Война за пазари: Как глобалните икономически облаци засягат българския бизнес
На XI-та конференция за управление на риска на Coface в София бяха анализирани глобалните икономически предизвикателства, определяни като „война за пазари“. Геополитическите конфликти, климатичните рискове и връщането на централните банки към затягане на монетарната политика поради повишената инфлация увеличават разходите за финансиране и риска от корпоративни фалити в световен мащаб. Българската икономика поддържа стабилност благодарение на вътрешното потребление и стабилен износ - благодарение на мед и електроенергия. Въпреки прогнозите за ръст на БВП от 2,2% през 2026 г., страната е изправена пред предизвикателства като ниска инвестиционна активност, забавен растеж на заплатите, бюджетни дефицити и нарастващ публичен дълг. Оценката на Coface е, че макар и да има много "тъмни облаци" над глобалната икономика - все още не сме свидетели на буря.
02 Ноември, 2026
“Война за пазари” - това беше мотото, под което се проведе XI конференция по управление на риска на Кофас на 28 октомври в София. От променящия се международен търговски ред, засилената конкуренция за пазари и ресурси, веригата на доставки като инструмент за влияние и нуждата от нови, по-гъвкави подходи към управлението на риска бяха сред водещите акценти.
Геополитическото напрежение и нарушаването на търговията на ключови морски артерии - като Ормузкия проток, Баб-ел-Мандеб в Червено море и атаките с дронове в Черно море са част от глобалните икономически процеси, които рефлектират върху бизнеса, а българските компании не са изолирани от тези феномени. Проинфлационните тенденции от поскъпването на енергоносителите и изчерпването на енергийните запаси заради войната в Близкия изток водят до затягане на лихвената политика от страна на централните банки. А по-високите лихвени проценти означават, че достъпът до финансов ресурс за бизнеса ще бъде ограничен и ще става още по-скъп.
Пламен Димитров, управител на Coface България, очерта и пътната карта, която според него България трябва да следва, за да ускори своя растеж. Сред тях са – производителност: умения, организация, автоматизация. Второ – иновации и технологии, които превръщат знанията в продукти. Трето – повече компании с амбицията да станат международни лидери. И четвърто – предвидима среда и образование, което подготвя младите за икономиката на бъдещето.
Продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток и непредвидимата търговска политика на САЩ под управлението на Доналд Тръмп са част от “тъмните облаци” над глобалната икономика и бизнеса, отбеляза Бруно де Мура Фернандес, ръководител “Макроикономически проучвания” на Кофас Груп. Продължавайки метафората, той заяви, че все още не сме свидетели на дъжд.
Към всички тези проинфлационни слоеве обаче идва и друг катализатор - климатичните рискове. Продължителната суша доведе до рекордно ниски нива на река Дунав, което доведе не само до проблеми с корабоплаването, но и до спиране на ядрени мощности в Унгария и Румъния. Северната ни съседка се наложи да ограничи и енергоемки производства в опит за справяне с кризата. Бруно де Мура Фернандес обърна внимание и на климатичните фактори, свързани с феномена Ел Ниньо. Докато някои региони по света изпитват прекомерна суша, други страдат от наводнения. Заради завръщането на Ел Ниньо, нивото на Панамския канал спадна драстично в последните няколко месеца. В края на октомври, влошаващата се суша доведе до допълнително ограничаване на морския трафик. Фернандес даде пример как по този начин транспортът през Панамския канал се оскъпява. Въпреки че не сме достигнали нивата от 2021 г., транспортирането на танкери със суров петрол и преработени петролни продукти става все по-скъпо.
Фернандес също така отбеляза, че резервите от природен газ в Европа се намират на исторически ниски нива в последните 10 години. Причината - европейските правителства не са купували природен газ през първите месеци на конфликта заради високите цени и с надеждата, че конфликтът между САЩ и Иран ще бъде разрешен много по-рано от очакваното и далеч преди междинните избори в САЩ.
Инфлацията все още се движи нагоре заради поскъпването на енергоносителите и централните банки затягат монетарната политика в опит да я охладят. По-високите лихви означават и по-висок риск от корпоративни фалити. Coface прогнозира ръст на глобалната несъстоятелност на компаниите да достигне до 6% и с още 5% през 2027 г. Според Фернандес, водещи индикатори сочат, че маржините на корпорациите ще продължават да се свиват. Причината - водещите икономики на Стария континент, като Германия, Франция и Италия, все още страдат от недостатъчно търсене, а потребителското доверие също е далеч нивата. Макар че икономиката на Германия се върна към растеж, все още промишлеността в еврозоната е далеч от широкомащабно възстановяване. В Германия например се виждат първите резултати от огромните капиталови разходи на канцлера Мерц - докато авиационният и отбранителният сектор се движат добре, други енергоемки промишлени отрасли все още са в стагнация, отбеляза Фернандес.
Мястото на България във “войната за пазарите”
България беше също специален акцент на конференцията. На фона на всеобщата международна сигурност, българската икономика все още се движи добре заради инерцията от вътрешното потребление - от правителството и домакинството. Инвестициите обаче нарастват по-бавно, отколкото отпреди пандемията от COVID-19. Coface очаква ръстът на БВП на България да достигне 2,2% през 2026 г. и да достигне до леко ускоряване през следващата година. Забавянето на ръста на доходите у нас също ще се отрази - за първи път заплатите растат под 10% от години насам, докато инфлацията е около 5%.
Износът на България се представя относително добре, задвижвани от увеличен износ на мед към Европа и по-конкретно Италия. Отражение на експорта дава и износът на електричество към Румъния, която пострада от рекордно ниското ниво на река Дунав и спирането на АЕЦ “Черна вода” през лятото. България се превърна в първенец по съхранение на енергия чрез батерии, което ни позволи да изнася електроенергия за северната ни съседка. Заради бумът на соларните паркове, страната ни увеличава вноса на батерии от Китай.
Макар и на хоризонта в краткосрочен план нещата да изглеждат относително стабилни, България ще трябва да се справи и със собствените си тъмни облаци. Недостатъчното инвестиционна активност и структурната зависимост от вътрешното потребление поставя въпроси за дългосрочното развитие на икономиката на фона на свиващо се фискално пространство, бюджетни дефицити и нарастващи публични дългове.
