Иранският капан за Тръмп: Ще коства ли Ормузкият проток изборите на републиканците в САЩ?

Докато дипломацията между САЩ и Иран остава в задънена улица близо осем месеца след началото на конфликта, държавите по света започват да изчерпват енергийните си буфери. По-малко от месец до междинните избори в САЩ, администрацията на президента Доналд Тръмп сключи споразумение с Русия за поетапно пускане на дизелово гориво на световния пазар, като за целта Министерството на финансите на САЩ издаде временен лиценз, заобикалящ досегашните ограничения, в опит да се овладеят галопиращите цени на горивата. По-рано Г-7 се съгласи да освободи до 100 млн. барела петрол в отговор на исканията на американската администрация, включително след натиска върху европейските държави да освободят стратегически запаси. Републиканските законодатели, представляващи селскостопанските райони на САЩ, лобираха за забрана върху износа на дизел, с цел облекчаване на натиска върху фермерите преди изборите за Конгреса и Сената на 3 ноември. Цените на дизела в САЩ вече достигнаха рекордните 6,51 долара за галон. В някои щати като Калифорния ситуацията е още по-критична и горивото надхвърли 8 долара за галон, докато преди началото на конфликта цената на дизела беше под 4 долара за галон.

Освобождаването на стратегически резерви на петрол резонно доведе до спад на цените на петрола на спот пазара. Но подобни мерки имат временен и краткосрочен ефект, тъй като това означава изчерпване на съществуващите енергийни буфери, оставяйки много малко възможности за маневриране при нови подобни кризи. Още след началото на конфликта на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари, Международната агенция по енергетика (МАЕ) и държавите от Г-7 освободиха общо 400 милиона барела петрол от стратегическите си резерви през март 2026 година. Това беше и най-голямото освобождаване на резерви в историята - повече и след пълномащабната война на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г., когато МАЕ на два пъти освободи малко над 182 милиона барела петрол в отговор на възникналия енергиен шок. Изпълнителният директор на Saudi Aramco Амин Насер предупреди, че може да отнеме до 2 години за възстановяване на световните запаси на петрол. По неговите думи продължителното затваряне на Ормузкия проток ще продължи натиска върху петролните пазари. 

Математиката зад широко критикуваната сделка между Вашингтон и Москва за дизелово гориво е следната. Доставките са разделени на траншове: незабавни над 300 хил. тона, 500 хил. тона през ноември, 1 млн. тона след това и евентуални още 3 млн. тона. Въпреки широката прокламация от Тръмп, дяволът е в детайлите. Дори ако вземем предвид най-оптимистичния обем от 3 милиона тона (22,5 милиона барела), това количество се равнява на потреблението на дизел в САЩ за по-малко от 6 дни. Общото количество от всички споменати траншове (около 4,8 млн. тона или 36 млн. барела) би покрило американското потребление за едва около 9 дни.

Цените на дизела в САЩ през октомври остават застопорени малко над 6 долара за галон и сделката с Русия е по-скоро капка в морето. Тези количества гориво няма да са достатъчни за сваляне на цените по бензиноколонките преди междинните избори на 3 ноември.

Поредният черен лебед за глобалната икономика 

Глобалната икономика посрещна поредния си черен лебед през последното десетилетие. От търговското напрежение между САЩ и Китай още по време на първия мандат на Тръмп, до пандемията от COVID-19, пълномащабната инвазия на Русия в Украйна до поредната война в Близкия изток. Война, която първоначално беше разчетена за няколкоседмична операция на САЩ и Израел за сваляне на режима в Техеран и прекратяване на ядрената програма. Вместо това, проточилият се конфликт се превърна в своеобразна операция за отваряне на Ормузкия проток, където минават около 25% от световната морска търговия на петрол и приблизително 20% от глобалната търговия с втечнен природен газ. В последните седмици изглежда, че има раздвижване и превозите на суров петрол през тази ключова морска артерия. Те достигнаха между 65% и 77% от нивата си отпреди войната с Иран, с помощта на военните експорти на Вашингтон. Наред с възстановяването на петролните потоци през Ормузкия проток се използват и алтернативни маршрути за износ.  Саудитска Арабия се възползва от възобновената работа на петролопровода „Изток-Запад“, който свързва основните находища в източната част на страната с терминала Янбу на Червено море. Съоръжението беше спряно на 11 септември след удари, извършени от територията на Ирак. Въпреки това обаче, ситуацията изглежда твърде нестабилна, а цените на петрола остават на високи равнища. Атаките срещу танкери в района продължават. В наскорошен компанията за морска сигурност Marisks съобщава за най-малко седем подобни инцидента. 

Към геополитическата фрагментация дойде и офанзивата на подкрепяните от Иран хути в Йемен, които през септември превзеха стратегическия остров Перим и пристанищния град Моха. По този начин йеменските бунтовници установиха контрол над ключовия пролив Баб ел-Мандеб, а техните атаки бяха насочени и към енергийни съоръжения в Саудитска Арабия, която подкрепя международно признатото правителство на Йемен.

След блокадата и на тази важна морска артерия, свързваща Азия и Европа, доведе до още по-голям натиск върху цените на енергоносителите. Баб ел-Мандеб е основен маршрут за трансфер на дизел и авиационно гориво от Азия и Близкия изток към европейския пазар. На 4 октомври, подкрепяното от Саудитска Арабия и международно признато правителство на Йемен обяви началото на мащабна военна кампания за връщане на всички територии в страната, контролирани от подкрепяните от Иран хути. Сухопътната операция на йеменската армия е съпътствана и с директна интервенция от Рияд с помощта на кралските военновъздушни сили. На практика това означава отваряне на нов фронт в тази мозаечна война в Близкия изток.

 

Този епизод на ескалация е продължение на сформираната международна арабска коалиция срещу хутите през 2015 г. - и на дългосрочната прокси война между Техеран и Рияд като част от тяхното съперничество за регионално влияние. Преди терористичните атаки на 7 октомври 2023 г. на “Хамас” срещу Израел и последвалите офанзиви в ивицата Газа и Южен Ливан срещу “Хизбула” (друго прокси на Техеран в региона), за първи път от десетилетия имаше исторически опит за нормализация на отношенията на Израел и Саудитска Арабия. Действията на палестинската групировка като част от прокси войната на Иран срещу Израел обаче замразиха този процес. Войната на Вашингтон срещу Техеран и действията на Израел срещу друга мощна прокси организация в региона -  на “Хизбула” в Ливан, бяха добре дошли за Рияд. Иран се разглежда като един и от последните големи източници на нестабилност в Близкия изток. Всяко едно отслабване военните способности на Техеран, включително на всички проирански проксита и организации в региона - може да доведе до пренареждане на целия геополитически пъзел в Близкия изток. Но остава ключов проблем - дори със сваляне на режима на аятоласите в Иран, няма реална алтернатива, който да запълни управленския вакуум. И подобни сценарии за демократичен преход на авторитарни режими в Близкия изток и Африка обикновено водят до полузамразени граждански конфликти, още по-голяма нестабилност и разруха.

Споразумението от Мека може да промени архитектурата на сигурността в Близкия изток

Споразумението от Мека за съвместна отбрана между  Пакистан, Саудитска Арабия и Турция, сключено в началото на август 2026 г., обаче би могло да промени играта в контекста на изостреното напрежение в Близкия изток. Пактът де факто е аналог на член 5 от НАТО: „Всяко въоръжено нападение срещу която и да е от трите държави ще се счита за нападение срещу всички тях“. Интересна е ролята на Пакистан - от една страна беше един от основните посредници между САЩ и Иран и беше ключов медиатор заедно с Катар за подписването на 14-точковия меморандум през юни 2026, който първоначално прекрати военните действия между двете страни и трябваше да послужи за основа за постигане на траен мир.

Сега Исламабад (заедно с Анкара), ще трябва да маневрират между дипломацията и активиране на защитната клауза, в случай че атаките на йеменските бунтовници срещу Саудитска Арабия зачестят. Това е и първият стрес тест за Споразумението от Мека и подпомага нейното институционализиране. А това пък отваря възможностите за разширяването на този регионален отбранителен алианс, който започна дори да се нарича “сунитско” или “мюсюлманско” НАТО .

Турция отправи покана към Египет да се включи, което разширява обхвата към Африка и Червено море, докато Саудитска Арабия междувременно пък покани Бангладеш да се присъедини. Архитектурата на сигурността в Близкия изток вероятно ще придобие коренно различен облик през следващите десетилетия, ако се задълбочи процесът по институционализация на Споразумението от Мека и към него се присъединят и други по-малки, но важни регионални играчи. 

Преди началото на военните операции на САЩ и Израел с Иран на 28 февруари, друг конфликт, започнал няколко дни по-рано, остана в сянка - този между Афганистан и Пакистан, който продължава да бушува и периодично да ескалира. От друга страна пък през май месец 2025 г. видяхме и ескалация на напрежението между Ню Делхи и Исламабад, когато в продължение на няколко дни станахме свидетели на най-сериозния въоръжен сблъсък между двете ядрени държави. Споразумението от Мека може да се превърне в ключов възпиращ фактор за нови епизоди от Кашмирския конфликт между Индия и Пакистан (териториален спор от 1947 г.). 

Глобалната енергийна система издържа на шоковете - засега  

Според доклад на глобалния институт McKinsey, енергийната система се е оказала по-устойчива от очакваното, главно благодарение на стратегическите резерви и обходни тръбопроводи за петрол. Китай изигра ролята на ключов буфер, като сви покупките на суров петрол по време на ескалацията на кризата в Близкия изток и използва своите натрупани петролни резерви. Всеки буфер обаче е временен по своя характер и не е вечен. В последните седмици се появяват признаци, че вносът на суров петрол в Китай започва да се увеличава. Китайските рафинерии вече преустановиха износа на рафинирани петролни продукти (включително дизел, бензин и авиационно гориво) за октомври 2026 г. до второ нареждане от Пекин. Мярката цели да подсигури вътрешните енергийни доставки на страната на фона на изчерпващите се национални резерви и глобалната пазарна нестабилност. Националните търговски запаси от дизел в Китай вече са спаднали с около 20 милиона барела под нивата отпреди началото на конфликта в Близкия изток, а тези от бензин са с близо 9 милиона барела по-малко от изискуемия праг. 

Ситуацията около Ормузкия проток и Близкия изток остава, меко казано патова, без изгледи за скорошно излизане от тази криза. Рафинериите в Европа и САЩ работят с пълен капацитет, за да отговорят на търсенето. Проблемите вече не опират само и единствено до цените на енергоносителите, а и до наличност и производствен капацитет. Компонентата, която може да има някаква развръзка, обаче са междинните избори в САЩ на 3 ноември. Ако Тръмп загуби Конгреса, а и дори Сената, това ще отслаби неговото влияние, включително във външната политика на неговата администрация.
 

По ирония на съдбата, именно Иран може да се окаже големия “виновник” за eвентуалната загуба на републиканците. През 1980 г., Джими Картър губи изборите за втори мандат заради отказа на Техеран да освободи американските заложници. И макар и изборите сега да не са президентски, Тръмп може да загуби междинните избори за Конгреса и Сената заради отказа на Техеран да отвори Ормузкия проток и да се съгласи на исканията на САЩ.