Интервю
Йордан Бързаков
Автор Йордан Бързаков

Белята с данъците

От "страната с най-ниски данъци" България може да се превърне в „първенец“ по ефективно облагане в Европа през 2024 г. Как е възможно това?

05 Януари, 2024

Нова година, „нов данъчен късмет“. Така започва 2024 г. за едрия бизнес, който вече ще плаща повече за изкарана печалба на територията на целия Европейски съюз. С цел да ограничи максимално „вратичките“ за избягване на данъци Брюксел въведе единна ставка от 15% за мултинационалните компании във всички страни-членки. И докато в повечето европейски държави директивата претърпя изменения, в България това е на път да произведе прецедент. Изведнъж от „страната с най-ниски данъци“, тя може да се превърне в „първенец“ по най-високо ефективно облагане.

Поканихме финансовия експерт Пламен Донев специално за BISS.bg да обясни как точно се формира новата данъчна ставка и защо „се бие“  с концепцията на плоското данъчно обагане.


Г-н Донев, ново година, "нов данъчен късмет" за българските големи корпорации. София реши да стане част от глобалната инициатива за минимален корпоративен данък от 15%. Има, обаче, съществени различия в начина, по който беше приет законът в България. Кажете ни, първо, какво беше прието и до какво води то?

Да, може би, първо, трябва да кажем кои фирми са засегнати от този глобален данък. Действително, България нямаше как да не приемe тези правила, тъй като те влизат в рамката на целия Европейския съюз. Да, имаше възможност в държави, които са по-малки, където няма централи на големи мултинационални групи повече от 12 на брой, това е критерият на Европейския съюз. И 5 държави по моя информация се възползваха от това изключение. България не е сред тях, но това не е грешката и не е това проблемът, както и Вие индикирате. Държавите, които се възползваха, са прибалтийските републики, Словакия и Малта. В прибалтийските държава има специфична форма на данъчно облагане, също и в Малта. Тоест. те са имат своите основания и причини. България, прие този режим, влезе в сила от 1-ви януари тази година и касае, от една страна 4 или 5 български мултинационални компании, които имат централа в България – това е бройката на българските големи групи. И около 600 български дъщерни предприятия на мултинационални групи. Какво означава голяма мултинационална група? Такава, която има оборот от целият свят повече от 750 млн. евро на година. Колко е голямо българското дъщерно предприятие, няма абсолютно никакво значение. Дори да е само 1-2 души, попада в обхвата на този нов данък. Тоест. когато хората си мислят за големи компании, в България тези големи компании може да са и доста малки.

Дайте преди това да уточним защо се прави това нещо. Имаше, до голяма степен, насаждане на мнение, което вероятно почиваше върху реални факти, че тези големи мултинационални компании, особено които не са с оригинален произход в България, не плащат данъците си, там където са изкарани, т.е. тук. Това означава ли, че със сегашния закон, парите ще остават в България, в данъчната ни система и фиска?

Това е основната идея. Да започнем от некоректните практики за агресивно данъчно планиране на някои от големите мултинационални групи. Това е факт, това е добре познат проблем от дълги години. Имено във връзка с този проблем е тази инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, проекта BEPS, насочен срещу отклонението от данъчно облагане. И прилагането на този глобален минимален данък от 15% е един от аспектите на BEPS, т. нар. втори стълб за предотвратяване на некоректни практики. Истината е, че ние си мислим, че България е държава с ниско ниво на корпоративни данъци, но това е вярно в много ограничен смисъл. 

Акцент: Номиналната ни данъчна ставка от 10% е сред най-ниските в света. Но по отношение на реално платените данъци спрямо реализираните печалби, всъщност изглежда, че България е държава със средно ниво на ефективна данъчна тежест.

Имате теза, което твърди, че с новия корпоративен данък от 15%, България се превръща в страната в ЕС с най-висока ефективна данъчна ставка в сектора на услугите. Кажете ни, първо, това кои бизнеси обхваща и, накрая, защо стигате до този извод?

Честно казано, тя не е моя лична теза, просто разпространявам информацията за този толкова важен проблем. Секторът на услугите, под това визирам компаниите, в които основният разход са разходите за възнаграждение, т.е. работните места и хората са основният ресурс на компанията, не толкова инвестициите в дълготрайни активи, оборудване машини, сгради и т.н.

IT сектор? 

IT сектор, сектор на изнесените услуги, аутсорсинг… Това са най-типичните примери за България. 

Това са двигателите на растежа за страната през последните 15-20 години…

Това е истината, да. Именно информационните технологии и аутсорсинга на услуги са основни двигатели... 

Тоест, са засегнати най-сериозно от този нов корпоративен данък с новата ставка. Защо обаче твърдите, че това е най-високата в ЕС, при положение, че за нас всички сме чували във Франция има ставки от 40-50%, в Германия, въобще, там има едно прогресивно облагане, което ни плаши със своите стряскащи числа?

Ще се върна първо на данните на ОИСР, които показват, че 70% от мултинационалните групи, разположени в Северна Америка или в Европа, имат ефективна данъчна ставка по-ниска от 15%. В това число 52%, мисля, че беше точната цифра – ефективна данъчна ставка, по-низка от 10%. Затова казах преди малко, че в България нивото на ефективно облагане е средно и дори малко над средното ниво, почвайки с основния данък, корпоративния. Към него добавяме този допълнителен данък, който влезе в сила от началото на тази година, за разликата до 15%. В България, за съжаление, данъкът беше въведен по начин, който не позволява изключение, т.е. приспадане от облагаемата основа на разходите за възнаграждение. Всички други европейски държави, които прилагат данъка, ще правят такова приспадане за възнаграждение, който в текущата година е в размер на 9,8%, и постепенно в рамките на 10 години ще падне до 5% от общите разходите за възнаграждение. И това е едно много сериозно облекчение, от една страна, и, от втора, за някои от компаниите, особено в сектора на информационни технологии и аутсорсинг услугите, дори няма да дължат никакъв допълнителен данък, защото работят с по-ниски маржове, или имат други данъчни облекчения. Така, в другите държави тези компании няма да дължат данък, за разлика от България. И това е голямата разлика. В България такива компании не получават изключението, което е предвидено по европейската директива за целите на определението на т. нар. национален допълнителен данък, този който ще се плаща в България, и по такъв начин, ефективно, като данъчна тежест, по отношение на този национален допълнителен данък в България той ще бъде в най-голям размер, категорично, спрямо всички останали държави от Европейския съюз. Така че, като съберем първоначалния корпоративен данък от 10%, който е на средно ниво, и малко над средното, добавката от 5%, която ще бъде най-тежката в Европа, като обща данъчна тежест, България, ако не на първо място, ще бъде сред първите места по ефективна данъчна тежест за сектора на услугите. 

Къде ни поставя това от данъчна гледна точка, от гледна точка на възможността държавата да изтегля ликвидност от бизнеса, спрямо нашите основни конкуренти в Европа, по отношение на сектора на услугите? 

Много бързо, за съжаление, се предвижваме към една точка на пречупване, инфлексна точка, при която ние до момента догонвахме по развитите западноевропейски държави. В момента БВП на глава от населението при паритет на покупателната способност е на 62%, мисля. Тоест, всяка година по малко, с твърде бавни темпове, но все пак доближавахме, догонвахме, защото имахме известна конкурентоспособност от гледна точка на данъчна система, за което говорим от гледна точка на макроикономическа стабилност, валутен борд, съответно, фискални добри показатели. И се притеснявам, че с тези мерки, ние губим, вече, тази конкурентоспособност и тези 62% няма да стават повече.

България, с тези данъчни мерки, губи своята конкурентоспособност

Това е сериозен проблем за приемането ни в Еврозоната – всички знаем, че България, по принцип, от гледна точка на конвергенция не е готова да стана част от блока. Това означава, че би трябвало да имаме още забавяне?

Точно това казвам и аз. При положение, че с тези мерки губим едно от малкото си конкурентни предимства - облагането, плоския данък. Защото въвеждането на този глобален минимален данък, по същество променя, модифицира системата на плоския данък в България. 

Това е, всъщност, един от следващите въпроси, който е много важен. Началото на демонтажа на плоската корпоративна данъчна система ли е това?

И да, и не. Зависи как ще се развият нещата. Какво имам предвид? За момента допълнителният данък е ограничен в рамките на големите мултинационални групи, за което обяснях. Тоест, голямата част от българските предприятия или българските дъщерни дружества на не толкова големи международни компании няма да бъдат засегнати. Но за съжаление, виждаме индикации, че се мисли за разширяване на тези идеи, така че да бъде приложимо и за другите компании. Това е много грешно, много лош сигнал за инвеститорите, затова говорим, че губим конкурентоспособност и се създава в инвеститорите усещането за несигурност, за липса на предвидимост в бизнес средата. И нещо много важно, да не забравяме, че чисто икономически реалната ефективна данъчна тежест в България, всъщност не е 10%, а е 15%. Защото с 10% се облагат печалбите във фирмите, но разпределението на дивиденти води до допълнителен данък от 5%. И това в момента, за съжаление, в рамките на системата на глобалния минимален данък, не е взето под внимание в достатъчна степен.

Тоест, вече има 5% над тези 15%?

Точно така. Ние ги имаме и в момента. И когато сложим и 5% от глобалния данък, икономически общата данъчна ставка отива на 20%. България, за съжаление, не беше достатъчно активна в хода на преговорите за формирането на тази система, която е изключително сложна. Изключително сложна и обемна като правила. И България не можа да защити интереса си на държава, която прилага системата на плосък данък в достатъчно чист вид, който работи доста ефективно. Но България не защити този подход, а на всичкото отгоре, доведохме това допълнително по-тежко облагане на фирмите от сектора на услугите.

Вие сте човек, който е експерт в данъчните въпроси, работите и в такава голяма мултинационална компания, комуникирате с хора, които работят в такъв вид компании. Гледан отстрани, ако вие сте инвеститор, който се чуди дали да влезе в България, и наемете човек като мен, който да ви каже как се случват нещата, аз трябва да кажа, че всяка година си говорим едно и също, и променяме по-малко откъм стабилност, откъм сигурност, откъм предвидимост. Как изглежда България?

Инвеститорите все повече се плашат от липса на тази предвидимост на нашата среда. Важно е не само данъците да са ниски, те трябва да са ниски не само номинално, а ефективно да са ниски, но да има предвидимост, защото когато един инвеститор влезе или направи допълнителна инвестиция, ако вече е тук, това са инвестиции с дългосрочен хоризонт. Тук не говорим година за година, говорим за 10-20 години напред. България никога не е била особено силна в това отношение, така или иначе, а в момента, с тези последни мерки, ние, така да се каже, съвсем плашим инвеститорите за това, какво ще се случва тепърва в България. Да направи една съпоставка. До момент си говорим за корпоративните данъци и факта, че те са на средно и над средно ниво. Обаче, в частта лично облагане България съвсем очевидно е държава, където нивото на облагане е по-ниско от средното. Чувствително по-ниско. И по отношение на местните данъци и такси, общинските данъци, също е по-ниско от средното. Защо го включвам този елемент? Защото това е част от системата на данъчно облагане. Не просто да гледаме какъв е процентът от брутния вътрешен продукт, събирани като данъчни приходи, а как е разпределено като тежест. За съжаление, напоследък се налага тезата и подходът да не взимаме толкова данъци от хората, от гражданите, а да ги взимаме от фирмите. Фирмите са богати, имат пари, гражданите са бедни, да ни им събираме толкова данъци.

Синдромът да бием чорбаджията, известен още от времето на Иван Вазов…

Може и така да се каже, но истината е, че чисто икономически няма нито една държава, нито пък в историята на човечеството е имало държава и общество, където гражданите са били богати, а фирмите - бедни.  

Акцент: Взимането на прекалено много от бизнеса е една много сгрешена данъчна философия, а, също така, и липса на дългосрочен поглед за това, в каква посока ще се развива данъчната система в България.

Един мой любимец, предполагам и за вас, Адам Смит, казва, че за да изведеш една държава от двара, върстото са нужни само ниски данъци, мир и здрава съдебна система. Като говорим за ниските данъци, съгласен ли сте с тезата, която той също развива, че всъщност богатство може да се създава през данъци, но през все по-ниските ставки, а не през високите данъци и през тяхното преразпределение? 

Аз съм категорично на страната на тезата на икономистите, самият аз съм с такъв профил и професия. Богатството в обществата се създава чрез извършването на икономическа дейност от предприятията, от предприемачите и самите хора, граждани, които се трудят, създавайки стойност. Данъците трябва да бъдат ниски, говоря конкретно за данъците върху труда и данъците върху печалбите на предприятията, трябва да бъдат ниски, за да имат стимул и предприемачите, и гражданите да работят. Предприемачите да инвестират в нови проекти, нови бизнеси, а хората да работят, да повишават своята квалификация и да създават допълнителна стойност. Това е идеята на ниските данъци и България доскоро беше държава, която беше близо до този модел, тъй като тежестта на данъчната ни система беше най-вече в частта косвени данъци, ДДС и акцизи, което е данък върху потреблението и по-малко върху преките доходи. За съжаление, тази философия в момента се преобръща надолу с главата, прави се скришно, няма открита дискусия по този въпрос. Всъщност, България в момента прилага лява, крайно лява данъчна политика, за съжаление, което се бие доста директно с концепцията за плосък данък, ниско данъчно облагане и хората, и инвеститорите са в когнитивен диссонанс какво се случва и какво ще се случва. Надяваме се, че това ще се промени.

бюджет данъци печалба корпорации