандес, ръководител "Макроикономически проучвания" на Coface Group, за рисковете пред глобалната икономика, факторите, които определят динамиката на пазарите и какви са възможностите за маневриране в такава комплексна ситуация - от правителствата и компаниите.

04 Ноември, 2026

Какви са най-големите макроикономически рискове за страните в еврозоната и кои сектори са най-уязвими от растящата инфлация и по-високите цени на енергията? Виждаме, че не само цените на петрола, но и тези на газа достигнаха 100 евро.


Бруно де Мура Фернандес: Най-големите рискове категорично са геополитическото напрежение и войната. Виждаме силно влияние върху енергийните и транспортните разходи, които непрекъснато скачат. Това естествено води до инфлация и принуждава централните банки да вдигат лихвите. Това е основният риск – геополитическото напрежение предизвиква конфликти, които повишават инфлацията, а оттам централните банки затягат условията за компаниите и домакинствата. Въпреки че това не е основният ни сценарий, рискът от тежка инфлация съществува. Виждаме и сериозен натиск върху държавните облигации, чиято доходност расте бързо, което може да доведе до финансови проблеми или стрес на пазарите на държавен дълг. След това идва изкуственият интелект (AI) – там може да видим пазарна корекция, ако възвръщаемостта на инвестициите не отговори на високите очаквания.

 

В контекста на геополитическото напрежение, виждаме припокриващи се проблеми. се проблеми. Имахме проблеми с корабоплаването, а сега и нападения в Черно море, които засягат доставките. Какви са тези проблеми, които действат като проинфлационни трендове в Европа.


Бруно де Мура Фернандес: Геополитическото напрежение е само едната страна. Както споменахте, имахме сериозни смущения в Червено море, които хората често забравят, но те имат огромно влияние върху транспортните разходи и доставките на суровини, включително зърнени храни и енергия. Другият голям риск, който не споменах в началото, са екстремните метеорологични условия – сушите в Европа или феноменът Ел Ниньо в Южна Америка, който засяга страни като Бразилия, но и Индия. Всичко това води до недостиг и съответно до по-високи цени.

 

Имаме геополитическо напрежение и климатични проблеми. А какво ще кажете за търговските войни и митата? След завръщането на Доналд Тръмп на власт говорим за това.  


Бруно де Мура Фернандес: Вече виждаме първоначални удари, при които американски компании са засегнати. Не знаем какво точно ще се случи след изборите, но Тръмп би могъл чрез изпълнителни заповеди да наложи това, което иска, заобикаляйки Конгреса. Това означава, че може да започне нова търговска война срещу Китай, Европейския съюз и други страни.

 

Корпоративната уязвимост се промени през последното десетилетие. Кои са основните сектори, които са най-застрашени сега, когато вървим към по-висока инфлация и по-високи лихви от централните банки?


Бруно де Мура Фернандес: Първото и най-очевидното е строителството. С повишаването на лихвите става все по-трудно за хората да получат ипотеки. Проектите се бавят, а продажбите спадат. Почти всички страни в Източна Европа страдат от спад в строителството. Другият очевиден сектор е автомобилният. Когато хората изпитват финансови затруднения и кредитирането е скъпо, покупката на автомобил става много по-трудна. За самите компании пък съществува огромна несигурност относно евентуални нови мита.


Когато говорим за индустриалното сърце на Европа – Германия и Франция – виждаме, че Франция има бюджетни проблеми, но пък има сериозни инвестиции в отбрана и инфраструктура в Германия. Смятате ли, че ще има домино ефект, който да доведе до икономически растеж?


Бруно де Мура Фернандес: Всички се надяваме на това. Германия има фискалното пространство да харчи повече и го прави, което е добра новина за цяла Европа. Въпросът е кои компании ще спечелят от това. В момента все още няма възстановяване на индустриалното производство в Германия. Да, заради войната отбранителните компании печелят, както и някои авиокомпании. Но за базовата индустрия – метали, автомобили, химикали – няма силен положителен ефект. Инфраструктурните и строителните компании ще спечелят. AI също е добра новина за много бизнеси, които ще станат по-ефективни.


Антонио: Смятате ли, че евентуално разрастване на конфликта с Иран може да се ограничи след изборите в САЩ през ноември, предвид че много страни вече използват максимално енергийните си ресурси и резерви?


Бруно де Мура Фернандес: Това е голям риск. Колкото по-дълго продължава една война, толкова по-голям е рискът, защото стратегическите резерви се изчерпват. Ако войната се проточи, може да имаме проблеми не само с цените, но и с физическите доставки на енергия. Що се отнася до политиката на САЩ, ако Тръмп дойде на власт, не очаквам промяна в неговия стил – той ще продължи да прави каквото иска, което внася допълнителна непредвидимост за пазарите. Най-малките компании винаги са най-тежко засегнати от тези промени, защото нямат силните финансови буфери на големите корпорации.


Какво могат да направят правителствата като мерки, за да подпомогнат компаниите?

Бруно де Мура Фернандес: Проблемът е, че сега нямаме същата финансова свобода. Имаме много повече дългове и проблеми. По време на енергийната криза правителствата подкрепяха компаниите много по-малко, отколкото преди 2-4 години. Мисля, че ще бъде много сложно за държавите да продължат да спасяват бизнеси. По-скоро ще се върнем към нормален икономически цикъл – с кризи, повече фалити и банкрути, след което ще започне нов цикъл на растеж и създаване на нови бизнеси. Няма да видим същата ликвидност като по време на COVID.


И за да завършим – в началото на конфликта в Близкия изток имаше сценарии, че Европа може да изпадне в стагфлация. Оправдаха ли се тези прогнози или европейската икономика се оказа по-устойчива на шокове?


Бруно де Мура Фернандес: Трябва да разграничаваме отделните икономики. В Германия няма да говорим за стагфлация, а по-скоро за нормален икономически цикъл. Испания е добър пример за силно възстановяване – разчитат на европейски фондове, но и на имиграция, силно потребление и туризъм. При други страни обаче, въпреки европейските фондове и фискалните стимули, вътрешната активност е все още много ниска. Така че, ако имаме нов шок при цените на суровините, има реален шанс да видим известна стагфлация в някои части на Европа.

 

 

 

 

Макроикономически рискове Инфлация Геополитическо напрежение Енергийна криза Търговски войни Coface фалити