Отбрана и технологии с двойна употреба: Катализаторът за нов цикъл на иновации в Европа

Преди няколко дни Черно море отново влезе в новините след атаки срещу цивилни кораби и танкери, които бяха запалени. Какво виждате, когато говорим за хакатоните, които организирате през последните две години? Какви са иновациите, които се разработват от инженерите, когато говорим за технологии с двойна употреба?

Филип Рицингер: Говорим за изцяло нов начин на водене на война. Нямаме само танкове, нямаме класическата сухопътна армия, която се придвижва напред. Има тежки битки, но това е основно война на дронове. Има много специални операции и десантни действия, когато руснаците нападат нещо и твърдят, че не са го извършили те. Много от тези иновации са именно в рамките на този нов начин на водене на война — разработват се нови типове дронове, особено дронове-прихващачи, системи за откриване на дронове и противодействие срещу тях, а след това и системи за откриване на ракети, защита и разузнаване.

Петър Кирков: Заради променящото се лице на войната, трябва отново да се върнем малко назад.. Трябва да използваме различни физични принципи за детекция на дронове, защото през последните 100 години самолетите ставаха все по-големи и все по-бързи, и за да ги видите, ви трябваше радар. Но сега имате дронове, които са малки, пластмасови и летят ниско до земята. Затова трябва да разчитаме и на акустика. Ако се върнем назад, между 1940 и 1945 г. във Великобритания са използвали акустични локатори — слушатели са следили за приближаващи самолети. Днес, разбира се, използваме изкуствен интелект и микрофони, но концепцията е същата — да установим дали има дрон или друг летателен апарат. Можем да поставим и подводни микрофони. Всички тези иновации всъщност са това, което можем да приложим.

Антонио: Когато говорим за иновации, особено в отбраната, мислите ли, че традиционните отбранителни компании вече изостават и не могат да поддържат темпото? Когато говорим за такива хакатони, в тях участват много инженери, които нямат никакъв военен опит. На фона на успехите от предишните хакатони, какво очакваме тук в България и какви решения ще се разработят?

Филип Рицингер: В момента имаме два различни свята. От една страна е Украйна с войната, която продължава там — стартъпите, които произлизат от хакатоните, имат огромна възможност да тестват тези инструменти на войната на терен. Това движи иновациите. Традиционните компании също се ориентират към иновациите, но много от тях продължават да разчитат на традиционните процедури. Те продължават по стария начин, защото държавните поръчки все още вървят по традиционния канал. За тях това е по-удобно, защото получават сигурни финансирания. Не е толкова важно дали дадено решение е супер иновативно, щом правителствената поръчка е гарантирана. За да бъдем по-ефективни и да използваме иновациите пълноценно, циклите на обществените поръчки трябва да се променят.

Петър Кирков: Големите компании са бавни — независимо дали са в отбранителния сектор или в друг отрасъл. Големите корпорации се движат мудно. Същото е и в отбранителната индустрия. Всъщност стартъпите се движат много по-бързо и прилагат нови решения. А когато постигнат успех, те или се превръщат в големи компании, или биват придобити. Имаме традиционните големи изпълнители като Rheinmetall. Но сега се появяват и нови компании, които създават новите възможности в отбранителното инженерство — като Stark  или други компании, които иновират в този сектор. И, разбира се, има множество стартъпи. В Европа има голямо финансиране за иновации в отбраната, защото това е един от лостовете, които Европа може да използва, за да стимулира иновациите. Но искам да отбележа нещо важно — говорим за танкове, оръжия и т.н., но ние не правим само това. Един от примерите за компания, започнала от EDTH, е разработването на малко устройство, което решава конкретен проблем. Когато медик пристигне на мястото на инцидент (автомобилна катастрофа или друго произшествие), той трябва да спаси човека и са му нужни и двете ръце. В същото време болницата се нуждае от данни — какво се случва с пациента, какви процедури се извършват, какво е състоянието му. Тук има конфликт, тъй като няма достатъчно хора на терен. Това, което компанията създаде, е малко устройство, което слуша медика, докато той работи, и автоматично съставя медицински профил. Този профил се синхронизира в реално време с болницата. Това подобрява нивото на медицинска грижа, която пациентът получава — независимо дали става дума за бойното поле или за линейка в България. Това са технологии с двойна употреба.

Когато говорим за асиметрична война, знаем, че Украйна е в центъра на това през последните години. Мислите ли, че много от иновациите, които идват от Украйна, могат да бъдат приложени и на други места? Има ли европейски компании, които работят по-тясно с Украйна и с частни украински компании?

Филип Рицингер: Да, абсолютно. Там има изключително бърз иновационен цикъл, наложен от реалностите на войната. Повечето от новите технологии се внедряват веднага. В Европа виждаме все повече инциденти, свързани с войната — например появата на дронове близо до летища и до критична инфраструктура. Тези инструменти за защита могат да бъдат използвани и на цивилно ниво. Дроновете имат множество приложения, които не са свързани с военни действия, така че всички тези иновации намират цивилно приложение. Примерът, който Петър спомена за медицината, е много показателен.

Петър, как виждате вие тази пресечна точка, когато говорим за ролята на университетите в тази екосистема? Какъв експертен потенциал виждате, имайки предвид, че сте докторант в Техническия университет в София? Каква е ролята на университетите в сфери като електронната война (РEБ), за която трябва да сме подготвени, както и за киберсигурността като следващото голямо предизвикателство?

Петър Кирков: Техническият университет е най-старият технически университет в България. Това е мястото, където се раждат и изграждат инженерите — инженери по електронна война, инженери по радиокомуникации. Това всъщност е моята специалност от магистърската ми степен в ТУ-София. Става дума за съвсем различно ниво на експертиза, която се развива там. И точно затова EDTH и Техническият университет организират този хакатон заедно. Защото това е мястото, където са инженерите и където се създават новите технологии и иновации. Искаме студенти не само от Техническия университет, но и от военните университети, от други висши училища, а и от целия регион, да дойдат и да участват.

Има известна стигма около отбранителния сектор. Когато се каже „отбрана“, хората веднага си представят тежки бойни машини. Но отбраната е много по-широко понятие — има логистика, има ИТ, има дронове и най-различни системи, които трябва да комуникират и да работят ефективно заедно. Всички тези области са част от отбраната и в тях има огромен потенциал за иновации. Особено сега, когато пазарът на труда е предизвикателен за младите хора. Създаването на стартъп, който може да получи финансиране от Европейския съюз или други фондове и да разработи технология с двойна употреба, е изключително добър път за изграждане на инженерна кариера.

Какво е мнението и на двама ви относно изкуствения интелект и използването му в отбранителните технологии? На фронтовата линия в Украйна вече виждаме дронове с интегриран изкуствен интелект.

Филип Рицингер: Изкуственият интелект навлиза навсякъде. Във всички нови проекти хората използват AI. Особено когато GPS сигналът е заглушен или комуникациите са прекъснати, се разчита на известна степен на автономност. Ако дронът не използва радиочестоти за управление, той е много по- труден за засичане. Това е ключов фактор. Относно автономността обаче трябва да се подхожда много внимателно, защото знаем, че AI системите могат да допуснат грешки. Ако AI направи грешка при насочването на дрон срещу цивилен обект, това вече е съвсем различна категория и отговорност.

Петър Кирков: Темата е изключително актуална и нова, но все още не сме на етап, в който AI системите да вземат самостоятелно критичните решения. В основата си всичко зависи от човека — той програмира AI, конфигурира го и го настройва. AI е просто инструмент.

Когато говорим за Европа и иновациите, често се повдига въпросът за дигиталния суверенитет, технологичния суверенитет и в частност AI суверенитета. Мислите ли, че държавите от Европейския съюз постепенно се насочват към европейски компании? Във Франция например се преминава от чужди решения към местни алтернативи. Мислите ли, че това е правилният път?

Филип Рицингер: Да, мисля, че е така. Ако продължаваме да разчитаме изцяло на външни инструменти, няма как да имаме суверенитет. Основният проблема е, че в Европа не винаги създаваме най-благоприятната среда за растеж на компаниите. Бюрокрацията може да бъде голяма пречка. Другият проблем е, че САЩ предоставят много по-добри условия за скалиране. Много успешни европейски компании в даден момент прехвърлят дейността си в Америка. Тук имаме страхотни таланти и технически способности, имаме и капитал. Но за да може една компания да се развива и да остане тук, без да се премести зад океана — това е най-голямото ни предизвикателство в момента. Работата, която вършим в EDTH, има за цел именно подкрепата на европейския суверенитет. Искаме да запазим този капацитет в нашия регион.

Петър Кирков: Суверенитетът е голяма тема, защото днес виждаме рисковете от прекомерната зависимост от американски или китайски хардуер и софтуер. Съгласен съм с Филип — имаме страхотен талант в Европа. За пример, френската компания Mistral AI създаде модел, който е на нивото на най-добрите водещи LLM модели. Така че има все по-малко причини да се разчита единствено на Claude или ChatGPT. Те просто имат по-добър маркетинг. Моделът на Mistral е европейска AI платформа на световно ниво.

Трябва ли да бъдем по-активни в използването на такива алтернативи? Знаем, че в България имаме и BgGPT. Това ли е пътят — отворените модели, а не просто сляпото следване на еуфорията около Anthropic, OpenAI или китайски алтернативи като DeepSeek?

Филип Рицингер: И да, и не. Трябва да използваме повече европейски решения и да подкрепяме тази възможност. Но в крайна сметка Mistral е частна компания — създадена от хора с визия. Екосистемата е много динамична. Много европейци искат да използват решения, които възникват естествено тук. В Европа често правим грешката да създаваме консорциуми, да разработваме дълги планове, да чакаме кандидатствания и 3 години оценки. Това не ни държи конкурентоспособни. Имаме чудесни таланти и стартъпи — трябва да им дадем рамка да работят и те ще постигнат резултати. Нужно е да се даде възможност на компаниите да създават реален продукт.

Петър Кирков: Мисля, че насърчаване е правилната дума. Колкото повече хора използват дадено решение, толкова по-бързо то се подобрява. Ако чакаме европейските алтернативи да станат перфектни, преди да ги използваме, това никога няма да се случи. Затова трябва активно да внедряваме европейските платформи.

Виждаме ситуацията в Украйна със забавянето на интернет услугата Starlink. Илон Мъск прехвърли отговорността на американската администрация. Мислите ли, че това е най-големият риск — когато критична инфраструктура зависи от частна компания извън Европейския съюз? Имаме ли примери тук в Европа и в България за изграждане на собствени капацитети?

Филип Рицингер: Да, това е сериозен казус. Трябва по-бързо да разберем как да използваме собствени мерки и ресурси, защото в момента имаме твърде голяма зависимост от американски компании, които ползваме в критични моменти. А геополитическата ситуация се променя все по-бързо.

Петър Кирков: Има термин „критична инфраструктура“. Днес трябва да преосмислим какво включва той. Един голям езиков модел (LLM) вече е критична инфраструктура, ако го внедрите във всички системи. Ако го използвате във военното оборудване, той категорично е критична инфраструктура. Трябва да разберем колко се промени светът в последните няколко години. 

По отношение на когнитивната война, чуждото влияние и дезинформационните кампании (FIMI) — България е доста уязвима в това отношение. Мислите ли, че дезинформацията е сред най-големите рискове?

Филип Рицингер: Това определено е един от най-големите рискове. Руската страна е много опитна в разпространението на дезинформация и намесата в изборните процеси. Трябва да положим много повече усилия, за да се защитим.

Петър Кирков: Защитата от дезинформация не става с вълшебна пръчка — тя се постига чрез образование. Трябва да научим хората как да проверяват фактите, откъде да получават надеждна информация и да бъдат критични. Днес, с навлизането на изкуствения интелект, всяко съдържание може да бъде генерирано и да изглежда напълно реално. Всичко опира до медийната култура и образованието на хората. Но за съжаление това е бавен процес.