Интервю
Стефан Ковачев
Автор Стефан Ковачев

Златна треска

Във времена на отчайваща инфлация българите се оказваме учудващо находчиви и финансово просветени. Веднага след германци и поляци, ние сме третата нация в Европа, която умело прибягва до един инвестиционен инструмент на 5 000 години, неподвластен на обезценяване. Кой е той и защо през 2024 г. ще продължи да бъде най-скъпоценният актив на планетата?

02 Февруари, 2024

По правило инфлацията действа като корозия на финансовите и икономическите системи. Само един актив е доказал във времето, че остава „невредим” от нейния ефект. И въпреки че е метал, той притежава пет задължителни свойства, които го превръщат във „вечно” разменно средство. И определят „благородния” му характер. Който винаги назад във времето е бил повод за трескаво търсене.

Предстои ли нова „треска” през 2024 г., накъде мигрират световните запаси и защо парите не винаги значат стойност,  разберете от разговора ни с Макс Баклаян, собственик на „Тавекс”, който направи ексклузивна прогноза за BISS.bg.


Г-н Баклаян, здравейте! Накъде ще тръгне цената на златото през тази година? Ще продължи ли златната треска?

Цената на златото, според мен, оттук нататък не би трябвало да върви надолу в никакъв случай. По-скоро, искрено вярвам, че цената на златото ще расте и то е защото, реално погледнато, цената на всеки един актив се гледа в, да кажем, нормални пари като долари, евро, паунди и т.н., а стойността на тези пари постоянно спада, защото се печатат все повече от тях. Така че реално погледнато, цената на активите трябва да върви нагоре. Златото, познато като най-добрия финансов актив извън системата, трябва да е най-добрият бенефициент на това нещо. Според мен златната треска през 2024 г. ще продължи. Ако погледнем малко по-назад, 2022 г. беше една много успешна година за него, бих я нарекъл рекордна, не само за България, но и в световен мащаб. За мен най-хубавата новина е, че, гледайки статистиките, и като процент на населението, което притежава инвестиционно злато, и като общо количество, държано от българите, ние се нареждаме на една от челните позиции в Европа, само след Германия и Полша. В сравнение с тях, през 2023 г. българите продължиха да купуват усилено, а там, и изобщо в Европа търсенето драстично намаля. Това ме кара да се чувствам супер горд, защото мисията, с която започвахме „Tavex” преди 15 години, беше да помогнем на хората да съхраняват спестяванията си от инфлационните монетарни политики на централните банкери. И днес виждам този целия труд, мой и на моите колеги, да се материализира, и финансовата грамотност на българите по отношение на инвестиционното злато да бъде на изключително високо ниво. 

Само прекаленото печатане на пари ли е причината за високите цени на златото?

Когато измерваме цената на каквото е да било, ние измерваме в пари. И всъщност, ако погледнете цената на златото в абсолютно всички така наречени твърди валути като долар, паунд, евро, швейцарски франк и т.н., ще видите, че графиката изглежда изключително сходно. Иначе казано, във всички твърди валути тя се качва по изключително сходен начин. Ако обърнете графиката на обратно, обаче, ще видите, че цената на тези хартии, стойността им, намалява и за това се изисква повече хартия, за да се купи същата унция златото. Всъщност, ако се замислим, цената на каквото и да било, би трябвало да се покачи само, ако неговата функционалност се покачи. А в случая на златото неговата функционалност не се е покачила от 5000 години насам. То продължава да извършва същите функции. И за това, всъщност, неговата цена не би трябвало да се покачва. Това, което ние забелязваме, е, че цената на нашите хартии, които са в джоба ни пада, и затова, изразена в пари, цената на златото се покачва. Според мен това е основната причина, поради която, цената на всичко се качва.

Златото ли е причината да има разлика между пари и валута - като значение и понятие?

Първо трябва да дефинираме какво са пари – те трябва да отговарят на определени свойства, които Аристотел дефинира 300 г. пр. Хр. като пет основни характеристики. Парите трябва да са трайни, т.е. житото не може да бъде добри пари. Трябва да са преносими, отново житото не може да е добри пари. Необходимо е да бъда делими или възможността даденото разменно средство да се отделя на по-малки количества, без качеството му да се нарушава. Да имат присъща стойност, стойност сами по себе си, извън тази им на пари и да бъдат оскъдни, тъй като, както е казал Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Ако има твърде много от нещо, то стойността му се срива. Най-добрият финансов актив за последните 5000 години, който притежава тези 5 характеристики, е златото. За разлика от парите или златото, хартиите в нашия джоб, т.нар. фиатни валути, са пари, които са базирани на доверие. Те се управляват от централните банкери и могат да се създават абсолютно от нищо. Тяхната стойност зависи само от доверието, което ние имаме в тях. Пример е украинската гривна, която е загубила от началото на войната 90% от своята покупателна стойност, покупателна сила. Защото всички инвеститори предпочитат да не държат толкова рисков финансов актив, т.е. доверието в актива пада и с доверието пада и цената.

Има голяма разлика между пари и валута, защото валута е тип разменно средство, а пари е тип разменно средство, което притежава изброените пет основни характеристики. Американският долар, еврото, паундът не ги притежават.

Нека да видим какво е положението с другия много ценен метал - среброто, спрямо златото. При положение, че се води индустриален метал с все по-нарастващо приложение, има ли тенденции да настигне или дори да изпревари златото като стойност в близко бъдеще?

Среброто е много по-индустриален актив от златото. Поради тази причина неговата монетарна стойност в икономиката е много по-ниска и той не се използва толкова много за инвестиция  или начин за съхранение на стойност от хората. Това, обаче, не означава, че среброто няма неговите позитиви. Реално погледнато, тъй като пазарът на сребро е много по-малък, той е много по-волатилен от пазара на злато, но винаги се случва така, че когато тенденцията тръгне в посока цената на единия от двата благородни метала да се качва, то винаги първо е златото, след което, поне така е било последните няколко цикъла, среброто догонва златото и дори го надминава като процент на възвръщаемостта. Не очаквам този път да е по-различно и смятам, че в момента, в който тръгне отново цикълът на златото нагоре, среброто впоследствие ще го догонва.

Има ли изгледи предлагането да настигне търсенето, говорейки за злато и съответно сребро? Какво е положението с добива в момента?

В момента добивът за 2023 г. беше над 2,7 тона, което е съвсем малко повече от добива, който е бил през 2022 г. Важното тук да се отбележи, е, че това е продиктувано от сравнително високата цена на златото в сравнение с разхода нужен за неговия добив. На английски това се нарича all-in sustaining costs. Тези разходи в момента са в диапазон от 1 300 до 1 400 долара на унция, което прави добива на злато сравнително доходоносен бизнес, което от своя страна означава, че големите добивни компании имат достатъчно остатъчен капитал, за да инвестират в нови находища. С две думи, според мен добивът е изключително стабилен и в момента е доста доходоносен. Аз лично не смятам, че  предлагането може да надмине търсенето, защото най-големите купувачи на инвестиционно злато в света са централните банки. Аз бих ги разделил на два блока: тези централни банки, които са на Изток и спадат към БРИКС, и тези, които са на Запад. Последните няколко години, от 2010 г. насам, сме свидетели на все по-силни години, в които централните банкери на БРИКС купуват инвестиционно злато. Те са постоянни нетни купувачи, докато централните банкери на Г-8 са постоянно нетни продавачи. Ако добавим държавите, които са изразили интерес да се присъединят към БРИКС, картинката става все по-красноречива. Интересът на развиващите се, продуктивни източни държави, тези, които произвеждат повече, отколкото потребяват, към златото е изключително висок, защото те много добре разбират неговата финансова и монетарна функция. И от тази гледна точка, тъй като има толкова сериозен интерес от централните банкери, аз не виждам вариант как добивът може да засити глада за инвестиционно злато.

Само за 2023 г. БРИКС са закупили над 800 тона злато, което е почти 20% повече от предходната година. 

Казвате, че златото и изобщо ценните метали, едва ли не, мигрират от Запад на Изток, но не е ли на твърде висока цена? И в крайна сметка няма ли отново да спечелят САЩ от цялата тази трансакция?

Ако произвеждате повече, отколкото потребявате и спестявате разликата достатъчно дълъг период, вие натрупвате капитал, който след това може да го използвате за производство на много различни неща, за инвестиции и т.н. Ако потребявате повече, отколкото произвеждате, ситуацията е обратна и рано или късно, може би, ще обявите фалит. Суперсилата на Щатите е, че управляват световната резервна валута и това им дава изключително конкурентно предимство да могат да печатат валута без покритие, както и да могат да консумират много повече, отколкото произвеждат. За разлика от тях, на Изток държавите нямат този лукс и те трябва наистина да са производителни и ефективни, за да могат да стигнат до потребление. Поради тази причина, привидно, САЩ изглеждат много по-богати, отколкото реално са. И бих казал, че модерният начин на забогатяване е чрез печатане на държавни ценни книжа. Но не смятам, че дългосрочно това ще работи, защото тези книжа трябва да се закупуват от някого. В последните години традиционните купувачи на тези държавни ценни книжа бяха Китай, Саудитска Арабия, Русия също така. Но в последно време тези традиционни купувачи по-скоро се отдръпват назад. И ако на САЩ им е необходимо да продължат да произвеждат външен дълг, защото те няма никакъв друг начин да се финансират и, ако не направят този дълг по-финансово интересен за външните партньори, всъщност, имат много сериозни проблеми. Затова вярвам, че дългосрочната игра ще бъде спечелена от Изтока, защото той произвежда, притежава суровини и спестява в суровини, както и в реални активи.

Ефективно средство ли са високите лихви срещу инфлацията в действителност?

Най-важното тук е да дефинираме какво е инфлация според мен, а тя е феноменът на повече пари в обращение. И както знаем вече, колкото повече има от нещо, толкова по-ниска става стойността му.  Тоест, инфлацията не е феномен на покачване на цени, а феномен на повече ново-напечатани и необезпечени пари в икономиката. Тези нови пари карат всички останали в обращение да загубят своята стойност и да струват по-малко в реални стоки. Ние като потребители, обаче, виждаме покачване на цени и си мислим, че стойността на хартиите в джоба ни е стабилна, и, всъщност, крайните цени се покачват, но реално това не се случва, а стойността на нашите хартии пада, както казах. Така че, от една страна, отговорът на въпроса Ви е - да, защото лихвата е цената на парите. Колкото по-висока е цената на нещо, толкова по-ниско е търсенето. Тоест, това ще намали скоростта, с която се движат парите и ще охлади икономиката. Обаче от друга, цялата формула изглежда така - взимате всички пари в обращение, виждате колко бързо се въртят тези пари и тогава излиза каква е реалната инфлация, която се произвежда. Ако държавите продължават да печатат в същия темп, то лихвите трудно могат да спрат инфлацията. Другата страна на монетата е, че за да се намали реално инфлацията реалните лихвени проценти трябва да станат положителни, а не номинални. Какво означава това? Разликата е, че реалните лихвени проценти са лихва след инфлация, а номиналните - преди инфлация. Тоест, ако инфлацията е 5%, а лихвата също е 5%, то реалната лихва е 0%.  Всеки допълнителен процент лихва, която вдига Федералният резерв, добавя 700 милиарда долара допълнително към задълженията им. И поради тази причина не вярвам, че те могат да укротят нещата само с лихви. Трябва да спрат да печатат пари и трябва да вдигнат лихвите много високо. Аз не вярвам, че ще го направят това.

Аз лично не вярвам, че Щатите могат да задържат реални лихвени проценти в диапазон на повече от 2% до 4% след инфлация, защото те са най-големият длъжник на света и с високите лихви могат да фалират сами себе си.

Значи, все пак да очакваме, че през тази година техните лихви ще тръгнат надолу? Или ще ги задържат на това ниво?

Аз смятам, че лихвите им ще тръгнат надолу, но леко. И ще се опитат да запазят реалния лихвен процент, т.е. слединфлационния лихвен процент положителен, за да могат Китай, Саудитска Арабия и другите традиционни купувачи на ДЦК, да имат поне някаква номинална печалба и минимален стимул да ги закупуват. Но не смятам, че лихвите могат да паднат много оттук нататък. И не вярвам, че могат много да се качат. Смятам, че ще живеем в свят, който е високо-инфлационен със забавена икономика, или т.нар. стагфлация.

Как се измерва в момента стойността на валутите?

В доверие. Само единствено в доверие. За да могат държавите да лобират към своите електорати, да вдигат пенсии, да правят големи инфраструктурни проекти, да подпомагат дадени социуми и т.н., те трябва да се финансират отнякъде и данъците в никакъв случай не са достатъчни. Те винаги ще се финансират от дълг. Така е било от хилядолетия насам, просто в момента системата е много по-софистицирана. Ако те започнат да използват златото като валутен резерв, ще трябва да играят спрямо различни правила и няма да могат да се дават пари от нищото, което ще им върже ръцете и е нещо, което те не биха направили.

А как виждате ролята на биткойна спрямо златото? Аналог ли е? Има ли някакъв шанс да бъде потърсена връзка между двете и в даден момент биткойните да се обезпечават в злато?

Аз смятам, че биткойн, всъщност, е най-големият проповедник на златото, защото до преди биткойн повечето хора не знаеха какво е инфлация, какво е необезпечени пари. Твърде много неща не се знаеха от населението. Тъй като биткойн проповядва, че е дигиталното злато, е научил една съвсем нова гилдия хора. Златото е физически актив, а биткойнът – виртуален, и поради тази причина, според мен, има място и за двете в света. Може би най-добрата дефиниция за биткойн, която съм чувал до момента е, че е виртуален швейцарски сейф. Не смятам, че той може да измести интереса към златото или златото да изземе клиентите на биткойн.  Както и не смятам, че той може да бъде обезпечен в каквото и да било, изобщо, идеята, е, че това е виртуален актив, създаден от Интернет за Интернет, и най-голямата му сила, е, че го няма физически, т.е. никой не може да ти го изземе. И най-големият му негатив отново е, че го няма физически, тъй като може изведнъж да изчезне.

„Тavex” ли е Вашата сбъдната мечта и може ли да го оприличим като Вашето „инвестиционно злато”?

Смятам, че „Tavex” съм я превърнал точно в тази моя мечта като компания. С хората, с които работя, начина, по който се отнасяме един към друг, ценностите, които представляваме, начина, по който се държим към нашите клиенти. Абсолютно всичко, което представлява „Tavex”, съм аз реално погледнато. Преди много години моите родители загубиха всички спестявания в хиперинфлацията и тогава аз осъзнах, че инфлацията е нещо много лошо и от момента, в който осъзнах, че златото е антипод на инфлацията, за мен това се превърна в мисия, благодарение, на която финансовата грамотност на българите в посока инвестиционно злато е много по-висока, отколкото на средния европеец. Така че благодарение на нас  много българи имат възможността да съхранят покупателната способност на своите спестявания, да не ги загубят чрез инфлация.

Макс Баклаян Tavex злато пари инвестиции