Икономика
Йордан Бързаков
Автор Йордан Бързаков

Газова спирачка

Администрацията на Джо Байдън се нареди плътно до климатичните ентусиасти и притесни половината свят. Има ли обаче защо и какво може да последва?

05 Февруари, 2024

Отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Вероятно това си е мислел американският президент Джо Байдън докато е подписвал заповедта за спиране на одобренията за нова газова инфраструктура, изнасяща втечнен природен газ извън САЩ. Мярката изглежда отчаяна, защото Байдън и неговите идеолози доста дълго време отлагаха подобен ход, въпреки че той беше част от техните обещания още по време на предизборната кампания през 2020 година. Дори напротив - неговата администрация е тази, която е подписала най-много разрешения за нови добиви и износ през последните 4 години, преди да дойде моментът, в който сега реши, че е време да каже "СТОП". 

Повечето анализатори твърдят, че причината зад този ход е предстоящата нова предизборна кампания за владетел на Белия дом, в която Байдън ще се сблъска - най-вероятно - със стария си познайник и негов предшественик в Овалния кабинет Доналд Тръмп. И тъй като Байдън няма никакъв шанс да хване консервативния вот, който е между другото е и антизеленистки, трябва да поеме по диаметрално противоположен път - този на климатичните ентусиасти и на еколозите. 

Големият въпрос обаче е - до какво ще доведе това решение? Ще засегне ли доставките до Европа и Азия, ще нарани ли вътрешния пазар в САЩ и в крайна сметка - ще повлияе ли на глобалния енергиен пазар? В следващите редове ще опитаме да отговорим на тези въпроси. 

Революцията 

През последните 15-а години САЩ се превърнаха в новия властелин на газовите и петролни пазари в света. Бавно и методично, донякъде тихо, донякъде шумно и демонстративно, Вашингтон изгради инфраструктура за нова енергийна революция, която в крайна сметка се осъществи. Що се отнася до газа, разбира се, най-голямо значение имаше шистовият бум - новата технология, която позволи на местните играчи да разработят огромните, дори гигантски, шистови залежи в страната, които й позволиха не просто да задоволи своя вътрешен пазар, а да стане износител от световна величина.  След руската инвазия в Украйна и решението на Европа да започне болезнен, но сигурен опит да се отърве от кремълската енергия, Вашингтон се оказа спасителният пояс за индустрията и домакинствата на Стария континент. 

През последното десетилетие САЩ се превърнаха в най-големия износител на втечнен природен газ в целия свят. Не Русия, не Иран, не Катар, а САЩ.

Дори днес в района на Мексиканския залив работят активно цели седем терминала за втечнен природен газ, пет други са напът да бъдат изградени. Последните не са засегнати от решението на администрацията от миналия петък, защото вече имат издадени валидни разрешения. На прост език това означава, че - когато всички терминали са готови - САЩ ще са удвоили износния си капацитет и това ще е факт до края на това десетилетие. 

Революцията обаче не се ограничи до добива, а повлия и на цената. Към момента на писането на този текст, цената на бенчмарковата местна борса "Хенри Хъб" показва спот цена на природния газ от малко над 2 долара за мегаватчас. В същото време европейската референтна борса TTF в Нидерландия показва малко над 28 евро за мегаватчас. Разликата е фрапантна за всички стопански субекти, които оперират основно с природен газ. Разбира се, докато дойде до Европа, американската цена расте многократно заради транспортните разходи, застраховките, цените на терминалите за втечняване, разтоварване и обратно газифициране. Въпреки това Европа купува, защото цената остава конкурентна и най-вече, защото доставката е сигурна, за разлика от тази от Русия, която доказа, че не е фактор, на който може да се разчита. 

Защо екоактивистите искат забраната? 

След като решението на Байдън стана публично, климатичните активисти ликуваха. Те обявиха, че новината е победа за жителите на планетата и за климата. Например: Рошета Озане, активистка от Луизиана - щатът с най-серизно присъствие на терминали за втечнен газ, каза, че "новината показва, че правителството признава необходимостта от защита на правата и благосъстоянието на общностите в Залива." Според Бил МакКибън, друг дългогодишен активист, пък решението показва, че "Байдън е направил повече за премахване на мръсната енергия от всеки един от неговите предшественици". 

Истината е, че да - природният газ е изкопаемо гориво и изгарянето му освобождава въглероден диоксид. Няма съмнение, че използването му допринася за изменението на климата. Факт е и че увеличението на капацитета ще увеличи дела на САЩ в номинално отношение по отношение на въглерода. Например: проектът СП2 на "Венчър Глобал" в Луизиана, който вероятно - ако се осъществи - ще стане  един от най-големите терминали в света, ще може да транспортира около 5,7 тона въглероден диоксид от природен газ за 30-годишния си планиран живот. Това е повече от 20 пъти  въглерод от друг противоречив проект - този на "Уилоу" в Аляска, който вече бе одобрен от Байдън миналата година.

Проблемът

Проблемът е, че климатичните промени са глобални, а не локални американски. Проблемът е, че когато един източник намали доставките, нуждата от енергия няма да изчезне. Това, което ще се случи е, че тези страни, които не получат енергия от САЩ, ще я получат от други места. А тези други места са геополитически противници на Западния свят - Русия, Иран, Венецуела. Неслучайно, първата реакция на Републиканците в Сената на решението на Байдън беше ясно - "Това е подарък за Русия". 

Голямата ирония обаче не е толкова в геополитическите последствия, а именно в климатичните. Почти всички изследвания показват, че САЩ са един от най-чистите производители на природен газ в света. Ако го сравним с руския например, по отношение на въглеродните емисии, то САЩ са на практика един миловиден природозащитник. 

Защото, ако например, другите страни заместят газа от САЩ с по-въглеродно интензивни енергийни източници като въглищата, то идеята зад действията на настоящата администрация ще се окаже напълно безплодна, с изключение на "плода" на намаления износ на САЩ и на все по-силната зависимост на съюзниците на Вашингтон от геополитически противници.

Всъщност, ако продължим тази логика докрай, ще излезе, че именно износът на втечнен природен газ точно от САЩ е един от малкото варианти за намаляване на вредните емисии, поради простата причина, че той ще замести по-мръсни производства. Или както казва Шон Смили, енергиен изследовател, тези терминали за втечнен газ могат да се окажат "начинът, по който правителството на САЩ може да окаже влияние върху международните емисии."

Тази теза се потвърждава особено, ако се погледне към предназначението, за което партньорите на САЩ и основни дестинации на техния експорт използват тази суровина. Например - Китай използва втечнения газ, за да замества въглищата за отопление. Факт, който не може да бъде наречен неблагоприятен за климата, точно обратното е. Индия пък го използва за производство на торове, което влияе добре на световната търговия и на продоволствената сигурност. Германия пък купува американски втечнен природен газ, за да замени руския, който спря да потребява, след като Русия нахлу в Украйна. В крайна сметка числата показват, че Русия от най-големият доставчик в Европа преди 24 февруари на 2022 година, бавно, но сигурно се превърна в доставчик, който лесно може да бъде пренебрегнат в процентно съотношение. 

Разбира се, има и обратни предположения. Арвинд Ракувимар, доцент в Тексаския университет в Остин твърди, че не може да се каже, че всички потребители на щатски природен газ, го използват, за да заменят по-мръсните си производства. Според него, страни като Южна Корея и Япония купуват втечнен природен газ за генериране на електричество, което "теоретично биха могли да получават и от източници без въглерод - ако инвестират в слънчеви или вятърни паркове, или дори построят атомни електроцентрали". 

Горните аргументи звучат чудесно, ако бяха рационални. Защото ВЕИ мощностите не могат да покрият пълното потребление на индустриална страна като Япония, а строителството на електроцентрали изисква огромно време до крайната цел. Въпросът не е какво ще прави Япония при дефицит след 15 години, а какво ще прави сега.

Какви са прогнозите? 

Истината е, че никой няма представа каква ще бъде кривата на търсенето в следващите години, защото последните кризи - геополитически, здравни и икономически - ни показаха, че всичките ни прогнози са правени, както казва народът, "без кръчмар". Все пак, ако има институция, която може да излезе с подобни данни, вероятно това ще бъде именно Международната агенция по енергетика или МАЕ. В последния си енергиен доклад, институцията обяви, че очаква глобалното търсене на газ да достигне своя връх до 2030 г., 

Според МАЕ "има малко място, което остава за нови тръбопроводи или нова търговия с втечнен природен газ, която да може да нарасне след това." 

Проблем за климатичните защитници е обаче презумцията, че когато от едната страна се строят терминали за износ, от другата - трябва да се строят терминали за внос. Според тях, това е затворен кръг, който ще заключи някои страни в цикъл от принуда да използват изкопаеми горива и в следващите десетилетия. Защото, според тях, ако днес една компания изгради нов терминал за втечнен природен газ, тя няма да го експлоатира в следващите пет и след това да го затвори. Просто защото няма икономическа логика в такова действие. 

Въпреки това идват и признанията:

"Между сега и 2030 година на глобално ниво, средното потребление на втечнен природен газ може да намали глобалните емисии в сравнение със съпоставителен сценарий при използването на други изкопаеми горива, но след 20 години може и да не е така", обяви Ракувимар.

Изводите 

Да, досещате се - доста е трудно да се направят категорични такива. Просто защото нямаме представа как ще се развива потреблението, нито добива в други страни, нито дали основните контрагенти на САЩ ще се обърнат към други доставчици, които използват по-мръсни методи за добиване или дори ще поискаме да правим енергия от по-мръсни суровини като въглищата например. 

При всички положения основните потребители в Европа и Азия вече се чувстват притеснени, но фактът, че реакцията на пазарите не е особено негативна показва, че към момента се смята, че съществуващите капацитети могат да поемат нуждите на Европа и Азия, включително и вътрешните такива на САЩ.
 

Джо Байдън САЩ газ търговия забрана