Интервю

SOFIX счупи 19-годишен рекорд: Индивидуалните инвеститори събудиха БФБ - и защо най-доброто предстои

Водещият индекс на Българската фондова борса (БФБ) – SOFIX – подобри 19-годишния си рекорд от 2007 г. и трайно премина нивото от 2000 пункта. В интервю за BISS.bg финансовият анализатор в ELANA Trading Димитър Георгиев посочва като основни двигатели на ралито присъединяването към еврозоната, предстоящия статут на граничен пазар (frontier market), реинвестирането на капитала от сделката за „Шелли Груп“ със Schneider Electric и новата облигационна емисия на ITF Group за 15 млн. евро. Според него, макар досегашният ръст да се дължи основно на индивидуалните инвеститори, предстоящото завръщане на пенсионните и взаимните фондове означава, че най-доброто за българския капиталов пазар тепърва предстои. Вижте повече в нашия BISS Explainer.

19 Ноември, 2026

 

Обръщаме поглед към българския капиталов пазар, след като водещият индекс на Българската фондова борса – SOFIX – подобри своя 19-годишен рекорд, постигнат последно през 2007 г. преди началото на финансово-икономическата криза, и премина нивото от 2000 пункта през октомври. Как си обяснявате факторите, които доведоха до тези ръстове и задържането на SOFIX на трайно ниво от над 2000–2100 пункта – рекорд, постигнат последно преди финансовата криза?


Димитър Георгиев: Здравейте, благодаря ви за поканата. Изпращаме невероятно добра и успешна година за българския капиталов пазар. Всъщност тя изобщо не е завършила и има още тепърва какво да се случи до края на годината. На база на факторите, за които ме питате, ние сме оптимисти, че това е траен ръст, а не просто мимолетно поскъпване.


Факторите са няколко. Не бих ги степенувал по важност, но сред най-значимите е присъединяването на България към еврозоната. Това е съществен, истински фактор, който прави българския пазар изцяло търгуем в евро – втората най-конвертируема валута в света. От валутна гледна точка пазарът ни става безрисков за всички европейски инвеститори, със съвсем минимални транзакционни разходи – само за комисионни и сетълмент, но не и за превалутиране, което досега беше голям проблем за чуждестранните инвеститори. Много по-лесно е вече един инвеститор да включи българския пазар в своя портфейл, да го преоценява и да следи отчетите, без непрекъснато да превалутира спрямо екзотична за него местна валута като лева. Ефектът от този фактор изобщо не сме го видели в пълнота, защото до момента все още го няма бумът на чуждестранни инвеститори. Има такива, те дойдоха тази година, но не са толкова, колкото би ни се искало.


Те ще станат повече, когато се реализира напълно и вторият фактор – фактът, че България излезе от статута на standalone market и вече сме със статут на frontier market (граничен пазар). Това ефективно ще се случи през май догодина и означава, че всички фондове, които следват тази категория пазари, ще включат България и българските акции в своите портфейли. Засега това са най-големите компании на нашия пазар, като „Софарма“ и „Шелли Груп“, като във времето може да има промени. От догодина очакваме все по-трайно институционално присъствие на чуждестранни инвеститори.


Всички в България се подготвяме за това – на ниво фондова борса, инвестиционни посредници и аналитични материали, които ние наричаме Why Bulgaria – защо чуждите инвеститори трябва да инвестират у нас. В една от страните с най-добрите данъчни системи в света, с все още най-ниска оценка на пазара спрямо фундамента въпреки ръста до момента, с доста добра дивидентна доходност и в същото време част от развития свят – напълно интегрирана в ЕС, еврозоната и НАТО. Излязохме от сивия списък за пране на пари, остана една последна стъпка – присъединяването ни към ОИСР. България е икономически развита страна, но по отношение на капиталовия пазар много изостава, което създава предпоставки за допълнително развитие.
Третият голям фактор е подценеността на пазара ни спрямо прекрасните резултати на българските компании. Голяма част от тях продължават да удвояват или да увеличават с двуцифрен ръст годишно и продажбите, и печалбите си – включително най-големите и утвърдени компании от SOFIX като „Софарма“ и „Шелли“. Тези добри резултати събудиха и родните инвеститори.


Пазарът ни до голяма степен се задвижи от индивидуалните инвеститори. Следващият фактор е очакването за постепенното завръщане на институционалните инвеститори, които до момента почти отсъстват – взаимните фондове и на първо място пенсионните фондове. От 1 януари, когато стартира мултифондовата система, те определено ще бъдат по-агресивни и по-позитивно настроени спрямо българския пазар, за да следват съответните бенчмаркови индекси. Най-нормално е българските инвеститори да инвестират в българския пазар, защото го познават.


Не на последно място, излизането на български компании на чужди борси в Германия – „Шелли“, впоследствие „Сирма“, а сега и твърдата заявка от „Еврохолд“ това да се случи буквално до няколко седмици – също се оказа решаващ фактор за подобряване на оценките на нашите компании.

 

Остава ли проблемът с ликвидността и обема? И как ще се отрази придобиването на „Шелли Груп“ от Schneider Electric, при което компанията ще излезе от българската борса?


Димитър Георгиев: По отношение на „Шелли Груп“ и влиянието върху цените на останалите акции – ефектът ще бъде и вече е много позитивен. Цялата тази ликвидност от десетки милиони евро, която ще постъпи и вече постъпва на пазара – тъй като не са един и двама инвеститорите, които изцяло или частично вече продадоха акциите си в „Шелли“ след повишаването на цената около придобиването от Schneider Electric – вече се реинвестира на нашия пазар. Тези пари са част от обяснението за ръста в края на годината. Ще видим подобрена ликвидност при всички останали позиции.


Разбира се, за пазара като цяло не е добра новина, ако „Шелли“ бъде делистната, но когато сме създали и отгледали толкова успешна компания, нормално е тя да бъде таргет за най-големите инвеститори по света. Можем само да се гордеем и да използваме този пример, за да промотираме пазара си и да показваме, че българските компании могат да бъдат успешни и да стават еднорози.


Относно ликвидността – работя повече от 21 години на този пазар и този въпрос е като за кокошката и яйцето. Омръзна ми да слушам колко нисколиквиден е пазарът ни. Няма как да бъде високоликвиден, ако на него няма институционални инвеститори. При целия ми респект към професионалистите в българските институционални инвеститори, те постоянно пропускат възможности да влязат в добри български компании при отлични оценки – било на IPO, вторично публично предлагане или аукцион. Тепърва ще се завръщат и ликвидността ще се подобрява. В момента няколко по-силни индивидуални инвеститори, които с трезв анализ и поглед в бъдещето са натрупали немалки средства, понякога се оказват солиден фактор с голямо влияние върху цените на акциите и облигациите.


Няма как при над 17 млрд. евро, управлявани от българските пенсионни фондове, толкова малка част да се инвестира в български ликвидни компании. Това ще се промени. Виждам интерес от тяхна страна да подкрепят и една от позитивните идеи на правителството – развитието на инфраструктура чрез публично-частно партньорство и концесии. Искрено се надявам това да не остане само на хартия, а да видим на борсата голяма компания, в която да влязат пенсионни и други фондове, и която да развива проекти за магистрали, мостове, тунели, енергетика или AI инфраструктура. Най-доброто предстои.

Ако се върнем към 2007 г., често се сравняваме с Румъния по отношение на капиталовия пазар, но виждаме много по-бързо възстановяване на други борси в региона. Кои са ключовите реформи, които трябва да се направят – например листването на миноритарни дялове на държавни дружества, особено в енергетиката, които да донесат повече обем и ликвидност?


Димитър Георгиев: Вие сам го казахте – това е най-важното нещо, което трябва да се случи. И Румъния го направи, и Полша го направи. Двата пазара се изстреляха преди години и привлякоха десетки хиляди местни индивидуални инвеститори заради еуфорията и информационната кампания около листването на енергийните им гиганти. Същевременно привлякоха най-големите американски инвестиционни банки и множество фондове. Румъния листна една трета от своята енергетика чрез Hidroelectrica преди около 4–5 години – христоматиен пример за успешно предлагане. Полша и Гърция го направиха по-рано, дори Сърбия е имала подобен проект.


Най-важното, което държавата може да направи, е да листне част от енергетиката, а и от транспорта – например „БДЖ – Товарни превози“. Говорим си го от години и дружествата са ясни. Това едновременно ще привлече чужди инвеститори и ще подобри корпоративното управление, защото компаниите ще са под прожекторите – ще оповестяват тримесечни, шестмесечни и годишни отчети, ще правят уебинари и разговори с инвеститорите. Кражбите там ще намалеят драматично, защото видяното в българската енергетика през последните 30 години е неприемливо и неефективно управление.


Освен това този ход няма да натовари държавния бюджет – за разлика от всички други сектори (образование, култура, здравеопазване, отбрана, МВР), които само искат пари. Тук секторът едновременно дава пари на държавата, развива капиталовия пазар, кара свободните пари на населението да работят за него и подобрява управлението. Печелят всички, с изключение на тези, на които им се краде. Това дори не е реформа, а естествена стъпка, която е крайно време да се случи.

 

 ITF Group ще емитира облигации от 17 до 19 ноември. Какво знаем за тази емисия, обявена за 15 млн. евро?


Димитър Георгиев: Това е едно от най-големите, ако не и най-голямото публично предлагане на облигации в България за последните няколко години. Финтех компанията за потребителско финансиране ITF Group емитира облигации на стойност 15 млн. евро при лихва от 11%. Това е петата им поредна емисия. До момента първите четири са успешно обслужвани и винаги се търгуват на борсата над 100% от номинала.


Сегашното предлагане е различно по две причини: първо, то е най-голямото досега; второ, то е публично. Всеки може да подаде поръчка през своя инвестиционен посредник и да закупи облигации на 100% от номинала (1000 евро за една облигация), които през следващите 7 години ще носят 11% годишна лихва, платима два пъти годишно, а от средата на живота на облигацията постепенно ще започне да се изплаща и главницата. Облигацията ще се търгува на борсата буквално 2–3 седмици след емитирането – до началото на декември, така че всеки ще може да продаде по-рано или да купи още. Очакваме висока ликвидност и доста над 100 инвеститори – чуждестранни, български индивидуални и институционални. Запитванията са стотици.

 

Какъв е интересът на българските инвеститори към корпоративните облигации като цяло?


Димитър Георгиев: Много голям. Особено при нас виждаме огромен интерес както към корпоративни, така и към държавни облигации. Инвеститорите стават все по-осъзнати – макар все още да са малка част от населението, броят им расте. Има клиенти, които инвестират по 2, 3, 5 или 10 хил. евро, но има и такива със стотици хиляди и милиони евро – както в корпоративни облигации като ITF Group, така и в български банкови облигации, които все още са много атрактивни.


Голям е интересът и към държавни ценни книжа – български или румънски, където заради високата задлъжнялост доходността понякога достига и надвишава 5–6% годишно. Немалко клиенти инвестират в германски, италиански, френски и европейски корпоративни облигации, както и в доларови книжа с още по-високи доходности. Предлагането на корпоративен дълг от България обаче е много малко – малцина се осмеляват да емитират публично, а обикновено го правят чрез частно предлагане за поканени инвеститори. Потенциалът е сериозен, защото всички тези над 50–60 млрд. евро, които българските домакинства държат в банките на почти нулеви депозити, биха могли да им носят доходност с минимален риск – например в краткосрочни германски ценни книжа на около 3% годишно, където вероятността от фалит е близка до нулата.

Смятате ли, че успешна емисия като тази на ITF Group ще преодолее скептицизма и ще даде тласък на повече компании да използват финансиране през борсата – включително през сегмента EuroBridge?


Димитър Георгиев: Все повече ще ги виждаме. Очакваме поне още една компания от финансиращия сектор да емитира облигации в началото на следващата година. За самите ITF Group това е успешен модел на развитие – вижда се от отчетите им, като имат 3 млн. евро нетна печалба само към деветмесечието на тази година. Твърдо очаквам процесът да се задълбочи и като честота, и като обеми.


В Европа също има глад за облигации и активно се развива сегментът за по-високорискови, високодоходни облигации с двуцифрена доходност. По отношение на двойното листване в Германия – само по себе си то не е достатъчно, за да доведе до ръст в цените на акциите. Нужна е комбинация от добри резултати, солиден фундамент и работа с местен партньор, който да осигурява research coverage (аналитично покритие) и да разпространява анализите сред инвеститорите. Важно е и секторът да е атрактивен заради цикличността на икономиката – доскоро IT секторът беше много печеливш, но с навлизането на AI виждаме застой и спад при акциите на тези компании в България, докато други растат. Всичко е въпрос и на правилен тайминг.

Няма как да пропуснем слона в стаята – ситуацията около NVIDIA и отстраняването на Дженсън Хуанг. Тъй като доста компании и сектори са обвързани с NVIDIA, включително чрез партньорството им със Schneider Electric (която придобива „Шелли Груп“), може ли да видим отражение и трус в екосистемата около дейта центровете, Европа и конкретно при сделката за „Шелли“?


Димитър Георгиев: В никакъв случай не смятам, че проблемите на NVIDIA ще се отразят на придобиването на „Шелли Груп“ от Schneider Electric. За мащабите на Schneider дори 1,2-милиардната „Шелли“ е малка хапка – междувременно те анонсираха придобиването на американска компания, десетки пъти по-скъпа от „Шелли“. Schneider Electric има много задълбочено сътрудничество с NVIDIA по отношение на електрозахранването, сигурността и цялостната инфраструктура на дейта центровете. Такъв гигант придобива „Шелли“ и можем само да се гордеем.


Лично за мен проблемите на NVIDIA в момента са преекспонирани. Колкото и важен да беше главният ѝ изпълнителен директор – той свърши невероятна работа и до голяма степен беше one-man show – не мисля, че този спад е оправдан в такава степен. Без да съм убеден, че сме стигнали дъното, тъй като винаги може да има още един рунд надолу, NVIDIA става все по-атрактивна за покупка при по-балансирани прогнози. Трудно ще видим цена от 300 долара за акция скоро, но защо не да се върнем на 200 долара най-късно догодина. Не бих свързвал тези проблеми с „Шелли“. На нашия пазар част от инвеститорите продават български акции, за да купят NVIDIA, но подобно движение винаги е имало и в двете посоки, така че не ме притеснява.

 

 

капиталов пазар Българска фондова борса SOFIX инвестиции корпоративни облигации Shelly Group Schneider Electric ITF Group