Икономика
Стефан Ковачев
Автор Стефан Ковачев

Затягане на кредитите

БНБ се раздвижи. И заговори за посягане на най-скъпото на бизнес и потребители – ниските лихви на кредитиране, които продължават да са феномен в цяла Европа. Предстои тримесечен анализ как точно ще постъпи. Но какво я провокира да се намеси?

29 Януари, 2024

Инфлацията в България не се предава! Тя не пада и не пада въпреки старателните фискални и монетарни мерки на държава, правителство и народна банка цели две години да я вкарат в някакви прилични граници. И по-точно, за успех се счита всеки пункт от 4% надолу. Защото в края на низходящата ценова спирала ни очаква едно голямо „Да“ за членство в Еврозоната, ако се справим с мониторинга на предстоящия конвергентен доклад през юни. 

А справка на сайта Economic.bg показва, че именно трудното овладяване на немирната ни икономика може да се окаже най-големият препъникамък, който да ни остави още доста време в „чакалнята“ ERM-2. Според нея инфлацията спада опасно бавно и ако запази темпа си от 0,2 пункта месечно, последните метри от добре трасирания път към приемането ни ще се окажат само завъртане в кръг. Защото от данните става ясно още, че за последно кривата е била допустима за влизане точно преди и в началото на пандемията, именно когато България бе приета в трибуквения валутно-обменен механизъм. 

Инфлацията спада към онзи списък с изисквания, познат като Маастрихтски критерии, на които, според ЕК и ЕЦБ, трябва да отговаря всяка страна-кандидатка, за да бъде приета в Еврозоната.

А там именно като условие за приемлива инфлация е записано, че тя не трябва да надхвърля с повече от 1,5% средната стойност на трите държави с най-ниска инфлация в ЕС.

Но кое точно продължава да вади инфлационния ни индекс от строя? Част от проблема се дължи на два сектора, в които на пръв поглед не се случва нищо нередно. Напротив, те дори са тясно свързани и работят в перфектен съвпад, който държи икономиката на страната ни жизнена и прави много хора щастливи – банковия и имотния. Банките ни са на едни от първите места в Европа по пълни трезори и разумно кредитиране, а имотният бранш се радва на ниски местни лихви (за разлика отново от тези в ЕС) и сравнително устойчиво потребителско търсене. И точно тук двете добри страни на монетата завъртат „кофти“ цикъл – количеството раздадени пари активира пазара, увеличава търсенето и вдига цените, което се повтаря отново и отново, но всеки път при по-високи цени. Докато не стане генерален проблем, който се пренася в полето на БНБ.

Сред другите причини за високата инфлация у нас са: нарастване на потребителските цени, увеличение на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене, както и високите нива на кредитиране на домакинствата като цяло.

В последните години българските банки буквално се оказаха върху планини от пари, едновременно свободни и „евтини“ за ползване.“.

Продължителната политика на кредитен консерватизъм в съчетание с високите изисквания на БНБ за задължителни минимални резерви от 10% ги направиха неприлично свръхликвидни, а Ковид-пандемията и страхът на българите за средствата им създадоха перфектните условия за един абсурдно висок пазар, към който се насочиха голяма част от тези средства – този на жилищата. Това накара БНБ да се намеси, използвайки единственото оръжие, с което разполага поради обвързаността на финансовата ни система с Валутния борд. На практика, лишена от силата на лихвен процент, с който да влияе на банките като този на ЕЦБ, тя прибягна до друго

 Точно на 1 юли 2023 г. тя вдигна минимални резерви от 10% на 12%, слагайки спирачка на намалявайки навлизането на нова парична маса в системата. 

По регламент всички банки в еврозоната са задължени да поддържат определено количество средства в текущите си сметки към своята централна банка. Те се изчисляват на база 1% от определени пасиви в техните баланси – главно депозити на клиенти и дългови ценни книжа с матуритет до две години, и служат за обезпечаване на стабилността на финансовите им системи.

От БНБ аргументират предприетата мярка тогава така: „В условията на значителен приток на привлечени ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България“.

Затова мярката ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите. Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението, финансирано със заемни средства

Шест месеца по-късно, обаче, реалностите са други. Накрая на годината „постигнатите“ резултати (отново според доклад на БНБ) са: 

  • - по-висок среден размер на новоотпуснатите жилищни кредити – от 156 хил. лв. за 2022 г. до 180 хил. лв. през третото тримесечие на 2023 г. заради по-скъпите имоти;
  • - 20% ръст на годишна база на жилищните кредити и нечувано ниски лихви на фона на тези в Еврозоната.

И въпреки че затягането на кредитирането и лихвите изглежда неизбежно, придружено от двугодишни предупреждения от Еврохаза завихряне на спирала между цените на жилищата и ипотечните кредити, през новата 2024 националната банка и нейният гуверньор Димитър Радев ще се сблъскат с още един, противоположен по своята сила, казус. По думите на самия Радев той се изразява в следното: 

„Ако в средата на годината Съветът на ЕС реши да приеме България в еврозоната от 1 януари 2025 г., ще преминем към плавно и контролирано намаляване на изискванията към търговските банки по отношение на техните задължителни минимални резерви в БНБ, намалявайки ги до 1%, съгласно регламентираното равнище за всички страни от еврозоната. Ако обаче решението бъде отложено, това ще означава неблагоприятно развитие по отношение на равнището и траекторията на инфлацията, и ще доведе най вероятно до допълнително затягане на монетарните условия в страната."

С други думи, финалното решение за съдбата на лихвите ще зависи от това дали ще въведем еврото, което ще стане ясно в средата на лятото. Ако това се случи, България спешно ще трябва да намали минималните задължителни резерви на банките у нас от сегашните 12% на 1%, колкото е нивото им в Еврозоната. Преведено в числа, при банките ще отиде огромен ресурс в размер около 10 – 15 млрд. лв., който ще бъде свободен за нова кредитна експанзия. Интересно тогава кое ще бъде първо – лихвите или инфлацията…

БНБ кредити жилища лихви затягане