Интервю

Голямата възможност: Как пенсионните фондове и БФБ могат да дадат нов тласък на българската икономика

Пенсионните фондове в България управляват над 17 млрд. евро, но 70–75% от тези активи се инвестират извън страната. В навечерието на старта на мултифондовия модел на 1 януари, как този огромен институционален капитал може да отключи българския капиталов пазар и финансирането на инфраструктура? В студиото на BISS.bg гостува Тодор Лилов – експерт по допълнително пенсионно осигуряване и бивш главен изпълнителен директор на едно от водещите пенсионноосигурителни дружества у нас. Разговаряме за голямата картина пред пазара, ролята на институционалните инвеститори и сигнала, който остави (макар и впоследствие оттеглена) идеята за пренасочване на вноски от втория стълб към НОИ.

21 Ноември, 2026


В публичното пространство се появи идея за временна промяна в пенсионния модел – намаляване на личната вноска във втория стълб и пренасочването ѝ към НОИ. Какъв сигнал излъчва подобна идея – макар и лансирана като временна мярка за около две години – към пенсионните фондове и инвеститорите, точно преди старта на мултифондовия модел?


Тодор Лилов: Много важна особеност е, че в момента сме в етап на въвеждане на мултифондовия модел – дългоочаквана промяна, подготвяна през последните няколко години. Тече мащабна подготвителна дейност както в пенсионноосигурителните дружества, така и при регулатора, за да може системата да стартира оперативно на 1 януари.


На този фон подобна идея изглежда абсурдна. Първо, тя дава изключително лош сигнал към работещите хора в България, защото това не е просто национализация, а чиста кражба на техните пенсионни спестявания и осигурителни вноски. Второ, сигналът към инвеститорите е много негативен – държавата показва, че няма скрупули да посегне на частната собственост за постигането на краткосрочни фискални цели. Това със сигурност ще създаде риск за активността на капиталовия пазар. През последните една-две години се предприеха доста действия, а самото ни влизане в еврозоната даде мощен тласък на пазара. Предстоят още стъпки – освен мултифондовете, активно се обсъжда и продажбата на държавни облигации на физически лица, а международният сегмент вече увеличава оборотите. Подобна мярка ще сложи прът в колелата на нашия все още много крехък капиталов пазар.

От гледна точка на ликвидността на един пенсионен фонд, какво би означавало подобно решение? Фондовете купуват държавен дълг и консервативни инструменти – не се ли създава фискален парадокс?


Тодор Лилов: Донякъде да. Българският финансов пазар все още е малък за мащаба на пенсионните фондове. По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на първото полугодие дружествата управляват над 17 млрд. евро. За сравнение, оценката на българския капиталов пазар към средата на 2026 г. е от порядъка на 8 млрд. евро. Дневните обороти вече надхвърлят 1 млн. евро, а с международния сегмент достигат около 3 млн. евро.
Тъй като ресурсът в пенсионноосигурителните дружества е значително по-голям, около 70–75% от активите им са изнесени извън страната. Международният сегмент на Българската фондова борса (БФБ) обаче даде възможност и на институционалните инвеститори да участват на външните пазари от България, вместо просто да изнасят капитали.

Една такава мярка ще ограничи входящия ресурс точно когато мултифондовата реформа значително завишава изискванията и гаранциите, които дружествата трябва да отделят за различни рискове и пенсионни плащания. За по-големите играчи това ще промени инвестиционната политика, но няма да доведе до съществени оперативни сътресения, тъй като разполагат със значим ресурс. При по-малките дружества обаче, които по-трудно балансират приходите с оперативната си дейност, това неминуемо ще създаде големи трудности и в дългосрочен план може да доведе до окрупняване на пазара.

На фона на бюджетните дефицити, натрупващия се дълг и ограниченото фискално пространство, не е ли по-логично ресурсът на мултифондовете да се използва за финансиране на инфраструктурни проекти?


Тодор Лилов: Това беше една от големите цели на мултифондовата реформа. Разшириха се инструментите, в които пенсионните компании могат да инвестират – не само в инфраструктурни проекти, но и в индексни фондове, както и структурирано на пазарите на суровини и стоки. Досегашните строги ограничения директно ограничаваха и постиганата доходност, макар че през последните няколко години фондовете донесоха над 3 млрд. евро само от доходност.


Държавата разполага с все по-ограничен ресурс за големи инвестиционни проекти, а дългият им хоризонт съвпада перфектно с инвестиционния хоризонт на пенсионните дружества. Всички дружества имат интерес да инвестират в енергетика, пътна и пристанищна инфраструктура. Знам за няколко готови проекта, които чакат единствено съответното структуриране от страна на държавата. С подобна фискална мярка ентусиазмът за участие в такива проекти се охлажда значително.


Държавата е лош стопанин – тя го доказва във всички сфери. Желанието за „повече държава“ и изземване на средства неминуемо води до спад на икономическата активност и ограничаване на международния интерес. Вече видяхме резултата от това в Унгария (с национализацията от правителството на Орбан през 2010–2011 г.) и в Полша (с изземването на държавните облигации от фондовете през 2013–2014 г.). Подобни мерки дават краткосрочен фискален ефект за 3 до 5 години, след което системата се влошава. В момента и в двете държави заместващият доход от пенсиите, останал предимно в първия стълб, спадна драстично до около 40%, а броят на пенсионерите под прага на бедността нарасна.

Кои държави дават добри примери за публично-частни партньорства с участието на пенсионни фондове и мултифондови системи?


Тодор Лилов: Хърватия е много добър пример. Те въведоха мултифондовата система значително по-рано от нас. Капиталовият им пазар се разви силно и бяха реализирани множество публично-частни партньорства. Въпреки че производствената им индустрия не е много силна, секторът на услугите, инфраструктурата и нейната поддръжка се развиха с много бързи темпове. Чехия също е добър пример за успешни публично-частни партньорства между държавата и големите институционални инвеститори като пенсионните фондове. Мултифондови модели има и в Румъния и Армения, но там има силни специфики.

Малката капитализация и ниската ликвидност на БФБ остават дългосрочен проблем. Трябва ли да се мисли за листване на миноритарни дялове от държавни компании в енергетиката или отбранителния сектор, в които пенсионните фондове да инвестират?


Тодор Лилов: Категорично на нашата борса липсват достатъчно качествени компании и именно това все още спира както големите, така и малките инвеститори. В Европа, за разлика от САЩ, хората традиционно разчитат повече на банкови спестявания и по-малко на капиталовия пазар, но ние трябва активно да го стимулираме, за да използваме генерирания в икономиката ресурс за допълнителен растеж. Пускането на дялове от атрактивни държавни дружества на борсата е много добър пример. Секторът на енергетиката е изключително интересен – предстоят огромни инвестиции, а трансформацията в него е най-бързата за последните сто години. Това би привлякло и големи, и малки инвеститори. Нещо повече – влизането на частни инвеститори ще доведе до по-високи изисквания, оптимизация и значително подобряване на управлението в тези държавни предприятия.