Интервю
Автор BISS.bg

А сега накъде

През годините българската IT индустрия се разви „напук“ на държавата. Без обществени поръчки и при „висока хигиена“ на родните пазарни отношения. И доказа, че оборот от 7 милиарда може да бъде нищо работа. Но ще продължи ли да „лети“ въпреки кризата?

23 Януари, 2024

Намаляващ ръст, „западни“ заплати, липса на кадри и по-висок максимален осигурителен праг от държавата. Облаците определено се натрупаха един след друг над родния ИТ бизнес през изминалата 2023 г. И въпреки че, индустрията продължава да бъде абсолютен нетен рекордьор по приходи в икономиката, по гладкия доскоро път вече е налице предупредителна сигнализация. „А сега накъде?“, опитахме да разберем от председателя на БАСКОМ Доброслав Димитров 


Господин Димитров, благодаря за възможността за тази среща в един доста интересен момент за IT сектора. Година на ред безспорно вие сте отличникът в държавата. Рекордни приходи, рекордни заплати, рекордна заетост. Обаче от миналата година данните сочат, че ръстът на индустрията се забавя наполовина. На какво се дължи това?

На същите неща, които са ни дали възможността да растем през останалите години толкова много. Ние сме глобална индустрия. България участва в тази глобална индустрия изключително добре. Българската IT индустрия е лидер в Югоизточна Европа. Така че за разлика от повечето места, където сме свикнали да виждаме България на предпоследно или последно място в класацията, когато става дума за IT, ние сме на лидерски позиции и ни възприемат като една от държавите, на която може да се разчита, когато става дума за високотехнологични решения. Това, обаче, идва и с едно предупреждение, че ако в глобален мащаб има някакъв проблем, този проблем се усеща веднага в България почти на другия ден. Няма забавяне на ефекта в световно ниво, което важи за всички други индустрии, но просто при тях има забавяне. Ако се случи нещо в Германия, в България ще го усетим след 9 месеца. Ако се случи нещо в Силициевата долина, ще дойде при нас на другия ден. Това е разликата между нашата и другите индустрии.

Бях чел статистика, която сочи, че за миналата година заплатите на българските IT-специалисти са били по-високи като средна стойност от тези на американските им колеги. Вярно ли е това?

Не като стойност, а като покупателна стойност, тъй като доходите трябва да се гледат винаги през паритета на покупателната способност. Числата сами по себе си нямат никакво значение. Ако получаваш 100 долара за нещо, но кафето струва 100 долара, реално не си сто пъти по-богат от този, който взима 1 долар, но кафето му струва 1 долар. Реално погледнато, ти си точно толкова богат колкото него, тъй като можеш да си позволиш същите неща. Българските IT специалисти в абсолютна стойност взимат по-ниски възнаграждения от, да речем, техните германски колеги, или от тези във Великобритания, или от Силициевата долина. 

По покупателна способност и стандарт на живот българските IT специалисти в последните 5-6 години изпреварват своите колеги от Великобритания и Германия, а миналата година, за всеобща изненада, „минават“ и своите колеги в Америка. 

Тук има и един друг момент, че в България сме стигнали да сравняваме своите нетни заплати с брутните заплати на западните колеги, тъй като никъде по света не се говори в нетни заплати, а се посочват брутните, от която след това се приспадат данъци.

Обаче, високите заплати в сектора не са ли индикатор за известен проблем, като това, че липсват добре подготвени кадри и това увеличава цената на техния труд?

И да, и не. Икономиката е много интересна наука, тъй като в нея не може да има липса на логика безкрайно дълго време. Ако един специалист получава по-висока заплата, отколкото дава добавена стойност, каквато и липса на кадри да има, това рано или късно ще спре, тъй като просто няма откъде да даде парите. Така че IT специалистите получават своите високи заплати, защото те дават много голяма добавена стойност на икономиката.

Как вървим с амбициите страната ни да стане технологичен и иновативен хъб в Източна Европа?

С променлив успех. Нашата индустрия от несъществуваща такава, тук вече говоря конкретно за софтуерната индустрия като председател на БАСКОМ, с оборот по-малко от 100 милиона лева, за 10 години стигна до първия си милиард. А миналата година направихме 8 милиарда. Тоест, за 10 години ние сме постигнали осемкратно увеличение. Но по-скоро тук вече имаме друг момент - дали няма да спре да бъде така! Тъй като България има много малко предимства пред другите държави, има много минуси и много малко предимства. За да развиваш IT бизнес ти трябват хора, добре образовани и достатъчно на брой. България е намаляваща и застаряваща откъм население държава. Технологиите по презумпция са разпространени сред по-младите. Така че ние в този аспект имаме едно много неконкурентно предимство спрямо, да речем, една Полша, която е 40 милиона, или една Германия, която е близо 90 милиона. Това, с което ние можем да се съревноваваме, са по-добри условия за правене на бизнес.

Десетпроцентният данък в България беше един от най-умните ходове, които са взимани в последните 20 години от икономическа гледна точка. Този данък беше реално премахнат само преди две седмици, тъй като България въведе 15% данък за големите компании, защото имало такъв глобален минимален данък. 

Това е правилно. Само че на това данъчно правило има изключения, ако създаваш работни места, да не важи за теб. Това, което са направили в Европа, е, че всички компании, които се занимават с висока добавена стойност и създават работни места, са в изключение. В България въведохме 15% данък без изключение.

Бихте ли обяснили защо сме свидетели на един такъв парадокс: „вода газим, жадни ходим“. Във вашия случай това ще рече, че имаме една силна IT индустрия на световно ниво със слабо развит местен пазар?

За съжаление, ние не сме достатъчно, за да можем да цифровизираме българската икономика. Има една крилата фраза, че IT бизнесът има проблем с кадрите. Ние от много дълго време я перефразираме, че IT бизнесът няма проблем с кадрите. България има проблем с кадрите, тъй като ако ние нямаме достатъчно хора, няма как да цифровизираме останалата част от икономиката. И в момента имаме много интересно нещо – България е лидер в IT услугите в Югоизточна Европа, а в същото време българската икономика е на последно място по дигитализация в Европейския съюз. Имаме IT индустрия, която е сред първите, а самата икономика на България е на последните места.

За вас важна ли е политическата обстановка в държавата? Питам Ви, защото вие не зависите от обществени поръчки, обаче, от друга страна инвестициите вървят с политическата стабилност, златна икономическа аксиома.

Абсолютно. Не може през три месеца някой да обяснява как ще вземе от богатите или от високите заплати на младите хора, защото едва ли не са незаслужени, през максималния осигурителен доход. Не може да обясняваш как ще изземеш парите на глобалните компании, защото били глобални и си имали пари. Те просто ще се преместят някъде на друго място. Това говорене вреди на България и е истински опасно за държавата. По-миналата година изпуснахме огромна вълна от украинци, които можеха да останат в България, но не останаха. Изпуснахме и огромна вълна от руснаци, които бягаха от режима на Путин, да дойдат в България. Ние го проспахме този момент. 

Миналата година сръбската IT индустрия отбеляза абсолютен рекорд като ръст и почти се изравнява с българската, в сравнение с която до преди 2 години е била два пъти по-малка. Причината са над 30 хиляди IT специалиста, бягащи от събитията в Украйна, които съседите ни приемат.

Твърдите, че държавата по никакъв начин не подпомага технологичната индустрия със стратегия в тази област. Какви конкретни стъпки трябва да бъдат направени?

Не искаме държавата да ни помага за нищо. Много дебело подчертавам това нещо. У нас има IT индустрия, каквато има, именно защото държавата не ни се е бъркала. Ние буквално се молим да ни оставят на мира, не да ни помагат. Това, което България има нужда, обаче, е да се опита да си разшири индустрията.  Трябва да имаме кардинална промяна в образованието и то в полза на технологичността, която е новата грамотност. Така, както не се замисляме дали един човек, без значение с каква професия е, примерно занаятчия, има ли нужда да чета и да пише, приели сме го за даденост. Същото е с технологичността. Независимо дали си с хуманитарна професия или не, ти трябва да я имаш в своя набор от умения, така както можеш да четеш и да пишеш. Стъпка две се отнася за вече навлезлите в технологиите хора. Трябва да имаме технологични училища. В момента цялата ни индустрия е изградена на буквално едно-две висши училища плюс 30 математически гимназии. Имаме Технически университет в София и Правешката гимназия, които са създадени през 80-те години на миналия век. Преди 5 години бяха основани още три: едно в Бургас, едно във Варна и едно в Стара Загора. Но това са 5 училища от 2350 училища. 

България има нужда от 15-20 технологични училища по модела на математическите гимназии, които предлагат сериозна подготовка за инженери. 

Това са неща, които държавата може да направи. Ако не ги направи, го правят други държави, и ние ще гледаме филм отстрани. След това трябва да се опитаме да привлечем хора отвън. Тъй като за да изградиш един специалист, отнема от 5 до 10 години, но технологичната революция се случва в момента. Ние ако не се възползваме от сегашната революция, ще пропуснем много. 

А как се справят със СТЕМ-образованието държавните капацитети и актуално ли е още то при положение, че вече навлиза изкуствен интелект, който може да го „прескочи“?

Не, никога не е било по-важно образованието. Изкуственият интелект е множител, не естествен интелект. Изкуственият интелект не е заместител. Това хората трябва да го разберат. Той няма да ни замести. Но хора, използващи изкуствен интелект, ще ни заместят. Когато умножаваш един много можещ човек, той става недостижим като специалист. Както и е много важно също по какво умножаваме. Тъй като изкуственият интелект ще е еднакъв, образно казано, за всички ни, но естественият интелект е, какъвто ние сме си го набавили. Така че няма по-важен момент от сегашния да имаме образовани хора. Това е посоката, в която трябва да се работи. Трябва да инвестираме в естествен интелект и затова казвам технологичност. Това не значи всички да сме програмисти, нито да сме инженери. Но да сме технологични хора, умножени по изкуствени интелект като умения. Не мога да не отбележа, че последните няколко години работим много добре с МОН, започвайки от г-н Даниел Вълчев, който всъщност реално позволи новите IT училища да бъдат създадени. Със сегашното ръководство на министерството работим именно по насоките и използването по правилен, градивен начин изкуствен интелект в образованието. Това са неща, които се случват и трябва да бъдат отбелязани. Но за да станат наистина и да бъдат усетени, трябва да имаме много резки движения в посока преформулиране на образованието. Затова се проваляме на тестовете PISA. Образованието ни трябва да бъде съсредоточено в умението да учим и да ползваме наученото, а не в знания по принцип, защото ние нямаме никаква представа какви ще са професиите на бъдещето. Всички деца, които в момента учат, и не само за тях, но и за нас се отнася, защото не сме на преклонна възраст, ще сменят по няколко професии през живота си, не работни места, а цели професии. Единственият начин, по който можеш да го правиш е, ако си научен да можеш да учиш. Цялото ни образование е съсредоточено върху научаване на безкраен брой от абсолютно ненужни данни и информация, която може би е интересна, ако се явяваш в „Стани богат“,  но в практиката няма никаква стойност. На нас ни трябват мислещи хора, които могат четене с разбиране. За това ни е необходимо осмисляне, много сериозно, че реално образователната система трябва да бъде „разтоварена“ поне наполовина от това, което се учи в момента и да се отдели много време за дебатиране и осмисляне на наученото. Между другото, с изкуствен интелект вече се преподават уроци вкъщи, а в училище с учителя се дискутира този урок. Учителят също няма да бъде заместен. Напротив, учителите са интегрална част от учението като ментори. Не да предават някаква информация като радио точка, а да бъдат ментори в очите на децата и да ги изгражда като хора. Едва ли мога да подчертая колко ключово е образованието в този смисъл, затова бих го приравнил по ниво на важност за националната сигурност заедно с отбраната и стабилната финансова система.

Казвате, че изкуственият интелект вече не е академичен термин, а икономически. Бихте ли обяснени какво имате предвид?

Това, което се случи с ChatGPT по-миналата година е, че изкуственият интелект беше демократизиран, образно казано, и всеки един от нас има достъп до използването на този инструмент като краен потребител. Всеки един от осемте милиарда на планетата реално може да ползва този множител. Което означава, че тъй като всяко едно отношение между хората е на икономическа основа, т.е. размяна на стойности помежду ни, започват да се появяват хора, които, ако до вчера са били по едно, сега са по 50, по 100. И съответно, това вече е полето, на което трябва да разглеждаме изкуствения интелект. Той е любопитна технология от гледна точка на учения, но всъщност тя касае всеки един от нас по един много истински начин. Ако трябва да го оприлича, бих използвал електричеството, което е било развивано от учени като Тесла и други преди 100-150 години, но днес всеки един от нас влиза в стаята, цъка копчето на лампата и въобще не се замисля как е стигнал токът до нея. Но тя му е променила живота фундаментално. Така че, изкуственият интелект е технология за общо приложение, каквато е електричеството, и касае живота ни във всеки един аспект.

Изкуственият интелект ще може ли да пише закони? И ако да -  кога нашите депутати ще го използват, според вас?

Изкуственият интелект може да прави всичко което човекът може да прави. Така че, да, може да пише закони. Но тук е моментът ние като хора да кажем, искаме ли изкуственият интелект да взима решения вместо нас. Реално, той ще стигне до там, до където ние му позволим. И ако ние като хора решим да избягаме от отговорността да взимаме решения за себе си и ги делегираме на машините, те ще взимат решения вместо нас. Така че тук въпросът не е технологичен, а е чисто човешки. И ако решим, че искаме машини да ни представляват, машини ще ни представляват, но не мисля, че е много добра идея.

бъдеще ИТ бизнес изкуствен интелект AI