Икономика
Автор BISS.bg

Въглероден STOP

Търговските граници на Европа вече се охраняват от “невидима“ бариера. Тя е под формата на такса, за стоки, идващи от „въглеродно-непослушни” държави Какъв е механизмът и за кои стоки поетапно влиза в сила той?

02 Януари, 2024

Механизмът за корекция на въглеродните граници (CBAM) се прилага от 1 октомври тази година и има за цел предотвратяване на т. нар. „изтичане на въглерод“. Механизмът въвежда специален въглероден данък, който ще се начислява върху стоки, които се произвеждат извън Европейския съюз (ЕС), най-вече върху въглеродно-интензивни продукти като желязо, стомана, алуминий, торове, водород, керамика, стъкло и цимент.
Таксата, която ще се събира, е част от Зелената сделка на ЕС и има за цел да защити бизнеса срещу по-евтин внос от страни с не толкова строги климатични политики. Макар че официално прилагането на механизма вече стартира, фактическото събиране на самата такса е планирано да започне от 2026 г.

Изменението на климата е глобален проблем, който се нуждае от глобално решение. Повишаващите се климатични амбиции на ЕС се сблъскват директно с далеч не толкова стриктните екологични и климатични политики в страните извън блока. Това естествено поражда силен риск от т.нар. „изтичане на въглерод“ – т.е. компаниите, базирани в ЕС, биха могли да преместят въглеродно-интензивно производство в чужбина, възползвайки се от слабите стандарти там или продуктите на ЕС биха могли да бъдат заменени от внос с по-високи въглеродни емисии. Подобно изтичане на въглерод може да измести емисиите извън Европа и следователно сериозно да подкопае усилията на съюза и глобалните климатични усилия. CBAM ще изравни цената на въглерода между местните и вносните продукти и ще гарантира, че целите на ЕС в областта на климата няма да бъдат "заобиколени" от преместването на производството в страни с по-малко амбициозна политика.

Проектирана в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО) и други международни задължения на ЕС, системата CBAM работи по следния начин: вносителите от ЕС ще купуват въглеродни сертификати, съответстващи на въглеродната цена, която би била платена, ако стоките са произведени под правилата на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии. И обратно - след като производител извън ЕС може да докаже, че вече е платил цена за въглерода, използван в производството на вносните стоки в трета страна, съответните разходи могат да бъдат напълно приспаднати за вносителя от ЕС. CBAM ще помогне за намаляване на риска от изтичане на въглеродни емисии, като насърчи производителите в страни извън ЕС да екологизират производствените си процеси.

За да се осигури на бизнеса и другите страни правна сигурност и стабилност, Механизмът за коригиране на въглеродните граници ще бъде въведен постепенно и първоначално ще се прилага само за избран брой стоки с висок риск от изтичане на въглеродни емисии: желязо и стомана, цимент, торове, алуминий и производство на електроенергия.

От 2023 г. за тези продукти ще се прилага система за докладване с цел да се улесни гладкото внедряване и да се улесни диалогът с трети държави, а вносителите ще започнат да плащат финансовата корекция през 2026 г.

И накрая - като потенциален собствен ресурс на ЕС, приходите от CBAM ще допринасят за бюджета на ЕС, както е посочено в Междуинституционалното споразумение от декември 2020 г. относно бюджета и собствените ресурси.

Китай, който безспорно ще бъде най-големият потърпевш от прилагането на новия механизъм, вече изрази своето негативно отношение към него. В изявление на Китайската асоциация за желязо и стомана (CISA) се казва, че “едностранното създаване на CBAM от ЕС по същество е нова търговска бариера, създадена под егидата на нисковъглеродните емисии“.

Механизмът не взема предвид различните етапи на развитие в отделните страни и противоречи на принципа на “общи, но диференцирани отговорности”. 

След като други страни предприемат реципрочни и подобни мерки за защита на търговията, за да защитят интересите си, това ще доведе до по-високи търговски разходи и увеличаващи се рискове от търговски търкания.


От друга страна инициативата на ЕС среща подкрепата и на отделилата се от ЕС Великобритания. Както съобщи агенция Ройтерс преди седмица: Обединеното кралство ще започне да облага вноса на продукти, създадени чрез замърсяващи производства от 2027 г., следвайки модела създаден от ЕС.

"Този данък ще гарантира, че въглеродно интензивните продукти от чужбина като стомана и керамика са сравними ценово с тези, произведени в Обединеното кралство, така че нашите усилия за декарбонизация да се въплътят в намаляване на глобалните емисии", заяви финансовият министър Джеръми Хънт.

Великобритания, която си е поставила за цел като ЕС да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г., започна да прилага подобна на европейската схема за търговия с емисии през 2021 г., за да таксува електроцентрали, фабрики и авиокомпании за всеки тон въглероден диоксид, който отделят като част от усилията за постигане на тази цел.

Производители на алуминий извън ЕС алармираха за сериозен пропуск при изготвянето на механизма. Според тях, Комисията предполага, че при изчисляване на вградените емисии от вносен алуминий цялото съдържание на повторно разтопен скрап се определя като нулеви емисии. Тази класификация обаче смесва въглеродно-интензивния промишлен скрап с рециклирани продукти като стари кутии, стари рамки за прозорци и автомобилни части.

В ЕС производителите на първичен алуминий плащат за емисиите, създадени в производствения процес. Тези емисии и разходи следват алуминия през веригата на стойността по целия път до потребителя.

Предложената методология на CBAM не успява да определи същите емисии и разходи за вносния алуминий въз основа на технологичен скрап, за които производителите от ЕС плащат съгласно EU-ETS ( Системата за търговия с емисии на Европейския съюз).

Резултатът е много по-ниски въглеродни разходи за вносен алуминий в сравнение с производството на алуминий в ЕС.

Повече от 1/3 от цялото производство на алуминий на даден етап се превръща в промишлен скрап, преди да бъде претопен и използван за направата на крайни продукти. Всичко се връща обратно, претопява се и се използва отново. Емисиите, създадени при производството на метала, не изчезват. Въпреки това, поради начина, по който CBAM третира повторно разтопения промишлен скрап, ще му бъдат определени нулеви емисии и ще бъдат избегнати въглеродни разходи. Тази регулаторна грешка създава огромна вратичка в системата CBAM. Това би насърчило неевропейските компании да изнасят претопен технологичен скрап в Европа, фалшиво етикетирайки го като „без въглерод“ и изпреварвайки местното нисковъглеродно производство.

Нещо повече, пропускът може да компрометира глобалните усилия на ЕС за смекчаване на изменението на климата и може да стимулира чуждестранните компании прекомерно да произвеждат, претопяват и изнасят скрап от процесите в Европа под същия фалшив „безвъглероден“ претекст, усилвайки въздействието върху околната среда и икономиката. И всичко това се случва на фона на вече много по-ниския от средния за света въглероден отпечатък на европейската алуминиева индустрия, който ще продължи да намалява поради зеления преход. Това подвеждащо представяне не само заблуждава потребителите в ЕС, но и подкопава ангажимента на индустриите да инвестират сериозно в зеления преход.

Други негативи на механизма, които се изтъкват са, че той няма да защити индустрията и потребителите на ЕС срещу внос на въглеродно-интензивни материали на много по-ниска цена, което е пряка заплаха за зеления преход; ще направи възможно износът за Европа на въглеродно интензивни продукти, сякаш са без въглеродни емисии, подвеждайки потребителите в ЕС; ще предостави много ниски стимули за трети държави за декарбонизация, тъй като те могат просто да се възползват от тази вратичка и в крайна сметка, няма да осигури на държавите-членки на ЕС приходите, които очакват от CBAM.

Европейски съюз зелена сделка климат мита