Ормуз, Баб ел-Мандеб, Черно море и Тайванският проток: Морските пътища като Ахилесова пета на световната икономика

Датата е 21 март, а годината е 2021. Масивният контейнеровоз “Евър Гивън” засяда в Суецкия канал. Следва безпрецедентна операция в рамките 6 дни в опити за освобождаване на кораба, докато стотици плавателни съдове остават блокирани и не могат да преминат през тази тънка морска артерия. Блокадата задържа тогава стоки на стойност около 9.6 милиарда долара на ден (или приблизително 400 милиона долара на час). Именно оттам минава около 15% от морската търговия. 

След нападението на палестинската групировка “Хамас” над Израел на 7 октомври 2023 г. и последвалия конфликт в ивицата Газа, йеменските бунтовници - хутите, започват атаки срещу цивилното корабоплаване в Червено море. Първоначално таргетират корабите, пътуващи до Израел. През ноември същата година хутите отвличат танкера Galaxy Leader, където на борда има и българи. Освен че застрахователните премии по превозите през Червено море тогава се увеличават драстично, корабните компании избират по-скъпото, но по-безопасното: вместо да минават през Суецкия канал, те избират заобикаляне през нос Добра Надежда (Южна Африка), което  удължава маршрута на контейнеровозите между 10 и 14 дни. Резултатът е оскъпяване на превозите и товарите и пренасяща се инфлация както върху потребителите, така и върху бизнеса.

На 28 февруари 2026 г. дойде и войната на САЩ срещу Иран. Отговорът беше напълно в рамките на очакванията и Техеран ще използва своята най-силна карта: Ормузкия проток. Това, което може би не влезе в разчетите първоначално на американската администрация, е колко дълго ислямската република ще удържи на военния и финансово-икономически натиск от страна на Вашингтон. Атаките срещу танкери в този важен пролив доведе до нуждата от военни ескорти от САЩ, за да може да се осигури безопасното корабоплаване. Но въпреки някои краткосрочни импулси с увеличаването на трафика през Ормуз, според изследване на BBC Verify на данни от Британската агенция за морски търговски операции, само между 5 и 11 октомври са атакувани 12 плавателни съда. Това е най-много за една седмица от началото на конфликта. Резултатът - рекордно високи цени на енергоносителите, повишена инфлация и нарушена верига на доставки. А централните банки трябва да се опитат да се справят с последствията от геополитическия хаос - и да търсят баланса в затягане на монетарната политика, без да задушат икономическия растеж, на фона на натрупаното фискално време от страна на правителствата по света, които вече плащат изключително много само за лихвите по обслужването на техните дългове.

Европа се оказа особено в уязвима в тази ситуация - заради по-слабия растеж в големите икономики и комбинацията с по-високата инфлация заради поскъпването на енергоносителите и старите натрупани фискални проблеми. Макар и да изглежда, че големите икономики в ЕС се разминават от стагфлационни сценарии, каквито се очакваха в първите седмици на избухналия конфликт в Персийския залив, рисковете остават. Най-вече както заради структурните проблеми, и заради привнесените външни фактори. 

 

Как ударите в Черно море ще се отразят на българската икономика

Сред външните фактори са атаките на Русия срещу търговски кораби в Черно море. По този начин, България и Румъния се превърнаха в директна мишена на хибридната война на Москва.  В акваторията на Черно море потънаха и няколко кораба. Първата вълна от атаки дойде в началото на октомври -  Корабът “ALFA WATAN” беше атакуван в българската изключителна икономическа зона и потъна. Друг съд - ABLE, беше поразен при същата атака на 6 октомври. При втората вълна от атаки също имаше поражения. Украински търговски кораб под малтийски флаг е ударен от три въздушни дрона на около 18 морски мили източно от град Бяла. Друг кораб вследствие на ударите потъна на около 17 морски мили от брега срещу село Крапец. Подобно при други сътресения, блокади и инциденти по световните морски артерии, обикновено резултатите са идентични: драстично поскъпване на застрахователните полици на корабите. Или накратко - това ще генерира в следващите месеци още  привнесена инфлация у нас. А инфлацията не е само допълнителна такса за потребителите, но и за бизнеса. Това, на фона на високия бюджет дефицит, поставя под изпитание дали и с какви буфери разполага както България, така и държавите, които имат влошено фискално здраве.

Според анализ на Института за пазарна икономика, няколко ключови за българската индустрия сектора са в пряка зависимост от корабоплаването в Черно море. Това са предприятията от металургията, химическата индустрия и нефтопреработването (“Лукойл Нефтохим Бургас”). Засегнато е и земеделието - заради вноса торове по море, както и тяхното производство на българска територия. Една част от тях се внасят, а друга част се произвеждат у нас. Кризата с Ормузкият проток изстреля цените на амоняка нагоре  - ключова суровина за производството на изкуствена тор. 

Всичко това вече започна да се пренася като проинфлационни фактори както в българската, така и в европейската икономика. Зависимостта от вноса на суровини от морски пътища, които са обект на блокади и геополитическия шахмат, поставя Стария континент в, меко казано, неудобно положение. Диверсификацията - не само на енергоносителите, но и на суровините и критичните минерали, ще бъде ключов процес, който трябва да е под фокуса на Брюксел.

 

Търговските споразумения с Австралия, Индия и завършването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) с Канада (което все още не е напълно ратифицирано и се прилага частично) са стъпка в правилната посока, но няма да са достатъчни. Постепенното намаляване на митата върху вноса на автомобили в Индия може да даде глътка въздух на европейската автомобилна индустрия - тъй като това е третият по големина автомобилен пазар в света. Ескалацията на търговската война между Канада и САЩ пък също доведе до сближаване на Отава с Брюксел. В края на октомври се очаква двете страни да финализират стратегически пакт за финансиране, който ще позволи на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да инвестира директно в канадски минни проекти. По време на Речта за състоянието на Съюза на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен през септември, тя официално предложи Канада да се превърне в първия асоцииран член на ЕС. Това може да се превърне в стратегическо предимство за Стария континент. Канада произвежда над 60 вида минерали и метали. Тя притежава едни от най-големите залежи на редкоземни елементи в света, но традиционно страда от липса на собствен капацитет за преработка и разделяне.

Зависимостта на световната икономика от морската търговия започва да се превръща в Ахилесова пета

Световната икономика е изключително зависима от морската търговия. През септември тази година йеменските бунтовници хутите достигнаха до ключовия пролив Баб-ел-Мандеб в Червено море и атакуваха обекти и съоръжения в Саудитска Арабия. Това причини още главоболия за енергийните пазари. Въпреки че в началото на октомври правителствените сили на Йемен успяха да изтласкат хутите с помощта на въздушни удари от Саудитска Арабия, петролните пазари остават силно пренатегнати. 

Иранският капан за Тръмп: Ще коства ли Ормузкият проток изборите на републиканците в САЩ?

И не са само доставките на петрол и втечнен природен газ. Ормузкият проток е също така има решаващо значение и за транспортирането на втечнен природен газ (LNG), торове, индустриални метали, като например алуминий и нефтохимикали.

Тайванският проток е един от най-критичните морски пътища в глобалната икономика. Всеки трус или блокиране на този регион би предизвикал незабавен шок в световната търговия, веригите за доставки и най-вече технологичния сектор. Тайван произвежда над 60% от полупроводниците в света и над 90% от най-модерните микрочипове гиганта TSMC. Това би било равнозначно на икономическа парализа. Тези чипове захранват всичко — от смартфони и медицинска апаратура до автомобили, центрове за данни и военна техника. Евентуална блокада може да се удари производството на електроника в глобален мащаб за години напред.

 

Според анализи на Bloomberg Economics и водещи финансови институции, военен конфликт или дори само ефективна блокада в Тайванския проток би струвал на световната икономика около 10 трилиона долара (около 10% от глобалния БВП), което би засенчило икономическите последици от COVID-19 пандемията и войната в Украйна взети заедно. Китай вече засилва натиска си върху Тайван - чрез хибридни операции и военни учения в Индо-тихоокеанския регион. 

А отвъд макроикономически шок, това би означавало и срив на световните фондови борси. Всяка компания, която участва в екосистемата на т.нар. AI трейд, ще е изправена пред екзистенциална заплаха. Това, разбира се, е целият технологичен сектор. Пазарната капитализация на гиганти като Apple, Nvidia, AMD и Microsoft, които зависят критично от полупроводниците на TSMC, ще претърпи исторически срив. Липсата на чипове ще спре цели индустрии, което ще доведе до исторически мечи пазар. Затова след Ормузкия проток, Баб ал-Мандеб и атаките в Черно море, погледите на хедж фондове, портфолио мениджъри, бизнеса и инвеститорите вече са насочени отвъд корпоративните отчети. Те гледат към геополитическите рискове и блокадите на ключови морски артерии все по-внимателно - с надеждата, че Тайванският проток няма да попадне в този разширяващ се списък.