Интервю
Автор BISS.bg

Свободна енергия?

Системата Net metering дава възможност на всички да произвеждат и потребяват свободно на пазара на енергия

09 Ноември, 2023

Д-р инж. Веселин Тодоров е собствени на компанията VTT Engineering и основател на Българска соларна академия, чиято цел е да подпомага държавата в създаването на подготвени специалисти за ВЕИ сектора. 


Г-н Тодоров, наистина ли енергията от възобновяеми източници е бъдещето?

Според ЕК, Европейския съюз и световните договорки, да, това е бъдещето. Защото, ние, хората и човешкото общество като цяло оказва много голям ефект върху климатичните условия на планетата и именно с целите, които са за намаляване на емисиите и за намаляване на глобалното затопляне, то именно възобновяемата енергия е бъдещето.

Цените на тази енергия, обаче, пораждат доста спорове. Ще намаляват ли те в дългосрочен план и защо?

Ако някой може да успее да прогнозира каква ще е цената на електроенергията не само в България, но и в света, в следващите 10, или дори 1 година, вероятно ще Ви излъже. Защо?

Конкретно за България, ако трябва да говорим, цените ще има пикови и минимални стойности, т.е. те ще играят като една синусоида във времето и това ще е на часова база, защото големият брой фотоволтаични централи, който се направи в България през последните две години, оказват огромен положителен ефект върху дневните цени и, съответно, отрицателен през следобедните часове и вечер, когато липсват ВЕИ в мрежата или техният обем е много малък.

По тази причина се вижда как по обед цената е минусова и има огромен излишък на енергия, а сутрин и вечер, когато хората масово са си вкъщи, цените да „удрят“ много висока стойност. Така че предизвикателствата на днешното човечество не е да намери възобоновяеми източници, а да може да ги балансира във времето, за да дадат стабилитет на цената.

В този смисъл дотацията от държавата възможна балансираща мярка ли е?

Ако има дотация, тя трябва да бъде достатъчно справедлива, защото се видя в последната година и половина, че дотациите оказват отрицателен ефект. Да, те са от помощ за бизнеса, което е безспорен факт, но тази дотация може да бъде разпределена по такъв начин, че  да кара бизнеса да инвестира в изграждането, било то на ВЕИ, било на системи за съхранение, и по този начин да го прави конкурентоспособен.

Действителността показва, че дотацията, която въведоха представителите на държавата през декември 2022 г., че ако за даден период от време, да кажем след един месец, прекратим дотацията и цените на енергията отново скочат заради пазарния принцип, то, къде ще е бизнесът - на същото положение, където е бил преди една година: в нулева точка и отново ще иска дотация.

Затова може би най-добре беше, тези средства, които се дават за енергийна сигурност и подпомагане, да се разпределят пропорционално – на базата на обективни и прозрачни механизми за инвестиране на конкретни производства да минат на ВЕИ източници.

Предстои ни изцяло либерализация на енергийния пазар в България. Ще има ли достатъчно внедрени мощности дотогава, така че да не се стига до масова енергийна бедност?

Дали ще се вдигне цената, зависи не толкова от това колко ВЕИ мощности бъдат внедрени, а от правилното им балансиране; и, съответно изваждането на едни мощности и въвеждането на други в експлоатация до каква степен ще е процес, който ще бъде плавен. Защото, както казах преди малко, в почасовия сегмент сутрин и вечер, когато енергията достига пиково потребление, се наблюдава значително висока цена на тока, т.е. за да бъде свалена тя, трябва да бъдат направени инвестиции в енергоизточници, които да правят в тези граници електроенергия.

А към момента на ВЕИ-та не може да се разчита да произвеждат ток в този диапазон и понеже в момента става дума за ТЕЦ-овете, и по-специално централите в Маришкия басейн, точно те сега правят този баланс, но понеже те плащат високи въглеродни такси, поради тази причина и токът е доста висок.

Отделно от въглищната енергия, кои биха могли да бъдат тези базови мощности?

Благодарение на вслушване в съветите на експертите от Европейската комисия приеха ядрената енергия също за чиста енергия. Една от възможностите е тя, други са свързани с инвестициите в системи за съхранение. Те могат да бъдат различни технологии като например батерии и водородни клетки, които могат да играят такава роля. Разбира се, водородът все още е скъпа технология, но не е непостижима,

А и наскоро българският парламент прие изменения в закона за ВЕИ и, малко или много, даде шанс и на геотермалната технология, за която България разполага с добър ресурс в сравнение с другите държави. 

Ще могат ли всички на свободния пазар на енергия да са едновременно потребители и търговци или това ще важи само за собствениците с определен капацитет?

Това е въпрос, който е свързан с направата на една енергийна стратегия и това, къде ние искаме да бъдем през 2050 г. Казвам го, защото направата на т.нар. система net metering, която работи доста добре в Гърция, Дания, Холандия и други страни, е естественият метод да имаме добро количество възобновяеми източници, както и възможност за създаването на т.нар prosumer-и. Това са хора, които имат ВЕИ-та, изградени в своя имот, и могат, както да консумират, така и да отдават произвежданата енергия, като в края на отчетния период тази енергия се изравнява. С други думи, те плащат, само когато са консумирали повече или, съответно, получават пари за излишните количества, които са успели да продадат.

Наред с либерализацията на пазара на енергия се готвим също и за приемане в Еврозоната. От тази гледна точка, цени в лева или евро ще са по-изгодни за българските потребители?


Ние и сега до голяма степен сме свързани с Европейската борса за електроенергия и аз не мисля, че това особено ще се промени в България по отношение на цената на тока - и сега нашата борса купува в евро и продава в лева.

Приоритет ли е в момента ВЕИ секторът за държавата?

В последните една-две години държавата силно се активизира в създаването на възможности за инвестиции във ВЕИ сектора, но това не е най-доброто, което може да бъде направено. Към енергийната стратегия, която вече е изготвена, трябва да има постоянно действаща регулация, както и да бъде изпълнявана без значение кое е следващото правителство. Също така, държавата трябва да даде възможност на обикновения гражданин сам да произвежда енергия и да бъде, малко или много, независим, т.е. говорим за възможност за децентрализация на енергийната ни инфраструктура.

Това ще рече Вие като собственик на къща сам да можете да си произвеждате енергията, да я консумирате, когато искате, и, съответно, Вашият комшия по същия начин, което ще доведе до формирането на цели енергийни общности.

Така че има още какво да се желае от държавата, и след като присъединяването на един проект отнеме между две и три години, със сигурност има какво да подобри в административната част. 

Как стои въпросът със съхранението на енергия при соларните панели през тъмната част от деня?

В момента най-лесният начин за съхранение е чрез литиево-йонни батерии, които се поставят към инвертора, стига той да има тази възможност, или чрез друг инвертор, който се свързва паралелно към вече съществуващия. Ние имаме немалък брой такива централи, изградени в България, също и за домакинства, и най-добрите примери показват, че когато се изгради такава централа, както трябва,

Тя може да гарантира на  нейния собственик почти 100% независимост в летните месеци, а през зимата между 30% и 40% в зависимост от продължителността на деня и слънцегреенето.

Но най-важното е, че системата може да бъде настроена по такъв начин, че батерията да има минимален разряд, който да гарантира, в случай на прекъсване на снабдяването, домакинството да продължава да има ток за критичните товари като хладилник и осветление. 

Защо закъсняхме толкова с отказа си от въглищна енергия и вярно ли е, че без нея ще има режим на тока в България?

Ако към днешна дата въглищната енергия се изкара от баланса на страната, възможно е в някои части на денонощието да има режим, без това да звучи спекулативно, но не забравяйте, че все пак имаме и ядрена централа и тя покрива немалка част от баланса ни. По отношение на забавяне на отказа от нея и, въобще, пристъпването към ефективни действия, причините са няколко: първо, липсата на стабилно правителство през последните две години, липсата на готова стратегия в годините назад, тъй като предишната такава беше за периода от 2009 г. до 2020 г. и, също така, пандемията от Covid, която повлия вътрешнополитически на нашата страна. Така че, много са факторите, но искрено се надявам това закъснение да бъде наваксано със стегната, организирана и прозрачна работа.     

Какво още каза той за дотациите от държавата, въглищните централи  и зеления преход гледайте в цялото видео по-горе.

Веселин Тодоров Българска соларна академия ВЕИ енергия цена фотоволтаици ток либерализация пазар България евро