България в първите двAIсет: Как страната ни се оказа ключов играч в търговията с роботи
България „изгря“ сред първите 20 в класация за високи технологии. Страната ни се нареди заедно с Япония, Германия и Дания в клуба на големите печалби, продавайки навън повече роботи, отколкото е внесла през 2023 г. Как изглежда класацията и какво е мястото ни в нея?
31 Януари, 2024
Те могат да носят товари с различна тежест на един или повече метра разстояние. Имат по-малко захранваща периферия по себе си и не е необходимо да стоят в предпазна клетка, за да сте около тях, подобно на други свои модификации. Развиват се бързо и интересът на промишлеността към тях вече е осезаем. Не познават умора, нямат нужда от почивка и извършват с нечовешка прецизност едни и същи повтарящи се действия. Накратко по този начин могат да бъдат описани колабориращите роботи, наричани „на галено“ коботи, защото лесно се „вписват“ сред хората и ги отменят там, където процесите са въпрос на проста автоматика.
А в България, оказва се, има доста от тях и в началото на годината страната ни дори „изгря“ в челните места на любопитна статистика. От нашата PARA {Професионална асоциация по роботика и автоматизация} разпространиха проучване, позоваващо се на данни от Worlds Top Experts, което ни поставя сред първите 20 държави с положителен нетен износ на индустриални роботи през 2022 г., отчитайки неговата обща стойност минус тази, формирана от внос. Така излиза, че страната ни е излязла на плюс с цели 11,1 млн. долара или ръст от 280%, което ни поставя на 15-то място в класацията наред с истински колоси в експорта като Германия, Франция и Швеция. На първо място, без да буди никакви изненади, разбира се, е Япония с нетен излишък от 2,4 млрд. долара и ръст от 26,5% спрямо 2021 г.
Japan: US$2.4 billion (up 26.5%)
Germany: $302.5 million (up 37.4%)
Denmark: $290.9 million (up 28.5%)
France: $132.3 million (down -29%)
Finland: $83.7 million (up 171.1%)
Sweden: $79.3 million (down -33.5%)
Austria: $63.6 million (down -50.8%)
Italy: $58.3 million (down -71.7%)
United Kingdom: $35.6 million (down -433.8%)
Luxembourg: $27.2 million (down -29.3%)
Belgium: $21.7 million (down -439.1%)
Slovenia: $15.2 million (down -190.9%)
Bahrain: $15 million (down -3,389%)
Taiwan: $13.2 million (down -30.1%)
Bulgaria: $11.1 million (up 280.6%)
Япония излиза начело и в статистиката за държавите, които държат най голям дял от износа в категорията, измерен като стойност на постъпленията в щатски долари. Общо тя е спечелила 2,5 милиарда, което я „изстрелва“ до дял от 36% от изнесените индустриални роботи. След нея първите пет места в класацията се допълват от: Германия с 10.4% (725.7 млн.), Китай - 5.9% (407.7 млн.), САЩ - 5.4% (374.7 млн.) и Дания - 4.6% (320.3 млн.). Делът на първите пет в световната търговия възлиза на 62,3%, а по стойност на реализираните обеми всичките 25 страни-износителки, попадащи в класацията, формират дял от 97% от глобалните продажби.
Заедно с това, те отбелязват увеличение на общата стойност на експорта от роботи през 2022 г. средно с 12,7% спрямо 2018 г., което в числа и валута се оценява общо на малко под 7 млрд. долара.
Сред водещите износители с най-бързо растящите обеми са: Малайзия (увеличение с 363,9%), Мексико (увеличение с 218,3%), Финландия (увеличение с 50,4%) и Канада (увеличение с 44,4%), докато страните, които отбелязаха спад в международните си продажби са водени от: Хонг Конг (спад -42,2%), Италия (спад -18,7%), Сингапур (спад -17,2%), Швейцария (спад -16,8%) и Словения (спад от -7,4%).
Освен коботи българските производствени линии са се специализирали в продукцията на цял „ансамбъл“ от различни роботизирани изпълнители, съставен от манипулатори и автоматични решения за полупроводници, дозиране и леене на метал, производство на оптични кабели, храни и електроника. Веднъж готови за внедряване и експлоатация, те заминават основно за пазарите на Германия, Румъния, Франция, Италия и Чехия. У нас най-активни в търсенето на роботизирано оборудване са компании от производствените сектори на металообработването, електрониката, храните, машините и др.
Такива са заводите зa aвтoмoбилни ĸayчyĸoви yплътнeния на „Стандард Профил“ и производство на хартиени продукти на „“Фикосота“. След инвестиция от 3 млн. лева първият paзпoлaгa c близo 20 poбoтa с интeгpиpaна cиcтeмa зa мoнтaж нa дeтaйли, които функционират изцяло без чoвeшĸa нaмeca, а вторият е оборудван с виcoĸoтexнoлoгичнa производствена линия на стойност 10 млн. лева. Като главни ползи от направените нововъведения бизнеса посочва yдвояване на пpoизвoдcтвeния ĸaпaцитeт, оптимизиране на промишлените разходи, компенсиране на липсата на работна ръка и положителен ефект върху околната среда.
