Д-р Светломир Дамянов: Технологиите са важни, но хората правят разликата

На гости ми е д-р Дамянов от дентална клиника „Дамянов“ .Да започнем с това, че Вие се занимавате с една много интересна част от денталната медицина - ендодонтията. Как решихте да поемете в тази посока? 

Ами, когато завършвах, най-интересното беше тя. По това време не разбирахме, но беше дисциплината, която е невидима. Тя е много, много интересна и това беше желанието на колегите да работят в помощ на пациента. Защото може да говорим каквото и да било, но ние ендодонтистите сме малко по-изкривени. Ние истински вярвахме, че сме в помощ на пациента, защото обичайно хората са с болки и по-сериозни проблеми. За нас остават грануломи, кисти, обострени периодонитити, остри пулпити – това са все неща, които свързваме с ендодонитията. 

Как решихте да превърнете всичко това в бизнес? С какъв екип започнахте?

Бях сам, след това обаче станахме трима души в екипа. И се оказа, че нагласата ни е специфична, тъй като мястото, на което бяхме беше изключително малко. Чакалнята беше малка, пушеше се там, а това не беше нивото, което ние гоним. Затова в един момент се престраших и реших, че е време да потърся промяна. Идеята ми беше да търся офис, като за целта купихме едно пространство от 100 квадрата и мислехме, че ще направим нещо много голямо. В момента се оказва, че то ни е изключително тясно. И измествайки се там, аз и тримата човека, които бяха с мен, осъзнахме, че не можем да разчитаме само на ендодонтията, за която си говорихме. Решихме, че всеки от нас ще се профилира в нещо различно и да си хареса по три основни дейности, за които си говорихме. Целта на това беше да доведе до създаването на един голям екип, който да прави абсолютно всичко, за да можем да затворим кръга и пациентът да не се чувства постоянно препращан навсякъде. Да бъде спокоен на едно и също място и всички специалисти да работят, за да му помогнат.  

Кои бяха другите две основни области, освен ендодонитията, които избрахте да включите?

Тогава не беше ясно, че ще са точно тези, но по-късно решихме да включим и имплантология и ортодонтия.

Какъв беше пазарният дял на ендодонитията, когато започнахте?

Ендодонитията никога не е имала добър пазарен дял – ако трябва да съм честен винаги на най-добра позиция са били пломбите. Но хората не могат да го осъзнаят. В момента имплантологията е много по-популярна, обаче ние винаги сме били на мнение, че няма нищо по-добро от естествения зъб. Факт е, че има естествени зъби, които са в окаяно състояние, но ендодонтните проблеми като цяло не са съществени. Доказано е, че успеваемостта при лечението е над 90% без усложнение, което е много сериозен процент. И тези зъби понякога са до 5-6-7 пъти по-издръжливи на парадонтални проблеми в сравнение с перфектно поставените импланти. Имплантът сам по себе си няма защитни сили в парадонтално естество. Това го прави много по-податлив на парадонтални заболявания от лоша хигиена, от неправилна такава, или лиса на профилактика. И ако не се справяме добре с тях – имплантът губи за сметка на естествения зъб. 

И все пак това са основните неща, които самите пациенти трябва да правят както превантивно, така и като продължаващо лечение. Но ако погледнем и към инструментите – какво предлагаше пазарът в началото? Имаше ли изобщо добро оборудване, с което да работите?

Не, разбира се.

Как се справихте с този проблем?

В момента има сигурно 300-350 производители – само системите с пилите в момента имат безкрайно много такива. Когато започвахме може би са били 10-15. Нямаше нищо тогава - имаше 2-3 ендомотора с локатор. Беше нещо нереално да си купиш определен такъв. И който го имаше го смяташе за нещо съществено, а сега се оказва, че всички те са били по-прости. Тогава нямаше нищо. Годината беше 2005-та. И всъщност няколко чуждестранни лектора допринесоха за това да започна да харесвам ендодонтията. Имаше един белгиец, който идваше, четеше едни неща, които ни се струваха супер готини и в помощ на пациентите. Ставаше въпрос за истинска стоматология. И до ден днешен си го представям така – искам да запазим повече зъби в устата на пациента, а не просто да извадим зъб, за да сложим имплант. И пак подчертавам, че имплантът е страхотна революция – нещо изключително. Това е прекрасно решение – най-доброто за липсващ зъб. Когато обаче един зъб е граничен – не трябва да го вадим с лека ръка и да го заместваме с имплант.

Като споменахте този белгиец – интересно ми е дали този модел е приложим и в България. Дали пациентите в България го приеха, или Ви се наложи да го адаптирате? 

Винаги е трудно. Никога не съм разпитвал толкова в подробности, но съм на мнение, че винаги е много по-трудно при нас, отколкото в чужбина. Там хората сякаш са научени, че ние като специалисти заслужаваме повече. В България все още има хора, които вярват, че зъболечението им трябва да е безплатно. Вярват, че ние ще учим 6 години, след това специализираме още 5, 8, 10, за да станем максимално адекватни и добри, специализираме се всяка година в нещо ново в съответната специалност. И затова днеска сме ендодонтисти, утре сме имплантолози. И година след година ние ходим, четем, гледаме, плащаме за какви ли не специализации, които не са от този тип. И година след година се развиваме, натрупваме изключително много опит, правим едно ядро от много хора в екипа. И всички в него сумарно  сме отделили например 50 години от живота си, за да се смятаме за по-добри. Идва някой и казва, че в миналото беше безплатно. И винаги съм смятал, че е лошо, защото тези хора, които смятат така – те със сигурност не могат да приемат как се променят тези неща. Въпреки че никога не би трябвало да бъдат така, защото в момента също има здравна каса, която обаче поема толкова малко неща, че никой пациент не може да осъзнае, че нито едно сериозно зъбно заболяване не е покрито от касатa. И това дали работим с касата, или не никога не е било критерий, защото ние не сме работили никога с касата. 

Инвестиците в орално здраве са избор на пациента в крайна сметка, но като говорим за специалистите - трудно ли намерихте такива в началото, когато решихте да разширявате екипа? 

Не, мога да се похваля, че хората с които работим са изключителни, защото нашата стратегия беше по-различна. Започнахме да привличаме стажанти от втори, трети, пети курс. И това се оказа добър избор, защото те свикнаха с нашия начин на работа, с настроението в екипа, събирахме хора с морал и ценности. И заедно с тези хора изградихме всичко и се стигна до момент, в който нямаше нужда някой да коментира как се прави. И в целия ход на действия две, три, пет години назад те видяха нашия начин. Всеки вярва, че неговият начин
е най-правилен и всъщност най-важното е някой да вземе добър специалист и да го имплементира в екипа си. Тогава винаги има проблеми, защото този добър специалист има своя гледна точка за нещата. И може тя да е по-правилна от нашата, но ние сме екип от 10-15 човека и в този момент казваме, че ние така работим, но всеки се старае да докаже своята гледна точка. И тогава се стига до стоматологията, базирана на доказателства. Хората са загубили много години от живота си да измислят нещо, изследване, което да доказва това. И в този момент се стига до този сблъсък. Нашият екип беше изграден постепенно и смятам, че това е по-правилното и по-спокойното за развитието на един такъв екип. Буквално от студентската скамейка взимаме хора, които постепенно свикват с нашия начин на работа.

Какъв е фокусът на денталната Ви академия?

Тя има по-различен фокус. Можем да приемем, че нейната цел е да вдигне нивото на колегите във всяка една сфера, в която се чувстваме добри. Консултирали сме десетки колеги през годините и разбрахме, че можем да бъдем по-полезни и на нас, като започваме да правим организирани събития за много малък кръг от хора, който стои зад гърба ни, а ние работим, и говорим, и обясняваме. И много отдавна, може би вече от три години кабинетите са оборудвани с по два телевизора всеки – един за пациента и един за асистента.  И благодарение на тях асистентът може да вижда каквото и докторът под микроскопа. Този телевизор се вижда и от курсистите, които да следят какво се случва реално. 

Вие сте спечелил една ендоолимпиада, а клиниката има и други награди. Разкажете ни повече за тази олимпиада – каква беше конкуренцията. 

Ендоолимпиадата беше много отдавна – 2007 г. и интересното при нея е, че за разлика от олимпийския принцип – не след 4, а след 5 години се проведе втората и спечелих и нея. По-интересното е, че когато доктор Мурджева от нашия екип беше победител няколко години след това – тя стана най-добрия специалист в България. Иначе ендоолимпиадата представляваше лечение на изваден зъб пред 10-12 колеги. И този конкурс беше с много строги правила. На него трябваше да представяме рентгенови снимки, фото документация, зъб, който сме направили в кабинета. Но истината е, че много по-гордо се почувствах, когато спечели д-р Мурджева от моя екип, отколкото ако се върна назад към собствената ми победа. Изграждайки екип от хора, които стават по-добри всеки ден, това ми носи едно страхотно удовлетворение. 

Освен човешкия фактор трябва да споменем и технологиите. Как те успяват да допълнят работата Ви?

Ние никога не сме се хвалили с технологиите, но всъщност сме се затрупали с такива. Може би това е и причината да не обръщаме внимание. Твърдим обаче, че хората правят
разликата. Иначе клиниката ни отдавна е с 3 микроскопа в 3 кабинета. В областта на ендодонията е невъзможно да се работи без микроскоп. И макар аз да съм работил 4-5 години без микроскоп – то ендодонтията не е истинска ендодонтия без него. Другото е, че във  всички други области като протетика, ортодонтия, имплантология, дигитализацията навлезе много сериозно. Интраоралните скенери са нещо наистина извънземно. А нещата с тях тепърва ще се развиват. И така ще можем да покажем на пациента, който е за импланти - как ще изглежда всичко много преди да започне, да обсъждаме с него контраиндикации на самата манипулация, защото тя все пак е хирургична. Благодарение на тях той ще може да види как ще изглежда усмивката му, цветът, големината и посоката на самите зъби. И това вече е елементарно с един дигитален анализ, защото сега вече с всички скенери нещата са много по-различни. Технологиите са много – някои колеги са вманиачени и по лазерите. Ние много отдавна преминахме курс за лазери, но на този етап не смятаме, че те ще са от полза за нашата практика. За мен два микроскопа са много по-полезни от един лазер във всяка една секунда. 

В денталната медицина се появяват и популярните 3D изображения. 

Точно за тях говорим, да. Те могат да бъдат използвани, но за момента не са най-подходящите. Иначе аз искам да вярвам, че това всъщност е дигитализацията. Ние да можем да сканираме устата на пациента и тя да стане 3D. След което пациентът може да направи 3D изследване на челюстите си. Тези неща се закачат едно за друго. Всъщност така се прави анализът и подготовката за адекватно сложени импланти. И в момента, в който тези неща се съпоставят и с лицето на пациента – нещата вече стават изключително интересни. И без да се прави никаква интервенция пациентът е готов да види какво ще се случи и преценява.

Ако говорим за дентален туризъм за момент как са нещата в България по Ваши наблюдения?

Темата е много чувствителна за мен. Днес говорих с една пациентка, тъй като много обичам тези потенциометри за направено добре, направено бързо и евтино. И в момента, в който вдигнеш един потенциометър –следващият пада. Денталният туризъм разчита на това хората да дойдат отнякъде, да бъдат обслужени бързо и евтино и това да бъде направено качествено. Моето скромно мнение обаче е, че тези три неща не могат да съществуват като едно нещо. И ние също искаме за времето, за което някои клиники правят много зъби, корони, бързи лечения да бъдем толкова бързи, но това не може да стане толкова бързо.  И това е причината да кажа, че денталният туризъм е нещо като компромис. И не толкова компромис с лечението на пациента, а с принципите на доктора. И подчертавам, че това е моето мнение, защото в момента много хора не биха се съгласили с нас.

Забелязвам, че хората избират пакетни услуги, дои когато става въпрос за стоматологична интервенция. Това как се развива в България, Вие предлагате ли нещо подобно?

Това се развива много бавно и трудно – важно е да подчертаем. В момента сме много сериозно навлезли в това. И е много трудно един човек да разбере, че ние трябва да определим какво трябва да се направи. Склонен съм да вярвам, че ако един човек отиде на майстор за колата ще повярва на експертизата му какво трябва да смени. Разбира се това е първото нещо, което трябва да бъде свършено, тъй като много рядко пациентът гледа с добро око, когато дойде за нещо и няма да правим първо други три неща, преди да направим това. 

Създавате ли и образователно съдържание?

Ние само това създаваме. И дебело подчертавам, че нашите пациенти са много добре подготвени теоретично. Те разбират нещата, които им се правят. И първо нашите пациенти получават подробен план за лечение, който е написан предварително и им е даден за вкъщи, подписан от нас. И за да не се получи разминаване ние написваме един план за лечение, даваме го на пациента за вкъщи и вече не можем да избягаме от това, което сме написали.
Пациентът е спокоен, ние сме спокойни, че му е обяснено и когато настъпи някакво усложнение, то също е записано. Освен това на някои пациенти им е супер интересно да виждат какво се случва по време на всяка една манипулация и това повдига цялостното ниво на денталната им култура, защото това също липсва у нас.

Получавате ли все предложения от чужбина с идеята да клиниката да се разрасне и там? Има ли партньори, които искат да работят с Вас?

Не, все още нямаме такива предложения. Не знам как бихме се справили с нещо подобно. 

Колко локации имате в България?

За момента е само една и след като я сменим пак смятаме да е само една. Много е трудно да накараш екип от добри специалисти да работи за теб. И те да работят на една нова локация, модерна, свърхмодерна, нагласена по тенденции на 2025 г., след което да ги върнеш 10 години назад – в старата клиника. Мотивацията в моето съзнание е различна и затова искам да създам място, в което всички да се чувстват добре. За мен една чакалня от 45-50 квадрата е нещо много неприятно, защото всички пациенти са различни. Един влиза и иска да говори с човека на рецепция и си говорят глупости, смеят се шумно. А има други, които искат да им бъде тихо, затова в една чакалня трябва да има поне 2-3 къта, за да може всеки да се чувства на място, защото хората са различни. И в момента, в който една клиника има 3-4-5 кабинета – става трудно. 

И все пак всичко е въпрос на адаптация, екипите са сформирани. Да завършим по-позитивно и да помислим за това, какъв искате да е пътя за дентална клиника „Дамянов“ напред във времето и за ендодонтията в България?

И за двете пътят е доста светъл, защото ендодонтията в България се развива много добре. Много млади хора са много надъхани и виждам в работата им адски адекватни изпълнения. Ако се подобрят малко да работят основно върху пациента, а не основно върху зъба. Ние работим с пациенти, а не работим с зъби. Преглеждаме техните зъби, но като цяло работим върху техните проблеми. Зъбът е един проблем, а повечето пациенти имат и други проблеми. Благодарение на асистенцията на администраторите ни се справяме с тези проблеми. И ендодонтията в България е на много високо ниво. Хората, които се занимават специализирано с ендодонтия са много добри. Затова за нашата клиника нещата са пределно ясни. Иначе аз съм малко вманиачен в това хората да работят малко. Това е начинът, по който сме изградили абсолютно всичко – правим новата клиника, за да може нещата покрай обучението да са по-лесни и да издигнем всичко на по-високо ниво и да имаме зала за обучение за хората.  И най-важното е всеки доктор да решава сам колко му се работи в момента. Възможно е тази година да му се работи повече, другата година да реши, че ще прави нещо друго. Аз не съм човекът, който определя тези неща. Искам асистентите да работят по 32-33 часа и да имат 3-дневна работна седмица. Все още сме далеч от това, но полагаме старание в тази посока и смятам, че доста добре се справяме предвид това, че екипът е малък. И след като той се увеличи ще стане малко по-сложно от друга гледна точка. Но иначе искам асистенти, администратори и всички по веригата да определят сами кой и по колко да работи. И хората трябва да осъзнаят, че ние като зъболекари трябва да се грижим за здравето на хората. Това е професия, която изисква много отдаденост. И трябва ние като лидери на някакъв екип да предизвикваме хората, с които работим да си поставят всяка година краткосрочни, дългосрочни цели и така да правим хората в екипа си по-добри.