Залезът на кеша – на финансовия хоризонт се задава дигитализация

Във финансовия свят нещата бързо се обръщат. Ако преди години 15 години кешът беше цар, а криптовалутите – просто идея, то в момента реалността изглежда по противоположния начин. Цената на популярния по цял свят биткойн катери около рекордни върхове, което го прави още по-атрактивен за инвеститорите, а Ел Салвадор и Централноафриканската република замениха официалната си валута с крипто алтернатива. За дигитални пари заговориха и централните банки по целия свят, но побързаха да застраховат статута на традиционните монети и банкноти с обещанието, че те ще останат законно платежно средство, чийто цифров еквивалент няма да ги замести поне на този етап. Засега. В същия този момент обаче тенденциите показват,  че ако не банките, то потребителските предпочитания ще оставят традиционните пари на заден план. 

Основите на този процес са видими – те бяха положени по времето на пандемията, когато мерките за безопасност се опитваха да наложат тази система на безкешовите плащания, а все повече компании се оказаха длъжни да приемат такива трансакции, превръщайки се в катализатор на тази тенденция. Скоростното развитие на финтех сектора и статистиката показват, че тази мода се засилва, а промяната се случва. Законите – също.

Тонът е зададен с най-актуалната директива на Европейската комисия за платежните услуги в Европейския съюз (PSD2), която въвежда нови правила относно начисляването на обменни такси за операциите при картови плащания, като целта на обновената рамка е да се ускори допълнително „изграждането на ефективен интегриран пазар“.

Регламентът следва технологичният напредък като и в него се появява клауза за т. нар. електронни пари и изпълнението на платежни операции с тях, макар да е ясно упоменато, че въпросният документ не е свързан с тяхното издаване. 

Въпреки това желанието на централните банки да отговарят на търсенето на дигитални активи и да бъдат конкурентоспособни играчи във финансовата надпревара все повече ги доближава до това наистина да съсредоточат усилията си в тази цифровизация на парите, която да направи валутите им модерни и търсени.

Подобни планове вече са факт, като с такива излязоха някои от водещите икономики, а Китай се доближи най-много до изпълнението им със своя пилотен проект за дигитален юан. САЩ вече съпоставят рисковете и ползите от подобна цифрова алтернатива на долара, а Европейската централна банка (ЕЦБ) планира да въведе виртуален еквивалент на еврото чрез портфейл, право на какъвто ще има всеки гражданин на еврозоната. 

Предимството на подобни инструменти би била гаранцията на регулаторите, за разлика от останалите криптовалути, при които съществува голяма доза риск и зад които не застава институция.

На фона на широката картина нещата в България са много далеч от това – през декември мнозинството в Народното събрание запази тавана на кешовите плащания на 10 хиляди лева, отхвърляйки предложението на финансовото министерство летвата да бъде свалена до 5 хил. лв. Макар и с добри намерения, или поне със заявката за такива, беше предложено смъкването на този таван, тъй като това би могло да потисне сивата икономика у нас. Стъпка към дигитализацията беше направена само с изискването към ресторантите, принудени да осигурят възможност за плащане с POS терминали, ако се окажат представители на групата заведения с повече от една звезда.

Отделно, резултатите от последното проучване на "Мастъркард" за потребителските навици за плащания, синтезирани чрез индекса на дигиталните плащания, показва, че България все още няма добра основа за развитието на система за дигитални плащания. В проучването са включени седем държави (Австрия, България, Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватия) и страната ни не успява да премине прага от 56 пункта, използван за индикатор за добри условия за създаването на подобна база.

Така резултатите на БНБ се оказват лъч надежда поне за плащанията на потребителите. По данни на централната ни банка, през 2016 г. картовите плащания у нас възлизат на 4,1 млрд. лв., а през последната отчетена година (2022 г.) тяхната стойност е над четири пъти по-висока или 17, 5 млрд. лв.

Все по-сериозното навлизане на тези нови методи на плащане се забелязва и при типа на устройствата, характерни за някои плащания.

Ако през 2016 г. е имало едва 86 663 POS терминални устройства у нас и 5751 банкомата, то след 6 години банкоматите в страната са намалели до 4977, вероятно правопропорционално с нуждата от пари в брой, а устройствата за директни картови плащания, са се увеличили до 124 082 броя.

В глобален мащаб данните също загатват, че царуването на кеша е към своя край. Докладът Worldpay на FIS Global за 2023 г., проследяващ навиците на потребителите в световен мащаб сред 40 световни пазара, накланя везните в полза на дигиталните плащания. От данните става ясно, че търсенето на кредити остава силно и се насочва все повече към алтернативни кредитни продукти – в това число и дигитални портфейли и услуги за отложено плащане от типа „купи сега, плати после“ (BNPL). През 2022 г. на подобни трансакции се полагат 5% от световната търговия, а прогнозите сочат ръст до 6% до 2026 г.

Новият лидер в света на разплащанията са дигиталните портфейли, като се очаква те да останат предпочитани при електронната търговия – цели 49% от стойността на онлайн трансакциите през 2026 г. е генерирана вследствие на покупки със средства, съхранявани в такъв портфейл.

Намаляващ интерес към кеша регистрира и ЕЦБ.

В собствено проучване регулаторът от Франкфурт отчита, че делът на потребителите, които са заявили, че предпочитат парите в брой се е свил до 55% през 2022 г. от 58% през 2020.  За сметка това интересът към безкешовите плащания се е увеличил до 45% през 2022 г. от 42% две години по-рано.

Опасността на новата финансова реалност е надвиснала над банкнотите и монетите на фона на глобалната икономическа несигурност, а трупането на пари в брой в миналото винаги е било застраховка при икономически сривове. Затова и цялостната валутна дигитализация вероятно ще изчака, но не и потребителите, които искат да плащат модерно и сега.